Борисов, Цветанов и щастието

Бертран Ръсел казва: „Когато беседвам с учен човек, установявам, че щастието е непостижимо. Но когато разговарям с градинаря си, съм убеден точно в обратното”.

Излиза, че колкото по-неук е човек, толкова по-достъпно му е щастието. Което обяснява защо са щастливи управниците ни. Но не обяснява нищо за нас. Всички изследвания сочат, че ние се изживяваме като един от най-нещастните народи. Значи не сме най-простите. Защо тогава избираме да ни управляват такива… каквито избираме? Вероятно умните ги мързи.

Щастието е относително. Жан-Жак Русо си го представял много просто – да живееш в овощна градина с обичлива жена и да имаш крава. Просто, просто, но не успял да го постигне. Овощна градина си купил, но жената не била обичлива, освен това довела и майка си, а кравата така и не се е появила. И се преебала идилията.

Но колкото и да е относително и неясно щастието, хората продължават да го търсят. Политиците все повече се замислят да заменят формалните критерии за развитието като икономически растеж, БВП, с реални измерители на щастието на народите. Във Франция вече използвали индекс "щастие" за оценка на икономическия напредък. Германия, Канада, Великобритания също търсят методи да измерват как и доколко икономическото развитие прави хората щастливи. А в малкото кралство Бутан от години не се занимават с БВП, а мерят БНЩ – Брутното национално щастие. Държавата анкетира гражданите по 33 показателя, за да види колко са щастливи.

От 2012 г. ООН провежда изследване, в което класира нациите според това колко са щастливи. Оня ден излязоха данните за 2015 г. България е сред 30-те най-нещастни нации на планетата. Заемаме 129-о място от общо 157 изследвани страни и сме непосредствено след Сенегал, Конго, Грузия и Украйна. На 30 места преди нас са безгрижните фалирали гърци, а довчерашното ни другарче от последния чин Румъния вече е далеч преди нас и е на 71-во място.

Това не е изненада. Още през 2004 г. холандски учени проведоха подобно изследване в 112 страни. И ние бяхме на последно място по щастливост. Дори и Бангладеш беше преди нас. От което някои побързаха да заключат, че щастието не било в богатството. Специално за Бангладеш имам друго обяснение. Маркс казва, че качеството на живота е в пряка връзка със свободното време. А в Бангладеш всичкото време им е свободно. И ние, като се поосвободим още малко, ще станем по-щастливи.

Авторите на сегашния доклад на ООН, например известният икономист Джефри Сакс, също се опитват да ни убеждават, че щастието не било в парите. Седем други показателя го определяли: „Хората в най-щастливите страни имат по-дълга очаквана продължителност на живота, повече социална подкрепа, повече свобода да вземат сами решения за живота си, по-слабо усещане за корупция, по-щедри общества, с по-малко неравенство в чувството на щастие и с по-висок БВП”.
И нищо от тия неща не е свързано с парите. Ама друг път…

Например продължителността на живота. Дълго живее здрав човек, не ли? Да. Но здравето е пари, безплатното го израснахме. Който има пари, плаща с пари, който няма, плаща със здраве. Същото е и с качеството на живота. Щото въпросът не е само да си жив.

Щастието изобщо не е в парите. Само по някаква случайност сред страните в челната десетка няма ни една бедна. И техните граждани също случайно имат средно 40 пъти по-високи доходи и 28 г. по-дълъг живот от тези на последните страни в списъка.

Начело са Дания и Швейцария. В десетката са всички скандинавска страни. Е, вярно, САЩ са на 13-о място, Германия - на 16-о, Великобритания - на 23-то. Но това не доказва, че щастието не е в парите, а най-много, че не е само в парите. И учените правилно отбелязват, че хората са по-щастливи в страни, където има по-малко неравенство. „За съжаление, пропастта се увеличава значително в много страни и региони по света.” И затова някои хора плащат на други хора да убеждават трети хора, че щастието не е в парите. Защото, както каза Борисов в момент на лекомислена откровеност, „така е в живота – щастието на едни се гради върху нещастието на други”.

Шведската ученка Кааре Кристенсен обяснява шведското щастие: "Тук хората са щастливи с това, което имат. Нямат големи очаквания".

И ние да имахме това, което те имат, може би и ние нямаше да искаме повече. Обаче искам да ги видя шведите, ако имаха нашето нямане!

Данни на НОИ за 2015 г. показват, че 520 хил. пенсии, една четвърт, живеят с по 5 лева на ден. Две трети преживяват с около 10 лв. Преживяват, не живеят! Едва 35 хил. вземат максималната пенсия от 910 лв.

Това 129-о място в света ни нарежда на последното място в ЕС. Изследване на Евростат през 2014 г. показа, че не само се чувстваме нещастни, ами и с право. Българинът може да си купи над два пъти по-малко стоки и услуги, в сравнение със средния европеец. Освен това живее 6 г. по-малко от него. Две трети от населението у нас нямат спестявания, за да посрещнат непредвидени разходи. Доходите на най-бедните 20% у нас са 6.1 пъти по-малки от доходите на горните 20%. Естествено е при тези факти самооценката на българите за удовлетворението им от живота да е едва 5,5 при средна в ЕС 7,1.

Като възпитаник на Философски факултет, мога да кажа, че няма толкова глупава теория, която да не се изповядва от някой учен. Тая специално, че щастието не е в парите, е измислена от нещастници с пари. Те смятат, че бедните са по-щастливи, щото имат поне надеждата, че работите могат да се оправят с пари. Да де, ама на бедните им се ще сами да се убедят, че щастието не е в парите. Щото от опит знаят, че нещастието е в липсата им…

През 2012 г., когато ООН за сефте ни изкара сред най-нещастните, Мира Радева излезе с контрарезултати. Абсолютно доброволно и по препоръка на правителството… Българинът не бил толкова нещастен, колкото се прави. Дори напротив, спрямо европейските и световни стандарти бил по-щастлив от средното. Българската политическа класа се стреми да ни убеди, че не сме толкова нещастни, колкото се правим. „Властта приема нещастието на гражданите за неблагодарност.”
Според Радева повечето нашенци предпочитали да ги мислят за нещастни – от суеверие и от страх пред хорската завист. Някои, верно, си крият щастието. Главно от прокуратурата и данъчните… Щото, както казваше Остап Бендер: „Чудно, с такова щастие - и на свобода”.

Мира Радева установи, че и за българина щастието не било в парите. Той градирал факторите на щастието така: здравето, после хормонията, пардон, хармонията в семейството, спокойствието и сигурността. Все безплатни работи.

Каквато и хармония да има в едно семейство, когато парите са в хроничен дефицит, тя не изтрайва дълго. Другото са романтични лицемерия. Като на Ана Каренина, дето разбрала, че вече не обича мъжа си, когато забелязала грозните му уши. („Ах, Боже мой! Защо ушите му са станали такива?“)
Дълбоко в душата си ние също сме идеалист, възпитан да мисли, че не всичко на този свят е пари. Но животът непрекъснато намира начини да ни подтикне към пълна аксеологическа ревизия! Щото той си иска неговото, главно пари…

Мансел Айлуърд, професор от университета в Кардиф, твърди, че способността ни да сме щастливи е генетично вродена и има пределно ниво, което не може да се преодолее. Това ниво според него е $16 000 месечно. И да започне човек да получава повече, от това не става по-щастлив, а дори наобратно.

Колкото ни е вродено, толкова! Ами ако в нашия древен геном (на 7800 г. според доц. Кременски) е заложен праг на щастието 500 лева, какво ако ни дадат 600 или 1000?! Ние пак ще сме щастливи най-много за 500. Другите 500 ще са излишък и затова правителството с основание ни ги прибира…
И тогава какво значение има, че ни управляват Борисов и Цветанов, след като щастието е генетично предопределено? Никакво.

Ало, пенсиите, с пенсионерското щастие нещата са най-сложни. Младите се заблуждават, че имат шанс да изкарат пари и да станат щастливи. Но вие няма за кога да се заблуждавате. Както обича да казва д-р Филипов, ако Господ е искал да ви направи богати, нямаше да чака да излезете в пенсия. Трябва да търсите алтернативни начини, нещо евтино. Чел съм например, че може само да си облизвате горната устна и това да ви дарява с радост. Там имало точка на щастието. Обаче, за да не ви помислят, че давате перверзни нишани на гаджетата, можете да застанете пред някоя кебапчийница и да си направите кефа набързо. Пенсионер се облизва пред кебапчийница, е съвсем естествен и неподозрителен пейзаж. И в ушите имало много точки на щастието. Зер Живков бадева е карал бодигарда си Борисов да му масажира ушите? Цяло щастие е, че така се случи премиерът ни от него да се учи!

Братя от последната възраст! Не всичко е загубено. Според проучване на Лондонския институт по икономика хората са най-щастливи на 23, когато са най-безгрижни. И на 69 г., когато отново станат безгрижни. Тогава се чувствали най-доволни от живота. Защото имали по-малко задължения и тревоги за пари и повече време за себе си. Даже всичкото време. Като извадим и ангажиментите към смешните движения, на човек му остава да живее само за свой кеф.

Притеснява ме само, че българинът живее средно до 69 г. Излиза, че дори и да доде щастието, нас като ни няма… Получава се порочен кръг: там, където е българинът, щастието още го няма, там, където е щастието, българинът вече го няма. И си се разминаваме…

Д-р Мадан Катария от Момбай, автор на смехойогата, твърди, че „мозъкът не осъзнава разликата между истинския и изкуствения смях. И в двата случая той произвежда хормона на щастието”. Тъй че смейте се, даже и да не ви е смешно, смейте се и помогнете на себе си поне. Щото на родината никой не е в състояние да й помогне. Освен ако не се появят некои неочаквани природни сили...