Йеромонах Никифор дни преди Великден: Христовото Възкресение е триумф на нашето упование и вяра

- Отец Никифор, Страстната седмица. С какво тя е важна, как ни подготвя за Христово Възкресение?
 

Христовото Възкресение е триумф на нашето упование и вяра в животворящата и опрощаваща любов на Нашия Създател и любящ Баща. Страстната седмица е най-дългата седмица в годината, наситена с много тъга, скръб и покъртителни изживявания. Защото страст означава страдание. А страданията Христови са наистина преход към вечния живот. Той започна с Възкресението на нашия Спасител и Господ.
 

- Разкажете малко повече за Страстната седмица. Ние сме в разгара й, от днес настъпват най-важните дни.
 

Последната седмица от пребиваването и земния живот на Христос се нарича Седмица на страданията. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота починалия Лазар. Мнозина от нас казват, че никой не се е върнал от мъртвите, за да каже как е там. И това е така, защото никой не може сам по себе си да се върне от там, ако не го призове Животоподателя. И именно Той призова Лазар, като го върна оттам, за да ни каже, че съживяването е във властта на Бога и, че състоянието на смъртта не безвъзвратно, но е само миг от вечността, пред който всички ние сме изправени. Всеки един ден от седмицата е наречен велик и свят. Страстната седмица е най-продължителната седмица в годината, наситена с много тъга и нюанси на скръбни изживявания.
 

- Днес е Велики четвъртък, утре Разпети петък - два много важни дни от Христовия живот. С какво те са толкова важни за вярващите?
 

На Велики четвъртък Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. В знак на смирение, кротост и посветеност на Своето спасително служение преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: ''не дойдох да служа, а да послужа''. На Тайната вечеря е установено тайнството на Светата Евхаристия, на свето причастие. На тази вечеря Христос, като завещал новата заповед за любов към всички, открил на учениците Си, че ще бъде предаден. 

На този ден вечерта на утринното богослужение се прочитат дванайсетте евангелия на светите страсти на Господа Бога и Спасителя наш Иисус Христос и свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Всички ние с преизпълнени със синовна благодарност сърца се прекланяме и свеждаме благоговейно, с умиление колене и глава пред великата саможертва на нашия Спасител на кръста и Му благодарим сърдечно за всичко което Той извърши за нас.
 

- Стигаме и до Разпети петък...
 

Това е денят на великите страдания на Иисус Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит с плесници и показан пред народа в багреница за поругание с кръст в ръка и с венец от тръни на главата.Нарамен с тежък кръст, Христос бил поведен към Голгота на разпятие. Разпнат между двама разбойника за поругание при страшни природни смущения – земетръс и затъмнение на слънцето, издъхнал, приел смъртта, за да избави от смърт цялото човечество. На този ден вечерта на утринното богослужение мислено ни пренася пред гроба Господен. 
 

- Велика събота ли е предобразът на Възкресението на Христос?
 

Църквата прославя Велика събота като „най-благословения седми ден”. Защото това е денят, в който е притихнал целия всемир в благоговеен трепет, когато Словото Божие лежи в гроба, положен, като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Положен вече в гроба, Духът на Иисуса е в ада, за да разкъса оковите му и да отвори отново за нас райските двери. Това ще се случи на другия ден - в неделята, наречена с най-краткото име – Великден. В този ден, в този Великден ние, озарени с радостта на Възкресението, живеем и пребъдваме в Него и Той в нас, отвръщаме и откликваме на любовта, с която Сам Той ни отвърна, като прие да пострада за нас, но и ни спаси като възкръсна от мъртвите и ни изведе по пътя на спасението, които ние неуклонно в вярата си следваме и трябва да извървим отстоявайки в безпределната любов Христова.