Ген. Кирчо Киров, бивш шеф на разузнаването: Без подкрепата на жена ми не бих издържал  

Бившият шеф на Националната разузнавателна служба ген.-майор Кирчо Киров е роден в Силистра. Средното си образование завършва във Враца, а висше - в СУ “Св. Климент Охридски”, специалности „Педагогика“ и „Психология“. От февруари 2003 г. до 25 януари 2012 г. е директор на НРС. Разузнавач от кариерата. Работил в РПУ - Бяла Слатина, и РДВР - Враца. От 1996 г. работи в НРС. Бивш съветник в политическия кабинет на премиера Бойко Борисов. Срещу него се водят поредица от дела. По едно от тях е осъден на 15 години. Постановен му е домашен арест.
 
 
- Какви са ранните ви детски спомени, г-н генерал?
 
- Роден съм в Силистра на 23 септември 1950 г., където баща ми е бил офицер. В Силистра обаче съм живял само около година и нещо, защото семейството се премести във Варна. Като всяко офицерско семейство през онези години се движехме непрекъснато: гара Яна – в Бухово се роди брат ми Володя, Пазарджик, Балчик. 1956 година при голямата Хрушчова демобилизация баща ми, който е политически офицер, напуска армията. Връща се в родното си село Девене, Врачанско, откъдето е и майка ми. Занимава се със земеделие, учи зоотехника. Председател е на ТКЗС.
 
- Къде сте вие в това митарстване?
 
- Аз и брат ми сме багажът на семейството. Завършил съм основно и средно образование във Враца. Там съм играл в юношеския отбор на „Ботев“ (Враца). Обикаляхме цялата страна. „Ботев“ тъкмо беше влязъл в „А“ група. Като дублиращ отбор играехме с юношеските тимове на титулярите. Веднага след гимназията кандидатствах за летец-пилот във Военновъздушното училище в Долна Митрополия. Това е 1968 г. Отстраниха ме след медицинските прегледи. Оказа се, че имам разредена ретина на дясното око. Тръгнах си и кандидатствах в Софийския университет под №8000. Държах изпити по български език и история. Около 20 стотни не ми достигнаха за право. Записах педагогика с профил „Психология“. На следващата година психологията се обособи като самостоятелна специалност и тогавашният ректор ми разреши да следвам едновременно и двете специалности.
 
- Как ви вербуваха за работа в службите по сигурността?
 
- След като завърших университета, служих в армията – в школата за запасни офицери във Враца. Завърших като отличник със звание младши лейтенант. Задържаха набора. Прослужих 22 месеца вместо 18, защото беше 1974 г. – окупирането на Кипър от турските войски. Бяха години на младежки пориви, на романтика. Излизаше много литература на тема разузнаване и контраразузнаване, специални служби, ДС. Като се замислям сега, стигам до извода, че у мен самостоятелно се е оформила мисълта да кандидатствам за работа в тези органи. По своя инициатива подадох молба и съответните документи до Окръжното управление на МВР – Враца. Желанието ми беше да работя в ораните на Държавна сигурност. Очевидно са ме проучвали известно време, но молбата ми беше удовлетворена. Зачислиха ме на общия казан по Коледа, а на 15 януари 1975 г. излезе заповедта от министър Димитър Стоянов за назначаване като офицер в ДС. До 1980 г. служих във Враца.
 
- Какви бяха задачите ви в ДС?
 
- Бях назначен като оперативен работник, обслужващ Белослатинския район. Осигурявах контраразузнавателно обекти от науката, икономиката и промишлеността. Имаше сериозни предприятия от системата на СИВ – произвеждаха се части за кари, имаше научноизследователски институт по царевицата в Кнежа. Имаше цех за бронетранспортьори на военния завод в Червен бряг. Тогава започнах да трупам и опит по работа със сътрудническия апарат. В този район бях до 1979 г. След това бях преназначен в друго структурно звено по линия на външното разузнаване.
 
- Тази ви работа имаше ли нещо общо с образа на Джеймс Бонд?
 
- Не. Това е търпелива, сериозна работа по проучване и набиране на информация – тихият фронт, образно казано. Набирах информация за обстановката в Румъния и Югославия и за научно-техническото разузнаване.
 
- Защо разузнавахте приятелски държави от социалистическия лагер?
 
- Още тогава към Първо главно управление съществуваше 17-и отдел. Той работеше по Китай, Румъния, Албания, Югославия и други страни, смятани за ревизионисти – с отклонения от „правилната“ марксистко-ленинска идеология. Днешният термин „приятелско разузнаване“ за нас съществуваше още тогава. Разбира се, работата по тези страни не беше толкова остра – беше по-внимателна, за да не се предизвикат конфликти между управляващите тогава комунистически партии. А на високо ниво Тодор Живков поддържаше контакти и с Чаушеску, и с Тито.
 
- Имаше ли нещо от научно-техническата област, което да провокира интерес?
 
- Враца беше развит в промишлено отношение град. Затова идваха много специалисти от Запада. Много експерти от Франция и Белгия имаха интерес към химическия комбинат, днешното „Химко“, което вече не работи. Тези гости често носеха със себе си документация, която ползваха, но не предоставяха. Тогава технологиите в предприятието бяха френско-белгийски. Затова се налагаше нелегално да отваряме техните багажи и да заснемаме тази документация. Помня добре, че в един случай документацията, която придобихме, някои ще кажат „откраднахме“, по оценки на нашите специалисти ни спестяваше около 8 милиона долара. Тогава получих първата си награда от министъра на вътрешните работи Димитър Стоянов.
 
- Това ли беше трамплинът, който ви изстреля в кариерното развитие?
 
- Най-вероятно е било това, макар че неизменно съм бил отличник във всички школи и курсове. Фактически преминаването ми в централата на разузнаването в София стана в период, в който аз се обучавах в разузнавателната академия на КГБ в Москва. Преместването ми беше станало, без да ме питат предварително. Взето е било решение по оценка на качествата, амбицията и инициативността ми. Така след Москва от 1 декември 1980 г. постъпих в Първо управление в отдел 17-и. Започнах да работя по забранената дотогава вербовъчна дейност по Югославия. Отношенията след смъртта на Тито бяха усложнени. Имаше реална опасност от разпад на федерацията. Разрешението дойде от министерско ниво.
 
- Това, освен оперативно-разузнавателна работа, беше ли и политически ангажимент?
 
- Разузнавателното Първо управление на ДС е създадено на 23 май 1947 г. именно като външнополитическо разузнаване за подпомагане дейността на държавата.
 
- От 2002 до 2012 г. сте началник на националното разузнаване. Това точно съвпада с мандатите на президента Георги Първанов. В какви отношения бяхте с него, приятели ли сте?
 
- Никога не съм бил близък с президента Първанов, никога не сме били приятели. Винаги съм поддържал дистанция. Президентът също много коректно поддържаше тази дистанция. Нашите отношения с него винаги са имали един откровено служебен характер. Никога не сме имали лична или семейна близост, колкото и да сме пребивавали заедно на публични събития. Тогава считах и сега продължавам да считам, че личната близост винаги е много ангажираща. Винаги може да доведе до намаляване на относителната независимост на ръководителя на разузнаването, която е изключително необходима, за да могат да се взимат правилни решения за самата разузнавателна дейност и да се опазва разузнаването от политически влияния и натиск. За чест на президента Първанов и на премиерите Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев, от тяхна страна никога не съм чувствал и не ми е оказван политически натиск.
 
- Респективно и вие не сте им оказвали?
 
- Аз съм изпълнявал съвестно и коректно своите задължения да ги информирам, без да манипулирам информацията, като я нагласявам по актуални политически вкусове или лични предпочитания. Докладвал съм и приятна, и неприятна за ухото информация.
 
- Откъде дойдоха внушенията за нерегламентиран лов, за архари, пушки, кого обслужи тази пропаганда?
 
- Нищо от това не е истина. Това е измислена медийна шумотевица, която беше разпространена от тогавашния съветник на премиера Бойко Борисов – Яне Янев. Но за да е той рупор, такива „правдоподобни“ информации са му били подавани отнякъде. Това е 2012 г., когато президентът Първанов освобождаваше поста на „Дондуков“ 2 и полагаше усилия да оглави БСП. Тогава срещу него се изсипа порой от хули, за да бъде ударен и да не оглави БСП. Тези удари бяха нанесени и през мен.
 
- Това приятелски огън от БСП ли беше?
 
- Частично от БСП, частично от тези политически среди от други партии, които бяха заинтересовани социалистите да са слаби с оцеляването на Станишев като председател на „Позитано“ 20.
 
- Как стана вашето освобождаване от поста директор на НРС?
 
- На 26 януари 2012-а бях освободен от длъжността директор. Тогава за два месеца бях поканен за съветник по националната сигурност на премиера Борисов. На 18 април ме извика Цветан Цветанов и ми каза, че още същия ден трябва да напусна екипа на министър-председателя, тъй като срещу мен започват действия компетентните органи.
 
- Обвиненията за злоупотреби и фалшификации на документи, които получихте, свързани ли са с атаката срещу Първанов?
 
- Извън всякакво съмнение е, че е свързано с атаката срещу Първанов, защото голямата част от атаката срещу него протичаше през мен. Това е в страниците на първото дело срещу мен. За съжаление, не мога да говоря по същество, защото то е секретно. На първа инстанция бях осъден на 10 години, но Върховният касационен съд отмени всички присъди. Оправдан съм за 4 700 000 лева, доколкото ВКС върна делото на втора инстанция. Това дело сега се намира във Военно-апелативния съд.
 
- Сега имате 15-годишна присъда.
 
- Това е друго – четвъртото поред срещу мен дело. Те са от хората, които ме наследиха – ген. Драгомир Димитров. Но и аз ги съдя. Две от делата съм ги спечелил на първа инстанция. Обжалвам тази присъда във Военно-апелативния съд.
 
- Вярно ли е, че сте депозирали в трезор папка с цялата информация за поръчителите и изпълнителите на компроматите срещу вас?
 
- Да, има такива материали. Те са надлежно нотариално заверени и се намират на доверително съхранение. Противно на правото, по последното дело бях осъден единствено по показанията на един човек. Той твърди, че парите, които е теглил с моя подпис, ми ги е предавал. Това е абсолютна лъжа.
 
- За какво бяха тези пари?
 
- Тези разходи са за решаване на проблеми, свързани с националната сигурност. Не мога да кажа повече, за разлика от прокуратурата, която си позволява да вади страници директно от секретните дела и да ги чете по брифинги.
 
- Домът ви е обиран, задигната е била каса с 45 000 лева и наградно оръжие - златен "Зиг Зауер", от министър Румен Петков. Сега като сте си вкъщи под домашен арест, това прави ли ви по-сигурен?
 
- С изненада и с ирония прочетох мотивите за промяната на мярката ми за неотклонение. В тях се съдържаше "грижата" за мен под формата на осигуряване на моята безопасност. Така че аз съм благодарен на Военно-апелативния съд и прокуратурата за безопасността, която са ми осигурили по този начин.
 
- Дали пък обирът на дома ви не е апашки погром, а работа на професионалисти, които са търсили точно изобличаващи ги материали?
 
- Когато дойде оперативно-следствената група на МВР, всички специалисти, които видяха как е разбита ключалката на вратата, бяха единодушни, че за пръв път в своята практика срещат такъв начин на взломяване. Това по техните думи показва висока степен на професионализъм. Обстоятелството, че от стената беше изтръгната здраво захваната 30-килограмова каса с шифър, и начинът, по който апартаментът беше превърнат в битак, ми показват, че са търсили много неща. И от дистанцията на времето това ме кара да мисля, че вероятно, освен парите от 20-те заплати при пенсионирането ми, са търсили и компрометиращи документи. Не искам да съм параноик, но размишлявайки, неприятно ме занимава мисълта, че е възможно това да е дейност на моите бивши колеги от специалните служби.
 
- От това тежко подозрение следва ли, че докато сте директор на НРС, сте накърнявали интереси на определени кръгове в службата?
 
- В самата служба - не, но неминуемо в дейността си като директор съм засегнал нечии интереси.
 
- С какво се занимавахте, след като ви освободиха от отговорните длъжности?
 
- Като започнаха делата срещу мен, постъпих на работа в една агенция за сигурност и охрана. С домашния арест бях принуден да напусна. Така се лиших от доходите, които получавах там. Това сериозно разклати семейния ми бюджет.
 
- Има ли нещо, което ви тежи като безвъзвратно изгубено от времето, когато сте начело на разузнаването - може би обезглавяването на шофьорите Лазов и Кепов?
 
- Случаите с шофьорите Лазов и Кепов, случаят с българските медици в Либия, случаят с българските пилоти в Судан, случаят с пленената Данка Панчова - във всички тези случаи и аз, и службата, която ръководех, сме участвали активно в тяхното разрешаване. Но съдбата на български граждани, изпаднали в екстремална обстановка с реална заплаха за техния живот, винаги ме е вълнувала и винаги е оказвала влияние върху моите действия и решения като директор на НРС. Това, което ми е тежало и продължава да ми тежи, е, че невинаги сме успявали да реагираме адекватно, да им спестим мъки, страдания и унижения.
 
- Случвало ли се е политическа намеса да осуети оптимистичния развой на професионалната ви работа?
 
- Да, при Лазов и Кепов беше осъществена интервенция в нормалния ход на работата по освобождаване на шофьорите. Това предизвика рязка промяна на обстановката и те бяха ликвидирани. За съжаление, като ръководител на разузнаването аз не бях информиран за тази интервенция. Стана разминаване. Работехме по случая главно с италианското разузнаване. Лично няколко пъти пътувах до Рим и получих албум с фотографии къде са пребивавали шофьорите.
 
- Как понася всичко около вас съпругата ви?
 
- С Мария сме състуденти от университета. Сключихме брак, събрахме се да живеем заедно още тогава. От 1972 г. до сега са 46 години. Тя изнесе най-голямата тежест от съвместния ни живот и продължава да я изнася, да търпи несгодите. Но тя е офицерска съпруга, много мъжко момиче. Давам си сметка, че без нейната помощ, без нейната подкрепа не бих могъл да издържа на всичко това, което ми се е случило през годините в разузнаването.
 
- Имате син, той с какво е ангажиран?
 
- Ивайло е дипломат. Внучките ми са във втори клас. Те са близначки - Мария и Анна. Живеят над мен. Стараем се да си помагаме. Те са нашата радост. Мисля, че запазихме патриархалния дух.
 
- Как си почивате, имате ли домашни любимци?
 
- Голям любител съм на немските овчарки. Три са преживели в нашето семейство. Сега вече няма условия къде да ги гледаме. Това е една от моите слабости - към животните. Иначе упражнявах фитнес, голям фен съм на ските. Не че съм голям скиор, но това е начин за презареждане. Чета много. Особено литература, свързана с моята професия. Събирам материали да напиша и аз книга.