Сергей Станишев, лидер на ПЕС: Аз съм баща мечта  

Сергей Дмитриевич Станишев е президент на Партията на европейските социалисти от 29 септември 2012 г. Той е министър-председател на България в правителството между 17 август 2005-а и 27 юли 2009 г. и председател на Висшия съвет на Българската социалистическа партия до избора на Михаил Миков на поста.


- Г-н Станишев, на България ѝ предстои да поеме председателството на ЕС от януари. Колко важна е тази мисия за позиционирането на страната ни в следващите години и верни ли са приоритетите, които си е поставило правителството?

- Председателството е уникален шанс за България да се покажем като активен и полезен член на ЕС. От самото ни влизане към нас има подозрение, че не сме достатъчно готови, че сме странни балкански субекти. Тази представа съществува, макар и да не се изговаря често. И е важно за България да постигнем добри резултати и да бъдем полезен посредник между различните страни в ЕС, което да доведе до резултати в съществени сфери.

- Вие твърдите, че Европа се преформатира. Как да стане така, че българите да не сме от втората или от някоя още по-задна скорост, от кого зависи това?

- Най-важното е да знаем ние какво искаме. И моят опит в политиката и в живота ми показва, че първото условие да те зачитат е ти самият да уважаваш себе си. И да знаеш какво искаш. Ако България излъчва несигурност, липса на самочувствие, ако винаги казваме: да, подкрепяме предложението на ЕК, ще ни разглеждат само като консуматор на благини от ЕС, но не и като страна, способна да формира общи политики или да заяви своя интерес. Няма нужда това да става конфронтационно, както правят някои други страни като Полша или Унгария. Но трябва ясно да си заявяваме визията, интереса и да си намираме партньорите по един или друг въпрос. Ще ви дам пример. В ЕП всички български евродепутати работим в добър синхрон, когато става дума за интереса на страната. И неслучайно получихме тази година колективна награда за политик на годината за общи инициативи – политиката за Шенген, историческия пробив за признаване на българското малцинство в Албания, защитата на българския транспортен сектор. Мога да дам и много други примери.
А изобщо темата за бъдещето на Европа е може би третата по значимост и по отношение на председателството. Както знаете, инициирах няколко публични конференции с участието на премиера, на президента и на лидера на опозицията, защото Европа наистина се променя много динамично. И то не в някакво бъдеще след 2020 г. Важни решения за бъдещето се вземат още сега. И трябва да сме наясно, че ако ние не формулираме наше виждане, не се борим за него активно, ще надделее накрая някакъв вариант, който няма никак да ни хареса. Основната част от тази дискусия ще се случи точно по време на българското председателство.

- Вие сте председател на ПЕС, каква е тежестта на партиите от семейството на европейските социалисти за това държавата ни да не се окаже периферия и да влезе в шенгенското пространство, още повече че формално поне е изпълнила критериите за това?

- Доволен съм, че в началото на декември в Лисабон ПЕС излезе с амбициозна визия за бъдещето на Европа. Тя е резултат на повече от половин година активна работа с всички партии членки в нашето семейство. Тази визия много ясно посочва нуждата ЕС да се промени и да стане отново социален. Преди месец в Гьотеборг, отново по идея на социалистите, се подписа прокламация за социален стълб в ЕС, но това е само първа стъпка. Нашата амбиция е това действие да е последвано от конкретен план от страна на ЕК и на ЕС като цяло, който да се отнесе и към нивата на заплащане във всички страни и към социалната защита на хората, независимо къде работят. Те трябва да бъдат в социалните системи, да получат закрила от страните и от ЕС като цяло. Това е ключът в днешното несигурно време хората да възстановят доверието си в Европа.
Питахте ме за скоростите. Във визията на социалистите няма Европа на няколко скорости. Ние искаме Европа единна, сплотена, която да се интегрира повече в тези области, в които е нужно. Давам пример – сигурността. Най-наболелият въпрос за хората навсякъде е сигурността, в това число на границите. И тук преминавам към темата за Шенген. Доволен съм, че по моя инициатива именно социалистите в ЕП наложиха за първи път от 2011 г. публични дебати по темата. Това отношение към нашите България и Румъния е крайно несправедливо, антиевропейско, а за мен дори и скандално. Двоен стандарт, двоен аршин. И двете страни са изпълнили ангажиментите си, сега е ред на Европейския съвет, където заседават премиерите, да изпълни своето задължение и да вземе решение за нашето пълноправно членство. Често хората ме питат каква е ползата от Шенген? Освен ползи, свързани със сигурността, охраната на границите и антитероризма като политика, за нас е важно и икономически. Това означава поевтиняване на българските стоки, които изнасяме, и по същество поевтиняване на вноса; спестяват се разходи, които се правят заради граничните проверки, а отпадането им ще има и икономически ефект за страната. Удовлетворен съм, че в навечерието на българското председателство ЕП даде толкова ясно политическо послание към Съвета: двете страни са си изпълнили задълженията, свършете вашата работа!

- Време ли ни е за еврото и може ли да си го позволи сегашната ни икономика? Каква цена ще платят хората?

- Влизайки в ЕС, България е поела ангажимент да се присъедини към еврзоната. От този момент са минали 10 години. Ние трябва да решим за себе си какво искаме. Винаги подчертавам, че за да не бъдем изтласкани в периферията, трябва да се стремим към ядрото на интеграцията в ЕС. Това означава: членство в Шенген, в еврозоната и в новата политика за сътрудничество в отбраната и сигурността. И трябва да сме активни. Не можем днес да влезем в еврозоната, няма как да стане. Но е необходимо да направим първата крачка – да заявим желание да влезем в ERM II, т.нар. преддверие на еврозоната, и да имаме Пътна карта за присъединяването. Това означава: анализ на плюсовете и минусите, на потенциалните рискове. Национален план за действие – как да укрепим нашата икономика, да я направим по-силна и конкурентоспособна. За България този процес би трябвало да е по-лесен, отколкото за много други страни, които влязоха от плаващ курс на валутата си. Ние живеем вече 20 години в условията на валутен борд, с лев, вързан към еврото. Икономиката ни действа, все едно че сме в еврозоната, и процесът ще мине доста по-плавно. Но това може да бъде гарантирано само с активна и силна роля на държавата. Нека видим опита на другите страни. Например в Словакия направиха много силна подготовка и национален орган за контрол върху цените, за да не пострадат хората от спекулативно покачване. В крайна сметка този процес на присъединяване отне на някои от страните около 10 години. При нас може да бъде по-бързо, има и нова среда в ЕС. Наскоро в своята реч за състоянието на Съюза Юнкер предложи специален фонд, който да помогне на страните, желаещи да влязат в еврозоната. Но не бива и да се бавим прекалено дълго, защото в момента се подготвят нови, много по-тежки критерии за присъединяване.

- Как младите българи – и тук, и в чужбина, да повярват, какво да ги мотивира да се реализират именно в България?

- Светът е различен. Отворен е и младите са свободни да учат навсякъде. Десетки хиляди българи учат на различни места в Европа. И в този отворен свят не можеш да закрепостиш когото и да било. Да кажеш: не, ти си длъжен да се върнеш в родината и да я развиваш. Единственият начин това да се случва е младите хора да виждат реална перспектива в България. И за качествено образование. И за работа с достойно заплащане, която им дава възможност да живеят живота си пълноценно във всяко отношение: да създават семейства, да отглеждат деца. Такъв период имаше в нашата по-нова история – преди и непосредствено след приемането ни в ЕС, когато настроението в България беше много по-оптимистично. И тогава много млади хора започнаха да мислят да се върнат у дома. Да започнат свой бизнес, да работят у нас. Сега не е точно така. И това е свързано с вътрешната политика и липсата на ясна перспектива. Ето я и най-голямата задача пред политиците и институциите – да създадат такава среда, че младите да видят, че си заслужава да живеят и работят тук.

- Мислите ли всъщност, че България е толкова непривлекателно и рисково място с оглед и на геополитическите процеси, които се развиват около нас – Близкия изток, Турция, Украйна?

- Разбира се, външната среда оказва влияние, защото сме свързани. Живеем в нашия регион и всяка несигурност, било то свързана с политическата нестабилност в Турция, със ситуацията в Украйна или с конфликтите в Близкия изток, влияе върху отношението към нашата страна. Затова ние сме заинтересовани Европа да има силна политика, която да гарантира стабилността в региона. Но това не е всичко. През 2005-2009 г. имаше рекордни преки чуждестранни инвестиции. По близо 6 млрд. евро на година влизаха в българската икономика. Сега има срив. А това се дължи очевидно и на по-лошата вътрешна среда. Бизнесът отива там, където има стабилност, върховенство на закона, където правилата са предвидими – най-голямото предизвикателство пред българската политика.

- БСП, на която принадлежите, е единствената сериозна опозиция в момента в страната. Уверен ли сте, че водената от нея политика е реална и смислена алтернатива на сегашния управленски формат?

- Очевидно е, че БСП днес е в по-добра кондиция, отколкото беше преди година и половина. Партията спечели президентските избори със своя кандидат Румен Радев, а на парламентарните увеличихме двойно нашето представителство. Днес никой не се съмнява, че БСП е ясна и категорична опозиция. Това върви успоредно с процес, който наблюдавам с изненада: колко бързо след предсрочните избори днешното управляващо мнозинство ерозира като доверие. Минават от един скандал в друг: суджукгейтове, шуробаджанашки назначения, неадекватно поведение, които подкопават доверието в управлението. Това се случва по една проста причина: управляващите нямат план за действие и ясна политическа, икономическа или социална цел. Хората искат да видят, че правителството знае какво прави, че има идея за бъдещето на страната. А то просто се носи по течението.
Това, разбира се, дава на БСП нови възможности. Времето в опозиция е златно за всяка политическа сила. Защото хората се гневят на управляващите. Работата на опозицията е да сочи дефектите на управлението и го прави. Пример – мораториумът върху лекарствата. Но не е достатъчно само да сме опозиция. Времето трябва да се използва за създаването на управленската ни визия. Защото това ще даде възприемането на БСП не просто като опозиция, а като алтернатива.

- Личностните нападки и вторачването в миналото не подменят ли в България разговора и случването на бъдеще?

- Да, те подменят разговора за бъдещето. Не можеш да вървиш уверено напред, ако главата ти е обърната постоянно назад. Не виждаш пред себе си. Винаги ще се водят дискусии за миналото: за грозния начин, по който беше направена приватизацията, за далеч не блестящите ѝ ефекти, за несправедливостта, породена от прехода, за разделението на обществото. Но точно затова миналото трябва да се използва като урок. Хората се интересуват от бъдещето. Те ще кажат: да, всички знаем, приватизацията беше грозна, но какво предлагате оттук нататък?

- Говорите ли си с Корнелия Нинова? Не мислите ли, че тя лесно се поддава на персонални атаки?

- Естествено, че си говорим. Говоря и с ръководството, и с всички колеги в Националния съвет, когато искам да споделя нещо или има конкретен въпрос за решаване. Вълнувам се какво се случва в БСП и това е нормално. А що се отнася до персоналните атаки, ще ви кажа, че всеки лидер е подложен на такива, особено ако е силен и с ясна позиция. Специалист съм по темата, толкова атаки съм отнесъл, много от тях личностни. Това е цената, която плащаш в личен план, защото отстояваш позицията си. Лидерът трябва да ги приема спокойно и това не бива да задава дневния ред. Важно е, разбира се, политическият дебат да бъде на ниво. Водил съм битки с Борисов, когато той имаше 70% доверие. Но не съм допускал нещата да излязат извън контрол като тон на дискусията, защото хората искат сериозен разговор. А не кавга на амбиции.

- Колко продуктивен според вас е курсът на БСП за нови лица, генерации и мандатност? Не е ли това прекален и необоснован риск от създаване на вътрешнопартийна опозиция и неглижиране на опитни и авторитетни кадри?

- БСП е столетница и ако е жива, то е защото постоянно се е променяла. С епохата, с времето. Отговаряла е на нови предизвикателства и очаквания. И в този смисъл е естествена и поколенческата промяна. Тя е перманентен процес в БСП и не може да се разглежда като нещо моментно. Но никой не може да избяга от своето минало. Ако си партия на век и четвърт, ти носиш своето наследство. Не можеш да го представиш като нещо съвсем различно. Ние сме част от този процес и нещата се случват в БСП от доста време. Мандатността не е нещо ново. Тя е приета с промяна на устава от конгреса на БСП през 2008 г., включително за председателя на партията. Важно е този естествен процес на смяна на поколения, на екипи да не се превърне в самоцел. Защото тогава то ще бъде опасно и рисково за БСП. Трябва да се гледат качествата на хората и всеки да има своето място, така че да даде своя принос, ако има воля за това. Въпреки че съм бил подлаган на много критики, по-често вътрешнопратийни, съм се научил да търся рационалното зърно в тях. Да видя добронамерения подход и къде греша. Защото в противен случай губиш чувство за реалност. Това е опасно и води до грешки. А и не носи полза на никого.

- Кому и защо беше нужен последният извънреден 49-и конгрес на партията, какви задачи реши той?

- Последният конгрес на БСП имаше две основни цели: да покаже, че БСП е алтернатива и да очертае европейската визия пред страната. Ние сме партията, която вкара България в ЕС. Това е наш исторически принос, който често ние самите не успяваме да отстоим. И затова се радвам, че тази тема се завърна мощно в БСП. Показахме силна и амбициозна визия на БСП, която е принос и за българското председателство. Бих искал по тази тема и управляващите да покажат повече амбиция, както и да използват капацитета на БСП – много конкретни идеи бяха представени. Поне по тези въпроси трябва да използваме целия си национален потенциал, иначе няма да звучим убедително като държава.

- Този най-висш партиен форум подкрепи кандидатурата ви за следващ мандат като председател на европейските социалисти, ще оправдаете ли гласуваното ви доверие?

- Моят принцип е да си гледам работата добре. ПЕС е голямо политическо семейство от 34 партии. Всяка от тях има различни традиции, различни политически условия и реалности. И една от моите функции е постоянно да изграждам мостове между позициите на различните партии, за да формираме обща политика. Не е лесен този процес, както не е лесен и моментът за социалдемокрацията и за социалистите в цяла Европа. Виждаме, че младите поколения се водят от съвсем други интереси и адаптацията към тази нова реалност никак не е лесна. Много неща зависят и от конкретната ситуация в страната. Във Великобритания например лейбъристите са в голям подем. Аз съм един от хората, които още в самото начало повярваха в Корбин, защото той има капацитета чрез своята автентичност и последователност да спечели нови гласове, далеч отвъд вота за лейбъристите. И това се случва. Ако днес има избори, те ще спечелят. В Португалия преди 3 месеца Социалистическата партия спечели безпрецедентна победа на местните избори. Защо? Защото успяват в много трудна среда да дадат добри резултати в своето управление и хората го усещат. Моята амбиция е да превърна тези успехи в обща политика на семейството ни – днес сме много по-видими и активни. По-сплотени сме в тези трудни за Европа времена. И партиите членки оценяват това.

- Пътувате непрекъснато. Как успявате да си почивате – музика, книги, хобита?

- Да, пътуванията са постоянни. Случва се в една седмица да съм в три различни страни, на събития, свързани с работата ми като лидер на ПЕС. Изтощават, признавам. И с годините възстановяването е по-трудно (смее се). И човек има нужда да се откъсне от рутината и работата. Бягството ми е в книгите. Чел съм цял живот, продължавам да чета. За целта много удобни са самолетите. В последния полет започнах новата книга на Дан Браун „Произход“. Покрай децата ми се появиха и нови хобита. Сега рисуваме заедно, правим храмове и фигурки от пластилин и за мен това е чисто ново приключение. Връщам се и преживявам наново собственото си детство. Малките деца на моята възраст не крадат свободното време, а го изпълват с удоволствие.

- Пишете ли нова книга, апропо, след „Защото сме социалисти“?

- Ами сега ще кажа тайна: всъщност да, обмислям нова книга. Стига да реша времевия проблем (смее се). Една книга иска време – за мислене, за писане. Но този път тя ще бъде в по-широк контекст. Ако първата касаеше най-вече БСП и България, то в следващата ще се опитам да погледна по-широко промените, които се случват в света.

- Как се справяте с децата – Дария, Георги, а и с двете по-големи деца на Моника?

- Отлично. Аз съм баща мечта (смее се). Най-важното е, че заедно с Моника успяхме да създадем среда, в която всяко от децата – и големите, и малките – се чувства обичано и уважавано – със своите проблеми, надежди и амбиции. Имат с кого да ги споделят и къде да се чувстват сигурни и спокойни. Те са в различни възрасти, но това не им пречи да се обичат и да си помагат.