Да пукнеш с пръстов отпечатък

Не съм сирахомил, опазил ме Господ. Обратно, подобно на онази руска (нали все още не е мръсна дума?) госпожа от 1812 година, и аз смятам, че революциите трябва да се случват, за да направят всички еднакво богати, а не да станат равно бедни.

Това, от една страна.

От друга страна, като чета напоследък из медиите, оставам с впечатлението, че онези 7000 лева месечна заплата, дето парламентът гласувал за членовете на ВСС, са едва ли не нещо като джобни пари на фона на прибираните годишно по половин милион от шефа на ДАИ и подопечните му.
Има обаче и трета страна. И тя е в изначално обърнатата пирамида на т. нар. ни държава.
Колегите ми – професори в Юридическия факултет на Софийския университет, получаваха, поне до 2014 г., по около 1000 лева месечно. Хайде, с научни степени и прослужено време, връзваха до към 1500.

Толкова взима един циганин само с поглед за половин месец. А с толкова започва и един младши съдия в който и да е районен съд.

Само дето на моите колеги от ЮФ (не само на тях, де, и на всички останали) не им плащат за „служебна униформа”. Ходят си кой както може – предимно с дънки от пазара, че са по 20 лв. бройката. И с т-шъртки по 5 лева, пак от същата сергия.

Не им плащат и т.нар. „извънредни”. В смисъл, че и в събота и неделя (неработни де, уж) си въртиш задочници по 12 часа. Или пък изпитваш, пак понякога по толкова часове. Ама и това никой не ти го брои.

В тази неделя (3.04.) моите колеги от Историческия факултет пак имаха кандидат-студентски изпит. Няма извънредни, няма униформи. Няма и служебен превоз в 6,30 сутринта. То и градският транспорт в неработни дни е силно разреден, ама кой те пита – оправяй се, както можеш.
Тия дни пък взеха, че се вдигнаха на протест и т.нар. „джипита”. На български преведено, общопрактикуващи лекари.

Ами аз от 38 години си имам „джипи”. То и то тогава не знаеше, че от детската докторка от районната поликлиника щяло след време да ми стане „джипи”, ама му се наложи. Щото и на нея й се наложи да я споходи „здравната риформа” на Костов.

За първото – че онова Наде, дето тогава лекуваше децата ми като бюджетен  служител, а сега и фамилията ми, хич не съжалявам. По-скоро съжалявам нея. Защото май е прав неин бургаски колега, че „джипитата” повече трябва да пишат, отколкото да преглеждат.

Сега щели да стават и дактилоскопи. Защото според „риформатора” Москов е далеч по-важно да пукнеш с пръстов отпечатък, отколкото да ти бъде оказана спешна помощ...
И това срещу какво? Аз на нея, както и на никой друг общопрактикуващ лекар, не съм броил парите. По-скоро бих преброил колко нерви са й (и им) хартисали след ежедневните срещи с разнообразни и понякога не съвсем близки до адекватно състояние „боледуващи”...

Преброих обаче парите на една друга.

Тя миналата седмица не можа да се види с жена ми. Защото била „на разположение”.
Туй, с извинение, щяло да рече по 0,60 лв. на час „разположение”. Значи, ако спаси в този час човешки живот (а тя го може), я викат в болницата, независимо къде се намира и какво в момента прави. И след това за благодарност й плащат тази внушителна сума. Както вероятно и на другите доктори в нейното положение.

Като например на онези от „Света Анна”, дето ги спешили в 4 часа заранта. Много си обичам Наско Сираков (левскар съм, де), не по-малко Илианчето Раева (вдигала е на крака пред националния ни химн и байрак цял свят), но още поне толкова няма да се спра да уважавам онези доктори от „Окръжна” , които реагираха светкавично.

И то защо? Защото са били „на разположение”? Или заради 0,60-те лева на час? Или пък може би защото някога се били клели в Хипократ? А може и защото работят като джипита, доктори „на разположение” (или дежурни), а не в ДАИ или в КАТ?

Но понеже темата си ми е за обърнатата пирамида, да ви напомня и една мисъл на Ленин – че "държава, в която полицаите получават повече пари от учителите, е полицейска държава".
Прочетох преди време и една впечатляваща мисъл по този повод – че „колкото по-добре е свършена работата в училище, толкова по-малко работа ще имат униформените”.

Ми хайде сега наопаки. Мизерстващи учители – лошо образование. Почти мизерстващи лекари – тъжно здравеопазване. Не по-малко мизерстващи университетски преподаватели – смехотворни дипломи за „вишо”.

Обаче на този фон ти се явява светлата перспектива след всичко това да станеш чиновник на държавната ясла. Дали ще е в КАТ, в ДАИ или в която и да е случайно взета от общо около 150-те агенции, които ние, данъкоплатците, ежемесечно захранваме с парите си, няма никакво значение. Важното е да си на „яслата”.

А после идва и още по-сладкото. Този, който вече се е настанил около нея, е спокоен, че тя ще го отглежда цял живот. Ако, разбира се, не само папка, но и слушка управниците.
Пък този, който го е качил на нея, предпочита да му дава все повече пари (да напомня – пак от нашите), за да не разваля чиновникът рахата му.

На това му викам аз „данък спокойствие”. И от тази гледна точка едни 7000 лева месечно си го струват.
Още повече, че се изплащат по познатата система „прави помен с чужда пита”...