Бонусът за гласуване - нощ с труженичка от Околовръстното

И стана безпощадно ясно, както би казал поетът революционер, че нашите законотворци няма да се уморят да ни поднасят глупостите си. Или, както би го рекъл друг поет революционер, няма да спрат да ни правят все по-стреснати, трогнати и очаровани от безспирния си ход.

А най-паче – да ни правят смаяни или направо изумени от безспирния възход на идиотщините си.

Впрочем напоследък все по-често започвам да си мисля, че те възприемат като свое задължение не онова, в което се кълнат – „да спазвам Конституцията и законите на страната”, както пише в основния ни закон. А по-скоро в това – по какъв начин, за колко кратко време и колко по-разнообразни протести могат да предизвикат сред електората си.

Замислете се всъщност кой в днешно време вече не протестира?

Майките с бебешките колички, виновни за демографската криза в държавата, която за тях няма пари, но 3 милиарда за превъоръжаване май се намериха?

Хората с увреждания, практически лишени от достъп до поне 90 процента от общинските и държавни учреждения, ако не и от още толкова в превозни средства на градския транспорт?

Производителите на домашна ракия, цинично назовани „казанжии”, защото объркват далаверата на крупните алкохолни търговци, дето тровят народонаселението със спирт менте?

Докторите, защото от представители на най-хуманната професия ги превърнаха или в мизерстващ обслужващ персонал, или (по-често по неволя) в спекуланти със здравето ни?

Т.нар. редови „водачи на МСП”, които, за да намерят винетката си из някоя от дупките по пътищата ни, би трябвало да се преквалифицират по-скоро на археолози?
Спирам да изброявам категориите протестиращи, защото ще започна да се срамувам. Поради което ще прескоча „грантоедите”, готови на всякакъв бунт срещу добро заплащане, както и изключително коректните таксиджии „бакшиши”...
Но това е то демокрацията – всеки има право да протестира, къде с огромно основание, къде срещу нелоши пари.

Ако обаче нашите гениални законотворци наистина въведат задължителното гласуване, на „гратис-протест” ще тръгна и аз. Защото те биха го направили изключително в своя изгода. Т.е. пак за пари.

С едно малко, но важно уточнение – от нашите за техните.

Масовата практика по света е за участие в изборите да се въвеждат някакви бариери. Изключвам по-остарелите, като например за образователен или имуществен ценз.
Но по-мъдрите нации са измислили и други трикове. Във Великобритания например трябва да си живял поне 12 месеца в района, където ще гласоподаваш. Иначе – „сбогом, Гергино”.

В САЩ, които, както разбирам, напоследък са нашата пътеводна звезда или поне пример за сляпо подражание, са добавили и умение да се справяш с електронното гласуване (защото там по принцип е такова).

Като професионален историк бих могъл да обясня на любезния читател и защо така са го измислили. Както и да го оставя да помъдрува дали това е демократично или пък не съвсем.

Даже бил могъл да му подметна защо (примерно) в България не се прилага нито едно от тези две изисквания. Ще му подскажа само, че не съм виждал две неща – „уседнал изселник” и масов циганин електроник...

Но тъй като темата все пак е за евентуалното въвеждане на задължителното гласуване и у нас, пак като занаятчия да припомня една друга и вече „континентална” (а не „островна”, или направо „отвъдокеанска”) история.

През 1945 г., когато и в Италия се установява демокрацията, тамошните депутати дълго се карат по темата „за” или „против” задължителното гласуване. И накрая стигат до наистина соломоновско решение, останало в историята като „списъците на позора”.
Та депутатите мъдро решават две неща. От една страна, че гласуването няма да е задължително. Но, от друга, че списъците с негласувалите ще висят цял месец пред съответните избирателни секции. И другите, „избирателно активните” граждани, да сочат „пасивните” с пръст и да ги поругават. А пък общинските чиновници направо да им викат „разкарай се, защото не си в списъка”.

Мерна ми се някъде из местните депутатски дебати подобна мисъл. Даже доразвита – на негласувалите да не им се оказват административни услуги поне за три месеца.
Абе, аланкоолу депутатски. Бе, у нас чиновникът те гледа с омерзение, ако дръзнеш да му се явиш, преди да е изтекъл поне годишен срок. Полицейско разследване, освен ако не е за Динко или Перата, където минава за три часа, си върви едно поне три години.
За съда да не говорим. Там, в зависимост от количеството на разплащанията, може да се проточи и пет години. Че и повече дори, ако и разплащанията са малко в повече...
Сега обаче ми се мерва и друга гениална депутатска мисъл – томбола за участниците в гласуването. Е, това наистина е принос в световната история, поне на белите народи.
Ми да дам тогава и собствен принос.

Може ли сред наградите от томболата с гласуването да включим и „една нощ с труженичка от Околовръстното”? Женска или мъжка – по избор (щото у нас май гейовете „грантоеди” стремително се увеличават).

Келепирът за държавата ще е поне троен.

От една страна, циганите ще са двойно доволни – хем пак ще им плащат за гласоподаване, хем след това безплатен кеф за сметка на държавата.

От друга страна, за да участват в томболата, „труженичките” от Околовръстното (или магистралите) ще трябва да представят пред НАП касов бон за извършена услуга. И приходите в хазната ще нараснат главоломно.

И трето, но не по важност – така и партиите ще получат повече държавна субсидия, и електоратът ще бъде повече доволен. И пак ще си гласува за тях...

Съзнавам, че по принцип идеята ми е идиотска. Ама то в държава на нескончаемите идиотии що пък не?