Илко Семерджиев, бивш вицепремиер и здравен министър: Делото срещу мен е политическа репресия

V Роден е на 25 август 1959 г. в Гоце Делчев. Завършва стоматология в Медицинската академия в София. Специализира в Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция и САЩ. Притежава магистърска степен по здравен мениджмънт и докторска – по стопанско управление.
V През 1991 – 1992 г. е директор на VI градска обединена болница в София. Назначен е за заместник-министър на здравеопазването в кабинета на Любен Беров. По-късно заема същата длъжност в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов. Изпълнява и длъжността директор на Националната здравноосигурителна каса.
V В периода 27 януари - 4 май 2017 г. е заместник министър-председател и министър на здравеопазването в кабинета на проф. Огнян Герджиков.
 

 
- Д-р Семерджиев, може би най-атрактивната страница от вашата биография, освен че бяхте вицепремиер на държавата в кабинета на президента Радев и на премиера Герджиков, е това, че сте зъболекар вегетарианец. Откога ви е този режим на хранене, има ли общо той с детството ви в Гоце Делчев?

- „Вегетарианец” е малко силно определение за мен. По-точно ще бъде, ако кажа, че не консумирам месо, но мляко, сирене, кашкавал, яйца, т.е. животински продукти, не отбягвам. Старанието ми е да не причинявам страдание на чувстващи същества. С това се обяснява и нежеланието ми да подпомагам скотобойната индустрия. Този разговор е разнопосочен и сложен, но тук ще се аргументирам само с етични категории – наличието на индивидуално съзнание, емоции и ум в животните ги прави наши по-малки братя и сестри, на които не мога да отнема живот заради един обикновен апетит, дори не и заради глад. Животът, особено при тези, които го осъзнават, изисква максимална етика във взаимоотношенията и изключва насилието като опция. Друг е въпросът с растенията, чрез които майката природа самоотвержено ни е отглеждала и хранила повече от 3 млрд. години на тази земя. Вегетарианството е форма на планетарна етика. А по време на детството ми беше нормално със седмици да не се яде месо, така че не съм страдал, когато в началото на новия век реших окончателно да се разделя с месоядството.

- Какви бяха родителите ви, как и в какво ви възпитаваха, бяхте ли луда глава, наказваха ли ви?

- Майка ми и баща ми бяха учители, но нямаха твърди учителски маниери в обучението и възпитанието ми, напротив. Имах невероятна за едно дете свобода и мога да кажа, че до голяма степен се самовъзпитавах с приятели, книги и приключения, включително лудории. По-късно осъзнах, че така са ме учили на отговорност, на тотално консумиране на последствията от всяко мое решение, което и до днес ме прави мислещ и планиращ човек или поне такъв, който се опитва да предвижда последствията от действията си. Наблюдаваха ме, напътстваха ме, но никога не са ми се налагали, а за наказания дори не са си и помисляли. Винаги бяха насреща, но ми помагаха само когато сам съм искал помощ – така на практика разбрах какво означава отговорността на свободния избор и защо е ключова етиката и почтеността в човешкото поведение. А иначе, като момче, израснало сред много приятели връстници, имах доста щури моменти, особено до казармата, там също. Не че не ми се е случвало и след това, та чак и досега.

- На какво се играе в малкия град в годините на тоталитаризма, усещахте ли някаква преса, или може би това са неща, които са осезаеми вече в годините на училището, комсомола, казармата? Кое е най-ярко за вас като спомен от това време?

- На какво ли не се играе в малкия град. Гоце Делчев е прекрасно място в подножието на Пирин планина, близо до река Места и с плодородна равнина около нея. Буйствахме с приятелите навсякъде. Достатъчно е да кажа, че бяхме запалени по музиката, книгите, спорта. В по-зрелите години се увличахме и от планински туризъм, пещернячество, алпинизъм, леководолазно дело, бойни изкуства. Тоталитаризмът не успя да ни потисне, въпреки че преса имаше. Някак си успявахме да се изплъзнем от казионността с късмета на деца и юноши, които живееха в свой свят, съграден от собствените им желания, решения и мечти. Един от незабравимите ми бунтарски спомени е бягството от летен лагер на Папаз чаир – една седмица ни издирваха с милиция, а ние се криехме и се хранехме с царевица и плодове по баирите около града.

- Защо избрахте стоматологията, тя явно ви интересува живо, имате завидни специализации?

- Наследих от баща ми невероятната сръчност, която той очевидно беше наследил от своите баща и деди – това наследство се предаде и на сина ми. Стоматологията за мен е съвършено единство на интелекта, необходим за медицината с приложните валенции на действащия човек, постигащ видим краен резултат. В живота ми обаче се случи така, че смених много професии.

- Къде и как ви завари промяната от 10 ноември?

- Стажувах по втората си специалност – стоматологична хирургия, в Стоматологичния факултет на МА – София, когато в залата с пациентите влезе асистент с новината, че Живков е свален. Имах чувството, че Космосът се отвори.

- Как влязохте в политиката, кой ви покани?

- Никой не ме е канил, сам влязох. През октомври 1989 г. се включих в инициативен комитет за възстановяването на БЛС, а след 10 ноември с колегите бяхме като отвързан табун с коне. Учредихме БЛС на 13 януари 1990 г., след което организирано се включихме и в политическите процеси в държавата. Взаимодействахме си със синдиката „Подкрепа“, помагахме много на СДС и впоследствие някои от нас влязоха в парламента, други - в изпълнителната власт. Най-общо казано, така тръгна участието ми в политиката.

- Следва завидната ви кариера. Заместник-министър сте на здравеопазването в кабинета на Любен Беров. С кое от неговото управление не бяхте съгласен, че се наложи да подадете оставка?

- По времето на проф. Беров два пъти подавах оставка. Първият път беше през май 1993 г. – тогава премиерът ме помоли да се върна и аз не можех да му откажа, той беше изключително качествена личност, попаднала във властта в погрешно време. Втория път през ноември – вече окончателно. Мотивирах се с общо несъгласие със здравната политика, водена от правителството, но имаше и две много конкретни причини – нежеланието на министъра на здравеопазването да се приложи ПМС 220 първия път, а втория – спирането на Закона за здравното осигуряване, който бях подготвил (вицепремиерът Матинчев блокира внасянето му в МС). Тогава реших, че не мога повече да си губя времето и да участвам в процеси, които не постигат очаквания резултат, независимо от ефективността на моите лични усилия.

- По-късно обаче заемате същата длъжност в правителствата на Стефан Софиянски и на Иван Костов. Чуваха ли ви те повече, разбираха ли това, което правите? Това е времето от февруари 1997 г. до 8 март 1999 г.

- И от двамата премиери имах чуваемост, което ми позволи да направя от заварената система „Семашко“ един изключително гъвкав модел на „публично-частен микс“ със здравно осигуряване в лечебния сектор и програмно бюджетиране в общественото здравеопазване. Тогава приехме 12 нови устройствени здравни закона, с което положихме законодателните основи на една модерна и устойчива здравна система, създадохме НЗОК и пречупихме всички негативни тенденции в здравните индикатори на населението.

- След това поемате Националната здравноосигурителна каса като директор. Защо горещият картоф пак попадна във вашите ръце?

- Поех само няколко листа хартия от Държавен вестник – текста на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), който приехме през 1998 г. С моя екип стартирахме от абсолютната нула. В продължение на месеци дори офис помещения и заплати нямахме. Нямаше кой друг да поеме тази задача тогава – материята беше напълно нова за България, а като един от основните автори на ЗЗО аз си поех отговорността да приложа закона на практика.

- На 21 декември 1999 г. с промените в правителството на Иван Костов сте избран за министър на здравеопазването, какво се случи и какво не до края на този мандат?

- Със създаването на НЗОК моят екип и аз изпреварихме подготовката на здравната система да влезе в договорни отношения с новосъздадената институция, което наложи за пореден път да мина от другата страна, за да подготвя и нея. Преобразувахме лечебните заведения от публична държавна в частна държавна собственост, създадохме първите два Национални рамкови договора за извънболничния и за болничния сектор, след което вкарахме НЗОК и лечебните заведения в новия модел на договорни взаимоотношения. Тогава финализирахме и проекта за нова спешна медицинска помощ, въведохме новата хемотрансфузионна система, изградихме структурата на първичната медицинска помощ, създадохме първата национална здравна карта и много други по-малко мащабни неща. Най-общо казано, изпълнихме много повече от обещаното в предизборните платформи и програми на коалицията ОДС.

- Вие сте от най-яростните критици на т.нар. реформа, реализирана от предшественика ви Петър Москов. Какво откри ревизията в министерството, какво сложихте като доклад на бюрото на премиера проф. Огнян Герджиков в началото на 2017 г.?

- Министър Москов не правеше реформи въпреки многoсловието по медиите. Той се занимаваше с реставрация на модела „Семашко“ – рецентрализация, командно администриране на цялата здравна система, включително и на НЗОК. Премахна договорния принцип и НРД, все неща, които системата и участниците в нея не приемаха. Заварих ужасна картина, стъпвайки в МЗ - липса на животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптечната мрежа; преразход в лекарствения бюджет на НЗОК за над 234 млн. лв.; преразход над 270 млн. лв. в болничния бюджет; дългове на НЗОК към български болници над 123 млн. лв. и още над 200 млн. лв. - към чужди осигурителни системи; дългове на държавни и общински болници към доставчици над 509 млн. лв.; лимити, вследствие на които към НЗОК се беше формирала листа на чакащи 3 до 4 месеца за лечение (над 3600 души). Отделно от всички тези персонални, структурни и финансови проблеми заварих и 33 съдебни дела, оспорващи нормативни актове на МЗ, от които 18 окончателно отменени с влязло в сила решение, 7 насрочени за разглеждане пред 5-членен състав на ВАС и 8 ненасрочени, две осъждания от Конституционния съд, т.е. тотален нормативен хаос и много лоши оперативни решения.

- Колко ни струваше екстрата „пръстови отпечатъци“ - и да я въведем, и да се лишим от нея?

- Тази „екстра“ струваше на НЗОК около 500 000 лв. и милиони на болниците. Поне спестихме тези разходи на извънболничните лечебни заведения, където разходите щяха да бъдат десетки милиони без никакъв положителен резултат. Пръстовите отпечатъци бяха активно мероприятие за навлизане на контрол и чужди интереси в България.

- Тръгна делото срещу Москов за ваксините. Смятате ли, че те бяха незаконни и колко е вярно, че са с 200 пъти завишено количество на живак в тях? Това не е ли смъртоносна доза?

- Не бих искал да вземам отношение по този въпрос във време на започващ съдебен процес. Достатъчно е да кажа, че в служебното правителство решихме проблема с липсата на достатъчно и качествени ваксини, като променихме и нормативната уредба, така че да може да се планират нужди за три години напред и както виждате, днес такива проблеми не съществуват.

- Защо проблемът с направленията за пациентите продължава да е хроничен?

- Поради продължаващото администриране на лечебния процес, характерно за семашковщината, върната в здравеопазването. Моят подход още от 2000 г. е пациентите да избират къде да се лекуват и там да се плаща за конкретно извършената лечебна дейност, а не да се разпределят структурни бюджети и лимити по административен път, което стимулира измамите, източването и корупцията. Преди 18 години разполагахме с много по-малко средства, но недостиг и ограничения нямаше. Крайно време е да се разбере, че администрацията няма място в лечебните процеси – пациентът трябва да взема решенията и да чертае със своя избор националната здравна карта.

- В дневния ред на вашето управление бе недостигът на медикаменти за хората с епилепсия и диабет. Може ли реално държавата да контролира реекспорта на тези лекарства?

- Може и има създадена Изпълнителна агенция за целта – ИАЛ. Тя обаче не си върши работата както трябва и към настоящия момент даже се е превърнала в потенцииращ фактор за проблеми, а не за решаването им.

- Стандартите за спешна помощ не бяха ли все пак нещо добро, което наследихте?

- Да, бяха добри, макар и буквално пренесени от други системи и в този смисъл доста пресилени за нашите инфраструктурни и финансови възможности. Бързо ги нормализирахме – още до края на тази година ще се почувства разликата.

- Продължават да бият обаче медици от Бърза помощ, те протестират, а осъдени на практика няма. Може ли да се прекратят тези безобразия, как?

- Може, и то достатъчно ефективно, но са необходими интегрирани усилия на много сектори и ведомства. Здравната система сама не може да се справи с този проблем. Въпрос е и на лична култура и възпитание на хората, което не е подвластно толкова на институциите, колкото на етиката и морала в междуличностните и обществените отношения.

- За какво не ви стигна времето в кабинета „Герджиков“?

- В един служебен кабинет без законодателен орган е много трудно да се вземат и реализират стратегически решения, но аз съм доволен, че преодоляхме всички наследени кризи, балансирахме и нормализирахме много процеси, включително възстановихме националното рамково договаряне между НЗОК, БЛС и лечебните заведения. Справихме се и с кризите във Фонда за лечение на деца, с епидемията от морбили и ку-треска, с урановата криза, преодоляхме кризата с ваксините, възстановихме стратегически важни програми в областта на лечението на ХИВ/СПИН, туберкулоза и други социално значими заболявания. Спечелихме няколко ключови проекта, най-важният от които е разработването и въвеждането на национална здраво-информационна система – I и II фаза, с помощ от ЕС в размер на 12 млн. лв.

- Софийският градски съд произнесе оправдателна присъда по обвинението срещу вас за принуда и че сте заплашили с уволнение директора на Изпълнителната агенция по лекарствата г-жа Асена Стоименова. Кой и защо ви спретна това дело, политическо ли е то?

- Това дело беше класическа политическа репресия с повод, взет от едно лъжливо твърдение за заплаха за уволнение на г-жа Асена Стоименова – директор на ИАЛ. Имаше и криминални финансови интереси, свързани с паралелната търговия във фармацевтичния сектор, вследствие на която заварихме тежък дефицит на животоподдържащи и животоспасяващи лекарства в аптеките, както и мащабни злоупотреби с публични средства. Бързо пресякох злоупотребите и възстанових наличността на лекарствата в аптеките, включвайки МЗ, НЗОК, ИАМО и НАП в контролните процеси, но отмъщението не закъсня. В политически план пък беше много компрометиращо едно служебно правителство да поправя бъркотиите на няколко редовни. Ударът върху мен беше не само отмъщение, но и с цел да бъда изваден от политическия оборот. Съдът възстанови справедливостта. Сега ще видя как ще оправям личните си поражения, но съм доволен, че все пак успях да изпълня служебния си дълг към обществото.

- Разкажете за семейството си. Съпруга, деца, внуци.

- Семеен съм, с две деца – лекар и стоматолог. От дъщеря ми имам две внучета близнаци, с които съм много щастлив. Чакам внуче и от семейството на сина ми. Децата ми дават голяма надежда за бъдещето, защото виждам в тях неща, които ме впечатляват – изключителен интелект, комуникативност, свободолюбивост и пълна липса на комплекси. Ако успеем да ги запазим за България, разбира се. В това отношение лично аз се справям, засега.

- Как си почивате от акумулираната умора, каква литература четете, каква е вашата музика?

- Чета всичко - от наука, през философия, до религия, също и специализирана литература по моите специалности, слушам предимно прогресив рок и класика, почивам си с децата.

- Спортувате ли, хобита?

- Спортовете вече са ми периферни, но все още поддържам форма. Последното ми и най-щастливо „хоби“ се очертават децата. Планирам да започна и няколко монографии по професионални теми от здравния сектор.

- Каква е рецептата за най-вкусното вегетарианско блюдо?

- Не съм кулинар и нямам никакви зависимости към блюда, така че се храня просто и здравословно, мога и с малко, без да проявявам претенции. Вкусен ми е единствено смисълът на нещата.