„Белене” на БСП ще е новото КТБ  

Тома Биков
 

Предизборната кампания започна веднага след оставката на кабинета „Борисов 2”, която беше подадена през ноември миналата година. От тогава до днес всички политически сили преминаха в предизборен режим, като се очерта среда на остро противопоставяне между двете големи партии ГЕРБ и БСП. След изборите през 2014 г. бяха положени усилия за преодоляване на острата конфронтация в политиката и обществото, като благодарение на това България се превърна в остров на стабилност в нестабилния Балкански регион. Три месеца след президентските избори може да се каже, че тенденцията вече е в обратната посока. Политическите сили са в режим на остро противопоставяне, което по всяка вероятност ще продължи и след предсрочните парламентарни избори. Ако и след тях не бъде съставено редовно правителство с ясно парламентарно мнозинство зад гърба си, то навлизането на страната в спирала на политическа нестабилност и несигурност ще бъде факт. Това със сигурност ще разруши постигнатото и ще изостри още повече социалните и икономическите проблеми на страната ни.

Първата жертва на дългата предизборна кампания се оказа програмата за саниране на панелните жилища, която беше започната през 2015 г. Казвам го със съжаление, защото тази политика сама по себе си имаше потенциал да се превърне в една от точките, по които би могло да се постигне съгласие между политическите сили и гражданите. Това е така, защото ефектите от програмата са безспорни. Ако жилищата бъдат санирани, сметките за отопление на огромна част от българите ще спаднат с 30-40 процента. В осъществяването на програмата участват малки и средни фирми, като възможността парите от нея да бъдат прибрани от големите играчи не съществува, защото никоя строителна фирма, дори и голяма, няма ресурс да санира всички панелни блокове в средно голям български град. Това означава, че програмата създава десетки хиляди работни места за малкия и средния бизнес и автоматично води до увеличаване на доходите. В същото време контролът на санирането е повсеместен, защото се осъществява директно от хората, чиито апартаменти се санират. Не на последно място тази програма удължава живота на панелните блокове и увеличава пазарната им цена.

Защо след като има толкова много и важни плюсове, тази програма се оспорва от БСП? Ако прочетете програмата на социалистите, ще видите, че там е заложено да бъде възстановено строителството на АЕЦ “Белене” с държавни пари. Отговорът се крие в този ангажимент, който енергийното лоби в БСП преследва неотклонно от години. Санирането на панелните жилища практически обезсмисля строежа на втора атомна централа, защото ще осигури рязко намаляване на потреблението на ток. В същото време изграждането на АЕЦ „Белене” би струвало около 15 милиарда лева, като в тази сума не включваме раздуването на цената от злоупотреби и корупция. Такива със сигурност ще има, защото контролът на строителството на АЕЦ „Белене” ще се осъществява само по високите нива и до него няма да имат достъп гражданите, както се случва при санирането. По-важното обаче е, че България не е в състояние да отдели едновременно пари и за АЕЦ „Белене”, и за саниране на панелните жилища. А и няма смисъл, защото, както казахме по-горе, атомната централа става безсмислена, ако домакинствата консумират с 30-40 процента по-малко ток. Затова трябва да избираме – или АЕЦ „Белене” с държавни пари, или саниране. Не може и двете.

През тежките зимни месеци енергийното лоби на БСП, зад което от десетилетия стои Румен Овчаров (той беше един от най-активните поддръжници за избирането на Корнелия Нинова за лидер на БСП), проведе мощна кампания срещу санирането, като обяви, че това е измама, че се прави некачествено и че хората, чиито апартаменти са санирани, няма да бъдат техни. В същото време, през най-тежките зимни дни, енергийните говорители на Овчаров – Жельо Бойчев и Таско Ерменков, обявиха, че в България вече има режим на тока. Режим, както всички знаем, нямаше. Само че това няма значение – важното е да има АЕЦ „Белене”, и то изграден с държавни пари, защото те са по-лесни за крадене от частните. Впрочем, доста е нахално БСП да говори за режим на тока, при положение че такъв е имало само при техните управления. Нещо повече – режимът на тока, с който българите преживяваха студените зими в началото на деветдесетте години на миналия век, се случваше, въпреки че по това време АЕЦ „Козлодуй” работеше с шест блока, а не с два, както в момента.

За съжаление, служебното правителство на Огнян Герджиков също се включи в дискредитирането на програмата за саниране. Още с първите си действия служебният регионален министър Спас Попниколов показа, че ще работи за каузата на БСП. Парите, които предишното правителство осигури за саниране през 2017 г., започнаха да спират поетапно. Това е важен психологически момент, защото когато държавата дава подобни сигнали, разколебава и хората, и фирмите да участват в тази програма. Заради действията на Попниколов и спирането на плащанията може да се окаже, че определени блокове ще останат недоремонтирани, а подобна ситуация ще разруши целия замисъл на програмата.

Обръщам толкова внимание на санирането, защото атаката срещу него е симптоматична. Тя не е сама по себе си и показва намерения, които отново ще излязат солено на всички българи. Почти всички икономически мерки на БСП са свързани с предоставяне на държавни пари за едрия бизнес. В тази група влиза и предложението за създаване на държавен фонд от 500 милиона лева. Той трябва да раздава пари на едри бизнесмени, които искат да се занимават с индустрия. Тези пари ще бъдат взети от всички българи под формата на преки и косвени данъци и ще бъдат харчени от партийните секретари на БСП. Парите за евентуалното изграждане на АЕЦ „Белене” също ще дойдат от джобовете на онези, които работят и никога няма да се върнат при тях. Защото АЕЦ „Белене” няма да намали сметките за ток, а ще ги увеличи. Все пак става въпрос за огромна инвестиция, която има всички качества изобщо да не се върне, а напротив – да товари държавата с огромни разходи всяка година. Фондът няма да създаде нова индустрия, а ще постави в неравностойни условия средния и малкия бизнес, който няма да може да се добере до Корнелия Нинова и Румен Овчаров, за да може да се финансира от него. И накрая, след някоя друга година, поредните нови лидери и лица на БСП пак ще си посипват главата с пепел и ще обясняват, че предшествениците им са съгрешили вкупом, но това вече няма да се повтаря.

Социалистите обещават промяна и ще я осъществят, ако избирателите им гласуват доверие. Проблемът е, че тази промяна няма да е към добро. Промяната ще е към понижаване на икономическия растеж, увеличаване на безработицата и залагане на няколко мащабни корупционни бомби, каквито са АЕЦ „Белене” и фондът за подпомагане на индустрията. Тези две неща ще бъдат новото КТБ, а сметката отново ще бъде плащана и от избирателите на БСП, и от избирателите на останалите политически сили, и от негласуващите, и даже от онези, които днес са деца. Защото социалистите винаги строят социализма с чужди, а не със свои пари.