- Какво беше детството ви, г-жо Кръстева, оттам ли започна формирането ви като личност?
- Чудесно! Като всяко детство.
- Каква беше семейната ви среда, родителите ви?
- Градски хора. Дядо ми, д-р Владислав Божков, беше зъболекар, възпитаник на университета в Истанбул. Баба ми Вела - фармацевт, възпитаник на университета в Прага. Майка ми Елена беше преводач от френски, а баща ми Иван - инженер.
Този пиетет към образованието не е случаен. Родът на баба ми са бежанци от Кукуш от времето на Балканската война 1912 г. Те губят всичко в пожарищата там. Затова - да образоват децата си, е било основната им ценност. Представете си – бежанци, загубили всичко, което са притежавали, обаче изпратили децата си да учат в странство висше образование. Единият брат на баба ми беше завършил архитектура във Виена, другият - право в Германия. Много интересен род е бабиния ми – Железарови.
- Къде се заселват след спасителното бягство?
- Заселват се в Пловдив. Баба ми ми е разказвала, че много дълго време са живели в училището в Стария град заедно с другите бежанци, докато се устроят.
- Самата вие градско дете ли сте, какво ви се случваше?
- Да, градско дете в най-симпатичния смисъл на думата. Това означава летата и ваканциите в Плевен. Тичане по улиците, каране на колело. От много малка учих в музикалното училище. Чело. Затова, освен да играя, трябваше и да свиря. Железаровия образователен модел в действие. Помня подкрепата на близките ми, многото книги, многото четене. Разбира се, имах всички мечти на света. Исках да стана актриса, космонавт, писател, диригент, режисьор...
- Как от тези артистични мечти скачате в сухата и точна икономика?
- Икономика учих в Югозапдния университет, в НБУ - политология. Времето на промяната съвпадна с всеобщи търсения и откриване на нови неща, на нови правила. Аз съм от едно гранично поколение. Докарахме се донякъде по една система, после ни се наложи много бързичко да добиваме ново познание в друг тип взаимоотношения. За късмет музикалното образование обаче ме бе подготовило за конкуренцията още в годините на уравниловка. Ние, учениците от Музикалното, два пъти годишно се явявахме на изпити по специален предмет, пиано, по хармония, камерна музика. И въпреки че много хора от моето поколение отидоха курбан, защото не успяха да се справят с променящата се среда, ние от училищата по изкуствата някак бяхме по-подготвени именно за тази конкуренция, в която трябва да си ужасно упорит и последователен, за да оцелееш. Много от моите съученици и приятели заминаха в чужбина с първата вълна на икономическата емиграция 90-та година. Аз избрах да остана тук и това е много съзнателен избор. Но за да се справя, трябваше да уча. Учих икономика, защото трябваше да разбирам логиката на нещата в пазарния свят, как се случват като причинно-следствени връзки и защо са такива.
- Същата тази 1990 година сте родили дъщеря си, що за дете е тя?
- Ния е прекрасна, изключителна. Друго не мога да кажа. Тя е модел за това, което ми се иска да направят повечето млади хора. Ния завърши европейско право и политически науки в "Съсекс унивърсити" във Великобритания. Поработи две години в Европейския парламент, доби опит и самочувствие и се върна в България. Тя си избра да е тук. Сега работи по свои проекти, свързани със социалните медии и никак не й е лесно, но се бори.
- Тя е Ния, Ния е героиня на Талев, родът ви е типично възрожденски, как тогава влязохте в политиката и то в ДПС?
- В малките класове на гимназията майка ми, царство й небесно, и нейните приятели ме допускаха да присъствам, когато четяха дисидентска литература – основно руски автори, но и Георги Марков, например. Мисля, че тази среда формира интереса ми към журналистиката, първо, и в последствие към политиката. Веднага след промените започнах да работя като журналист. От това време е и магистратурата ми по политология. Но въпреки достата години опит, които натрупах, не съм имала, даже и сега нямам, самочувствието да кажа, че съм политик. Но политиката, в най-добрия смисъл на думата, е онзи процес на вземане на решения, без който не може. Някой трябва да взима решения и да носи отговорност за всяко едно от тях. Защото обратното на това е хаос. Иначе в ДПС ме покани г-жа Емел Етем, която дълбоко уважавам.
- Преди ДПС обаче имате много интересен стаж в кабинета на президента Петър Стоянов.
- Да, това е практика от НБУ. Бях в кабинета на Ирина Йорданова, която беше секретар на президента Стоянов по вътрешната политика. Там се научих на този поглед наедро - да гледаш големите процеси. Нещо много важно, когато се занимаваш с политика.
- СДС и Христо Бисеров от този политически трамплин ли се появиха?
- В 38-ото Народно събрание бях главен съветник в комисията по труда. Оттам датира и познанството ми с г-н Бисеров.
- Написахте много остро писмо срещу Слави Трифонов, който защитаваше Октай Енимехмедов за покушението срещу Ахмед Доган. Гражданска или политичска беше позицията ви?
- Гражданската позиция е: "На мен не ми харесва това, което е, много искам да бъде друго." А политическата позиция е: "Аз искам да бъде така и нося отговорността за това си решение." С много голяма сила тогава се противопаставих на емоционалното допускане и предоставяне на трибуна на един човек, извършил престъпление. Защото нападението срещу когото и да е престъпление. А нападението срещу политически лидер е престъпление плюс политически акт. Няма нито един закон, нито един демократичен прицип, който да допуска изразяването на несъгласие чрез посегателство и заплаха за човешкия живот. И тогава какъв сигнал отправя към обществото този, който дава трибуна на човек, извършил престъпление? За двоен ценностен аршин ли говорим, или за това, че в името на рейтинга може да се наруши законът и моралът?
- Какво ви държи в ДПС всъщност. Принципна позиция ли отстоявахте с писмото в защита на Доган, или това бе израз на лична симпатия?
- Всичко е лично. Възмущението ми беше принципно. Ахмед Доган е моят учител, той е моят лидер.
- А защо не Иван Костов примерно, след като имате биография, свързана и със СДС?
- Лидер е човек, който има специални качества. Има много умни хора, но не всеки от тях може да води. Лидерът може да вдъхновява, да повежда. Мен г-н Доган ме е спечелил с това. Аз искам той да ме води. Докато г-н Костов никога не е успявал да ме спечели, защото това, което съм видяла при него като послания и политически действия, не е съвместимо с моите разбирания и принципи.
- Как се разбира тази разлика, това натрупване от вродения ви интерес към света и процесите в него ли е?
- Да. Когато г-н Бисеров, г-н Цонев и цялата група, които бяхме тогава, направиха опит да покажат грешките на Иван Костов, да изразят несъгласие, аз ги подкрепих, независимо от това че тогава всички ние преживяхме доста тежки времена. Не само г-н Бисеров и г-н Цонев, всички бяхме подложени на много тежка преса. И действията на тогавашната власт срещу тези, които си позволяват да изразяват несъгласие, по никакъв начин не кореспондират с разбирането за демокрация. Те могат да си слагат "демокрация" в заглавието колкото си искат, но това не ги прави демократи. Командирстването не е демокрация - няма как.
- Как става воденето при Доган, не е ли командно?
- Работата с Доган няма нищо общо с подчинението на заповедите на Командира. Г-н Доган, и когато работеше активно, работеше с всички заедно. Той дискутира мнения. Изслушва, което е голям майсторлък. Както обича да какзва, а и ние си го знаем, Централното оперативно бюро на ДПС е лаборатория. Там, за да се стигне до решение, има много дълги дискусии.
- Откъде тогава в обществото остава усещането едва ли не за военизирана структура?
- Партийната дисциплина няма нищо общо с военизираните структури. Това е да приемеш ценностите, но и правилата и да ги споделяш и да се придържаш към тях. Що се отнася до пропагандната страна на нещата, образът на ДПС и Ахмед Доган бяха сатанизирани години наред и то главно от тези "демократи", които имаха нужда да изградят образа на врага, за да могат през това време, зад пердето на този театър, да вършат безнаказано своите си безобразия. Те измислиха и задкулисието и контрола върху медийната среда, впрочем. И ако се връщаме назад, трябва да припомним, че идейният вдъхновител на формулата ОДС беше г-н Доган с ДПС. Докато Костов обсеби и опропастил добрата идея, концепцията ОДС. Защото той приема властта като собственост. Власт, която не търпи партньорства и компромиси. Едноличната си власт. Г-н Доган формулира, че подходът на Костов е: "Когато говориш с мен, ще мълчиш." Ето това е командирщината.
- Бяхте зам.-министър на културата при Орешарски, има ли нещо, с което се гордеете като свършена работа?
- Беше много интересно предизвикателство и страхотна отговорност. Имах ресор, който много ми легна на сърцето - паметници на културата, археология, движимо и недвижимо културно наследство, музеи и галерии. Трудно време, разбира се. Някои от нещата, с които особено много се гордея, са, че тогава успях да защитя за археорогията - сезон 2014 година, рекорден бюджет, какъвто нито преди, нито след това е защитаван. Успях да намеря лоби в правителството да ми бъде подсигурен този ресурс.
- Не ви ли заподозряха и обвиниха, че това е за сметка на сценичните изкуства примерно?
- Тогава доказахме, че може - без да се отнема от сценичните изкуства, да се намерят допълнителни ресурси за теренни проучвания. Разговарях многократно и с г-н Доган, с премиера, а на финансовия министър Петър Чобанов му бях омръзнала. Казвам го на шега, разбира се. Но пък се получи, даде резултат – в онзи археологически сезон се разкриха много неща. Толкова сме богати с културно наследство, толкова сме интересни, носим толкова много история, че е въпрос на добри политики и мениджмънт да продаваме готов продукт с принадена стойност и да сме добър играч на пазара на туристически услуги.
- Този ви усет за менижиране и политически пиар ли ви накара да обуете шалвари в хода на последната изборна кампания?
- Това беше много спонтанно. Много ценя и вярвам във философията на г-н Доган за българския етнически модел. Превеждам я точно чрез този пример. Обикаляхме в хода на кампанията. В село Мечка попадам в дома на семейството на Лало. Много патриархални и консервативни хора. Жените там са облечени в тези си традиционни носии. Не можеш да ги излъжеш. Те с кожата си безпогрешно усещат, когато си прям и с открито сърце към тях. Тогава се отварят и могат да дадат много мъдрост. Те ми предложиха тогава да ме облекат като тях. Подариха ми тези дрехи. Стана страхотно. Много ни беше приятно. Затова и снимките са нескопосани - от телефон. Ако беше режисиран, търсен ефект, щеше да е друго, с по-завършен вид поне.
- Как успявате да се съхраните и да почивате, колко е вярно, че сте вегетарианка?
- Не, не съм вегетарианка.
- Остава ли време за виолончелото, свирите ли?
- Почти не свиря, защото никак не харесвам да не съм добра в това, което правя. Но пък слушам много музика. Спортувам много сериозно, включително и бокс. Почти три години работим с Антон Стоичков, страхотен треньор.
- Не е ли прекалено силово, рисково и нетипично за дама?
- Не, супер е. Много е разтоварващо.
- Имате ли спаринг партньор?
- Да, треньорът ми Тони. Нямам аркади. А и знам как да се пазя. Много е важно да знаеш кога да удариш и как да се запазиш.
- Помагат ли ескиважите, гмуркането под ударите, в политиката?
- Иска се много мислене, бърза реакция и преценки. Впрочем политическият пиар също изисква това - бързи решения, преценка на противника.
- Остава ли ви време за четене?
- Трудно е, защото имам да чета много неща, които не са художествена литература. Успявам да се върна все пак към някакви любими книги. От няколко дни си чета "Дългото сбогуване" на Чандлър. Впрочем, преди да излезе онази реплика на Борисов за КТБ. В таблета съм си свалила около 30 заглавия на евъргрийни, докато пътувам ги чета.
- Имате ли домашни любимци?
- Имам, да. Имам две прекрасни йоркита Роки (Балбоа) и Лара (Крофт). А от скоро и, надявам се, за кратко – едно малко коте Обри, което Ния наскоро спаси и си осинови. И вкъщи “политическата” обстановка стана сложна – малкото коте Обри взе властта. Нищо че е мъничък и невчесан такъв. Със силен инстинкт за оцеляване. Истински хищник. Също като при хората – никога не е гарантирана властта за никого. Но пък се регулира по-лесно – сега Ния ми е обещала да си го вземе, за да възцари хармония в нашата малка група.
- Какъв автомобил управлявате?
- Не мога да карам кола. Имах лизингова, с която катастрофирах. Стана на купчина ламарина.
- Живеете на квартира в кв. "Изток", не е ли нетипично за депутат?
- Сега съм в мандатно жилище, така или иначе. Не се гордея много с това, че живея като номад и сменям квартири, но нямам собствено жилище. Така ми се стече животът.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ разчита на експертните медийни познания на Велислава Кръстева
Колегите от партията винаги са в добро настроение покрай Велислава, не само в хода на предизборните кампании
Рефлексът на репортер не напуска депутатката
Мама с Ния
Миг от конференция заедно с председателя Ахмед Доган и Емел Етем, която я кани в движението
В село Мечка, където я посрещат в традиционна носия
