Явор Нотев, зам.-председател на парламента: Книгите и приятелите ми помагат да оцелея  

V Явор Нотев е роден на 10 юли 1957 г. в София. Завършва право в СУ "Св. Климент Охридски" и става следовател в Софийско градско управление на МВР. Там в продължение на пет години работи в отдела за разследване на тежки производствени аварии, трудови злополуки и пътнотранспортни произшествия. През 1988 г. се явява на конкурс за адвокати и оттогава е в тази професия.
V Депутат от „Атака“ в 41-вото, 42-рото, зам.-председател на 43-тото и 44-тото Народно събрание. Кандидат за кмет на София през 2015 г., кандидат за вицепрезидент на Република България през 2016 г. в двойка с кандидат-президент Красимир Каракачанов от ВМРО.
V Наскоро трагично загуби съпругата и сина си.
 

- Г-н Нотев, преимущество ли е, че сте роден в София?

- Да, защото не ми се е налагало да променям средата, в която уча, работя и живея. Може би като изключим студентския период, когато без злоба завиждах на моите колеги, които живееха на свободен режим извън домовете си. Колкото повече европейски градове опознавам, толкова повече мисля, че тук е добро място за живеене.

- Преди промените от 1989 г. сте следовател в отдела за разследване на тежки производствени аварии, трудови злополуки и пътнотранспортни произшествия. Мълчеше ли се тогава за това, какво го налагаше?

- В системата на следствието попаднах по разпределение, веднага след като завърших право. Като че ли беше дошъл моментът за подмладяване на състава. 10 души от моя курс в университета бяхме поканени от МВР да започнем такава работа. Мястото беше привлекателно като възможност за професионална реализация. Следствието тогава поддържаше много високо професионално ниво - нямаше дознатели и разследващи полицаи. Оценявам този шанс. Спазваше се законът и контролът беше ежеминутен. Сроковете не можеха да бъдат нарушавани по никакъв начин. Ако някой го е възприемал като натиск, такъв натиск имаше. Нямаше как да бъдеш освободен и да излезеш в отпуск, преди да си приключил делата си. Двумесечният срок и сега е валиден, но често не се спазва. Значимите неща нямаше как да се скрият. За тях се говореше, разбира се, не с фактите, които присъстваха в следственото дело. То и сега е забранено. Следствената тайна обхваща всички факти, до които се е докоснал следователят. Друг е въпросът по какъв начин и в какъв формат се спазва това.

- А политически натиск оказван ли е за нещо?

- Смело мога да кажа, че в сферата, в която аз работех, политически натиск нямаше. Ако е имало опит да се влияе върху работата на следователя, то е било по-скоро от прегряване и престараване нещо да не бъде пропуснато. Да, грешки се правеха. Но това беше от претоварване и от сгъстяването на задачите. В този период обаче аз се научих на процесуална и трудова дисциплина, а и на отговорност към закона и професионалните правила.

- Имаше ли нещо фрапиращо тежко, по което сте работили през това време?

- Да, за зла участ, се случиха тежки произшествия. За нещастие, и авиокатастрофа. Бях в екипа, който разследваше падналия над Кривина самолет. (На 10 януари 1984 г. край софийското село Кривина при кацане катастрофира самолет Ту-134 на авиокомпания "Балкан". Загиват всичките пътници и екипажът - 50 души - б.р.) Дори имаше куриозна катастрофа, мисля, че е единствената между трамвай и влак в историята на транспортните злополуки - на прелеза на „Красна поляна”. Аз я разследвах. Имаше жертви от трамвайната мотриса. Имаше и жп катастрофи - за щастие, без човешки жертви. Мисля, че минимизирането на информацията за гражданите и за средствата за масово осведомяване е било в рамките на законовото ограничение. Не съм сигурен дали прекаленото осведомяване сега не засилва прекомерно нивото на тревожност у хората. А и магистратите трябва да бъдат непредубедени и да не се страхуват от общественото мнение, защото влезе ли то в съдебната зала, законът излиза през вратата.

- Бяхте кандидат за кмет на София, както и кандидат за вицепрезидент, имате опита от няколко парламента, в това число и като заместник-председател, как влязохте в политиката?

- Юридическото образование, независимо в коя сфера работи правистът, винаги дава поглед и прочит съм събитията, които стават в обществото и политиката, която направлява неговия живот. И не се сещам за мой колега, който да няма отношение по тези въпроси. Израснал съм в семейство, в което имаше активно отношение към обществените проблеми. Баща ми Божил беше икономист по образование, служител в Комитета по планиране, след това беше в Комитета за държавен контрол. Имаше ангажименти и като участник в профсъюзното движение. Затова, естествено, аз никога не съм странял от политиката. Моето конкретно влизане е, разбира се, резултат от запознанството ми с Волен Сидеров. Лично с него обсъдихме тази възможност, като на мен това ми се виждаше територия, неприкосновена и запазена за хора, които са се посветили само на това поприще. И не се възприемах като активен участник в политическия процес.

- Говорите за ролята на семейството, но самият вие бяхте разтърсен от загубата на съпругата и на сина си, как се понася такъв удар от съдбата?

- Преди само три-четири години аз с гордост щях да разказвам за това, че имам свое собствено семейство. И съпругата ми Албена, и синът ми Борислав бяха чудесни хора. Албена беше моята ученическа любов. Заедно завършихме гимназия. Средата, в която се изградихме, в която създадохме семейство, продължава да бъде моята среда. Това са моите приятели. Благодарение на тях мога да се събера, мога да оцелея в тези тежки три години, откакто загубих Албена. Тя си отиде от болестта на века. Нямаше как да се помогне, нямаше какво да се направи повече. Направихме всичко възможно със сина ми. Той беше плътно до майка си.

- Това ли го разболя, трябвало е да бъде кум на свой приятел, но смъртта го е изпреварила?

- Това го разболя. За съжаление, той не намери спокойствие, не можа да преживее случилото се с майка му. Привидно Борислав успя да излезе от тази ситуация. Може би за да ми вдъхне кураж, той беше до мен. Говореше ми за бъдещето, за перспективите. Бяхме близки. До момента, в който, изглежда, силите и здравето му изневериха. Той постъпи в болница с абсолютен срив на имунната система - полиорганна недостатъчност. И угасна за една седмица. Не мога да повярвам това, което ми се случи. Баща ми почина доста отдавна, но майка ми Виолета е плътно до мен. С нея в домакинството ми няма празноти откъм женска грижа. Дъщерите на по-малкия ми брат Любомир също са около мен.

- Понеже казахте, че Волен Сидеров е човекът, който ви кани в политиката, как стана запознанството ви си него - като адвокат? Какъв клиент е той, лесен ли е, има ли противоречие между личността му и политическата му активност в посока патриотизъм, национализъм?

- Не се запознах с Волен по повод на адвокатски ангажимент. Случи се в компанията на общ приятел на чаша вино. Видях интелигентен и приятен човек, който нямаше нищо общо с обществения образ. Очаквах агресивен и шумен събеседник, който да развали спокойната атмосфера на вечерен разговор. Оказа се, че тихото му говорене беше външната обвивка на един изключително смислен разговор с приятно поднесени и съдържателни мисли на стойностен човек. Доста време мина, докато се срещнем за втори път. Тогава вече стана дума за евентуален ангажимент към негово дело, което се бавеше необяснимо дълго.

- Това делото за случая на автомагистрала "Тракия" ли беше?

- Да, делото за магистралата, в което аз се включих непосредствено преди то да бъде обявено за решаване. Такава беше волята на клиента Волен. Той държеше процесът да приключи. "Каквото и да се търси, то трябва да излезе на бял свят. Не държа да бъда в ролята на вечния подсъдим", каза Сидеров. Делото се беше проточило повече от две години, преди да се включа. По него беше работил небезизвестният колега Марин Марковски. Стигна са до разплитането на случая и до решаването на делото. Сидеров беше оправдан. Не постъпи и протест от прокуратурата.

- Казвате, че Сидеров е интелигентен и отговорен, не му ли стигаше това дело, че се вкара в казуси като случката в полета на "Луфтханза" за Варна, като клекшопа на "Раковска" и нахлуването в НАТФИЗ?

- Волен има своята отговорност и като политик. Когато говорим за тези случаи, той е действал като човек, който следва своята идея и своята позиция. Граждани знаят, че Волен е хвърлил кюфтета по стюардесата. Защо някой не се запита има ли такъв кулинарен продукт в менюто на тази авиокомпания. Лично участвах в проучването на събитията на ул. "Раковска" - т.нар. клекшоп. Хора, които живеят в непосредствена близост, ме потърсиха и разказаха неща, за които Волен говори, заради които е бил там. Заради хората Волен постави въпроса за борбата с разпространението на наркотиците. Никой не обърна внимание на тази страна от неговия разказ, като че ли нямаме проблем с разпространението на дрога. Разбира се, че не е така. Атакува се острият и категоричен начин, по който той поставя въпроса. Балансът е много деликатен и труден. Намирам обяснението на тези постъпки като изява, която трябваше да привлече общественото внимание за една полезна кауза.

- Адвокат сте били на Илия Павлов, на Емил Кюлев, на Максим Стависки, на Борислав Великов, на брата на шефа на ДАНС Иван Драшков, защо обаче отказахте да защитавате Цветан Цветанов по делото за кечърите?

- Тези имена, които изброихте, са част от моя професионален шанс. При Кюлев и Илия Павлов делата нямаха наказателно-правен характер. Ставаше въпрос за търговски спорове. Г-н Цветанов не ме е търсил за адвокат по делото за кечърите. Аз по това време вече бях в политиката – 42-рото Народно събрание, и бях член на Комисията по специалните разузнавателни средства. Там, в петчленната подкомисия, се редувахме на ротационен принцип. Имах или шанса, или лошия късмет точно под моето председателство да възникне скандалът. Излязохме с доклад за констатираните слабости. Немислимо беше Цветанов да ме търси като адвокат, защото имаше конфликт на интереси.

- С огромния практически правен опит, който имате, и като заместник-председател на 44-тото Народно събрание не чувствате ли дефицит на парламентарни юристи, не влияе ли това върху качеството на законодателната продукция?

- Тази тема е злободневна още от съставянето на това Народно събрание. Макар и законодателен орган, парламентът не е професионален орган. Има обаче правна комисия. Направи се опит да се подобри качеството на законодателството със създаване на специален съвет от правни експерти начело с проф. Огнян Герджиков. Обръща се внимание на фазата, в която се подготвят законите. И тук броят на народните представители юристи не би трябвало да има решаващо значение. Въпросът е проектите да са качествени.

- „Атака“ и целият формат „Обединени патриоти“ влязохте в третия кабинет на Бойко Борисов. Колко тежък е този политически компромис, каква цена сте готови да платите за това?

- По този въпрос трябваше да мислим, преди да дадем съгласие. Цената ще стане напълно известна при следващите избори. И дай боже, това да са редовни избори след изтичането на мандата. Даваме си сметка, че програмата на „Обединени патриоти“ и още по-малко планът „Сидеров“ няма как да бъдат реализирани при коалиционно управление заедно с ГЕРБ – те са голямата група. След четири мандата в парламента беше време „Атака“ да излезе от ролята на вечна опозиция и да покаже на гражданите, че е готова да взима, макар и частични, полезни управленски решения. В това число и за пенсиите, за златото. Но не ние сме управляващите. Правим това, което можем, съобразявайки реалностите. Поведението на Сидеров има ролята на катализатор.

- Как работите законодателно с правосъдния министър г-жа Цецка Цачева, която беше и ваш конкурент на президентските избори?

- С г-жа Цачева се познаваме добре. Колеги сме от първия ми ден като парламентарист. Тя се изгради като ниво, като политик и общественик. Имам общ език с нея като с юрист. Конфликти по същество нямаме. Когато има разминаване в нашите тези, това се дължи на официалните политически позиции на силите, чиито представители сме.

- Как се живее със стреса, който ви съпътства?

- Умората ме съпътства от първия ден на професионалната ми дейност. Сега с усилие на волята си налагам по-дълги разходки, излети в планината. Семейно практикувахме ски. Имам нови ски, които не съм слагал тази година. Но ще си наложа да преодолея прага от липсата на най-близките ми хора. Обичам книгите. Не заспивам без книга. Чета художествена литература и когато имам безсънни нощи. С удоволствие чета новите български заглавия „Възвишение“, „Чамкория“, „Хавра“. Така бягам от действителността по интелигентен начин.

- Имате ли домашен любимец?

- Да, йоркширски териер на 4-5 години. Казва се Ларго. Така го кръсти синът ми по името на телевизионен герой с идеята да стане умен и привлекателен. Не зная дали и не беше юрист.