Евгений Бакърджиев, бивш вицепремиер: Ако пак вдигнат мавзолея, ще го срина втори път  

V Евгений Бакърджиев е роден на 10 февруари 1955 г. в София. Завършва Висшия институт по архитектура и строителство.
V След легализирането на политическата опозиция през 1989 г. става член на БЗНС „Никола Петков“, част от коалицията СДС. Последователно е кмет на район „Изгрев“, ръководител на СДС – София, председател на Столичния общински съвет. Ръководи предизборните кампании на Стефан Софиянски за кмет на София през 1995 г., на Петър Стоянов за президент през 1996 г. Ръководи Националния щаб на протестите и Националната стачка на ОДС за сваляне правителството на Жан Виденов и БСП от власт. Председател е на предизборния щаб на ОДС за парламентарните избори през 1997 г.
V Избран е за народен представител в 38-ото и 39-ото Народно събрание.
V Вицепремиер е при Иван Костов. Ръководи преговорите с „Газпром“. Наричат го Бъки Бомбата заради разрушаването мавзолея на Георги Димитров. Освободен е от кабинета и изключен от СДС.
V Женен е. Има три деца.
 
 
- Г-н Бакърджиев, какво е детството на едно типично софиянче, чийто баща е пратен и лежал в комунистически лагер?

- По-точно е да се каже, че баща ми Стефан (отиде си преди година и половина) е копал, не лежал в лагера "Куциян". На 18 години е осъден от Народния съд и е един от двамата от общо 12, които не са разстреляни. Дядовците ми, единият е музикант, а другият фабрикант и адвокат, са политически хора, земеделци. Като дете живяхме в комуналки. Разбрах, че сме различни, когато класната каза да вдигнат ръце тези, чиито родители са активни борци. Въобще не знаех какво е това. Голяма част от историята за баща си научих след 10 ноември. Когато през 1989 г. започнаха да излизат истините, майка ми Божана (на 94 години е, Господ да ѝ дава още толкова) ми разказа как са привиквали татко и как тя е вървяла след него по площад "Славейков", за да види дали няма да го качат в някоя камионетка и да го засилят отново нанякъде. Бил съм много малък. Сестра ми Емилия е с четири години по-голяма, тя пò помни. Тези разкази в много голяма степен промениха мисленето ми, поведението ми, ангажиментите ми. Малко след това - февруари 1990 г., загубих и съпругата си. Бойчето си отиде едва на 25 - жертва на престъпното мълчание на върхушката на БКП за аварията в Чернобил. Погребах я с бялата ѝ сватбена рокля. Тези трусове бяха импулсът, който ме прати активно в политиката. Нямаше как да не избухна. Майка ми ми казваше, че политиката е мръсна работа, а аз ѝ отвръщах: "А защо да я правят мръсни хора?".

- Имате шеметна политическа кариера: кмет на район "Изгрев", лидер на СДС - София, председател на Столичния общински съвет, ръководител на протестния щаб на ОДС за свалянето на Виденов, водите кампаниите на Стефан Софиянски за кмет през 1995 г. и на Петър Стоянов за президент през 1996 г., народен представител сте в 38-ия и в 39-ия парламент, вицепремиер. Как се случи всичко това?

- Годините бяха революционни. Активирах се чрез БЗНС "Никола Петков", част от СДС. Спечелих много приятели, но и доста противници. Деля десетилетията на прехода, както и на СДС, на три. Романтичен период - времето на митингите, на вярата, на голямата надежда. Но президентът Желю Желев прескочи СДС с цялостното си поведение и с „Боянските ливади“. Явно беше огромна сделка. СДС беше създаден от Андрей Луканов, беше пълно с ченгета, но не можеха да контролират 100% сценария. Ние не бяхме в сценария. Пред нас бяха авторитети, интелектуалци като Блага Димитрова, Стефан Цанев, Крикор Азарян, Вили Цанков, Йордан Василев, професори, артисти, музиканти... През 1995 г. на местните избори цяла България стана червена. Ние спечелихме София, Пловдив и Варна. Помните картата на Клара Маринова. Жан Виденов каза: "Аз ще превърна тези сини градове в сини гета". Колкото пъти БСП идва на власт, толкова пъти България катастрофира. Левите и сега не умеят да управляват в пазарна среда. Те са свикнали да преразпределят. При тях 14 банки фалираха. Някой българин знае ли какво е спечелил от тяхната масова приватизация? РМД-тата бяха създадени точно от Жан Виденов и от Румен Гечев. Това беше до 1996-1997 г. Тогава дойде прагматичният период на консервативната десница и на СДС. Съюзът започна да управлява, оформи свои личности и кадри. Имаше свой президент, премиери, кметове. За съжаление, след 2001-2002 г. дойде себичният период. Започна силна конфронтация между личности. Беше време на много амбиции и мераци. Това продължава и до днес, когато имаме "градска", "селска" и "международна" десница.

- Каква е истината за папките, които внасят при президента Стоянов Георги Първанов и Николай Добрев?

- Това, което лично знам от Стоянов (освен че водих кампанията му, вярвам да сме и идейни приятели), е, че са отишли само с една папка. В нея е бил съставът на новия кабинет с премиер Николай Добрев и с 9-има от дотогавашните министри от кабинета на Жан Виденов. Петър е казал: "Аз тази папка не я приемам! И ако не знаете защо, излезте и питайте хората, които са пред президентството". Тогава се е наложило Първанов и Добрев да ги извеждат през задния вход и да вземат решение на "Позитано" да оттеглят кабинета си.

- Петър Стоянов защо не спечели втори мандат?

- Грешките са от няколко страни. Той имаше 75% доверие преди самите избори. И всички го сочеха за безспорен фаворит. Първо, СДС не подкрепи Петър Стоянов! Бях потресен, когато Екатерина Михайлова каза в ефир: "СДС няма свой кандидат на тези президентски избори". Симеон Сакскобургготски пък не само че не направи необходимото да подкрепи г-н Стоянов, ами през целия изборен ден всички медии се занимаваха с това дали той ще отиде да гласува. И той не отиде. С това даде сигнал на всичките си привърженици да не подкрепят кандидатурата на дясното. И самият Петър Стоянов допусна грешка с прословутия доклад. Този доклад беше скалъпен поръчково от ген. Атанас Атанасов, за да разчисти пътя на Иван Костов за еднолично ръководство на СДС и дясното. Това беше и бухалка срещу тогавашния вътрешен министър. В щаба пък се бяха събрали всякакви хора. Само ще припомня, че там беше и Петър Курумбашев, който сега е евродепутат от БСП. По време на кампанията ръководството на СДС братоубийствено ни закара в Италия пред Европейската народна партия, за да критикуват мен и Стефан Софиянски, че не сме съгласни с линията на Иван Костов и Екатерина Михайлова.

- Като говорите за този "себичен" период, вероятно визирате конкретен министър-председател и лидер на СДС. Какво не отговори Костов на репликата "Иване, кажи си!" и защо вас ви отстраниха от поста вицепремиер, а и от политическата формация?

- "Иван" никога не си каза. През първата десетдневка на декември 1999-а ние получихме оценка от ЕС за свършената в държавата работа. Казаха ни: "Работите страхотно, свършихте невероятни неща за две години и половина. Каним ви да започнем преговори за членство в ЕС". Това е отлична оценка за работата на правителството. Точно две седмици след това този "успешен" кабинет беше сменен. Беше направено на 22 декември. Това е часове преди рождения ден на Иван Костов. Неговата 50-а годишнина. Аналог на тази себичност е подаръкът, който си прави Тодор Живков с убийството на Георги Марков за рождения си ден на 7 септември 1978 г.

- Какво стои зад това, какъв е мотивът?

- Спрямо мен тази история започна по-рано - 1998 г., от едно фанфарно посрещане на летище София, и продължи до края на 2001 г., когато ме изключиха от СДС, за втори път, апропо.

- Говорите за преговорите с "Газпром" и Рем Вяхирев.

- Да. Тогава нямахме действащ договор, предният беше изтекъл. Не беше ясно дали руската страна въобще има ангажимент да ни доставя природен газ, камо ли да говорим за цени. РАО "Газпром" тогава беше частна компания. На няколко пъти беше правен опит да бъдат иззети и присвоени тръбите на територията на България. Водеше се и битка кой да изгражда битовата и промишлената газификация в страната. Включих се в преговорите от името на държавата, щом се видя, че търговските преговори буксуват. Когато се обадих да кажа, че сме пробили и съм се разбрал с Рем Вяхирев, цялото правителство и парламентарната група заедно с хора от ЕНП бяха на семинар в Сандански. Иван Костов и Сашо Божков прекратиха заседанието, "защото се е случило нещо страшно важно". Само че на летището, когато се върнах, дойде само един министър - Вилхелм Краус, министър на транспорта. Това беше ясен знак, че тази победа може да радва България, но не радва правителството.

- Как си обяснявате това поведение на Иван Костов, какъв е интересът му?

- Себичността му. Характеропатия. Сигурно стоят и интереси, но ако един човек е благороден, той е загрижен за народа си и е добър стопанин на държавата си. И ще си свърши работата. Но ако е с диагнозата на единствен, незаменим, велик ментор на нацията, който няма да върви с народа си, а ще го чака някъде горе на кръстопът като пътен знак, това говори за болестно състояние. Да, Костов си говореше с теменужката, с таралежчето, но не и с хората. Той ни чака някъде горе. Той не върви с нас. Той каза: „Духът напуска тялото“. И прегази СДС, това тяло, което всъщност го издигна. Костов смяташе, че няма алтернатива. Беше преценил, че ако някой може да му създаде проблеми да управлява еднолично и да прави каквото си иска, това са само хора от СДС. Затова бавно и методично извърши вътрешна чистка. Големият удар беше след местните избори 1999 г. Тогава пак бях ръководител на щаба. И освен големите сини областни градове спечелихме червените Видин, Монтана, Търново, Плевен, Смолян, Хасково, Шумен. За пръв и последен път победихме в Кърджали. Невероятна победа! И тогава беше направена непростима подмяна - упрекнаха хората, че са загубили. И започна сеч в цялата страна. И още един пример. Симеон Сакскобургготски 2001 г. спечели 120 депутати. ОДС имахме 52-ма. Т.е. ние правехме мнозинство, което можеше да променя Конституцията. Костов не позволи да се направи коалиция с НДСВ (което силно желаеше да стане член на ЕНП). Те затова отидоха при европейските либерали. Както виждате, и НДСВ вече го няма.

- Дали зад репликата „Иване, кажи си!“ не стои укриваната информация за тайните преговори между Костов и Николай Добрев на Копитото и край Панчарево?

- Истината е, че никога не стана 100 процента ясно какви школи е карал Иван Костов. Кольо Парамов на няколко пъти споделя, че когато отива в Кременчуг и се вижда със съвипускниците си там, те го питат къде е Костич. Защо не идва? Не съм привърженик на теорията за световната конспирация, но когато нещо се клати като патица, кряка като патица и има вид на патица – то явно е, че е патица. Това е случаят с Иван Костов. А за съжаление, разпадът в СДС с днешна дата вече е ядрен.

- Трябваше ли да бъде взривен мавзолеят на Георги Димитров? Сега отново се лансират идеи пространствата под него да бъдат напълнени с културно съдържание.

- Винаги е имало подобни идеи. В продължение на година и половина преди сриването му беше проведен конкурс за архитектурно-градоустройствено решение за централната част на София. Участваха 54 проекта. 7 бяха премирани за разглеждане на финал. Шест от тези 7 предвиждаха премахването на мавзолея. Имаше и решение на СОС от 1993 г. Не беше само личното ми желание. Беше смислен жест за това, че на пъпа на една европейска столица не може да стои цирей. Имаше и предложение от БНБ съществуващата отдолу инфраструктура да ѝ бъде предоставена за разширяване на нейния трезор. Всичко беше огледано. Колкото до символа на мавзолея, винаги съм казвал, че ако втори път го вдигнат, втори път ще го махна, защото за мен това е въпрос на морал. Къде в Европа има такова болшевишко-азиатско капище? Любен Дилов-син апропо предлагаше там да се направи дискотека. Как си представяте деца да танцуват и се веселят в едни мрачни и тесни пространства, където 50 години е лежал труп? Това ли да е възпитанието за нашите внуци?

- Разбират ли вашите деца смисъла на свършеното от вас?

- Имам три деца. Синът ми Евгений е вече на 41 години, финансист е. Дъщеря ми Елица се занимава с меркетинг и реклама и е на 25. Божидар е на 22. Само той, като завърши икономика и управление на туризма, реши да следва второ висше в областта на обществените науки. Другите бягат от политиката като дявол от тамян. Всички са тук, в България. Добри са ми децата.

- Как гледат на твърденията, че сте приватизирали Витоша, имоти в Тунис, Мароко, 5 военни завода, зала „Универсиада“?

- Вятърът брули дърветата, не брули тревата. Най-много ме боли, че тези измислици ги тиражираха хора от нашия отбор. Те не само повтаряха тези опорни точки и лъжи, но се и вживяваха. Това се спускаше като дезинформация по структурите на СДС в цялата страна. Нито един военен завод не беше тогава приватизиран. Излезе Нешка Робева и каза, че съм купил зала „Универсиада“. Тя беше продадена десетина години след това. Историята за Тунис пък я разказваше Емил Кошлуков, един от моите колеги в дясно. Е, ще ми се да отида в Тунис най-накрая.

- Как си почивате всъщност?

- Откакто не се занимавам толкова активно с политика, сутрин не започвам в 6 часа с телевизора и не приключвам в 24 пак с него. Общувам по-често с близките си. Цепя дърва на вилата – една къщичка в Желен. Две неща ме вадят от напрежение, умора и стрес – първо, природата (планината, морето). Нещо по-голямо и по-силно от нас, хората. И музиката. Една опера от Верди или хитовете на Джими Хендрикс са в състояние да вдигнат стена срещу проблемите ми. Разбрах, че и политиката, и бизнесът пречат на бита.