Цвета Караянчева: Забраната за Доган и Пеевски е бухалка срещу българските турци

V Цвета Караянчева е народен представител от ГЕРБ в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание. Заместник-председател е на ПГ на своята партия.
V Родена е на 25 февруари 1968 г. в Болярово. Завършила е машинно инженерство, а след това е била на обучение по мениджмънт в Open University в НБУ. Работила е като проектант, а после - като директор на „Формопласт-Кърджали“.
V Основател е и областен председател на ГЕРБ в Кърджали.
 
 
 
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
 
- Госпожо Караянчева, вие сте депутат от Кърджали. Медийно оповестената забрана за пътуване до Република Турция за Ахмед Доган и Делян Пеевски не е ли размахана бухалка от кръгове в южната ни съседка точно срещу българските граждани от тези райони, които имат роднини и познати оттатък границата. Не им ли се намеква всъщност, че и те ще бъдат санкционирани, ако не се придържат към определена и предпоставена линия на поведение?

- Няма съмнение, че става дума за размахване на пръст. „Сабах” не е случаен вестник. Той е близък до Ердоган. И с тези информации се афишира точно медийна подкрепа за Лютви Местан. В нашите региони българските турци получават основната си информираност от турските телевизии. Така че това е един от лостовете да се покаже, че подкрепата е снета от ДПС и вече е прехвърлена към Лютви Местан. Месеци наред след свалянето му от поста председател на ДПС получавам сигнали, че в турските медии определено се говори срещу Доган в подкрепа на Местан.

- Какви са шансовете тогава на заявената от Местан „приятелска” партия ДОСТ, има ли изявена тенденция за подкрепа в негова полза?

- На практика партията на г-н Местан е все още само проект, който е деклариран в медиите. Няма реална партия. Подкрепа за нея обаче има, макар и да не може да се определи до каква степен. Там върви линията „Турция – Местан” и „Русия – Доган”. Хората, които живеят в тези региони, имат близки в Турция. Те имат сантимент към държавата Турция и споменаването на Русия заедно с темата възродителен процес е винаги болезнено. Затова се играе точно на тази струна. Друг е въпросът, че нито Местан, нито Доган знаят в момента точно с колко хора разполагат като подкрепа, защото местната власт е на ДПС. Хората, които подкрепят Местан, няма да излязат с лицата си, защото се страхуват точно от силата на местната власт. Много от хората в местната власт и в структурите на ДПС заявяват, че са с официалното си ръководство, но докога ще е така и дали няма да има изненади, никой не знае. Тестовете за една партия са най-вече местните изборите, а те са далеч.

- Ваша е тезата, че тези райони са оголени откъм претенции на други политически сили, освен може би на ГЕРБ, защо се получава така?

- Не „може би”, а твърдо ГЕРБ. Мога да кажа, че в продължение на девет години ние направихме чудеса от храброст. Аз и моите колеги, които застанаха зад идеята и каузата „ГЕРБ в Кърджали и смяна на властта на ДПС”. В тези райони се работи бавно, не става с магическа пръчка, както примерно в големите, в централните градове. Ти отиваш във всяка къща, до всеки човек и му разказваш какво ще направиш, как ще го направиш. След това, ако този човек ти е повярвал за момент, е подложен на натиск и влияние от някой друг. И така го връщат в старото русло. После пак отиваш, докато го изкараш оттам. И ние имаме структури във всяка една от седемте общини на областта. Структурите са кръвоносната система на всяка една партия. Ако отидеш някъде и няма кой да те посрещне, нищо не правиш.

- Защо например БСП със своята 120-годишна история не подхожда по този начин?

- БСП е продала тези региони. В годините, когато влязоха в тройната коалиция, е казано – вие не се занимавате със смесените региони, ДПС пък не се занимава с местата, където има червени кметове. Има абсолютно парцелиране на държавата. И всичкото това води именно до капсулиране на населението по тези места. Има групи хора, които непрекъснато насаждат страх с изявления, че ще бъдат съборени джамиите, ще бъдат сменени имената. Хората обаче проглеждат. Аз стъпих и в Турция. През техните медии влязох в къщите на хората.

- Защо сега Ердоган отново ни плаши, че ще насочи потоците бежанци през нашите граници?
 
- Това е въпрос на политика на по-високо ниво. Това е отношение между две държави. Но Турция е съседна нам държава и ние трябва да поддържаме добри отношения с всички съседи и партньори в НАТО. Аз мисля, че българската държава и външно министерство много адекватно реагираха на действията на посланика Сюлейман Гьокче заради "неговите деяния и поведение" след труса в ДПС и с нота го призоваха да спазва Виенската конвенция. Това е начинът, по който трябва да бъдат отстоявани принципите на българската държавност.

- Предстои вот на недоверие за здравната политика на кабинета. Какви са вашите аргументи за политиката, провеждана от министър Петър Москов?

- Когато се правят реформи в дадена сфера, винаги има нагласи „против”. Но реформа трябва да се направи и точно затова ние ще подкрепим министър Москов, въпреки че имаме различия с него. Има теми, които са спорни. Ние го каним на наши срещи с парламентарната група да дебатираме. И мисля, че диалогът, който установяваме и с министрите, и с коалиционните партньори, е на добро ниво. Ние затова ще подкрепим Москов – за реформа в тази система, а на опозицията това й е работата – да организира вотове на недоверие, за да може да си вдига имиджа и да си отправя партийните послания към избирателите. Още повече че за БСП предстои конгрес.

- Крехката подкрепа, която получи Меглена Кунева като министър на образованието, сигнал ли е, че стабилността на кабинета може да бъде разклатена, не стана ли този пост залог на задкулисни интереси и договорки?

- За договорки – не знам. Ние сме поели ангажимент в предизборното споразумение, че ще подкрепяме всички министри и политиките им. А знаете, че Министерството на образованието беше дадено като ресор на Реформаторския блок. Кандидатурата е тяхна. И наистина в залата имаше 80 народни представители от ГЕРБ, с изключение на четирима, които бяха в далечна командировка. Кабинетът обаче работи, защото ние се научихме да си говорим с всички. И не с договорки зад кулисите. Става дума за принципи и политики.

- Най-знаковото за България събитие за 2016 г. ще са президентските избори, каква е идеята в ГЕРБ, действително ли кандидатурата на вашата партия ще е жена?

- Защо не. Виждате, че в ГЕРБ жените са уважени според моженето, знанието и авторитета. Защо да не е жена кандидатурата ни за президент. Но номинациите се обсъждат в изпълнителна комисия и накрая ще излезем с общо решение. Както пишат и медиите, вече циркулират имена.