Америка за България” влиза в БНТ с Коко Каменаров?

Всеки, който е пожертвал няколко часа от живота си, за да се наслади на ексцентричното удоволствие да проследи какви концепции защитават кандидатите за шеф на БНТ, преди да се обади, за да го приберат в психиатрия, със сигурност се е убедил в едно. Най-зле от всички, оплетен в мрежа от баналности и идеи без шанс за реално развитие и промяна, се представи Константин Каменаров. Единствената идея, която запомних от неговите, беше, че искал да освободи петъчната вечер от "Панорама" и да я премести в събота или неделя. Така хората ще могат да прекарат поне един телевизионен петък, без да гледат как някой десен всезнайко се плюнчи на темата колко слабо разбираме Европа и какви бедствия предстоят, ако не слушаме Брюксел и не кимаме пред веселяшките шеги след третия коняк на Жан-Клод Юнкер. Между другото - дори и тази му идея за реформа бе оспорена. Екипът на предаването "Панорама" побърза да излезе с позиция, в която обяви, че местенето им е "прибързано и неоснователно". Очевидно Бойко Василев държи да залива със скука петъчната аудитория и да пържи мозъците на случайните зрители с дълбокомислени въпроси, които не водят никъде. "Едно такова местене ще ощети БНТ. Не вярваме, че това може да бъде цел на което и да е ръководство на Националната телевизия", се казва още в дългата позиция. Всъщност това е буря в чаша с вода, изместване на темата от политическото назначение към неговите бледи действия и имитации. Но очевидно дори и в "Панорама" не могат да вземат насериозно Коко Каменаров и заради това си позволяват този минибунт. Важно е да се отбележи. Изборът стана по такъв начин, че бъдещият началник, вместо да получи мускули, бе изначално делегитимиран и това ще му играе лоша шега по време на целия му мандат. Междувременно пък в друг вестник се появи програмна статия за телевизията. В нея се настоява мандатът на директора на Националната телевизия да стане 7 години, защото така щяло да има време да се приложат всички мениджърски качества на един началник. Или това е само на повърхността. Механизмът за слагане на политически марионетки просто се пропуква и властта се опитва да прокара дългия мандат като форма на лепенка върху срамните действия с медиите. Предстои да видим. Но ако се върнем към началото - когато единственото, което можеш да кажеш за бъдещето си управление, е, че ще местиш "Панорама", това може да мине за стабилна реформа само в страната на Питър Пан, където децата летят, когато вдишат прашец от феи. Навсякъде другаде пред очите ни се реализира класическо погазване на конкурсния принцип и от всички възможни кандидати бе одобрен този, който ще е най-безопасен за статуквото.

Преди резултатът да стане ясен и четири от членките в СЕМ да гласуват като машини за този, който им е спуснат отгоре, из медиите се носеха слухове, че фаворитите на ГЕРБ за шеф са двама - Емил Кошлуков и Константин Каменаров. Всъщност на изслушването пред регулатора Кошлуков се представи най-добре - разви смела концепция, обяви се за сериозни промени и беше най-подготвен и разчупен. Но десетина дни преди това срещу него започна такава медийна кампания, че човек дори и да не подозира за вътрешни турбуленции в управлението, веднага би наострил уши за тях. Там, където се очакваше само тиха битка, тя премина в открити изстрели и позиционна война, което може да означава, че някъде в ГЕРБ има невидим разлом, който започва да се пука. Според слуховете Каменаров е кандидат персонално на Цветан Цветанов, а Кошлуков имал одобрението на Борисов. Дали това е така, само Ванга може да каже, но медиите са обичайната територия за битка на вътрешнопартийни лобита. Процес, който смятахме, че в ГЕРБ е трудно осъществим, но пък в България политическите и корпоративните интереси винаги са само на милиметър от горещата война.
Всеки избран кандидат заслужава сто дни доверие. Виж, назначените няма как да получат такъв кредит. Вероятно назначението на Каменаров нямаше да буди толкова гръмокипящи страсти, ако не съществуваха основателните подозрения, че през неговата кандидатура сенчестите пръсти на Иво Прокопиев докопват бюджета на БНТ. Олигархът костюмар има две основни страсти, които се опитва да постави пред себе си като щит срещу окончателен фалит - медиите и съдебната система. За да видим какво може да означава избирането на Константин Каменаров за шеф на телевизията, трябва да се върнем малко назад към виновното лято на 2013 г., в разгара на оргазмичния пърформанс на "умните и красивите", които се бориха уж за морал и правила, а в крайна сметка клекнаха пред Бойко Борисов и облизаха със страст кубинката на властта. Тогава в "Капитал" (медийният Мордор на Прокопиев) се появи отвратителен текст със заглавие "А сега - да дадем думата на контраокупаторите". Основната теза в него беше, че да се дава думата и на контрапротестиращите, не било обективност, а антиобективност. Тоест правото на другата гледна точка бе напълно изключено от лакирания свят на протестърската журналистика. Подходът бил неутрален, но не и обективен. Очевидно космическата обективност изисква единствено мнението на "Капитал" и никое друго по тази земя. Екстраполацията на този подход в съдебната система се прави по същия начин. Има правилни съдии, които са като ходеща метафора на Христос, и има неправилни, които нищо не допринасят за интересите на Прокопиев, пардон, на системата. И сега си представете, че всичко това се осъществи като демонично заклинание в БНТ. Телевизията и сега не може да бъде наречена обективна, защото програмната директорка Севда Шишманова с радост се ангажира с налудничави дивотии като киноесето "Звярът е още жив" на две фенки на Евгений Михайлов и това се пакетира като документално кино. Ако връзката Каменаров-Прокопиев е вярна, това означава "Америка за България" също да стъпи в обществената телевизия, където и сега присъства с отделни продукции, и тогава просто забравете за реално отразяване на събития или нещо друго. А знае ли човек - Прокопиев може да иска да използва БНТ, за да намери път обратно към сърцето на Бойко Борисов. Важното е, че зад новото ръководство на телевизията прозират повече нечисти интереси, отколкото са лифтингите на застаряваща чалга певица. И заради това след подобен позорен избор общественият характер на БНТ открито е заплашен. Симптоматично беше, че само дни след официалния избор БНТ не отрази тържествата на Шипка въпреки многото хора, които се бяха събрали там. Най-вероятно, за да не ядоса властта. Всъщност телевизията, която продължава най-смислените новини, все повече се отдалечава от смисъла на обществената медия - да бъде свободна и независима и да отразява цялата палитра от мнения в гневното българско общество. Дали пред очите ни една клика не приватизира всичко това? Не бих се учудил, ако се окаже истина. Уви, цялата подлост на политическата схема на назначението на Каменаров е в това, че смислената дискусия за бъдещето на БНТ се отлага за неопределеното бъдеще. Както винаги.

И най-накрая. С всяко свое следващо действие Съветът за електронни медии показва, че е безполезен, неудачен и неработещ орган. Това е втори поред опит за регулиране на електронните медии, който върви към пълно фиаско. В първия си вариант той се казваше НСРТ (Национален съвет за радио и телевизия), придобил печална слава със съкращението си НеСеРеТе след груб опит да се намеси в свободата на медиите. След това от овъглените останки на НеСеРеТе бе създаден СЕМ, който трябваше, научен от опита на миналото, да бъде реален регулатор, подпомагащ дейността на електронните медии. И известно време имаше период на спокойствие, но след това на политическата сцена се появи лицето Росен Плевнелиев и той изсипа в СЕМ Мария Стоянова, прочула се като човека, който не видя покой, докато предаването "Деконструкция" не бе свалено и Бетина Жотева, която бе записана как заплашва журналист, да не пише за нея. Когато имаш толкова компрометирани фигури, които по закон би трябвало да правят "безпристрастен" избор, тогава очевидно нещо в механизмите куца, нещо не е уредено докрай, нещо е така прогнило, че повече няма накъде. Заради това следващият голям дебат за медийната среда у нас трябва да е дали изобщо имаме нужда от СЕМ, особено когато той се е превърнал в гумен печат на властта, без грам обективност, здрав разум или поне малък порив за дисидентство. Регулатор, в който четирима от петимата членове гласуваха като роботи напук на това, което чуха и видяха, трудно би открил мястото си в друго общество. А компрометирането на един регулаторен орган не е болест, която може да се излекува с обикновени хапчета или самовнушения. Там вече само ампутацията помага.