V Корнелия Нинова е член на Националния съвет на БСП и зам.-председател на парламентарната група на „БСП - лява България”. Тя е фаворизирана като най-сериозния кандидат за поста председател на партията преди конгреса през май.
V Родена е в село Крушовица, Врачанско.
V Завършила е Юридическия факултет в СУ “Св. Климент Охридски”.
V От 2005 до 2007 г. е зам.-министър на икономиката. Депутат от БСП в 41-вото, 42-рото и 43-тото Народно събрание.
- Г-жо Нинова, на БСП й предстои конгрес, вие се заявихте като претендент за поста председател на партията, а дори ваши конкуренти ви сочат като най-сериозната алтернатива на Михаил Миков. Така ли е и защо?
- Досега има около 17-18 номинации. Аз благодаря за подкрепата, която получавам от цялата страна, и ще се опитам да променя БСП, така че да стане силна, първостепенна и обединяваща в ляво партия, обединяваща всички хора, които мислят социално. Да бъде силна опозиция, ярка, категорична и аргументирана. Да представя алтернативи за всяко нещо, с което не сме съгласни.
- Промени ли се с нещо партията като идеи и политики след разгромната загуба на местните избори, ще успеете ли да се реанимирате от "мозъчната смърт", с която ви диагностицираха анализатори?
- А, те, анализаторите, казват и че сме направили ляв завой, което е изчистило образа ни като лява и социална партия. Но на мен ми се иска към тази фразеология за лявата политика и левия завой да добавим реални действия, реални законодателни актове. Т.е. тази лява идеология да я напълним с реални политики, които да дадат усещането на хората, че това е истинската, автентична, лява, социалистическа партия.
- Председателят ви Михаил Миков казва, че трябва се работи за оцеляването на хората през зимата, за посрещането на пролетта. Имате ли вие стратегия, хоризонт, които да са ориентирани по-далеч в бъдещето?
- Голямата политика тръгва от всеки индивидуален, малък случай и проблем на хората. От опит знам, че те ти вярват много повече, ако отидеш при тях, ако решиш техния малък проблем. Това, разбира се, не изключва да се прави голяма и сериозна политика, и то да се прави с визия за 10, 20 и повече години. Това не изключва да имаш национални приоритети, които стоят над тясно политическия интерес. Такъв например е демографският проблем, защото нацията се топи. Здравеопазването - за да бъде здрава тази нация. Образованието, за да бъде образована. Малкият семеен бизнес, за да има икономика. Трябва да имаме стратегически поглед напред. Такава политика изисква обаче и приемственост. Както и да се сменят правителствата и цветовете на партиите, да има съгласие, че това е много важно за България. А не всеки, който дойде на власт, да започне всичко отначало.
- В режим на диалог ли сте вие с председателя на ПЕС Сергей Станишев, подкрепя ли ви той и имате ли допирни точки с политиката на европейските социалисти?
- Не знам дали имам персоналната му подкрепа, що се отнася до конгреса. Иначе лявото не може да оцелее, ако всяка държава в ЕС си прави лява политика. Мисля, че трябва да има общ ляв фронт срещу това, което се случва и в Европа, и в света в последните години. Защото една от причините за кризите е дясната политика, която подкрепя монополи, корпорации, големите в икономиката, служи на техните интереси в ущърб на малкия и на слабия. Това доведе до световната криза, а сега към нея се прибавя и това, което идва от Близкия изток и от войните. Т.е. левите партии с една обща политика биха имали по-голям успех. Давам за пример младежката заетост. Това са едни средства, които ЕС отдели специално за младите хора в европейските държави, за да могат да започнат работа. Това беше направено като общоевропейска политика. Тръгна от ПЕС, прилага се и в България и е пример за добро сътрудничество между левите партии, което може да доведе до успех.
- Година и половина след реализирането на сегашния управленски мандат може ли да се каже, че Ангел Найденов и Георги Гергов бяха прави, като поискаха БСП да влезе в кабинета "Борисов 2"?
- Не, не може да се каже, особено като гледаме какво се случи за тази година и половина. Коренно различни идеи имаме за състоянието на държавата и народа ни. Няма например как да приемем реформата, която вдигна стажа и възрастта и обрича младите да не могат да се пенсионират. А сегашните пенсионери изобщо не почувстваха тази реформа като увеличение на пенсиите. Не може да приемем здравна реформа, която разделя българите на две - такива, които имат пари и ще се лекуват, и такива, които ще чакат. Не приемаме образователната реформа, която обезличава нацията, обезличава паметта, като подменя българската литература с "Робинзон Крузо". Няма как да управляваме с хора, които взеха 16 млрд. и постоянно трупат нови заеми, и постоянно крадат, и парите изтичат някъде, а всички социални плащания са замразени. 19 млрд. евро се крадат в България по данни на ЕК, а няма 19 млн. лева за майките. Абсурд е с такава политика ние да правим общо правителство.
- И въпреки това не е ли възможно след конгреса през май да сближите позициите си с ГЕРБ, или ще излезете някъде отвън, за да се разберете с Бойко Борисов по мъжки?
- Не мисля, че след конгреса това е възможно. Не виждам с нещо те да променят политиката си, както и не виждам в рамките на този парламент да се прави обща политика с ГЕРБ. Иначе предизвикателството ми към ГЕРБ винаги стои отворено, защото ми се иска да спорим както с Борисов, така и с всички министри, разбира се, по политиките, които провеждат. Но да водим истински спор - с аргументи, наистина мъжки. А не с тези розови очила, които са си сложили и твърдят, че всичко в държавата е добро, че всичко се развива и народът живее добре. Това не е сериозно.
- Декларацията на ГЕРБ в този дух, прочетена от парламентарната трибуна, първоаприлска шега ли беше?
- Така звучеше. Чухте колко бодряшки звучеше, че имаме финансова стабилност, увеличени са доходите, няма безработица. За да започнеш да решаваш един проблем, първо, трябва да признаеш, че го има. Те не признават, че народът им има проблем.
- Липсата на допирни точки с ГЕРБ, съчетана с шизофренността на Радан Кънев и Реформаторския блок, които провокираха бунта на мравките, могат ли да доведат до предсрочни избори?
- Аз мисля, че ще има предсрочни избори. Мисля, че те ще бъдат след президентските. И причината за това е, че има абсолютна политическа нестабилност. Това се вижда в парламента - тече постоянен пазарлък за постове, власт и пари. Това не е политика, не е управление, не е коалиция. Ако нещо трябва да се гласува, разправят се помежду си, излизат отвън и се разбират кой на кой пост да отиде. Това не е парламент и не е сериозно. Тази конструкция няма да издържи дълго, защото не ги обединяват политики. Финансовата нестабилност се задълбочава. Новите заеми, които вече са една трета от всичко, което се произвежда в България, трябва да се връщат. Спрените европейски пари, оттам спрените обществени поръчки, са удар по икономиката. Социалната нестабилност - всичко това ще избие в предсрочни избори.
- Ако е вярно, че БСП е единствената и автентична опозиция, къде е мястото й в протестите на лекарите, на тютюнопроизводителите, на таксиметровите шофьори?
- Сериозно ни е мястото. Здравната реформа стигна до Конституционния съд благодарение на нас. Аргументирано доказваме, че това, което прави Москов, не е реформа, а геноцид. Преди три-четири месеца законът за таксиметровите шофьори, който се прие сега, беше отхвърлен благодарение на нас. Сега тихомълком го прокарват през едни преходни и заключителни разпоредби на друг закон. Но от тогава до сега, до протеста, ние твърдим, че това е един лобистки закон и обслужва интересите на няколко фирми в бранша. Ние сме с позиция и тя е последователна. И макар да не сме с тях на улицата, ние сме в основата на повдигането и обсъждането на тези проблеми.
- Кой ще е кандидатът на БСП за президент, възможна ли е обща лява кандидатура?
- Още не знаем какъв типаж ще е нашата кандидатура за президент. Оставихме да обсъждаме това след конгреса. Личното ми мнение е, че това трябваше да се обсъди на конгреса. Конгресът е най-висшият ни форум и беше хубаво там да се чуят мненията на цялата партия. Ръководството реши това да остане за след конгреса.
- Ако Кадиев е ГМО проект, а Татяна Дончева бори мутрите с ДСБ, възможно ли е сътрудничество с тях?
- Често ни поставят въпроса за обединение с АБВ, с "Движение 21" и какво ще правим. Мисля, че въпросът за съюзника преди избори и за управление с някого след избори трябва да се постави на вътрешнопартиен референдум. И всеки член да каже мнението си, тъй като партията е раздвоена и разтроена, има най-различни мнения в нея. Някои другари казват: "Обединявайте всичко в ляво, защото само заедно ще сме силни". Други казват: "Те ни предадоха, не ги искаме обратно". Така че аз бих подложила този въпрос на обсъждане в цялата партия. Иначе, политически, механичният сбор от партии няма да ни направи кой знае колко по-силни. Друга е силата на една политическа партия - хората, които да й вярват и да я следват. Ние отблъснахме и загубихме хора. Не ни вярват вече може би около 500 000 души, които са реално леви, даже са били членове на БСП, но по някакъв начин са разочаровани. Ако можем тях да върнем, това би било сила. И да убедим младите, че БСП е тяхната партия, която ще ги представлява и няма да ги предаде.
- На предишния конгрес се заговори грозно за покупко-продажба на председателския пост. Каква е гаранцията сега, че няма да ви сложат на тезгяха като стока?
- Е, тежестта на партията е гаранция, тежестта на хората в нея, желанието за промяна, надявам се. Мъдростта.