Евгени Будинов, актьор, депутат от ГЕРБ: Харесвам Бойко Борисов от дете

V Евгени Генчев Будинов е актьор и политик от ГЕРБ. Роден е на 20 юни 1981 г. в София. През 2004 г. завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и Илия Добрев. От 2005 до 2007 г. работи в Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас. От 2007 г. играе на сцената на Малък градски театър „Зад канала“.
V Играе в представления в театър „Сълза и смях“, Народен театър „Иван Вазов“ и всички театрални сцени на България с частни пътуващи представления. Зад гърба си има повече от 40 театрални роли. Работил е като автор и водещ в телевизионните предавания „Полет на нощта“ (2009), „Преди обед“ (2014-2015), „Мармалад“ (2016).
V От 13 октомври 2017 г. е депутат в 44-тото Народно събрание от ГЕРБ на мястото на подалия оставка Антон Тодоров. Член е на Комисията по култура и медии, както и на Комисията по политиките за българите в чужбина.
 
 

- Г-н Будинов, ставате все по-популярен актьор, но и разпознаваем депутат. Какво ви формира в детството, как ви възпитаваха родителите ви?

- Късмет беше, че имах страхотни родители. И майка ми Василка, и баща ми Генчо винаги са ми делегирали правото на избор, това, което и аз се опитвам да правя сега със сина си. Никога не са ми налагали какъв да стана, с какво да се занимавам. Винаги са ме подкрепяли. Баща ми беше полковник от армията, Бог да го прости. Беше много кротък и деликатен, добър човек, интелигентен. Никога не ми е посягал. Даже не си спомням някога да ми е повишавал тон. Всички, които го познават, така си спомнят за него.

- А вие провокирахте ли ги с лудории?

- О, бях палав. Непрекъснато имах обелени колене, счупена глава. Бях много обичано и чакано дете. Това е втори брак на родителите ми – и на баща ми, и на майка ми. Аз съм неплануван. Когато съм се родил, татко е бил на 50 години, а майка ми - на 36. Тогава е било опасно да се ражда на такава възраст. Преди това майка ми е имала един-два аборта. Моето идване на този свят им е дошло малко принудително. Затова все си мисля, че имам някаква мисия, щом съм се появил въпреки всичко. Нещо е трябвало да стане.

- Вероятно майка ви е била контрапункт на бащината ви хрисимост и доброта?!

- Майка ми беше по-емоционалната в семейството. Той тушираше нещата. Тя веднъж ме наби. Завря ме в един ъгъл и започна да ме рита. А аз я питам: „Майко, защо ме риташ, другите ги бият с шамари?“. Пък тя вика: „Няма да си цапам ръцете с теб!“. Жестоко ми беше ядосана. Това е единственият такъв случай, който си спомням.

- Е, сигурно е било сериозна беля, щом сте я извадили от кожата ѝ?

- Не помня. Май си беше поредица от пакости, с натрупване. Явно е било доста сериозно, за да се стигне дотам.

- Това къде се развива като действие?

- Аз раснах в Банкя. В първите години са ме гледали дядо ми и баба ми. След това през всички ваканции съм бил там, особено лятната. Когато бях в шести клас, преди това живеехме в "Дружба 1", се преместихме. Точно тогава, 90-те години, в "Дружба" взеха да се появяват скинхедове, наркотици. Тогава в София взе да навлиза хероинът. И нашите усетиха може би какво се случва. Надстроиха къщата на баба ми и дядо ми в Банкя и много бързо се преместихме. Това ми се отрази добре, защото много от тогавашните ми познати, които и сега виждам, просто не са тръгнали по добър път. Затова е важно в какъв квартал израстваш. Отделиха ме от тези неща, те даже не можаха да стигнат до мен. Така отидох в Банкя. Банкя е едно прекрасно място, особено за отглеждане на деца. Можеш спокойно да си оставиш детето да кара колело, без да се притесняваш. Спомням си, че тогава играехме футбол при спирката на нашата улица. И когато от центъра на Банкя тръгваше кола или автобус, се чуваше. Ние взимахме топката и изчаквахме. Сега това вече не може да се случи, постоянно минават коли. Много се застрои.

- И в пубертета ли продължихте да сте своеобразен екстремист?

- Разбира се. Имах драми, любови. Учех в Националната природоматематическа гимназия. После се преместих и завърших в 78-о училище в Банкя. Тогава дойде и моята любов към театъра – 9.-10. клас.

- Вероятно ви е повлияла и детската театрална школа в Банкя?

- Да, детската театрална студия "Смехурко" на Цвета Лазарова. Много хора оттам станаха актьори: Лидия Инджова, Владислава Николова, Асен Лозанов. Школата беше много добра. Тя и до ден днешен обира наградите от всевъзможни детски фестивали. Другите, като ги видят, викат: "А, Цвета, вие пак ли дойдохте. Ясно, няма да получим награда".

- Там ли стана театралното ви заразяване?

- Там с един приятел - Асенчо Лозанов, той сега е в бургаския театър, отидохме заедно заради две мацки. Много си ги бяхме харесали и решихме да се запишем на театър. После с мацките стана каквото стана. Още сме в приятелски отношения. Въпросът е, че ние се зарибихме много. Обикнахме театъра, много ходехме на театър като ученици и аз тогава реших, че с това ще се занимавам. Смених училището, но имах много тежък пубертет. Още в 10. клас се изнесох от нас. Значи съм бил на 17 години. Събрах си багажа и се изнесох от родителите си. Тогава те нищо не ми казаха.

- Това поколенчески бунт ли беше?

- Тогава с Деян Донков и с този Асен наехме квартири в центъра на София, на "Витошка". Бяха много евтини тогава - 30 лева на месец на човек. И ние си взехме тия тавани. Бях решил да живея с по-големите, вече бях решил и да кандидатствам във ВИТИЗ, движех се в такива компании. Бяха много луди, много хубави купонджийски години. Нашите нищо не ми казаха, но сигурно адски са се притеснявали. Но запазиха самообладание. След две-три години аз пак се върнах де. Всичко беше наред.

- От поколението сте, което вече не влизаше в казармата за редовна наборна служба, а пък баща ви е военен, чувствате ли липсата на тази емоция, това прави ли ви по-малко мъж?

- Не, аз съм си я запълнил тая "празнина". Ходил съм да се уча да стрелям с оръжие, ходил съм на бокс. Мисля, че съм си наваксал. Винаги съм тренирал нещо през живота си: баскетбол, футбол, лека атлетика, плуване. И смятам, че спортът също е нещо, което изгражда мъжкия характер и възпитава дисциплината. Но пък като има по-големи от мен и като почнат да си разказват случки от казармата, малко съжалявам, че нямам какво да разкажа и аз. Военният фолклор ми се губи. На татко, нали беше полковник, много му беше тъжно, че не съм отишъл в казармата.

- Попадате в класа на Стефан Данаилов и на Илия Добрев, що за педагози бяха те, ставаха ли приятели със студентите си?

- Да, да учиш в класа на Стефан Данаилов, е уникален шанс. Това е най-доброто може би в България изобщо за актьорско майсторство. Той дава много самочувствие, учи на много. Да, приятели сме.

- Мастера ли си избира студентите?

- Той и асистентите му. Тогава бяха проф. Илия Добрев, Иван Налбантов и Ивайло Христов първата година. Екипът беше много силен. Това е последният такъв екип на Стефан Данаилов. След това се смениха. Мастера остана, но вече не преподават Иван Налбантов, Илия Добрев, Бог да го прости. Страхотни педагози са. Много от нещата сме научили от Илия Добрев - как да работиш с действието. Иван Налбантов е балканджия, голям мъжкар. Много е добър в това да ти каже как словото да стане живо, как да действаш в живота със словото, да разказваш. Правеше жестоки купони за всеки Ивановден. И студенти от различни класове отивахме там. Малинова ракия имаше. Жена му прави уникални малки сармички с мечо месо. Не знам откъде го намираше. Също Стефан Данаилов - освен уникален актьор е и много добър педагог. Да завършиш при Стефан Данаилов, е като марка за актьорите, дава ти шанс, като трамплин е. Не че съм чул да е ходатайствал на някого или да го е уредил с връзки. Просто когато кажеш, че си завършил при Стефан Данаилов, те приемат по по-различен начин, но пък и очакват от теб повече.

- Не сте ли в конфликт сега с него като партийно противопоставяне – БСП-ГЕРБ?

- Не. Той беше министър на културата. Хората, които работим в областта на културата, трябва да имаме кауза. Трябва да защитаваме и да се борим за културата. Това е по-силно от това от коя партия си, от коя не си. Не мисля, че ми се сърди. Видяхме се два-три пъти. Даже ме покани да чета откъс от представянето на книгата му. Той има и други приятели от ГЕРБ.

- Как стана вашето влизане в политиката, кой ви покани, да не е Бойко Борисов по комшийска линия в Банкя?

- Не, не точно Бойко Борисов. Много симпатизирам на премиера Бойко Борисов още от дете. Още от времето, когато беше главен секретар на МВР, кмет на София. Винаги много съм го харесвал като личност. И виждате, че той се превърна в най-добрия държавник. Сериозен политик е. Винаги съм харесвал това, което прави, защото де факто от последните 10 години, откогато е неговото управление, според мен се случват много неща. Спомнете си каква беше София преди 10 години. Всичко какво беше преди 10 години. Много неща са постигнати по времето на ГЕРБ. При мен нещата се случиха с Рангел Марков, който е кмет на Банкя. Започнахме да работим по едни проекти - едни кинопрожекции. Имах една киношкола, един артцентър. И започнах да работя с общината. Те се оказаха страхотни, много отворени, започнаха да ми помагат, да работим заедно. След това случайно отидох на една сбирка. Винаги съм симпатизирал на ГЕРБ, но не съм бил член. Реших обаче да се запиша, защото се оказа, че по-свестните и по-готините хора в Банкя членуват в ГЕРБ и са ми приятели. Така ме и номинираха за народен представител. То пък всички от събранието гласуваха за мен. Даже нямаше против и въздържали се. Не вярвах, че ще вляза в парламента, и то от девето място, но някои отпаднаха, отидоха в министерства и се случи работата. В началото не съм го приемал насериозно, ама като видях, че може и да стане, твърдо реших, че трябва да отстоявам тази позиция. Много хора в културата казват: „Не искаме да се занимаваме с политика!“. Хубаво, вие не искате, ама някой трябва да вземе да я свърши тая работа. И вярвам, че ако искаш да направиш нещо, трябва да вземеш съдбата си в ръце.

- Влязохте в парламента на мястото на Антон Тодоров след скандалното му напускане. Чувате ли се, виждате ли се с него? Не се ли чувствате парашутиран на това място?

- Не, всичко е според вота на хората. Така са ни избрали, аз съм бил следващият наред. Така се е случило. С Антон Тодоров се запознахме, след като влязох в парламента. Виждали сме се няколко пъти. Преди това не сме общували толкова много. Симпатизирам му. Интересен човек е. Много чете, много се рови. Случвало ми се е да се допитвам за някои неща до него.

- Как се разминавате в кулоарите, как се понасяте в залата на Народното събрание с Волен Сидеров. Той търсеше персонална разправа с вас при нахлуването му в НАТФИЗ?

- Поздравяваме се, казваме си „Добър ден!“. Ама той не идва много в парламента. Предполагам, че си има и друга работа като шеф на парламентарна група. Не го познавам толкова добре. Не мога да разбера кое е истинското му лице. Не мога да разбера това роли ли са и кога е искрен. Прави ми впечатление обаче, че е доста добър оратор. Мисля, че той е добър човек. Тогава ми беше страшно, защото разни негови симпатизанти ми пишеха, имаше заплахи. И аз се притеснявах за жена си, за малкия ни син. На Волен не му се сърдя, все пак сме коалиционни партньори. И каузата – да работим за България, е много по-важна от това дали някога си се скарал с някого.

- Как понасят вашите ангажименти съпругата ви Мариела и синът Александър?

- Малко е тъжно, защото сега направих дебют като режисьор - изкарах премиера във Враца. Поставих „Предградие“ от Ерик Богосян с млади актьори. Това е авторът на „Секс, наркотици и рокендрол“. Това го правеше като моноспектакъл Андрей Баташов. Ивайло Христов и Дони го играят вече 20 години – то е някакъв световен рекорд за тая пиеса от същия автор. „Предградие“ са го играли в Театъра на армията навремето. Аз съм го гледал, но нашето представление се получи много хубаво – хем смешно и забавно, хем си носи драмата. Става дума за млади хора, които са на кръстопът. И всичко това, заедно с парламента, са отсъствия от къщи. Има моменти, когато не се прибирам по два-три дни. Много ми е мъчно, защото много искам да си легна при тях, да ги нагушкам. Малкият Александър ми липсва. Той е много смешен човек. Ако майка ми ми е казвала, че съм бил палав, той е още по-палав. Скоро си сцепи главата. Аз пак не бях вкъщи, бях на турне. Жена ми не ми се беше обадила. Аз пък ѝ се разсърдих защо не ми е казала. „Какво да ти казвам – вика, - защо да те притеснявам.“ Разбират ме, но много се плаша да не пропусна уникалните мигове с Александър, защото е много важно да бъдеш добър баща. Затова гледам всяка свободна минута, а те не са много, да съм с тях. Има от време на време цупения и сърдения. Но пък когато сме заедно, си изкарваме много добре. Играем футбол – последния път вътре в къщата. Счупихме една ваза. Караха ни се. Жена ми вика: „Не мога да разбера аз две деца ли имам?!“. Караме колело. Той вече върти педалите. Сега и аз ще си напомпам гумите, ще караме из Банкя. Двамата ще ходим и да плуваме, той много обича. Напоследък малко се занимавам и с медитация, за да мога по-лесно да превключвам от театъра към работата в парламента. Понякога не спя повече от 4 часа и тия пинизи помагат.

- С премиера Борисов как общувате повече – по банкянска или по политическа линия?

- Засичали сме се един-два пъти, откакто съм в парламента. Аз ако съм зает, при него нещата са страшни. Виждате за каква световна политика става въпрос. Не е имало време да се видим и да поговорим. Бих говорил с него за държавна политика в киното.

- Кой ви суфлира в парламента?

- В парламента се работи с много импровизация. Буквално за минути се преобръщат съдби. Свикнал съм на сцената хората да ме възприемат със симпатия, да ми се радват. В Народното събрание публиката е по-различна. Половината ти симпатизират, другите подвикват: „Ууу, слизай, махай се!“.

- Как се справяте с тази актьорска задача?

- С концентрация. Трябва да си силен и да продължиш.