Петър Курумбашев, евродепутат: В политиката не се влиза с покана  

V Петър Курумбашев е от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент.
V Роден е на 28 януари 1968 г. в Плевен. Завършил е Техническия университет в София.
V Той е един от идеолозите на студентското предаване „Ку-ку“.
V Бил е общински съветник в Столичната община (2007-2009) от групата на БСП, без да е член на партията.
V Народен представител от Коалиция за България в 41-вото и 42-рото Народно събрание. Напуска парламента през май 2014, за да се отдаде на кампанията за Евроизбори 2014.
V Владее английски и руски език. Има три деца.
 
                                        

- Господин Курумбашев, преди да станете публична личност, политик и депутат, сте били един малчуган от Плевен. Какво беше детството ви, какви бяха родителите ви, как ви възпитаваха, какви бяха игрите ви?

- Роден съм в Плевен, тъй като баща ми е бил селски лекар в Писарово. По тази причина при раждането ми линейката е закарала майка ми в най-близкия град, а именно – Плевен. Реално първата година от живота си съм прекарал в Писарово. След това детството ми премина в София.
По-интересното е обаче, че благодарение на тази една година работа в Писарово родителите ми са успели да заплатят вноската за апартамента, който са закупили в София. И поуката тук е, че в момента, за да се съгласи някой да работи като селски лекар в Писарово, той трябва да получи поне толкова пари, че да покрие вноската си за жилище.
 
- Имаше ли нещо от годините на пионерската организация, на училището, бригадите и комсомола, че и казармата, което да подсказва, че ще се превърнете в „телевизионен хулиган“?

- Вероятно това, че за първи път се напих в девети клас в една нива с коняк “Слънчев бряг” и вино “Памид”. Виното “Памид” струваше 90 стотинки, а конякът – 3,60 лв.
 
- Защото сте завършили Математическата гимназия в София и Техническия университет, затова ли имахте афинитет към атомната енергетика и ядрената безопасност?

- Изборът на Математическата гимназия в София е изцяло мой. Майка ми не знаеше, че ще кандидатствам – научи, когато бях в седми клас и поисках от нея паспорта ѝ. В Софийската математическа гимназия можеше да се кандидатства само ако покажеш, че родителите ти имат софийско жителство.
Майка ми просто беше уведомена за това мое решение, както и впоследствие за Техническия университет. Не ми е влияла по някакъв начин.
В Електромашиностроителния факултет сме учили “Електроенергетика”, но не сме изучавали специфично ядрени реактори – по-скоро обща подготовка за хора, които ще работят в електроцентрали. Специалността ми беше “Изчислителна техника” и имахме тежък курс по Теоретични основи на електротехниката, който не ми беше особено необходим за моята специалност. Учил съм металознание при Киро Секирата – един фантастичен преподавател. Но нито това, което сме учили по машинознание, нито това, което сме учили по електротехника, после ми е вършело работа в изчислителната техника.
По-скоро бих казал, че това по-широко техническо образование ми помогна, когато правех собствената си електроцентрала – най-малкото защото не беше нужно да ми обясняват какво е cos φ (косинус фи).
 
- Етимологията на вашата фамилия е от „курум“, което е защитник, и от „баш“ – началник.

- “Курум” на турски, освен “защитник”, означава и “институция”. Така че единият превод на името ми е “глава на институция”. По-скоро вторият превод е “защитник”.
 
- Има ли значението на името ви отношение към идеята по „Войната на световете“ на Хърбърт Уелс да излъчите смразилото аудиторията на Националната телевизия през 90-те години „ядрено предаване“ на студентската програма „Ку-ку“?

- Не сме мислили за Хърбърт Уелс, когато правихме “Ку-ку”. Обмисляхме три варианта за това предаване. Първият беше да кажем, че царят се прибира в България и кметът ще му подари ключа на София, а софиянци да го посрещнат на Орлов мост. Това беше може би най-безобидният вариант от днешна гледна точка.
Вторият, по-неприятен вариант беше да съобщим, че има проблеми и сръбски войски на границата с България – по това време имаше война в Югославия.
И третият беше този, който стана.
 
- В течение ли бяха Хачо Бояджиев и останалите шефове на телевизията с каламбура, който подготвяте с гръмването на АЕЦ „Козлодуй“? Как реагираха?

- Тогава временно изпълняващ длъжността шеф на БНТ беше Бойко Станкушев, а шеф на новините беше Асен Агов. Бях поканил доста хора да участват в предаването, обяснявайки им какво се случва. Разговарях с поне половината новинарски екип, за да могат популярните лица от телевизията да придадат с участието си автентичност. Съгласи се Митко Цонев, който по това време водеше една много хубава вечерна емисия новини.
В предаването участваха много от известните репортери – например парламентарният репортер Зоя Василева, която с включване от Народното събрание съобщи, че там се събират депутати. Включиха се Екатерина Генова, Моника Янова, Светослава Тадаръкова, която уж беше ходила до Козлодуй.
Така че бях поканил редица известни хора, които очевидно бяха в течение. Но преди предаването никой не беше подозирал ефекта. Затова за мен беше и забавно, и поучително да видя впоследствие реакциите на хора, с които съм разговарял и които после обясняваха дали знаят, или не знаят.
 
- Беше ли това вход за реалното ви участие в политиката, кой ви покани да влезете в нея? Имаха ли значение за формирането на позициите ви и "Ку-ку", и постове в БНТ и Нова тв, и близостта с "Гергьовден"?

- В политиката не се влиза с покана. В политиката влизаш по собствено решение. Ако някой смята, че е влязъл поканен в политиката или че има някакви покани, с които се влиза, аз не съм в този кръг. Влизал съм три пъти в политиката – един път през 1990 г. като основател на Федерацията на независимите студентски дружества (ФНСД) – един от създателите на СДС. Участвал съм в много от протестите и митингите по площадите през 1990 г.
Втори път през 2000 г. с “Гергьовден”, което е съвсем нормално. Тогава основните движещи сили бяха Любен Дилов и Слави Трифонов.
И през 2007 г., когато станах общински съветник от БСП в тяхната гражданска квота.
Има връзка между телевизията и политиката, но в никакъв случай телевизията при мен не е била вход към политиката.
 
- Защо на вас се приписва вината за провала на изборите за втори президентски мандат на Петър Стоянов? Вие бяхте в неговия екип, когато той трябваше да прочете доклада на ген. Атанас Атанасов, пълен с компромати за тогавашния вътрешен министър и негов опонент Богомил Бонев, какво стана?

- Петър Стоянов не беше информирал никого от екипа си за този доклад. Не мисля обаче, че той загуби изборите заради този ход. Може това да е било грешка, но едва ли е била решителна за хода на кампанията.
И до ден днешен съжалявам, че Петър Стоянов изгуби изборите.
 
- Каква беше крачката, която ви тласна към БСП и Общинския съвет, Народното събрание, в което бяхте два мандата?

- БСП се оказа единствената политическа сила, която и до ден днешен продължава да бъде алтернатива на ГЕРБ. БСП е формация, в която може да изразяваш позиции и да критикуваш позиции, което не мога в пълна степен да споделя за други политически сили.
 
- Преживяхте ли драмата с изместването ви от листата за европарламента с преференциалния вот, говорите ли си с Момчил Неков и със Сергей Станишев? Какво всъщност вършите в Брюксел и в Страсбург? 

- Драма не е имало – просто отново успях да се запозная с реакциите на много хора за много кратко време. Дори нямаше и изненада.
В европейския парламент съм член на Комисията по индустрия, иновации и енергетика (ITRE), както и на Комисията по транспорт и туризъм (TRAN). Бях докладчик по теми като защита на личните данни в интернет, онлайн търговия и киберсигурност.
Работя активно и по законодателството на Европейския съюз за международните шофьори. Съвсем скоро ще внеса своите предложения за изменения на директивата, в която според мен има редица текстове в ущърб на българските превозвачи. Наскоро с г-н Ангел Джамбазки инициирахме позиция, подкрепена от всички български евродепутати, в която заявихме, че не приемаме правила, които ограничават свободното движение на стоки и хора.
Заместник-председател съм на делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС - Черна гора и се стремя да участвам активно в работата на Комитета ЕС - Китай. При последното му заседание бях основен говорител по отношение на цифровата търговия – тема, която живо интересува Китай.

- Плевенска ли е връзката ви със Слави Трифонов и как гледате с днешна дата на идеята му за конституционни промени и на амбицията му да се реализира чрез политически проект, мислите ли, че ще го оглави лично?

- Няма как да направиш политически проект, без да го оглавиш лично. Връзката ни не е плевенска, а е покрай “Ку-ку”. Той дойде на втората или третата година на предаването по препоръка на Влади Въргала. Слави има огромна роля за развитието на “Ку-ку” – особено в музикалната част. Той е човекът с музикално образование сред актьорите. Негова беше идеята да открием първата “Ку-ку академия” с голям симфоничен оркестър. След това – създаването на “Ку-ку бенд” през 1993 г., когато направихме първото турне.
 
- Бяхте и сред хората от кампанията на президента Румен Радев. Чувате ли се с него, за какво си говорите?

- Бях член на предизборния щаб на Румен Радев. Оттам нататък всеки продължи да работи за това, за което е избран. Срещнахме се през декември във връзка с негова покана, отправена към всички български евродепутати, и на следващия ден – на отбелязването на 75-годишнината на Стефан Данаилов в Народния театър.
 
- Как човек, който е с леви убеждения, е венчан от десния кмет Стефан Софиянски, а му кумуват протестърите Галя и Иво Прокопиев, няма ли противоречие?

- Благодарен съм на Стефан Софиянски за това, че като кмет се съгласи да ме венчае, но това няма отношение към политическите убеждения на единия или другия.
С Галя и Иво сме приятели от повече от 20 години и никога това, кой от нас в каква сфера на политическия живот е бил, не е попречило на нашето приятелство. Ние продължаваме да сме приятели и продължаваме да имаме различни убеждения.
 
- Имате две дъщери и син – Калина, Максим и малката Йоанна. Тръгват ли те по вашия път, с какво се занимават?

- Калина и Максим са в гимназия, Йоанна е ученичка във втори клас, но е много рано да говорим дали тръгват по моя път.
Надявам се те да имат техния път, а не задължително да смятат за най-достойно да вървят точно по пътя на баща си или майка си. Още повече че светът сега се развива по много различен начин – Калина например иска да става ютюбър (YouTube - интернет платформа, в която се публикуват видеа). Моето поколение не е имало тази възможност. Има толкова много нови професии, че според мен дори е странно, ако повториш професиите на родителите си. Вече не сме в XVIII или XIX век, където е било логично да наследиш професиите им.
Последното, което бих им препоръчал, е да се занимават с политика на Балканите.
 
- Как си почивате, какви са хобитата ви, книгите, които четете, музиката, която слушате, кой е спортът ви?

- “Приключенията на добрия войник Швейк”, “Дванайсетте стола” и мачовете от Премиършип и Шампионска лига.