Стоян Мирчев, депутат от БСП и внук на члена на ЦК на БКП Стоян Михайлов: Дядо ми беше големият критик на Живков преди Десети  

 
V Стоян Михайлов Мирчев е роден на 24 септември 1982 г. в София. Той е внук на основния официален критик на Тодор Живков и режима му - проф. Стоян Михайлов, и син на социолога проф. Михаил Мирчев, кандидат за кмет на столицата от листата на БСП.
V По професия е икономист. Владее английски.
V Избран е за депутат в 44-тото Народно събрание с гласовете на формацията "БСП - Лява България".
V Ерген.
 
 
- Г-н Мирчев, вие сте софиянче, расло малко встрани от жълтите павета. Това ли формира бунтарския ви дух?

- Да, не съм от софиянците, расли на жълтите павета. Расъл съм в крайния тогава квартал "Изток". Кварталът е интересен. Живеят интересни личности. И преди 1989 г. там е живяла част от елита на партията, и сега там живее част от сегашния елит. Примерно г-н Цветан Цветанов има там един, два, три... Не знам колко апартамента. Явно има интерес към този квартал.

- На какво играехте там, имате ли ожулените си колене и пукната глава?

- Имах. Майка ми по едно време беше вдигнала ръце, защото през няколко месеца трябваше да ме води в "Пирогов" - я за крак, я за ръка. Бях диво дете. Играехме на кър, на фунийки. Колената ми винаги бяха обелени.

- Дядо ви е небезизвестният проф. Стоян Михайлов, който е от основните критици на Тодор Живков и на режима му, а баща ви е проф. Михаил Мирчев, как ви се отразява тази фамилна "обремененост"?

- Дядо ми е от малкото, даже единственият критик в ръководството на БКП преди 1989 г., който официално изразява несъгласие с водената от Тодор Живков политика. И то основно по икономическите принципи - за това, че не се решават основни проблеми. Поради тази причина му организират другарски съд и от 1988 г. той е изключен от всички ръководни длъжности в партията. Затова ми е много интересно, когато някои хора се изкарват репресирани в онзи период. Дядо ми е бил наистина репресиран, но той е вярвал. Той и до ден днешен вярва в социалистическата идея. След 1989 г., вече в „демокрацията“, родът ми също е репресиран.

- Какво означава репресиран?

- Дядо ми беше един от хората, които изкараха най-дълго на "Развигор". Баба ми почина по това време от инсулт. Баща ми беше изхвърлен от института, майка ми беше изхвърлена от Софийската опера, аз бях изхвърлен от Музикалното училище. Имахме много тежки години.

- Ако възрастните са били преследвани по идеологически съображения, вас, детето, защо ви изхвърлиха, какъв беше формалният повод?

- Това бяха големите разпри от времето на Луканов, през Желев, Филип Димитров, та до г-н Иван Костов. Всеки, свързан под някаква форма с родове като нашия, беше подлаган на репресия.

- Кога започнахте да говорите с дядо си и с баща си на тези теми?

- Те никога не са свършвали. 1988-а, когато започваха първите превратни моменти в нашата фамилия, аз съм бил на 6 години. Още оттогава имам спомени за процесите в нашето семейство. За трудностите, през които сме минавали. Още оттогава съм повлиян от политиката и следя процесите. Не казвам, че на 6-годишна възраст съм ги следял адекватно, но около мен винаги се е говорело за политическите процеси, които се случват в България. И поради тази причина от най-ранна детска възраст аз съм свързан с политиката.

- Как се обяснява динамиката на политиката на едно дете?

- В моето семейство никога не се е правело разграничение дали си дете. Нещата винаги са се говорели откровено, директно, като с голям човек. Когато попиташ къде е дядо, няма да те лъжат. Казват: "На "Развигор" е". Когато попиташ какво е това - те ти казват: "Затвор". Когато питаш защо той е там, трябва директно да ти обяснят. Години по-късно името на дядо ми беше изчистено от съда в Страсбург, но белезите от изминалите събития винаги ще се виждат.

- Имаше ли постулати, в които ви възпитаваха - да сте честен, да вярвате?

- Естествено, всяко дете копира поведението на родителите, на дедите си, на бабите, на хората, с които живее. Предполагам, по тази линия те са ми повлияли и аз да бъда така директен и честен. Дядо ми винаги ми е казвал, че дори в годините преди 1989-а него го е интересувало едно-единствено нещо. И той се е борил за едно-единствено нещо - истината. И никога не е правил компромиси. Може би това ми е повлияло. Другият ми дядо Трою Троев пък има смъртна присъда като партизанин от фашисткия режим преди 1944 г. Но в моята фамилия никой никога не се е възползвал с облаги заради политическите си позиции. Майка ми и баща ми винаги са били строги родители. И никога нито аз, нито по-голямата ми сестра Мария сме били лигавени. Не са ни глезили.

- Е, не бяхте ли номенклатурно обгрижвани поне до време?

- На мен "номенклатурно" ми звучи малко буржоазно. Живели сме като всяко нормално семейство. Даже в "онова време" разликата между т.нар. елити и трудещите се не е била толкова голяма - пет до осем пъти. Не е като сега. В момента разликата в стандарта на живот е десетки, дори по някой път - стотици пъти.

- Помните ли в какъв служебен автомобил возеха дядо ви?

- Да, помня, че имаше служебен автомобил, какъвто в момента имат всички. Само че разликата е, че тогава служебните автомобили бяха произведени в СИВ, а в момента са най-модерни S класи. С онези автомобили можеше да изхраниш едно-две семейства на годишна база, а със сегашните лимузини, с които се возят примерно министър-председателите, може да изхранваш едно цяло село за една година. Нека да направим разлика и между самите елити. Тогава Тодор Живков не се возеше с три-четири бронирани джипа, които да го пазят. Возеше се в „Чайка“. Факт е, че сега под прага на бедността живеят над 50% от хората, а тогава бедност реално нямаше. Това са огромните разлики!

- След промените много млади хора се обърнаха срещу родовата си памет, вие защо не го направихте, не се опълчихте срещу статуквото, не се писахте демократ?

- Аз не бих казал, че и предходният период не беше демократичен. Той не беше толкова демократичен, колкото сега, но ние не сменихме не-демокрацията с демокрация. Сменихме един икономически строй с друг. А веднъж бъдеш ли предател, ще бъдеш такъв цял живот. Точно тези наследници са едни от най-големите предатели на нацията ни в последните 27 години. Точно тези синове, които се обърнаха срещу родителите си, срещу дедите си. Много хора използват властта за лични облаги, без да ги интересува нищо.

- Как влязохте в политиката, опонентите ви ви подозират в политическа династичност?

- Не бих казал, че е династичност, тъй като нито дядо ми, нито баща ми са били някога членове на БСП. Те са били членове на БКП. Не подновиха членството си. Но и двамата са може би по-ляво мислещи от позициите на БСП. Аз вярвам в принципа, че когато искаш да промениш нещо, трябва да участваш пряко. От 18-годишен аз помагам по кампаниите. Лепил съм плакати. Докато 2011 г. просто реших, че нещата тръгват много на зле. И реших, че трябва да участвам по-пряко в политиката. Никога не съм мислел, че ще съм депутат.

- Някой от партията подаде ли ви ръка, кой ви покани?

- Аз имам много приятели в партията. Точно приятели ме поканиха покрай различни кампании. Член съм от 2003 г. И на Бузлуджа винаги съм ходил. Стана по естествен начин.

- Какво ви каза баща ви, проф. Михаил Мирчев, когато влизахте в политиката?

- Изразявал е своите притеснения и опасения. Но в моето семейство сам взимаш решенията, сам правиш избора. Оттам нататък семейството те подкрепя.

- Баща ви беше кандидат за кмет на София. Защо хората не избраха него, а отново Фандъкова?

- Не участвах пряко в кампанията му. Не мисля, че е редно баща и син директно да правят кампания. София е наситена с достатъчно много депутати. Пък и баща ми е човек, който може сам да се справя. Имаше много фактори. София е финансовата крепост на ГЕРБ. Не успяхме да пробием този център на корупция. В нашата кампания също имаше проблеми – с билбордове, с рекламите, с достъпността до медии. Това си е наша вина. Отделно, баща ми беше много агресивен по някои теми. Обществото още не беше дозряло за такъв тип директност за емиграцията, бежанците. Звучеше по-радикално. Бяхме изпреварили времето си. Имаше и много тежък вътрешен саботаж с излязлата в последния момент кандидатура на Георги Кадиев. Затова Кадиев беше изгонен от партията – уставно нямаше право да се кандидатира срещу наш кандидат. Той разцепи гласовете ни за кмет. Ако я нямаше тази кандидатура, ние реално можехме да стигнем до балотаж.

- В БСП и в момента обаче има вътрешна опозиция. Откъде се появи тя, диалогичност на демократичния процес ли е това, или нещо нездраво, инспирирано отвън?

- Това са съвсем естествени процеси за една демократична партия. Няма друга партия, в която да текат истински демократични процеси. И ДПС, и ГЕРБ са партии армии. Там отгоре има един началник и той определя какво ще се случва по пирамидата. Има и бизнес партии от типа на тази на Марешки - днес ги има, утре ги няма. При нас винаги е имало другари с различно мнение, което е изразявано свободно. Аз бях член на ИБ, когато Гергов изразяваше мнение, че трябва да се мисли за евентуална коалиция с ГЕРБ. Обсъждали сме го и се стигна до решението, че ние с ГЕРБ се разминаваме по редица въпроси. Затова няма как да сме и нещо различно, освен опозиция.

- За да разширявате базата си като опозиция, не е ли логично да търсите взаимодействие с левите на Първанов и Дончева?

- Идеологически партията на Татяна Дончева седи доста от центъра вдясно. Партията на г-н Първанов пък оказа доста негативно влияние върху развитието на редица процеси. Да не забравяме, че те участваха в управлението на кабинета "Борисов 2", макар че сега се опитват да създават впечатление, че не са били там. Тогава подкрепиха и доста безпринципни, твърдо нелеви политики и решения. Звучат ляво и хубаво, но не е важно само какво казваш, а и какво правиш. От друга гледна точка, ние имаме декларация на Националния съвет на БСП, с която призоваваме всички разочаровани в лявото - и от АБВ, и от партията на Дончева, да се върнат при нас. Вратите ни са отворени. Ние имаме проблеми с техните ръководства.

- Живеете в политическата парадигма "дядо, баща, син". Как възприемате мандатността, въведена от Корнелия Нинова, която елиминира т.нар. стари кадри?

- Аз не подкрепих тази мандатност, защото за мен един парламентарист се изгражда с времето. На третия мандат да му кажеш, че вече не може, мисля, че не е редно, въпреки че за тях винаги има място в партията. От друга гледна точка, в нашата партия това се харесва, тъй като понякога се получава запушване. Едно поколение не успява да надделее над друго и я няма естествената приемственост. След това решение половината ни група се обнови, има я енергията и борбеността, типична за младия човек. А какво по-хубаво от това? Мисля, че малко ни трябва хората да ни възприемат не просто като опозиция, а като алтернатива.

- Радев ваш президент ли е, успя ли да се еманципира от вас?

- Радев беше издигнат от БСП. И до момента, в който спечели изборите, беше нашият президент. Вече е президент на всички българи. Видно е от рейтинга му.

- Как живеете, свирите ли още на пиано?

- Живея сам. От 18-годишен съм така. От 16-годишен работя. Не съм женен. В момента съм се отдал на работата си. А за пианото - от момента, в който ме изгониха от Музикалното училище по политически причини, не съм го докосвал.

- Това прави ли ви желан ерген?

- Нямам представа. Може да ме превръща, може и да не ме превръща. Това трябва да го кажат дамите. Действително работя много. Гледам във всеки възможен момент да съм в изборния ми район - Силистра. Областта е голяма, с много общини, а е забравена и от държавата, и от господ. Затова рядко ми остава време за мен самия. Е, спортувам от време на време по един-два часа.

- Какви спортове предпочитате?

- Колкото и да ми се иска, зимата рядко карам ски. Обичам да плувам. През останалото време компенсирам с фитнес.

- Като не свирите на пиано, слушате ли музика?

- Да, много обичам да слушам музика. Слушам в много голям спектър - от класическа музика до популярна - българска, рок. Може би единственият стил, към който не можах да намеря допирни точки, е попфолкът.

- Каква е литературата, която четете?

- Когато мога, чета книги. Това е може би едно от големите ми удоволствия. Опитвам се всеки ден да намирам време. Обичам както романи, така и политическа литература.

- Имате ли домашен любимец?

- Да, куче. Немска овчарка. Казва се Вито. На 12 години е. Името му не е от Дон Вито. От славянската дума „витес”, която означава победител. То непрекъснато пътува с мен. Три-четири дни е в Силистра, през останалото време е в София. Почти като член на парламентарната група е.

- Покрай кучето май сте и ловец?

- Да, ловец съм. Дядо ми е бил ловец. Баща ми, майка ми и сестра ми са против този вид спорт. Но на мен ми харесва.

- Къде ловувате?

- В Силистренско. Харесва ми, че оставаш сам сред тишината на природата, не толкова отстрелът на животните.

- Няма ли да последвате връстниците си, които предпочитат Терминал 2 като решение на проблемите си?

- Животът е превратен, но аз съм оптимист. Затова и съм в България, а и се опитвам да променя нещата към по-добро. Времената са нови, динамични. Моето поколение показва вече своята сила, усет към реалните проблеми, към доброто, мисъл към Родината. Ще се измъкнем от кашата. Надявам се да е скоро!