Славчо Атанасов, депутат от „Обединени патриоти”: Дъщеря ми си смени фамилията заради мен

 
V Славчо Атанасов е депутат в 44-тото Народно събрание, политик, кмет на Пловдив от 2007-а до октомври 2011 г.
 
V Член е на партия „Национален фронт за спасение на България“.
 
V Роден е в Карлово на 14 февруари 1968 г. Висшето си образование завършва във Висшето военно артилерийско училище – Шумен, с чин старши лейтенант. Понастоящем е офицер от резерва. Следва право първоначално в Юридическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, след това във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където и завършва второто си висше образование. Адвокат е, член на Пловдивската адвокатска колегия.
V Женен, с едно дете.
 

- Г-н Атанасов, вие не сте от „новобранците“ в обществения живот, бяхте кмет на Пловдив от 2007 до 2011 г. Това ли е апогеят в ролята ви на политик, или сте амбициран да ни изненадвате и занапред? Има ли нещо, което не знаем за вас при цялата ви публичност?

- Казват, че когато ние, хората, си правим планове – господ винаги се смее. Толкова за амбициите. Да, да бъда кмет на Пловдив, е един от върховете в моя живот, безспорно, защото Пловдив е велик град, град на 8 хиляди години. Кметуването ми донесе много опит. Мога да кажа, че своите „15 минути слава“ аз съм ги изживял. И това ми помага много – гледам по-философски както на живота, така и на политиката. А не да преследвам успеха или престоя във властта на всяка цена. За мен това е много важно.

- Може би е странно, но е малко популярно, че сте роден в Карлово, и то на 14 февруари – виното или любовта ви води, къде е истината?

- Истината е в баланса. Умереността във всичко е сред най-големите добродетели. Убеден съм в това. Гордея се, разбира се, че съм роден в града на най-великия ни българин - Васил Левски. Факт, който не демонстрирам, може би затова е малко популярен, но за мен е важен. Между другото, скоро разговарях с хора от Карлово – малцина знаят, че Христо Ботев също е оттам, макар да е неразривно свързан с Калофер. Но роден в Карлово.

 - И ако първите години формират характера на човека, какво беше вашето детство, как ви възпитаваха родителите ви, какви бяха те, носите ли духа на Апостола от родния ви град?

- Аз съм страшно благодарен на моите родители – Пенка и Стойо. Днес те са възрастни хора – със съпругата ми се грижим за тях. Баща ми още на 6 години ме записа да спортувам, защото смяташе, че спортът дава много за развитието на човека. Записа ме на плуване. 8 години тренирах, после – малко лека атлетика. Благодарен съм му за това. Защото първо спортуването, а после годините във военното училище ме научиха на невероятна самодисциплина. Другият факт, който повлия на живота ми – бях на 3 години, когато моят дядо ме заведе на стадиона.

- Помните ли на кой мач?

- Не. Бил съм много малък. Но оттогава съм запален футболен фен. Ботевист, четвърто поколение в рода.
От майка наследих любовта към книгите. Имам над 4 хиляди тома, те са събирани още от дядо ми, после от майка ми, сега от мен. Мечтата ми е един ден да ги събера на едно място, защото сега са разхвърляни – у нас, у майка ми, в къщата в Скутаре. Но в същото време не мога да кажа, че съм колекционер – не, напротив, имах много редки и ценни книги и ги подарих на мои приятели. Така че двете ми големи хобита, признавам, са да гледам футболни мачове и да чета книги. Чета много история, философия и личностна психология. И много биографии на политици. Сега, наскоро, прочетох биографичната книга за Ангела Меркел и спомените на Мандела.

- Бяхте ли палав като малък, наказваха ли ви?

- Много палав бях. Една от причините да ме запишат на плуване беше това, че бях много енергично дете и правех много бели. Баща ми тогава казал: „Тази енергия трябва да се канализира в нещо полезно“. И ме записал на плуване.

- Какви бяха ученическите ви години, бригадите, комсомолът? Имате ли усещане за тоталитарна тегоба от това време? Можете ли още да карате влак?

- Нямам никакво усещане за тоталитарна тегоба. Напротив – оттогава са най-хубавите ми спомени, от Лиляната, от Спортното, от Автото (известни училища в Пловдив - бел.ред.). Спомням си с умиление за тези дни. Случих да бъда в невероятни класове. Така е и с Военното училище. Ето, аз съм завършил през 1991 г. От тогава до днес ние всяка година се събираме в края на август в някой град от страната и всеки един от нас е символичен домакин. Вече 27 години. Тази година срещата ни ще е в Батак. А за влака? (Смее се.) Влак се кара много по-лесно, отколкото автомобил. И до ден-днешен мога да подкарам влак. Учил съм в такава паралелка.

- Защо се насочихте към военното училище в Шумен, и то в тежък профил като артилерията? Защо право, а не мечтата ви да сте археолог?

- Да, детската ми мечта беше да стана археолог. Но от друга страна, обожавах дядо си. А той искаше да стана офицер. Кандидатствах в Софийския университет и паралелно с това – във Военното училище в Шумен. На изпита по история изкарах пълна шестица, и то без да ходя на частни уроци. Вярно, че ми се падна и любимата тема – „България при Асеневци“. Обожавам Асеневци не само заради великия им управленски гений, но и поради още една важна причина, за която се знае малко: Най-старият брат Петър – (Тодор), се отказва от престола в полза на своя по-малък брат Асен, защото смята, че Асен е по-кадърен от него. Това е изключително рядък случай в българската народопсихология и история.
А защо после право? Изключително уважавана от мен професия. А и трябваше да си вадя с нещо хляба, след като при промените българската армия на практика се разпадна.

- Къде и как ви завариха промените от 10 ноември 1989 г., кой ви откри и покани в политиката?

- 10 ноември ме завари във военното училище. Бях курсант в 4. курс. Тогава сякаш никой от нас не взе насериозно това, което се случва. Смятахме, че след Тодор Живков ще дойде някой друг и нещата ще продължат постарому.
В политиката влязох сам. Макар че допреди това никога и не съм смятал, че ще се занимавам с политика. След като се уволних от армията, отидох във ВМРО, защото много бях чел за тази организация. С всичките си позитиви и негативи ВМРО е дала много на България. Станах член през 1992 г. За мен родолюбието винаги е било водещо. И тогава не смятах, че ще се занимавам с политика – ВМРО беше културно-просветно дружество. С годините впоследствие се прецени, че ВМРО трябва да влезе в политиката и мисля, че това беше правилният път.

- Всъщност вие преминахте през метаморфозата: ВМРО-БНД, ВМРО-НИЕ, после НФСБ, управлявахте Пловдив с подкрепата на БСП. Нямате ли притеснението, че биха могли да ви уличат в политическа хамелеонщина?

- Нямам нито капка притеснение. Аз винаги съм бил на едно място – в патриотичното пространство. Не виждам къде е метаморфозата, каквато претърпяха редица други, преминавайки идеологически от крайно ляво в дясно и обратното. Отново ще повторя – аз винаги съм бил и си оставам патриот.
Що се отнася до управлението с БСП? Винаги съм смятал, че за разлика от националната – местната политика е по-различна. Ще повторя нещо, което съм казвал стотици пъти: тротоарите в един град не са сини или червени – те трябва да са добре поддържани. Управлението на един град или по-малко селище е преди всичко решаване на местни проблеми. Когато в моя мандат ГЕРБ напуснаха управлението на Пловдив, аз трябваше да се обърна към друга голяма политическа сила, за да имам мнозинство в местния парламент и така да решавам проблемите на хората. Неслучайно при моя мандат Пловдив беше обявен от синдикатите за най-социалния град, с най-ниски данъци.

- Защо след един сравнително успешен мандат под тепетата ви победи кандидатът на ГЕРБ Иван Тотев?

- Това е въпрос, на който може да си отговори всеки един пловдивчанин. Защото всеки един стана свидетел на начина, по който ме победиха. А той не беше от най-почтените.

- Предстоят нови местни избори, ще се кандидатирате ли, за да си върнете Пловдив?

- Пловдив е вечен и той не се побира в рамките на нечий мандат. Има още време до решението.

- В 44-тото Народно събрание сте от „Обединените патриоти”. Вътрешните крамоли между НФСБ, ВМРО и „Атака“ на принципна основа ли са, или са резултат от личностни дефицити, амбиции и комплекси? Каква цена сте готови да платите за компромиса, който очевидно правите, за да сте във властта?

- Категорично твърдя, че трите партии идеологически, принципни различия нямаме. Вярно, най-трудно се управлява в коалиция. Но затова сме коалиция – иначе щяхме да бъдем една партия. Все пак всяка партия си има своя облик и особености. Но посоката и на трите е една и съща – добруването на България. Това е важното. От друга страна, и тримата ни лидери са много силни характери – затова са и лидери. При толкова силни характери нормално е понякога между тях да има противоречия. Но в името на България те едва ли ще разпаднат коалицията.
Що се отнася до престоя във властта? И трите партии не сме били в управлението през годините на прехода. И не ни блазни властта. Не изпитваме ужас от факта, че един ден може да сме в опозиция. И тук искам да подчертая нещо важно - не сме готови на компромиси, когато става дума за защита на българщината. Типичен пример беше Истанбулската конвенция, за която ние дори недвусмислено заявихме, че сме готови да напуснем властта, ако бъде приета. Защото според нас тя е опасна за българската идентичност и духовност.

- Ваш е новият закон срещу футболното хулиганство, който е много конкретен. Мислите ли, че той ще сработи реално и кой ще плати за осигуряването на обществения ред?

- Това не е само мой закон, въпреки че го нарекоха „Закона на Славчо Атанасов”. Това е закон на усилията на всички партии в Народното събрание. Държа да се знае, че всички работихме заедно в работната група в продължение на няколко месеца. Ще сработи. Вярвам в това. Защото с мерките, които предлагаме, даваме много по-големи правомощия на полицията, която досега беше с вързани ръце. Голяма част от наказанията ще ги налага полицията веднага. Това означава бързо правосъдие - практика, която е наложена в страни, много по-демократични от нас като Англия, Испания и Италия.
Аз следя световни първенства от 1978 г., когато беше първенството в Аржентина. Тогава бях 10-годишен. Но не само аз, а и експерти твърдят, че Световното в Русия сега беше най-добре организираното и проведено първенство. Русия преди 4 години имаше много по-сериозни проблеми с футболното хулиганство от България. Но в резултат на това, че предприеха добри практики от европейските държави и сериозни мерки – нещата се промениха.
Светът се движи в друга посока и ние не можем да останем самотен остров, на който футболното хулиганство да е обществен проблем. Време е да кажем „Стоп!” на това, което става по нашите стадиони. Та ние изгонихме умерената публика и допуснахме крайни елементи да вилнеят там! Подкрепата, която получихме – и от БФС, и от самите спортни клубове, и от българските институции, и от хората, показва, че сме на прав път.

- Означава ли тази нова правна рамка, че досега МВР не е било адекватно и не се е справяло с изстъпленията по стадионите?

- МВР правеше всичко възможно, за да подсигури реда, но нямаше ясно разписани законови правомощия. С новите законови промени направихме точно това – разписахме законодателни правомощия, които да доведат до резултати в борбата с футболните хулигани. Давам пример: Досега как беше? Идва един футболен хулиган на мач, носейки бомбичка със себе си. Полицията го хваща, взима му бомбичката и го пуска. Няма други правомощия. И на следващия мач същият този човек идва с две бомбички. И тъй като няма перфектна система за сигурност – той може и да се промъкне с тях на стадиона. И така стават белите и осакатяванията. Сега вече полицията може да налага глоба или принудителна административна мярка за посещаване на спортни събития за срок до 5 години. Така че всеки фен може да си помисли дали да тръгне с бомбичка на стадиона, ако това ще му струва да не ходи на мач в следващите 5 години. Между другото, в Англия тези мерки са по-драстични – там може да има забрана за посещаване на спортни мероприятия до живот.

- Как вашето семейство понася социалната ви принадлежност, търпят ли ви вкъщи – съпругата ви Елена беше уволнявана от работа заради вашите ангажименти?

- Това може да го каже само моята съпруга. Аз мога да кажа, че случих на добър брак и не го крия.

- Завърши ли медицинското си образование дъщеря ви Силвия? Защо смени фамилията си на Стойчева – да не я е срам за нещо от вас?

- Дъщеря ми смени фамилията си, за да не се влияят преподавателите й от моето име. Защото в първи курс един преподавател й казал: „Ти да не си дъщерята на Славчо Атанасов?”, и с много леко препитване й писал шестица. И тогава тя каза: „Татко, аз няма цял живот да живея в твоята сянка”. Прие фамилия на името на дядо си – Стоева, с което го направи невероятно щастлив. Сега завършва образованието си.

- Как си почивате – имате ли още заниманията си с йога, спорт, ходите ли по мачове?

- Почивам си по същия начин, както и преди – обичам да ходя на футболни мачове и да чета книги. За съжаление, по-рядко гледам любимия си „Ботев” на живо, нямам време.  

- Хоби ли са ви още оловните войничета, имате ли домашни любимци?

- Вече имам 57 оловни войника. Събирам ги още от дете. А за домашните любимци – много обичам котките. Имаме една.

- Кой готви вкъщи, коя е любимата ви храна?

- Аз мога да правя само пържени яйца. Съпругата ми е кулинарят вкъщи – тя готви много добре. Любимо ми е пилешко с ориз. Обожавам го. Единствено към това ястие съм много капризен – трябва да е приготвено много добре.

- Разделихте ли се със старото пежо?

 - Старото пежо и до днес го ползваме със съпругата ми. През последните месеци, тъй като баща ми вече е доста възрастен, ми даде и неговия 18-годишен роувър.