Ген. Симеон Симеонов, депутат от ДПС: На България и трябват още трима като Доган  

Симеон Симеонов е български офицер. Роден е в Пловдив. Племенник е на легендарния авиатор генерал Симеон Симеонов. Преминал е през цялата йерархична стълбица в кариерното си развитие, за да стигне до генерал и началник на отбраната от 2009 до 2014 г. В листата на ДПС е и е народен представител от 44-тото Народно събрание. Женен.
 
 
- Какво беше детството ви, как ви възпитаваха родителите ви, генерал Симеонов?

- Роден съм в Пловдив. Коренът ми обаче е от Казанлъшко. Баща ми Христо беше офицер. Чак пък много палав и луда глава не съм бил. Играехме на войници и още тогава командвах. Това сигурно ми е от офицерското потекло. И татко, и майка ми Радка ме възпитаваха в обич към армията и родината. Пък и този край предполага човек да е патриот. Завършил съм началното и средното си образование в Казанлък. Срещу гимназията беше аероклубът.

- Преди летенето обаче май ви завладява историята?

- Да, като погледне човек на север от Казанлък, се виждат връх Столетов, Шипченският манастир, Бузлуджа, там е паметникът на Хаджи Димитър. Районът е много интересен - Долината на тракийските царе. Затова първата ми мечта беше да стана археолог. Тогава беше известна само Тракийската гробница на Тюлбето. И че когато е строен язовир "Копринка", тогава се казваше "Георги Димитров", под стената е намерена столицата на тракийската династия Севт. Д-р Китов много по-късно откри Голямата Косматка и маската на Терес. Тогава средновековната история бе по-популярна, а аз се увличах по античната. И бързо ми стана ясно, че никой няма да ми разреши, ако завърша и стана археолог, да ходя на разкопки до Египет, Гърция и Древна Персия, по стъпките на д-р Картър в Долината на пирамидите и Хайнрих Шлиман в земите на Троя или в Микена, където е намерена златната маска на Агамемнон.

- Имаше ли нещо друго, което повлия на решението ви да се откажете от археологията?

- Това беше една юношеска мечта, която във времето премина в други интересни области. Освен родителите ми, на моето израстване в духовно отношение влияние оказаха моите две по-големи сестри. Едната беше лекарка, свиреше прекрасно на виолончело, другата - икономистка. Затова имах в определен период стремеж и към медицината.

- Е, как се преориентирахте от медицината към авиацията?

- Стана някъде след 9. клас. Бях прочел преди това книгата на маршал Александър Покришкин "Небе на войната".

- Имате чичо, който е легенда в авиацията. Каква беше неговата роля?

- Аз съм кръстен на чичо си генерал Симеон Стефанов Симеонов. Генералът наистина е легенда. От първия партизански випуск след 9 септември е. Негов инструктор в школата в Казанлък е един от защитниците на небето над София - фелдфебел Никола Краличев. Правят първи опознавателен полет и Краличев питал чичо ми откъде е и дали си има гадже, прелитат ниско над Шейново. Удрят се в орех. Самолетът се разбива. Двамата ги откарват в болницата в Казанлък. Чичо ми въобще не давал признаци за живот и го карат направо в моргата. Борят се за живота на инструктора, но след няколко часа той издъхва. Рано сутринта санитар неволно настъпва ръката на чичо ми и чува изохкване. Тогава отново започват опитите да бъде съживен. Бил е на 19 години и оцелява. И не само че е спасен, ами успява да се възстанови до степен, че настига колегите си и отново лети. По-късно той е и първият пилот, който осъществява нощен полет с реактивен самолет на летище Граф Игнатиево.

- Вярно ли е, че е бил прихванат от двойка турски изтребители и принуден да кацне в Одрин, но успява да им се изплъзне?

- Историята е 100 процента вярна. Чувал съм я от него. В първите години след 9 септември - особено между ’50-а и ’54-та, много самолети са влитали в територията на България от Турция и Гърция, изпълняващи разузнавателни полети. Чичо ми е изпълнявал подобна задача. Тогава тъкмо са били влезли на въоръжение първите МиГ-17 - с по-мощни двигатели, в Граф Игнатиево. Два турски изтребителя са го прихванали и го принуждават да кацне. Той пуска колесника и намалява скоростта. Те не могат да поддържат тази скорост и го подминават. Тогава той обира колесника, форсира двигателя и се прибира.

- Как вие попаднахте в авиацията, имало е някаква тайна, конспирация?

- Аероклубът беше точно срещу гимназията. В голямото междучасие прескачах оградата и ходех там. Видях, че започват курсове по моторно летене, и се записах. Минах всичко, медицински прегледи, сдадох изпитите, но за да бъда допуснат до летателно обучение заедно с моите колеги, трябваше да изпълним парашутни скокове. Тогава вече се искаше подпис от родител, за да започне обучението. Като занесох бланката на баща ми, той отказа да подпише. Тогава му казах: "Татко, моля те, подпиши, за да не те подписвам аз, защото съм решил". Той, разбира се, имаше основание, защото покрай чичо ми знаеше за инциденти в авиацията. Дъщерята на негов колега беше женена за пилот от Чешнегирово - млад лейтенант. Той загина в нощни полети, без дъщеричката му въобще да го е видяла. Бяха склонни да стана авиоинженер, но не и пилот. Но аз си бях решил да ставам пилот. И по време на лятната ваканция проведох летателното обучение на летище "Бършен" до Сливен.

- Как се става наистина добър пилот, ас?

- С дисциплина и самодисциплина. Като свършваха полетите в аероклуба до обяд, имаше почивка два часа. След това подготовка за полетите на следващия ден. Аз не ходех да почивам като другите в спалните помещения. Отивах при самолета, по който работеха техниците. И без да им преча, се качвах в кабината и тренирах излитане, кацане и други елементи от полета и пилотажа. Тогава нямаше тренажори. Така кабината ставаше неотделима част от мен. Даже като станах командир на авиополк и на база, пак така сам съм се готвел за полети. Даже като си затворя очите, знам къде кой прибор се намира и какви трябваше да бъдат показанията на приборите при различните етапи на полета. Това ми помагаше изключително много за полетите нощем.

- Какъв курсант бяхте обаче във военното училище, нямаха ли ви за връзкар с такъв чичо от кариерата?

- Името винаги ми е оказвало влияние. Само че това име винаги е било много повече отговорност, отколкото някакъв вид протекция. Щом свърши първият семестър през април, на 24 май чичо ми почина. А аз си бях аероклубец с всички издържани изпити. Всъщност, за да ви стане ясно какъв човек беше чичо ми, ще кажа, че още се готвех за изпитите за военновъздушното училище, когато се срещнах с него в родната им къща с баща ми в Шейново. Попита ме дали се готвя. Казах, че се готвя усилено, решавайки задачи по математика, че чета за зачота по обща култура и ходя да тичам на стадиона, за да покрия нормативите за изпита по физкултура. Попита ме какъв е нормативът. Разреши ми само да си съблека фланелката и по указан от него маршрут в селото, отговарящ на изпитната дистанция, ме прати да тичам. Само ми заяви, че времето ми тече. След теста, който ми направи, се убеди, че се готвя сериозно.
В самото училище в Долна Митрополия пък, като си взех приемните изпити и минах изключително строгата медицинска комисия, на мандатната комисия на три пъти ме питаха дали не искам да се запиша в по-престижната и търсена тогава специалност "Гражданска авиация". И трите пъти убедено заявих, че искам ВВС. Чичо ми, който по тава време беше командващ на Военновъздушните сили, остана много доволен, че съм устоял на воинската чест и не съм се поблазнил от възможността да премина в БГА. Само ме накара да си обръсна мустака, както го изискваше военният устав. Каза ми ясно и точно: "Монка, в кухнята ми е несесерът, отивай и бръсни мустака, няма значение дали ти е дошла телеграмата, че са те приели. Ако ти кажат, за летенето и веждите ще си обръснеш". Чичо ми беше авиатор до мозъка на костите си. Не съжалявам. Бях първият от випуска, който полетя самостоятелно на самолет Л-29 от летище Долна Митрополия. Първи от групата се приучих на самолети МиГ-17 и МиГ-21. Може би щях да имам друг път на развитие, ако бях станал граждански пилот, но във военната успях да постигна всичко.

- Как се става командващ ВВС и началник на отбраната?

- С непрекъснато доказване. Имам над 2000 часа във въздуха. Стана така, че защитавайки името Симеонов и своето собствено име и достойнство, много старателно се готвех за полетите. Когато бях в разчета на самолетите за бойно дежурство например, стоиш в готовност целия ден или цялата нощ, вместо да играя карти с другите пилоти. И защото съм непушач, а те пушат, предпочитах да изучавам техническата документация и инструкциите на самолета и летището. Даже празнини от класиката в художествената литература запълвах.
Подготовката за полетите винаги завършваха с контрол. На този контрол моите отговори ставаха все по-точни и аргументирани. Завършил съм военната командно-щабна академия на руските ВВС "Юрий Гагарин" в Москва. Завърших и генералщабна академия в Хамбург, Германия. Учил съм през цялото си кариерно развитие, защото моето верую е, че човек се учи цял живот, докато е жив. Аз и досега продължавам да чета изключително много. През 2004 г. България бе приета в НАТО, вече бях бригаден генерал, така станах и първият български генерал, изпратен на натовска позиция в центъра на НАТО - JFTC в Битгош, Полша. Трябваше да служа две години, но след една година получих заповед да се прибера в България, защото ме удостоиха с втора звезда - генерал-майор, и бях назначен за командващ ВВС. Присъдиха ми и трета звезда за генерал-лейтенант през 2007 г. След четири години и два месеца като командващ ВВС през 2009-а станах началник на отбраната до 2014-а.

- Не е ли странно, че дублирате до детайли биографията на чичо си?

- Никога като младеж и като млад пилот не съм си представял, че ще повторя пътя на моя чичо. Генерал-полковник Симеон Стефанов Симеонов е първият командир на 19-и изтребителен авиационен полк в Граф Игнатиево. А аз съм последният командир на същия полк и първият командир на приемника му Трета авиобаза. Той е първият командир на 10-и смесен авиационен корпус, аз съм предпоследният му командир, когато вече беше „Командване Тактическа авиация“. Той беше командващ ВВС две години, както и аз - четири години и два месеца. Т.е. симеоновци сме командвали почти 7 години българската военна авиация. Като началник на отбраната получих четвърта звезда. По натовската система това е фул дженерал – генерал, а по старата система съответстваше на армейски генерал.
Този мой успех го приемам като продължение на делото и мисията на моя велик чичо.

- Можете ли като категоричен специалист простичко да обясните какво трябва да се прави - да се ремонтират старите МиГ-29, да се купят нови "Грипен" или рециклирани Ф-16?

- Процесът за купуване на нов изтребител се забави много във времето. Още при моя предшественик във ВВС - ген. Георгиев, започна да се говори за нов изтребител. И до ден днешен обаче няма реализиран такъв контракт. Трябва да има нов изтребител, който да бъде напълно съвместим със стандартите на НАТО. Но към момента е необходимо да бъде ремонтиран и МиГ-29. Това забавяне на ремонтите е само в ущърб на летателния състав и сигурността и отбраната на страната. Не може да спираш единия тип самолет, преди да е дошъл другият. Трябва в едно и също време паралелно да вървят нещата. Част от пилотите да се готвят на новия тип самолет, но да има и нальот на стария. Като нямат нальот, може да се стигне до момента, ако спрат полетите, и да има купен нов самолет, да няма кой да се качи на него. Това е голямата опасност. Не вярвам пилот да каже: "Искам рециклиран самолет". И по-държавнически, и по-икономично в дългосрочен план е да вземем нов самолет.

- Чудесно познавате момчетата от Граф Игнатиево. Мислите ли, че имаха основание да откажат тренировъчните си полети?

- Категорично заставам зад тях. Имат абсолютното право. Още повече че са на предела на летателните часове. Ограниченият нальот изключително много вдига риска за всеки един от тях. Ако се катапултира пилотът, това е риск за него, за машината, но и за цивилните на земята. Затова момчетата постъпиха правилно и държавнически.

- Как влязохте в политиката, защо ДПС, каква е ролята на Ахмед Доган?

- Д-р Ахмед Доган е изключителен човек, който е един от най-истинските политици в България. Още трима-четирима да бяха като д-р Доган, България щеше да процъфтява. За съжаление, е само той.
Имам широк кръгозор и винаги съм заставал на страната на онеправданите и несправедливо потиснатите. Затова избрах ДПС - с идеята да отстоявам права, както и много други българи в тази партия.

- Доган ли ви покани?

- Поканата дойде и чрез него. Той е страхотен човек, безкрайно обичащ България, истински и искрен патриот на нашата родина.

- Не ви ли обиждат квалификации като "предател", "еничар"?

- Всеки има право на своя личен избор. Още повече че съм завършил своята военна кариера и със своите знания и умения мога да допринеса за всички онеправдани в България и разбира се, за колегите ми от Българската армия.

- Какво е вашето семейство?

- Имам втори брак - със съпругата ми Наталия. Тя е психолог и невероятен човек. Вслушвал съм се в нейните професионални съвети като пилот. Имам двама синове и доведена дъщеря, която съм приел за свое дете - Христо, Евгени и Деница. Момчетата имаха желание да стават авиатори, но аз ги разколебах, отчитайки и реалната обстановка в сектора на отбраната. Достатъчно е, че дядо им и баща им са били офицери. В Пловдив са си. И двамата завършиха икономика.

- Как си почивате, какво е хобито ви?

- Преди беше лов, но съм го спрял от три години. Иначе много обичам да чета. Художествена литература, психология. Историята и археологията продължават да ме интересуват. Обичам да слушам музика.