Топклиматологът проф. Георги Рачев: През януари температурата ще бъде 2 градуса над нормата .

Топклиматологът проф. Георги Рачев разкрива в ексклузивно интервю какво време ни очаква по новогодишните празници. Професорът прогнозира и каква ще бъде в метеорологично отношение настъпващата 2019 г. и дали ще попадне в Топ 5 на най-горещите години.
 
 
Асен Рашков
 
 
- Какво време да очакваме по Нова година, проф. Рачев?

- Засега се запазва тенденцията за по-топло време от нормалното за сезона по Нова година. У нас температурите ще бъдат положителни през деня, а ако времето е такова, каквото го предвиждаме отсега - безвалежно и ясно, то сутрешните температури ще бъдат около нулата и нищо чудно да бъдат малко под нулата. Все пак денят, макар и бавно, започва да се увеличава. Няма да се разхождаме по тениски, но ще бъде сравнително меко.

- Не се очакват валежи, така ли?
- Да, засега не се очакват валежи, макар че вече читателите знаят много добре, че атмосферата е хаотична и нещата могат да се обърнат с краката нагоре буквално за ден-два, както се е случвало неведнъж.
Декември трябва да си отиде с нормални температури, тоест да бъде преодолян периодът на по-топло време, който се очакваше. Така ще се преодолее тази негативна отрицателна аномалия. Прогнозата е за по-малко валежи от нормалното, особено за Южна България, където декември се отличава със съществени валежи, главно от средиземноморски циклони. Всичко зависи от пътя, по който ще минат циклоните, и как валежната им зона ще засегне Рило-Родопския масив. Това са особеностите на дългосрочните прогнози и това винаги трябва да се приема с известна условност, защото няма как да се познае точно, когато става дума за седмица напред.

- Споменахте за голямото пътуване по празниците. Много нашенци ще посетят съседните Гърция и Сърбия. Там времето ще се различава ли съществено от това у нас?
- Няма нищо особено засега. Остава вероятността по Нова година да има валежи по южната част на Гърция и най-южните части на Егейска Турция. През останалото време засега се очертава да бъде сухо. Все пак хората трябва да следят много внимателно прогнозите, защото 5 дни преди конкретния ден влизаме в краткосрочните прогнози и нещата са вече много по-точни и по-ясни.

- Какъв зимен сезон да очакваме?
- Зимата се очертава да бъде топла. За януари се очакват близо 2 градуса над нормата. Това е доста съществено. Има едни смели прогнози за Централна Европа и за европейските части на Русия, които дават времето да бъде по-топло дори с 3 градуса над нормата. Но това е много дългосрочна прогноза, която само след седмици ще видим как ще се развива.
Засега зимата на Балканите се очертава да бъде нормална по отношение на количествата на валежите и за полуострова. Това не значи, че няма да има сняг, поледици, мъгли и т.н. Всичко ще си има, само че периодите на малко по-топло време ще бъдат по-често и по-продължителни.

- Как ще коментирате от метеорологична гледна точка отиващата си 2018-а?
- Тя бе доста топла и в унисон с последните няколко години. 2018-а вероятно ще бъде отчетена като четвъртата най-топла година за всички времена - с 0,8 градуса по-висока от средностатистическата температура за миналия век. Най-топлата година си остава 2016-а, след това се нареждат 2017-а и 2015-а. От 1995-а непрекъснато се увеличават годишните температури. Ние изкарахме едно нормално лято, въпреки че много хора казаха, че е било студено, юни и юли бяха сравнително дъждовни месеци. Януари беше по-топъл с 2 градуса, февруари - с 1,5 градуса. Март беше с 1 градус по-топъл, а април беше убийствено топъл - с температура от 4, а на места стигнаха и до 5 градуса над нормата. Валежите бяха едва 30 до 50% от нормата. От края на юли се установи един много дълъг период на сухо и топло време - август, септември, октомври, че и ноември.

- Есента беше доста суха. Има ли притеснение за реколтата?
- Наистина валежите бяха малко. Имаше, и то сериозни притеснения, защото част от посевите бяха буквално изкълвани от птиците, а други не успяха да проникнат, защото в повърхностния слой, някъде докъм 30 сантиметра, влага практически нямаше.
В края на ноември обаче ни затисна предвестникът на зимата - стана много студено и заваля в продължение на три дни. Толкова много дъжд се изсипа, че де факто попълни месечната норма.
По-хубавото е, че сушата беше през късното лято и есента, когато зреят повечето от плодовете и зеленчуците в България, и това доведе до прибирането на много качествена реколта. Ако тази суша беше през април, май и юни, щеше да бъде много по-тежко и страната ни нямаше да произведе отново 10 млн. тона зърно.

- Да очакваме ли и 2019-а да влезе в графата "най-топли" години?
- Нищо чудно 2019 г. да се нареди в Топ 5. Това е дискусионна тема, която се обсъжда не само от климатолозите, но и от хора, които се занимават с физика на атмосферата, и от икономисти. Защото от това зависят пазарът и стопанството на целия свят. И когато казвам „стопанството на целия свят“, го казвам доста отговорно.
Очаква се проявата на Ел Ниньо, която трябва да продължи докъм лятото, да доведе до няколко милиона квадратни километра по-топла океанска вода. В резултат на това средните месечни, а респективно и средните годишни температури ще се повишат и при това положение 2019-а ще се включи в Топ 5, ако не и в Топ 3 на най-топлите години.