Брекзитът значи: Не посягайте на ракията

Що ли пък ми се струва, че прословутият Брекзит, който предизвика радини вълнения в целия свят, може и да не се състои? Съмненията ми се основават на няколко аргумента.
Ще започна обаче с един от поредните парадокси на историята. Повече от 10 години англичаните буквално драпаха да влязат в ЕИО – предшественика на ЕС. Но великият Шарл дьо Гол на три пъти налагаше френското вето върху тези им мераци.

Защото прекрасно съзнаваше, че те са просто „троянският кон” на САЩ в Стария континент. И че ако Европа иска да се превърне в реална „трета сила” между американците и руснаците, не трябва да допуска в редиците си предатели или ятаци на другите две.

Но през 1969 г. Дьо Гол си отиде от властта. Между другото, пак чрез референдум. И британците моментално се възползваха от това. Спретнаха си референдум и през 1973 г. се оказаха пълноправни членове на Европейската общност.

А сега пак с референдум решиха, че може и да му кажат сбогом. Ама работата хич не изглежда лесна.

Доста непрофесионално е да се твърди, че на 23 юни „Великобритания решила”. Не, тогава тя се оказа в две разцепления – вертикално (52% срещу 48% между гражданите) и географско (шотландци и ирландци срещу англичани и уелсци).

Което на свой ред пък поставя под въпрос дали Обединеното кралство, както след 1923 г. е официалното име на Англия, няма да се окаже „разделено” такова. И Великобритания да си остане просто Британия...

От друга страна обаче, извън тези мрачни прогнози, аз искрено се радвам на резултатите от референдума. Защото те наистина нанесоха страхотен шамар върху все по-самозабравящия се Брюксел.

След 23 юни той просто не може да продължи в тази посока.

Не може да си организира безсмислени, но скъпоструващи ежемесечни екскурзии (200 млн. евро) до Страсбург. И то за сметка на европейските данъкоплатци, в това число и на нас, българите.

Не може да се занимава с жизненоважния проблем колко криви следва да са краставиците. Някои от нас пък предпочитат точно криви, нали?
Не може с „евродиректива” да определя дали имаме право да ядем луканка или суджук, или само техните ГМО ментета. Аз нямам никакво намерение да се отказвам и от двете.
Не може да забранява ракията, защото не била „европейско питие”, за разлика от уискито или коняка. В този случай аз пък направо спирам да бъда европеец и си оставам българин...
Не може да определя, пак с „евродиректива”, колко точно вода трябва да има в тоалетното казанче.
Не може да решава дали дете може да носи балонче в ръка, ако не е придружено от родител.

Мога да изброя още куп „кардинални проблеми”, с които се занимават еврочиновниците срещу едни доста щедри възнаграждения. Но и ако на мен ми дават средно по 50 000 евро на месец, и то без добавъчните „екстри”, си мисля, че мога да измисля и още по-безумни „указания”...

Та от тази гледна точка референдумът във Великобритания може да се приема не толкова като евентуален факт за излизането й от ЕС, колкото като едно много важно послание към цялата му свръхбюрократизирана структура. Която напоследък май направо се чуди какви нови тъпотии да форматира като „евродирективи”, за да оправдае лукса и охолството си.
Стигам сега и до ползите от референдума за България. Някакъв индивид, за жалост и посланик у нас на велика сила, обяви последствията му като... „победа за Путин”! Майко мила, де го чукаш, де се пука? Но се спирам, защото и аз съм франкофон.

А иначе от референдума ние, българите, наистина печелим. И то не толкова по геостратегически причини.
Забелязали ли сте колко лесен стана трудът на нашенските управленци и чиновници, откакто влязохме в ЕС?

Спират ти фондове – ама така казаха от Брюксел.
Налагат ти санкции – ама така наредиха от Брюксел.
Убиват ти селското стопанство – ама то е по еди-коя си директива от Брюксел.
И т.н. Въобще, досъсипват ни клетата държавица и все се оправдават с Брюксел.

Да, ама ако Брюксел, т.е. чантаджиите от ЕС, си извадят задължителните поуки от референдума във Великобритания и предприемат стъпки от централизация към федерализация, това несъмнено ще се отрази и върху манталитета на нашите бюрократи.

И те ще бъдат принудени да спрат да се оправдават с „евродирективите”. И да се научат, че тук директивите идват от тези, които са ги „цанили” на постовете им.
Демек от нас, обикновените българи.

Та от тази гледна точка наистина имаме полза от референдума в Кралството...