„Братството на почтените“ и политическото търгашество  

Случващото се през последните седмици много напомня за една от най-известните приказки на Андерсен – „Новите дрехи на царя“. Общото не е само в персонажите на двамата тъкачи измамници. Тях винаги ще ги има. Въпросът е колко хора са готови да твърдят, че виждат нещо, което не съществува, само защото се страхуват да не би някой да помисли, че са глупави и не заслужават постовете, които заемат. Включително и самият „цар“, който също не вижда нищо, но предпочита да убеждава другите, че само те са глупави. А становете на двамата измамници продължават да тракат все така празни.

Политиката не е пазар. Политическите партии не са търговци на едро. Избирателите не са клиенти на преоценена партийна стока. Отговорността на партиите не се свежда до търговия с власт. Политическите програми и послания не са форма на рекламна кампания. И въпреки това кампанията за извънредните парламентарни и редовните президентски избори започва с безцеремонно и нагло „пазарно“ отношение към политиката.

Ако все още някой се интересува или пък не е разбрал за какво става дума, нека припомним още веднъж. Назначен за министър в служебно правителство не отговаря на изискванията на Конституцията заради двойното си гражданство. Когато въпросът беше поставен, този човек заяви, че се е отказал от чуждото си гражданство, но се оказа, че това не отговаря на истината. Този човек беше министър четири месеца и ако Конституционният съд установи очевидното нарушение на закона, всички негови актове като министър могат да се окажат нищожни.

Същото лице отказва да покаже документ, че към датата на встъпването си в длъжност е отговарял на конституционните изисквания. Защото такъв документ няма. Онзи, който го назначи в нарушение на закона, отказва да поеме отговорност. Затова и лицето продължава нагло да твърди, че по-важното било какво искал да постигне в „промяната“ за България. То е попълнило документ с невярно съдържание, което е престъпление според Наказателния кодекс. Същото лице обяви, че съдиите му пречат да се „бори с корупцията“, сменяйки Управителния съвет на Българската банка за развитие.

Като естествено продължение на всичко това лицето прецени, че „Конституционният съд трябва да каже, че въпросът не е кога чужда държава ти издава бележка, а кога си подал молбата си“ за отказ от чуждо гражданство. Този блестящ „пример“ за спазване на закона и възстановяване на държавността е онова, което трябвало да продължи според двамата бивши министри на Радев в тяхната обща „бизнес стратегия“.

Същите двама действащи служебни министри са водили „преговори“ за използването на политическа партия в предстоящата кампания. Предлагали са пари и избираеми места в несъществуващи все още партийни листи. Изглежда като „сделка на зелено“, но всъщност се нарича злоупотреба с власт и е една от тежките форми на политическа корупция в изборния процес.

Съветник от администрацията на президента е посредничил в „сделката“, ангажирайки се да „съдейства“ за постигането на съгласие, определяно като „доверие“ към „почтени“ хора. Изглежда като пример за „инвестиционно посредничество“, но се нарича търговия с влияние и е форма на политическа корупция в изборния процес. Утежняващо отговорността обстоятелство е, че това не е единственият служител от същата администрация, уличен в търговия с влияние. Това се превръща в рецидив за администрацията на президента, която е най-непрозрачната и безотговорна административна структура в България.

Тези факти са добре познати, но изглежда, че вече никой не се интересува от тях. Защото същите двама бивши министри били решили да „продължават промяната“, каквото и да означава това. Причината е очевидна – защото зад техните физиономии стои амбицията на Румен Радев, която вече не е само за втори мандат, а за „овладяване на завладяната държава“. Освен това днес те „заедно и поотделно“ разполагат с достатъчен публичен ресурс, за да си осигурят „мълчаливото съгласие“ на мнозинството.

„Пазаруването на партии“ потръгна. Схемата е същата като при ДДС измамите, но в обратен ред. Не търсиш някой малоимотен човек, на когото да прехвърлиш задълженията си, а търсиш кух партиен етикет, през който да търгуваш на политическия пазар. Колкото повече етикети събереш, толкова по-малко задълженията ти остават. Може би затова и другото лице, което също ще „продължава промяната“, не само предложи, но и продължава да подкрепя като шеф на НАП своя партньор, на когото има доверие.

Оказа се, че твърде много кухи партийни фирми са готови да предоставят празните си сергии на този пазар. Партията Волт, която е българско представителство на „паневропейската партия Volt“, се оказа много подходящ партньор на двамата бивши министри. Нейният председател се прочу с това, че като депутат от Реформаторския блок побърза да регистрира като запазена марка на свое име словосъчетанието „реформаторски блок“. След като се оттегли от коалицията ИБГНИ, същата партийна фирма вече можеше свободно да „оперира на политическия пазар“.

„Придобиването“ на другата партия от бъдещата предизборна коалиция „Продължаваме промяната“ премина през смяна на председателя й, който може би е имал известни резерви спрямо това „сливане“. Заместник-председателят на Средна европейска класа замести своя председател изпреварващо, за да могат да бъдат „джиросани акциите“ на партията навреме.

След успешното „придобиване“ на партии, които да бъдат „сложени в една коалиция“, лицето, което не е било с двойно гражданство, заяви, че „продължаващите“ ще преговарят с всички, които имат желание за това, но ще се явят самостоятелно, за да могат да привлекат хора от „крайно ляво до крайно дясно, което щяло да ги направи „център“. Това, разбира се, е поредното унижение за ДБ и ИБГНИ, което двете формации са готови да приемат охотно, стига да им позволи и те да се „позиционират продуктово“ сред „братството на почтените“.

Някой би могъл да каже - нищо лично, просто бизнес. Друг би допълнил, че и преди се е правело така и затова политиката е мръсна работа. Но мнозинството от българските граждани се интересуват във все по-малка степен от това кой и по какъв начин се опитва да ги купи и продаде. Те смятат, че е достатъчно да не гласуват и да не се интересуват от политика, за да може и това поредно бедствие да ги отмине. А за онези, които все още се опитват да питат и да търсят отговори, във все по-голяма степен важи поговорката: кучетата си лаят, а керванът си върви.

Няма съществено значение дали някой наистина вижда, че „царят е гол“. Процесията на голия цар и неговата свита продължава.