Дуото Слави и Радан се напъва да снесе яйце

Тези дни предприех нещо, което е строго забранено за 95 процента от населението на България, освен ако не искат скорострелно да си търсят трансплантация на нов мозък. Няколко дни последователно се опитах да гледам "Шоуто на Слави", зареден с хапчета срещу гадене и наръчник за екзорсизъм, ако случайно прихвана чалга на душата. Установих интересен факт - това, което по програмна заявка трябваше да е развлекателно шоу, което да разведрява и ободрява, отдавна се е превърналo в мрачна фабрика за четене на политическо конско. Вместо вицове от екрана се леят сценаристите, които приказват каквото сами си написали на аутокюто с едни такива посърнали физиономии все едно някой ги е посочил да изкарат една любовна нощ с Ивет Добромирова. Това придава на шоуто нов формат - гробарско риалити, където вместо релакс и разтуха случайният зрител попада насред екзистенциални драми, които биха оставили дори Сартър без думи.

Може би дружинката на Слави има повод за лиричната си тъга - с гласуване парламентът запрати датата за провеждане на референдума им не с президентските избори, а някъде в разгара на лятото, когато колективната народна душа се интересува повече от цената на бирата, а не от плановете на политическите инженери да сътворявят нов чудотворец и спасител, пък бил и той във формата на гологлав чалга-певец, известен със скандалжийския си характер и с изявена склонност да дава акъл по всяка възможна тема във вселената. Нека да оставим настрани въпроса, дали решението на парламента е правилно или не. Това е тема на отделен разговор, който при това не бива да е черно-бял. Но от екрана на бТВ от една година слушаме колко е важно това допитване, как ще разтърси устоите на политическата система, как статуквото се бои от въпросите. Ако референдумът наистина е толкова важен и всеки българин става и ляга с него, то дори навръх Коледа да го насрочат пак не би трябвало да има проблем с гласуването. Очевидно обаче задкулсните сили, които се опитват да изградят образа на Слави Трифонов като нов спасител на отечеството осъзнават ясно, че инициативата им е като пясъчен замък - един бърз порив на вълните и от нея няма да остане почти нищо. 
В коктейлът от депресия, конско, и мрачни физиономии с които "Шоуто на Слави" се опита да облъчи народа обаче можем да разчетем мрачния край на една друга лъжа. От година насам слушаме как целта на екипа не била да влиза в политиката, не искали да правят партия, щели да стоят непорочно чисти като ангели, за де не омърсят каузата си. Тази измама вече рухва като финансова пирамида, но това крие и най-сериозният риск за задкулисието, което е инвестирало в образа на новия спасител. Защото слаб резултат на референдума почти моментално ще му затвори пътя към политиката. С други думи, ако хората не се стълпят пред урните, то ореолът на Слави Трифонов като кандидат-спасител на родината ще помръкне бетер реформатор след препиване.

Но ако се върнем към въпросите, които чака-рака-шоуменът предлага за допитването, то ясно ще се види, че нито един от тях на практика не носи някаква радикална промяна. Първата точка за мажоритарната система е една от големите дъвки на прехода, която слава Богу досега никой не беше взимал в своя арсенал от политически оръжия. Мажоритарен елемент на изборите трябва да има, но изцяло мажоритарна система ще доведе до формирането на политически чудовища. Хората у нас много пъти са показвали, че гласуват партийно дори и когато имат право на мажоритарен избор. В годините на прехода в България беше разрушена идеята за това, че някой може да има общонационален авторитет. Повечето такива фигури са от миналото, а нови на хоризонта не се очертават.

Другият въпрос за намаляването на броя на депутатите на 120 е величествен популизъм. Това е като да питаш каква мазилка да сложиш в къща без покрив. Броят на депутатите изобщо не е проблемът на страната, а липсата на реално политическо представителство и действаща правосъдна система. Ограничаването на депутатите по-скоро ще изостри проблема вместо да го реши.

Задължителното гласуване вече го приеха, така че май това би трябвало да отпадне от референдума. Но тепърва ще берем горчивите плодове на това, че едно право бе превърнато в задължение. Както казваше майка Тереза - повече сълзи са пролети от сбъднати, а не от несбъднати молитви.

Темата за електронното гласуване е другият политически фетиш на градските сноби. Това е идеята, която целеше да сроди Слави с умните и красивите, процес за който ще поговорим малко по-надолу. Да пожелаеш да има електронно гласуване е все едно да кажеш, че настояваш от небето да валят бонбони. Едно е да искаш, друго е да кажеш как точно ще го осъществиш.

И накрая „намаляването на партийните субсидии“ - единственото нещо, върху което може да се помисли сериозно. Но вкарването му в един див популистки ферман от желания към лампата на Аладин всъщност обезценява сериозно и лампата и предложението. Навремето въведоха субсидиите, за да опазят партиите от корупционно влияние. Изглежда обаче българското око е ненаситно, а това вече е проблем на всички ни, които сме част от тази нация. И дори това, че на Слави отдавна му се носи славата как се кланя само пред Мамона на парите (на мутрите), не е толкова от значение за  нас простосмъртните.

Предложението шефовете на Областните дирекции и на районните управление на МВР да се избират ще го оставя без всякакъв коментар. То ясно показва, че гледането на холивудски филми не е добра база да раждаш идеи за българската политика. И изобщо, ако основният ти източник на вдъхновение е киното, то наистина яко си сбъркал сферата си на дейност.

Слави Трифонов и сие обаче имат нечестно предимство пред всички останали, нещо, което в техните депресивни медийни психоанализи никога не се споменава като фактор. Те имат осигурен едночасов ефир всеки ден през седмицата. И превръщането на едно предаване в инструмент за облъчване на невинните зрители е изключително неморален акт. Това е явно заобикаляне на правилата. Което най-малкото показва, че екипът зад Слави не се свени да използва мръсните номерца и ритането по кокалчетата докато се опитват да ни убедят, че те са някаква морална алтернатива за страната.

Черешката на тортата, върхът на всичките напъни на петела да снесе яйце е трайното обвързване на Слави с кудкудякащото ДСБ за някаква бъдеща политическа коалиция. Миналата седмица дежурен гост на шоуто отново беше Радан Кънев.  Тук титулярът Трифонов хитро се скри, оставяйки интервюто на един от своите сценаристи.

Години наред партията на Иван Костов търсеше социална опора в хейта към Слави Трифонов. И до днес, ако случайно събудите квартален десебар от алкохолен сън, има голяма вероятност, преди да наплюе комунистите, да изсъска какъв чалгар е Слави, какъв селянин и как тормози живота на софиянци, които вечер четат Мерло-Понти вместо да гледат мутрата му и вулгарните интернет-вицове, преразказани под формата на скечове. Това обаче вече е минало. Нещо повече, сценаристите на т. нар. шоу само дето не се разляха като захарен сироп, за да обявят колко почтен, колко смислен, колко качествен е господарят на българската парламентарна шизофрения.

Това ново политическо дуо - Слави и Радан представляват новата полюция на вечния български див популизъм. И двамата бързат да се впишат в някаква нова антисистемна вълна, която се чува как бучи в бъдещето, но дали те са решението за България. Защото за пореден път ще се опитат да продадат на българите себе си, но в някаква уж по-революционна форма. Радан - търговецът на власт. Човекът, който излъга избирателите, за да командирова накрая кадрите си срещу няколко сребърника в правителството на омразната доскоро мутра, бившия бодигард на Тодор Живков - Бойко Борисов. И Слави Трифонов - далавераджията с медийно влияние, който накрая реши, че му е по-изгодно вместо да върти алъш-вериш с тази или онази партия, директно да ги надскочи и сам да влезе в политиката. Нещо като нищо или досущ провалилия се проект „Бареков“.

Май наистина ще се окаже прав Робърт Пърсиг, който казваше, че истината за света се крие не в социологията, а в биографията. Днес имаме двама типажи с несъвместими наглед биографии – на  консервативен сноб и чалга-певец, които обаче са готови на всичко, за да продадат себе си като нещо ново на политическата сергия. И за пореден път да убедят българите, че старите шантонерки с един телевизионен лифтинг ще станат кралици на красотата. Това е тъпо и тъжно едновременно.