Доган пак ни лови на бастуна с кривото  

В „Особени сезони“ Стивън Кинг пише: „Това е приказката, а не човекът, който я разказва” - истината си е истина, независимо от това кой я казва.

Но както всяка мъдрост, така и тази понякога накуцва. Често е много важно кой казва истината, кога я казва, защо. Приказките в политиката рядко се разказват без користна цел. И затова е важно да видиш разказвача, за да се досетиш защо разказва точно тази приказка точно сега. Приказката „Доган патриот“ е лъжовна приказка. При една дори повърхностна екстраполация на предишното поведение на разказвача не остават никакви съмнения защо едни позакъснели истини се разказват в последните дни преди изборите.

Става дума за публикуваното на сайта на ДПС "Политическо послание“ на големия философ (и маркшайдер!) д-р Ахмед Доган. Посланието е издържано в присъщия на агата висок наратив, изпъстрено е със заедност, тематизация, процесинг, опредметяване на съзнанието, поливариантно моделиране, архетипната памет, таргети и т.н. словесни макрамета. Докато го четях, се сетих за поета Ани Илков, който нарече философските напъни на агата "самостоятелното мислене на идиота...".

Та в този псевдоакадемичен стил агата пледира за „обединителен патриотизъм“, насочен към външния враг в лицето на Турция: „В конкретния случай на всеки би трябвало да му е ясно, че натискът, рекетът, принудата и заплахите целят възстановяване и „демократично“ легитимиране на неоосманизма. Играта е ва банк!!! За мен няма да е изненада, ако има трансфер на конфликтност и конфронтация на Балканите и в Европа. Защото на 16.04.2017 г. в съседна Турция имат референдум за преобразуване на Кемалистка Република Турция в Султанат. Безумие. Но е факт... Всеки от нас трябва да се определи, като направи своя вътрешен избор. Всеки от нас трябва да преживее своя исторически катарзис...“

Това послание, според мен, даде знак за смяна на предизборния дискурс. Досега кампанията вървеше в руслото на икономическото и социалното надлъгване. Партиите наддаваха в икономиката, социалната област, бедността, образованието, здравеопазването… Щедро вдигаха заплати и пенсии, обезпечени с някакъв имагинерен бъдещ БВП…

И изведнъж играта рязко се смени. По знак от агата. И се превърна в нова Шипченска епопея. Турците идат! Подходът е познат. Много прилича на една история за порции от изборите през 2009 г. Тогава „изпускането“ на Доган донесе на ГЕРБ и Борисов поне двайсетина депутатски места за сметка на довчерашния коалиционен партньор на агата БСП. Доган накара толкова българи да идат до урните, колкото Бойко с бой не можеше да закара. Сега играта изглежда обратно. От антитурската тема ще спечели БСП и ще загуби ГЕРБ.

Корнелия веднага захапа. Явно си дава сметка, че грубото вмешателство на Турция в изборите ни може да се превърне в основна тема на финалната права: "Днес въпросът на въпросите е за целостта и суверенитета на България. Турция размахва пръст и заплашва цяла Европа. Турски министър призовава да се гласува за ДОСТ. Турски посланик участва в агитация за ДОСТ, а турски кмет иска повече гласове на изборите в България, за да се въведе турският език като официален у нас…“.

А Борисов се ослушва като прасе кога пикае зад листник… Ако не броим тамагочито на Анкара Местан, той единствен няма полезен ход в тази ситуация. Защото никой не може да избяга от миналото си. Миналото вечно ни застига и ни обърква бъдещето. Темата на деня е Турция. И тази тема до изборите все повече ще се нагнетява. А Борисов не може да си позволи да вземе отношение. Досега не бях единодушен относно възможността ГЕРБ да загуби изборите, но вече съм. По някакви причини, за които е допустимо да се досещаме, Борисов не е в състояние да се репчи на Ердоган.

Христо Иванов не пита бадева Цацаров що е ходил в Турция и какво са му показали. Изобщо Иванов задава едни безотговорни въпроси за участието на „Булгартабак“ в контрабанден канал за цигари и дали двама потенциални премиери били замесени… Те въпросите си имат отговори, но не е Цацаров човекът, дето ще ни ги съобщи.

Писмото на Доган е пропито с патриотичен патос. Започва с преклонение пред Левски: „Правя дълбок поклон пред паметта на Апостола на Свободата - Васил Левски, защото това, което искам да кажа, са кълнове от семената, които той е посял в почвата на общата ни душевност“.

Свидетели сме на поредната реинкарнация на агата. Ахмед Доган се преражда отново в Меди Доганов, син на Земята ни… Много определения са ми хрумвали за Доган през годините… Салтанатлия, хедонист, циник, тарикат, рентиер на етническия мир… Но патриот не е сред тях. И не е нужно да се връщаме чак в началото на 90-те, когато агата проповядваше, че пътят ни към Европа минава през Босфора, за да доказваме тежката спекула с патриотизма. Лютви Местан показа едно писмо, с което Доган го изпратил на конгреса на партията на Ердоган през 2012 г. Написано е на турски и в него Доган заявява, че ДПС е част от турската общност, а Турция е родината майка.

Не, Доган има проблеми с Ердоган, не с Турция. И едва ли неоосманизмът има нещо общо. Да напомним, че през ноември 2015 г. в БАН беше представена книгата на Ахмет Давутоглу „Стратегическа дълбочина“. Давутоглу е архитектът на съвременната геополитическата концепция на „неоосманизма”, а книгата му е нещо като библия на неоосманистите. В една реч през 2011 г. Давутоглу открито казва, че в следващите десетилетия Турция ще има водеща роля не само на Балканите, които са традиционна турска територия за геополитическо, културно и етническо влияние, но и в Близкия изток! Всъщност подобни речи на турски министър не са една и две. На представянето на книгата присъстваше и председателят на ДПС Лютви Местан. И не чухме тогава почетният председател Ахмед Доган да има нещо против.

Но то нямаше и как. Официална Анкара беше напът да коригира отношението си към ДПС. Преди парламентарните избори у нас през 2014 г. вицепремиерът Бюлент Арънч се беше срещнал в Бурса с лидерите на изселническите организации и ги беше призовал да подкрепят ДПС с думите: „ДПС е наша братска партия, трябва да я подкрепим. Турция заложи на друга партия, но направихме грешка…”. Турция заложи на Касим Дал, но той се издъни. На Ердоган му предстояха президентски избори и гласовете на българските изселници му трябваха.

Явно Доган и Ердоган не можаха да се разберат. Последваха разкритията за контрабандата на „Булгартабак“, упорито премълчавани у нас. Стигна се дори до забрана за Доган да влиза в Турция. Ердоган избра Лютви Местан за свой фаворит и това му струваше поста в ДПС. Сега официална Анкара полага огромни усилия да подмени ДПС с ДОСТ в предпочитанията на българските изселници в Турция, а и сред турскоезичното население у нас.

Сега гласовете на българските изселници са още по-важни за Ердоган. На него му предстои референдум за обявяване на Турция за президентска република. Залогът е огромен. Един провал на Ердоган на референдума ще е началото на края му. При това няма да е обикновен край. Това, което направи с армията, ще го застигне. И за него гласовете на компактните маси български изселници са много важни. Опитът да се накарат те да гласуват за ДОСТ и Местан е нещо като опитомяване.

И затова Доган квичи. Защото за пръв път има сериозен опит да се разруши монополът му над турското малцинство у нас.

Другата цел на Доган е да влезе пак в управлението. В коалиция, естествено, с БСП. Затова се пудри и фризира. БСП обаче още ги боли задникът, с извинение, от последните две коалиции с агата. И, дето се казва, не е страшна болката, а срамът! Както сме казвал и друг път, коалициите между БСП-ДПС започват като коменсализъм и завършват като облигатен паразитизъм. Затова сега трябва да им се предложи нещо ново и различно. Едно ново ДПС и един нов Доган, барнат в патриотичен каяфет, родолюбец, който поставя общата родина над общия етнос. Не изключвам БСП да се излъжат по необходимост. Но постигането на тази цел зависи изцяло от опазването на целостта на електоралния феод. ДПС трябва да запази статута си на трета политическа сила. Доган може да струва нещо с 30-40 депутати зад гърба си. Без тях е нула. Книжен тигър, при това пиян…

Доган е може би най-мразеният политик у нас и не бих се наел да твърдя, че е незаслужено. Той е канцерогенен за българската политика фактор и има много сериозен принос в опошляването на българската политика. При него политическият цинизъм е ашладисан с етнически цинизъм, а това вече е страшно. И трябва да бъде изметен. Но по ирония на историята, изведнъж се превърна в по-малкото зло. Защото Лютви Местан пък играе без никакъв свян ролята на петата турска колона у нас.

Мисля, че съм ви казвал вица за оня ученик от Кърджали, който трябвало да разкаже за боя на Шипка. И той, възпитан в „обединителния патриотизъм“, за който споменава Доган, разказал: „Нашите отдолу яростно нападаха… Обаче нашите отгоре отблъскваха атаките смело…”.

Но настана време разделно. Нещата се промениха. Доган избра да бъде на върха. А Местан се ситуира в подножието.

Добрата новина е, че благодарение на острата конфронтация на ДПС и ДОСТ по отношение на Турция на тези избори ще получим недвусмислени доказателства за настроенията на туркоезичното малцинство у нас. Тест за лоялност на българските турци към българската държава. Ако се подведат по патриотичната реторика на Доган, е едно. Съвсем друго е, ако дадат масово гласа си за туркофилската партия ДОСТ. Тогава трябва да започнем да се подготвяме психически за предстоящ в бъдеще кримски вариант. Но немного далечното бъдеще. Неосманизмът отдавна е излязъл от книгите на теоретиците. Той вече е на въоръжение в реалната политика на официална Анкара.