В „Събрано“ са публикувани най-известните, незабравими стихове и поеми на Валери Петров (циклите „А другаде и с други двама“, „За лично ползване“, „Чипоносо слънце“, „Възраст на сроковете“, „Там, на Запад“; поемите „Палечко“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и „В меката есен“), емблематичните му пиеси „Когато розите танцуват“ и „Честна мускетарска“, а също и рядко издаваните песни, съчинени през годините за различни театрални и филмови произведения. Финалните думи в юбилейното издание са на Недялко Йорданов, който казва за поезията на Петров: „Какво богатство на рими, на образи, каква звучност, как българският език засиява в неговите стихотворения с целия си блясък…“.
Внучката на Валери Петров – Анна Хаджимишева, разказа пред „Ретро“ свои съкровени спомени за именития си дядо.
- За почитателите на Валери Петров той е „рицарят на изящното слово“, „мъдрецът с детско сърце“, „човек на надеждата“… Какъв беше той за вас?
- На първо място за мен той беше моят дядо. Все пак едно дете възприема нещата такива, каквито са.
- Как ще го запомните, бихте ли споделили свой ярък спомен?
- Много от спомените ми с дядо са свързани с морето. Той много обичаше морето и мисля, че е успял да ми предаде това чувство, научи ме да плувам. Всяко лято брат ми и аз заедно с баба и дядо ходехме в станцията на писателите. Незабравими преживявания и много добри приятелства са останали от тези дни.
Анна Хаджимишева- Като млада репортерка преди години отидох в дома на Валери Петров да взема негово есе за вестника, в който работех. За пръв път се срещах с поета, пред когото благоговеехме. Той стоеше пред пишещата машина, преглеждаше текста и каза, че се колебае за една дума. И ме попита: „Вие как мислите, коя думичка е подходяща?“ Не можех да повярвам, изгубих ума и дума. Това ли беше неговият начин на общуване с хората, така ли винаги предразполагаше с благостта си?
- Той беше много земен човек, скромен, тих и предразполагащ. Бе успял да съхрани детската чистота и доброта в себе си. Той не се смяташе за много важен. Вълнуваха го малките неща, детайлите.
- Кога усетихте, че хората го боготворят – и като поет, и като човек, излъчващ деликатност, доброта?
- Когато започнаха да ме представят като негова внучката. Чувствах се притеснена, тъй като летвата на очакванията към мен скачаше до небето. Никога не съм обичала да ме представят като такава. Беше притеснително.
- Каква е историята зад стихотворението „Лято“, което Валери Петров е посветил на вас и което е включено в премиерния том на издателство „Милениум“ „Събрано“ от Валери Петров?
- Това стихотворение олицетворява времето, което прекарвахме заедно на морето, в малката дървена барака, обичахме да се боричкаме и гъделичкаме.
- С кои стихове на Валери Петров приспивахте децата си?
- С текстовете от приказката „Копче за сън“, тя е писана за по-големия ми брат Оги. Тази приказка има няколко драматизации, но най-известната е тази по музика на Георги Генков, тя е била издадена от „Балкантон“ навремето на плоча и мисля, че е най-запомняща се. „Песента на съня“ и „Миш-миш-миш време е да спиш…“ са най-любимите ми.
- Споменавали сте за неделните обеди, на които се е събирала вашата фамилия. Какви бяха темите ви, за какво обичаше да говори дядо ви? И откога съществува тази традиция във вашето семейство?
- Тази традиция е създадена от моята баба Ани – майката на баща ми. Тя събираше семейството на тези неделни обеди. Традиционно гостуваха и родителите на майка ми – Доминика и Валери. Много често се коментираха книги, филми и предтоящи постановки. Една от любимите им теми бяха спомените за проф. Марко Минков, под чиято редакция излизат преводите на Шекспир, направени от дядо ми. Това запознанство бе относително ново за него и е било предимно в работен характер, докато семействата Хаджимишеви и Минкови са били много близки отдавна – много преди началото на Втората световна война. Помня, че често се налагаше дядо ми Мишо, който беше оперен режисьор, да превежда на български либретата на оперите, които поставя, поради наредба целият репертоар в страната да бъде изпълняван на български език. Обикновено в края на обяда той често се допитваше за съвет до дядо Валери специално в търсенето на думи с определен брой срички, за да са по-удобни за изпълнителите.
- Баща ви Иво Хаджимишев каза неотдавна, че Валери Петров е все още жив, като равностоен член на вашето семейство. Така ли го усещате и вие, в какви моменти чувствате присъствието му?
- Така е, и не само той е още жив, всички членове на семейството, тези, които помним, са все още с нас – в портретите на стената, които по някой път те гледат критично, в някое изражение на някое от децата, в духа на къщата…
- С какво ви липсва?
- Липсва ми неговата мекота, често се чудя за някои неща как би реагирал, обичахме да говорим по телефона, обаждах му се ей така, да го чуя…Покрай работата над архива му, разбирам, че той доста отдавна е започнал да мисли за края на живота.
В последните години много педантично и без много шум той е подредил кабинета си, така че един ден, когато вече го няма, да ни бъде по-лесно. Оставил ни е бележки и знаци.
- Какво го огорчаваше в света около нас?
- Огорчаваха го безчовечността на хората, безхаберието и бездействието.
- Какви бяха тревогите му за нашето време?
- Мисля си, че се тревожеше от отдалечаването между хората. Въпреки новите технологии, които той обичаше, смяташе, че колкото ни сближават, толкова и ни отдалечават. Чудя се какво ли би казал за днешната ситуация. Да види децата как учат от вкъщи, как хората работят, сигурно щеше да бъде много възхитен.
- Как ще бъде отбелязана 100-годишнината от рождението на Валери Петров?
- Поради ситуацията, в която се намираме заради извънредното положение, всичко, което бяхме планирали, ще трябва да почака. Трябваше да има прожекции на някои от неговите филми, също така в кино „Одеон“ на 22 април трябваше да бъде показан филмът на Юлий Стоянов и Ицко Финци „За възможността да се живее“, посветен на дядо.Трябваше да има изложба от фотографии, уловили моменти по време на снимките по негови сценарии.
Но тези инициативи ще почакат, сега трябва да бъдем по-гъвкави и чрез средствата, които ни дава интернет и благодарение на фондация „Детски книги“ ще направим среща с почитателите на приказките на дядо. И ще отбележим осмото издание на конкурса за детско-юношеска литература „Бисерче вълшебно“, който носи името си по мотив от една от приказките на дядо „ПУК!“.
Нещо интересно искам да споделя с вас. Планираме дарение на част от архива на дядо в Държавна агенция „Архиви“. Това трябва да се случи през месец декември тази година. Баща ми работи върху този масив и мисля, че ще се получи много интересна изложба. Ако всичко е наред, датата вече се знае – 9 декември 2020 г.
SURPRISE
От сума ти време виждам все един сън:
не ми беше рожден ден, но си влизам отвън
и – сякаш сме в САЩ –
виждам хола, гъмжащ
от роднини, приятели, познати и близки
с весел вик „Изненада!“ и усмивки, и уиски.
И това, че surprise-ите им са във случая два,
проумявам едва
след въпроса им:
– Хайде, бе, къде се забави! –
когато сред свирки, прегръдки и смях
се взирам във тях
и си спомням, че всички, на вид здрави и прави,
са отдавна покойници. При това посрещачи.
И значи ....…
Валери Петров
(От стихосбирката „Стихове 2012-2013“)
ЛЯТО
На г-ца Анна Хаджимишева
И в миг на тераската, към морето открита,
една внучка на автора върху него връхлита
и започва едно боричкане,
едно ритане, едно гъделичкане,
един смях сред летящи петички и плешки,
един вик индиански, един вихър лудешки
с дъх на паста за зъби и сънища леки...
И в таз утринна битка, позната на всеки,
в миг сърцето ми резва
една болчица трезва
и ми спомня съветите, които гласят, че
във сърдечния мускул едно мъничко съдче
при по-рязко движение,
при по-силно вълнение...
Но една нова мисъл се заражда във мен.
Тя: – Кажи „Победен съм“!
Аз: – Не съм победен! –
И ний се боричкаме двамата
напук на кардиограмата.
Било много опасно,
а какво по-прекрасно –
като място намерено и време избрано –
от това да те стигне последният миг
пред морето със чайки, във утрото ранно,
сред детско ухание и гъдел, и вик!
Валери Петров
Уникална снимка: Нисим Меворах и Мария Петрова със сина си – малкия Валери Петров
Все още няма коментари