Румен Гечев, депутат от БСП: Лилов и Луканов искаха главата на Жан Виденов

V Румен Гечев е икономист и политик от БСП, вицепремиер от кабинета на Жан Виденов. Роден е на 4 октомври 1956 г. в Червен бряг. През 1980-а завършва политическа икономия във Висшия икономически институт „Карл Маркс“, където след това започва да преподава в катедра „Политикономия и военна икономика“.
 
V Гечев специализира в Илинойския щатски университет (1987 – 1988), университета "Теймс Вели" (1993) и Аризонския университет (1993). През 1987 – 1991 г. е секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС с псевдоним Економов.
V Продължава да преподава в УНСС. През 2013 г. отново е избран за народен представител от БСП.
 

 
- Проф. Гечев, роден сте в Червен бряг, какво беше семейството на родителите ви, как ви възпитаваха – те са университетски преподаватели, майка ви е хореографски педагог? Носите ли нейните танцувални умения?

- Майка ми беше учителка в държавното хореографско училище, но тя преподаваше математика и литература, не хореография. Но преподаването й там за мен беше причина да посещавам балетни представления, опери и оперети. Този досег до българската култура и изкуство определено имаше принос към общата ми култура. Имах щастливо детство. Като повечето деца, не съм лишаван от нищо, но това бяха и трудни години. Тогава родителите ни не можеха да си позволят скъпи подаръци, а и изборът беше ограничен. Когато бях в седми клас, татко ми донесе за новогодишен подарък ски „Пирин“ с пружини от ЦУМ. Той току-що беше станал преподавател в Софийския университет и пътуваше от Червен бряг до столицата, защото още нямаше квартира. Но тези ски толкова ме развълнуваха, че се пързалях цяла нощ по стръмната уличка пред дома ни. Майка ми така и не успя да ме прибере до ранни зори. Като гледам сегашните деца, сякаш правим грешка, като ги претрупваме с подаръци, често безполезни или безсмислено скъпи.  Не съзнаваме, че натрапчивото разделение между бедни и богати е пагубно за детската душа.    

- Палав ли бяхте като дете, какви бяха игрите ви, имахте ли своята пукната глава и наказания?  

- Бях палаво дете, но големи бели не съм правил. Е, два-три пъти са ме водили на хирург заради рани от обичайните детски игри.

- Какви бяха ученическите ви години, бригадите, комсомолът?

- Бригадите също винаги са били голяма емоция. Помагахме да се прибира царевица, захарно цвекло, брали сме сливи. Не са ни задължавали да покриваме норми, но ние имахме естественото си съревнование. А студентските бригади си бяха страхотен купон. Ходехме заедно на кино, правехме си вечеринки. Като разказвам понякога за тях на студентите, слушат с отворени уста. Даже повечето от нашето поколение се изпожениха благодарение на бригадите. И аз срещнах съпругата си Елена на бригада.  

- Радиолюбителството ли предхождаше казармата, или ви запалиха по кореспонденцията в ефир в Школата за запасни офицери „Христо Ботев“ в Плевен?

- Попаднах в магията на радиото случайно. Оказа се, че радиоклубът в Червен бряг е до училището, в което учех. Един ден дойде инструкторът на клуба, който беше към Организацията за съдействие на отбраната. Идеята беше тези клубове да подготвят младежи за казармата - по стрелба, летене, парашутизъм. Имаше и момичета. Като видях, че се записват и другите деца, и аз се записах. На 11 години въобще нямах представа на каква лодка се качвам. Било е обаче шанс, защото се оказа, че имам талант за радист. Още на първото състезание за пионери станах републикански шампион. След това станах шампион за юноши, младежи, мъже. Имам няколко рекорда. Един от тях май още не е подобрен. Бях член и капитан на националния отбор. Първия златен медал за България от международни състезания по радиотелеграфия завоювах през 1973 г. Станах шампион на Източна Европа по радиомногобой. Многократно съм бил европейски шампион, а също и световен шампион на къси вълни от студентския радиоклуб в София. Последно през 2005 г. спечелих два пъти две открити световни първенства на САЩ. И сега вкъщи си имам радиостанция и хубави антени на къси вълни, така че правя връзки с радиолюбители от целия свят. Като се почне от островите в Тихия океан и се стигне до научните бази в Антарктида.

- Как ви вербуваха като агент Економов от Първо главно управление на ДС, твърди се, че е станало в кафене „Феята“ до Полиграфическия комбинат, където пък сте били сътрудник на в. „Работническо дело“?

- Да, бил съм сътрудник на Първо главно управление на българското външно разузнаване. Поканиха ме за сътрудник седем месеца след като спечелих конкурс, организиран от българската и американската държава по договор за специализация на наши научни работници в САЩ. Всеки гражданин е длъжен да работи за сигурността на своята страна. А аз бях и запасен офицер, членувах и в БКП. Какво по-естествено и по-адекватно от това да приема поканата. Да припомням ли, че тогава България беше член на Варшавския договор, а САЩ - лидер на НАТО?  И че техните ракети бяха насочени към нашите домове, а нашите ракети - към техните. Няма значение къде съм поканен. Важното е защо и по какви причини съм приел. Така че имал съм качествата, спечелил съм конкурс, поканен съм. Има ли някой в това положение, който да е отказал, че не се сещам. Защото няма как да си бил овчар и да се налага да пишеш икономически анализи за американската икономика. А аз бях започнал кариерата си на научен работник – икономист, и съвсем естествено беше тези ми качества да бъдат използвани. Уви, казано шеговито, няма причини да си приписвам заслуги на Джеймс Бонд. Та така, ние пишехме за тях, а те за нас. Нещо като мирно съвместно съществуване.

- Как влязохте в политиката, кой ви внедри в нея?

- В политиката никой не ме е внедрявал. Още през 1990 г., след връщането ми от САЩ, бях един от първите в страната, който при новите условия започна преподаване на пазарна икономика. Даже по националната телевизия излъчиха специално подготвени мои лекции по икономикс. Но не си захвърлих партийната книжка и за разлика от много други, останах член на БСП. През 1990 г. ръководството на БСП с председател Лилов ме покани да участвам в изборите за Велико народно събрание в мажоритарната листа на район "Студентски" в София вероятно заради качествата ми.  Не успях, в това число и поради тогавашната политическа обстановка и спецификата на района. Но тези избори бяха много полезни за мен, защото благодарение на тях натрупах важен опит. Той се оказа много полезен и допринесе за успеха ми на парламентарните избори през 1994 г., когато бух избран за народен представител от моя роден Плевенски избирателен район.

- Какво е да си вицепремиер и икономически министър през гладната и студена зима на 1997 г., можеше ли тогава да бъде избегната хиперинфлацията?

- Задавате сериозен въпрос, на който ще опитам да дам кратък отговор. Но все пак зимите винаги са били студени – и през 681 г., и през 1997-а, както ще бъде и сегашната. А гладните българи днес едва ли са по-малко от тези през 1997 г., даже май са повече. Но като отчитам, че несъмнено сме правили и грешки в онзи период, не мога да не подчертая нещо, което става все по-очевидно. Не е ли ясно, че чрез дълго натрапваните медийни клишета за „Виденовата зима“ истинските грабители на България си измиваха крадливите ръце. Кой държи днес цели сектори на икономиката и най-апетитните бивши държавни фирми? Кой преточи милиарди левове през офшорните зони и ги върна обратно под формата на „честни чужди инвестиции“, с които изкупиха на безценица държавната собственост? Това министрите на Виденов ли бяха, или други сенчести фигури. Някои от тях вече ги преселиха при Всевишния, но други продължават да си чорбаджийстват.
Какво наследи да управлява правителството „Виденов“ през януари 1995 г.? Инфлация от 134% през 1994 г., висока безработица от почти 15%, никакви валутни и фискални резерви, разпаднал се съветски и източноевропейски пазар, пълна безпътица за няколко хиляди държавни фирми. Нека да напомня, че за периода 1990-1994 г. няколко леви, десни и служебни правителства бяха приватизирали под 1% от държавните фирми, т.е. наследихме 99% държавен сектор, трупащ огромни загуби и оказал се неспособен да се приспособи към новите пазарни условия в Европа. И когато ние започвахме реалната приватизация, чехите например вече закриваха своето министерство на приватизацията. Към това наследство задължително прибавете 12 милиарда долара външен дълг, т.е. равен на годишния ни по това време брутен външен продукт! И нещо повече, мораториум върху неговото обслужване, наложен през 1990 г. С други думи, от 1990 г. до декември 1994-та нито едно правителство не е плащало нито един долар по външния дълг. Но след подписаното споразумение от 1994 г. точно при правителството „Виденов“ започна изплащането му в размер на над един милиард долара годишно!
На всичкото отгоре в началото на 90-те години БНБ беше лицензирала над 80 банки в малка България. Почти всички частни бяха създадени чрез заеми от държавни предприятия и от държавни банки. Естествено, тези заеми не бяха върнати. Тези частни банки бяха си раздали огромни кредити на близки, роднини и приятели, които също не бяха връщани. Та освен беряща душа държавна икономика, правителството „Виденов“ наследи да управлява и ограбените банки. Е, какво да се очаква като резултат?
И въпреки това вижте статистиката. До края на 1995 г., т.е. в края на първата година на управление, инфлацията беше намалена четири пъти до около 30%, свита беше и безработицата с около 3-4%. Имаше и определена стабилизация на доходите. Но уви, изтърбушената и окрадена банкова система влезе в смъртоносна спирала още през пролетта на 1996 г. и на хоризонта се зададе икономическата трагедия. Тя беше неспасяема. Даже и да бяхме започнали по-рано приватизацията на големите държавни фирми, това може би щеше да омекоти кризата, но нямаше как да я предотврати. Банковата криза завлече всичко. Така 1996 г. завърши с хиперинфлация от около 500%. Всъщност точно толкова, колкото и при финансовия министър от СДС Иван Костов. Само че според някои медии хиперинфлацията при Виденов е била ужасна, а при Костов е същата, но красива – отговаряща на евроатлантическите ценности.

- Какво от политиката на тогавашния премиер Жан Виденов не разбраха хората, вярна ли е все по-популярната теза, че той е единственият честен министър-председател от годините на т.нар. преход?

- Не бих се ангажирал, а и не е редно да се правят такива класации. Но с течение на времето нещата ще стават все по-ясни в полза на Виденов. Въпреки че приватизацията стартира фактически при нашето правителство, не ми е известно който и да било министър да е придобил някаква държавна собственост. А какво стана след преврата от 1997 г. – пладнешки грабеж, скандали, необясними забогатявания, министри, неможещи да си преброят апартаментите, министерски и депутатски родове „усвояват“ европейски фондове. Определени среди все още не искат хората да разберат, че преструктурирането и стабилизирането на българската икономика започна от правителството „Виденов“. Фактите говорят, че то стартира реалната приватизация, в т.ч. на големите държавни фирми. То закри доказано губещите фирми, съсипващи бюджета на държавата. И то поемайки политическия риск с увеличението на безработицата с 30 хиляди души. Това правителство създаде със закон националната фондова борса и положи основите на насърчителната държавна банка (сега ББР). При същия управленски екип бяха изплатени над 2,2 милиарда долара дълг при нови външни заеми от около 250 милиона долара. И не на последно място, правителството „Виденов” заедно с МВФ предложи решението на кризата - Паричния съвет. Той беше внесен и защитен в икономическата и бюджетната комисия на Народното събрание. Но превратаджиите осуетиха неговото навременно въвеждане. Първо, за да отстранят БСП от властта и да си крадат на спокойствие, и второ, за да откраднат още от изкуствено надутия курс на долара през февруари 1997 г. И какво стана после? Тези, които неистово крещяха срещу предложения от нас Паричен съвет и ни заплашваха, че ще ни вкарат в затвора заради него, после тихомълком станаха негови „бащи“. Даже се биеха в гърдите как с него са спасили България.

- В какви отношения сте с Виденов, чувате ли се, говорите ли си сега? Кому беше нужна неговата оставка?

- Чуваме се, разбира се. Държа на колегите и приятелите си независимо от политическата конюнктура. Той вече е доцент и доктор по икономика в Европейския колеж по икономика и управление в Пловдив. Той подаде оставка като премиер и председател на БСП още на първия ден на конгреса на партията, т.е. на 21 декември 1996 г. Следователно той не е свален от власт, а сам е подал оставка. Но латерната на лъжците продължава да дрънка как едва ли не някакво народно въстание, и то през януари 1997 г., е свалило правителството. Е, как ще свалиш някого, който вече е депозирал оставката си в парламента? Според здравия разум е невъзможно, но не и според клакьорите на десните „спасители“. Много пъти съм разговарял с Виденов по темата за оставката, даже малко съм му сърдит, че не ме предупреди като вицепремиер, но все още нямам пълно обяснение. Спомням си много добре, че на въпросния конгрес на БСП беше събрана петиция с над 700 подписа, т.е. болшинството от делегатите, с която се настояваше той да оттегли оставката си. Но Жан беше непреклонен и се оттегли и от двата поста - на премиер и на председател на партията. Най-разбираемата причина за това беше невъзможността да се противопостави на външния натиск. Съединените щати искаха да сменят властта у нас, защото им трябваше съгласие за действията в бивша Югославия. Ние не им давахме такова съгласие. Екипът на руския президент Елцин искаше собствеността на земята, в която са разположени тръбите на „Газпром“. Не получиха нашето съгласие и съответно ни вдигнаха мерника. Във вътрешен план нещата бяха още по-сложни. Двата мощни по това време вътрешнопартийни кръга на БСП – тези на Андрей Луканов и на Александър Лилов, също искаха смяната на Виденов. Показателно е, че предложеният пакет от реформи в края на пролетта на 1996 г., в т.ч. Паричният съвет, минаха през Висшия паричен съвет само с няколко гласа над 50-те процента. С една дума, Виденов вероятно е преценил, че при такива външни и вътрешни условия, без необходимата минимална подкрепа, е било невъзможно да се прокарат реформите. Така се стигна до нелепия прецедент партията да свали собственото си правителство. При това заговорниците са знаели прекрасно, че така поднасят на тепсия властта на десницата.

- Имате ли своя истина за върнатия от Георги Първанов и Николай Добрев мандат, възможен ли беше друг сценарий и с цената на какво?

- Можело е. За мен е абсолютно неприемливо връщането на мандата. Първо, по линия на Устава на БСП. Георги Първанов и Николай Добрев нарушиха решението на Висшия партиен съвет, който е имал последно, трето заседание буквално вечерта преди да върнат мандата. През нощта нещо е станало с тези двама другари, вероятно нещо са договаряли. Факт е, че те не изпълниха решението на Висшия партиен съвет и трябваше да бъдат изключени от партията. Приказките за граждански войни, за спасение на страната и прочие ми идват в повече и не само на мен. Какво правиха тези другари от 21 декември 1996 г. до 10 януари 1997-а? Ако имаше ново правителство на БСП преди Коледа, нямаше да има и преврат през януари 1997 г. Само че, поне според мен, бавенето на този процес е било преднамерено. Някои наши „другари“ буквално са задържали топката, докато свирят дузпа извън редовното време. Иначе каква щеше да е разликата? Ние щяхме да си въведем Паричния съвет, ние щяхме да си довършим и приватизацията на големите фирми. И то при много по-добри условия. Тогава защо трябваше да минаваме през тежките сценарии? Като видите кой спечели от това и си напълни джобовете, ще разберете и защо не трябваше да се допуска второ правителство на БСП в рамките на мандата.

- Има ли това връзка със срещите на Николай Добрев с Иван Костов някъде по Горублянския път?

- Срещал се е. Това не е тайна. И не само там. Това не е приемливо. Нашият министър на вътрешните работи още от лятото на 1996 г. е провеждал такива срещи. Виденов знаеше за тези срещи. И аз знаех за някои от тези срещи. Това, което те направиха, беше предателство спрямо партията. Иронично е, че според очевидци при една от тези срещи – на „Копитото“, лидерите на СДС са пиели шампанско със съпругите си, а нашият човек е стоял прав и е приемал условията на капитулацията. Случайно или не, тези, които предадоха или продадоха властта на десните, се радваха и се радват на успешна лична реализация. Едни минаха през върховете на държавната власт, дечицата на други са щастливи собственици на хотели и на водноелектрически централи. От фалирали банки им излизат весели депозити в стотици хиляди левове.

- Имали сте и имате множество покани от световни университети за преподавателска работа, защо сте в България, по-интелигентни и грамотни ли са българските ви студенти?

- Тези наши младежи, които искат да учат, са изключително интелигентни и по нищо не отстъпват и на най-добрите ми студенти от университети в Щатите, Англия, Франция, Холандия или в Кипър. Предпочитам да ходя в чужбина като гост-професор за седмица, месец или няколко години. Но не и да си късам корена. Тук са родителите ми, приятелите и колегите, много роднини. Първите предложения да остана на постоянна работа бяха в Илинойския държавен университет през 1992 г. Имах колебания, но в крайна сметка реших да се върна. Двете ми деца бяха в началните класове и учеха в местно училище, бяха завързали и нови приятели. Но си мислех и това: "Кой съм аз, за да решавам тяхната съдба и да ги отделям от най-близките ни хора? И как щеше да се отрази това на техните баби и дядовци, които ги обожаваха и ги чакаха с нетърпение да се върнат". Освен това имам скромен принос за модернизирането на обучението в нашия УНСС. Така че взел съм правилното решение.

- Какво е семейството ви – съпруга, деца? С какво се занимават?

- Съпругата ми Елена беше моя колежка в университета и сега работи като финансов експерт. Щастлив съм, че двамата ми синове Васко и Асен решиха да си останат в България. Използвах възможността, докато бях гост-професор в чужбина, да получат престижно образование в университети, където преподавах. 
  
- Как си почивате, хобита (освен радиото), книги, музика, домашни любимци?

- Имаме едно куче, което всички обожаваме. Хъски. Казва се Вихър. На три години и половина е. Той е идеалният повод да излизам на разходка. С него имам друг поглед върху света, още повече заобичах животните. Винаги ми подобрява настроението и ме поддържа в добра форма. Най-много го обича голямата внучка Анжела. Тя е на 8 годинки. Малката - Биляна, е още на три месеца. Обичам историческата литература. Обожавам да слушам хубави парчета от неостаряващата музика на българските поп групи. А когато съм за по-дълго в чужбина, задължително си пускам хубави народни песни.

- Какъв е автомобилът ви сега – в досието ви се разказва дори за надрасканата ви навремето кола?

- Карам старо, но запазено ауди шестица. Мога да си позволя и нова кола на изплащане, но философията ми е, че е неприлично да се дават толкова много пари за нова кола при състоянието на нашите пътища. Затова запазена немска кола на 7-8 години е по-доброто решение.