Стефан Софиянски: Без избори държавата ще фалира като при Жан

Стефан Софиянски е роден на 7 ноември 1951 г. През 1974 г. завършва статистика във Висшия икономически институт „Карл Маркс”. При правителството на Филип Димитров е председател на Комитета по пощи и далекосъобщения (1991-1993 г.). През 1993 г. става зам.-председател на СДС, а през ноември 1995 г. е избран за кмет на София. От 12 февруари до 21 май 1997 г. е начело на служебен кабинет, назначен от президента Петър Стоянов. Първото решение на това правителство е за въвеждане на валутен борд в България. През 1999 г. е преизбран за кмет на столицата. Непосредствено преди президентските избори през 2001 г. напуска СДС и застава начело на основаната от него партия Съюз на свободните демократи. Като кандидат на ССД той е избран трети път за кмет на София през 2003 г. Женен е за Алиса Иванова и има три дъщери.
 
 

 
- Г-н Софиянски, обсъждате ли създаването на нова дясна формация, видяхме ви на среща на европейските консерватори, на която присъстваха евродепутатът Николай Бареков, бившият председател на Народното събрание проф. Огнян Герджиков и бившият външен министър Соломон Паси?

- Да, имаше такава среща и тя беше много интересна. Не беше само между нас. Беше под формата на семинар между българските и европейските консерватори, на който аз изнесох една лекция. Европейските консерватори определено търсят партньорство в България и споделихме идеи. Все още няма нещо, което да е оформено като проект.
 
- Това означава ли, че в българския политически живот се търси консервативна алтернатива на ГЕРБ и на формациите от семейството на Европейската народна партия?

- Безспорно в българския политически живот има нужда от консервативна алтернатива. Това го обсъдихме. Потърсихме идеологическите основи и причините България да има това икономическо развитие днес. То не е това, което всички ние искаме. Разговаряхме и за това какво е то консерватизъм, пречупен през българските традиции. В България исторически има консерватизъм и той е свързан с традициите. За мен специално консерватизмът е свързан с едно държавно устройство, близко до това, което е заложено в традиционния български политически живот. Говоря не за сега, нито за комунистическото и посткомунистическо минало. Говоря за времето, когато България е станала съвременна държава, за времето, когато са се полагали основите на Търновската конституция.

- Какво би означавало това, ако трябва да го преведем на съвременния българин?

- Това би означавало обръщане към идеята за бурно икономическо развитие, за традиционно българско производство и стимулирането му, заемането на едно много по-добро място за България в европейското и световно стопанство.

- Това, че се опитвате да търсите такава алтернатива и евентуалното създаване на нов политически субект в дясното, провокирано ли е от резултатите на кабинета „Борисов“ и от шизофренното партньорско поведение на Радан Кънев и Реформаторския блок?

- Аз бих казал, че Реформаторският блок е малкият проблем. Големият проблем е слабият екип, лошите резултати на правителството, отчайващото последно място, което заемаме като икономически показатели в Европейския съюз. Това са проблемите. А дали Реформаторите с поведението си допринасят за това, е друга тема.

- Вие сте лично ангажиран и работите по конкретни стопански проекти. Как си представяте случването им, когато БСП на Корнелия Нинова се готви да управлява с идеята за повече държава в икономиката?

- Това са несъвместими неща. Повече държава имахме и при Тодор Живков, и при Андрей Луканов, и при Жан Виденов. И в нито един от тези случаи това не беше добро. Във всеки един от тези случаи фалирахме.

- Какъв икономически модел предлагате срещу това?

- Пречупване на публичните финанси през икономически растеж. Тоест парите, които харчим, да осигуряват икономически растеж. Това е нещо, на което не сме свидетели, което не става в момента.

- А защо не става сега?

- Защото лошо се управляват публичните финанси. Някъде се губят, изчезват. Взимаме заеми, а не даваме резултати, икономическият ни ръст е трагично слаб. Ние сме на последно място сред европейците по брутен вътрешен продукт на глава от населението. При това много чувствителна вече е разликата например дори със съседната ни Румъния, с която до неотдавна тичахме в една писта.

- Това означава ли, че щом тези милиарди, които гласува Народното събрание, не се усвояват ефективно, са откраднати?

- По-скоро те отиват да запълват пробойни и дупки в зле направения държавен бюджет. Лошо управление. Когато лошо управлявате собствените си пари, какво правите – фалирате.

- От тази логика, която споделяте, следва ли, че на България ще й се наложи да отиде на предсрочни парламентарни избори?

- Задължително трябва да се отиде на предсрочни парламентарни избори, ако не искаме да фалираме.

- А какво да очакваме от президентските избори, вече се въртят имената на Кристалина Георгиева и Георги Първанов например, но пък опонентите им имат претенции по отношение на тяхната конституционна допустимост?

- Не бих се наел да преценявам дали има конституционни пречки, или няма. Това ще го преценяват юристите. По-скоро бих казал, че президентските избори са важни, за да се създаде по-реално опозиционно поведение, да се избистри опозицията в държавата. Защото очевидно е, че правителството не се справя с нужните промени. Реализираният кандидат трябва да бъде човек, който има различно мислене от управляващите, за да можем да съпоставим наличното с други възможности. Според мен един различен президент, неизлъчен от ГЕРБ, ще провокира обединяването на едно опозиционно мислене, от каквото страната се нуждае. И точно то ще доведе до предсрочните избори.