Дора Янкова, депутат от БСП: Николай Хайтов ми вдъхна кураж да стана депутат    

V Дора Янкова е политик от БСП. Депутат е в 44-тото Народно събрание, както и в няколко предходни парламента. Кмет е на Смолян в два последователни мандата от 2003 до 2011 г.
 
V Била е председател на Асоциацията на родопските общини и член на Конгреса на местните и регионални власти в Европа.
 
V Родена е на 1 юли 1960 г. в село Момчиловци. Завършва география в СУ „Св. Климент Охридски“ и право в Техническия университет във Варна. Има следдипломни квалификации по финансово счетоводство и публична администрация.
 
 

 - Г-жо Янкова, родена сте в Момчиловци. Тази широчина на Родопите, този патриархален дух, исторически традиции, бит - те ли ви формираха?

- Всеки родопчанин по своему е една вселена. Животът в планината и връзката с традициите задължително дават отражение - участват в изграждането на човека, на културата му. Даже се шегуваме понякога, че ние сме духовните евреи на България.

- Какво означава това?

- Когато сме пръснати където и да е, като си кажем паролата "Родопа планина", и се събираме като живак. Означава много енергия, която идва от корените ни. В Родопите се пазят и патриархалният дух, и историята, и родовите връзки. Пазят се традициите, песните, танците. Няма родопчанин, на когото да не му се иска да запее, да затанцува. Така се вписваме в живата човешка съкровищница. След това е другото - да усетиш солта и пипера на живота. В планината животът винаги е по-труден. Затова и има много повече солидарност между хората - взаимопомощ. Даже къщите като са си вдигали, знам го като строителен техник и като внучка на зидар, в основата са майсторите с терк умение. После обаче се събира цялото село, всеки помага и домът става. Нашата къща е построена за 27 дни. Майка ми Злата казваше: "И какво сега, къщата е построена за 27 дни, а вие постоянно нещо доправяте с години".

- Има ли го матриархата, помните ли го реално като дете?

- Жените преди са се занимавали много със занаяти - с тъкачество, с терзийство, с плетиво. Имали сме стан. Мога да тъка на него, но не мога да направя сплитката, върху която се снове.

- Пазите ли този стан?

- Пазя го, но не е монтиран. Стои в къщата. Като дечица ние сме участвали в целия този процес. Били сме край коритата, в които се меси, край пещта, когато са се пекли козунаците, когато целият квартал мирише на Великден. Моето детство си беше напълно в традициите на Родопите. И това остава, носиш го за цял живот.

- На какво играехте?

- Танцувала съм в читалищния ансамбъл. Играла съм пантомима, била съм и в хора. Свирех и на акордеон, но не се развих, защото можех само по ноти. Имах братовчедка, голям слухар. Тя сега е певица в Смолян. Хващаше акордеона и улавяше мелодиите по слух. А аз, понеже явно нямам такъв музикален слух, взимах нотите и започвах да чета и да свиря по тях. Ходили сме на концерти. Имахме и театър, и кино. В техникума имаше киноклуб към младежкия дом и писах сценарий за филм.

- Ако правилно ви разбирам, не сте били затворени и откъснати нито от обществени, нито от идеологически рамки?

- Не, Родопите са толкова широко отворени. Децата, които са родени там, са помилвани от бога. Виждали сме традицията. Слушали сме живите разкази на хората. Самите ние сме преразказвали - това формира мислене, маниер на говорене, въображение. Безценно е. Иначе всичко сме правили - и народна топка сме играли, и баскетбол, и ски. Сами сме си правили писти. Имала съм всички видове ски - само с каишка, след това бяха с кандахар, пружини, след това полуавтомат, автомат. Моят класен в Строителния техникум имаше амбиция да ходя в спортно училище. Бях 48 кг, бях бегачка. Спортувахме много. Сега като ги гледам тези стръмни участъци, в които започвахме да си тъпчем пистата сами със ските и цял ден сме били в снега, и сме се спускали, не мога да си представя, че някоя съвременна майка ще си остави така детето. Но сме израснали.

- Никой ли не ви спираше, контролираше?

- На улицата ние бяхме голяма група от 12-13 деца. Имаше едни бъчви в ракиджийницата и в тия бъчви влизахме и излизахме. Имахме си стълба. Крили сме се в изоставени къщи. Лешници сме брали. Тимуровски команди имахме. Обикаляли сме къде ли не. Сутрин станеш, закусиш и отиваш да играеш. Били сме сред природа, сред приятели, сред животни. Това ти дава пълна свобода за цял живот.

- Имахте ли животни?

- Да. Помня, тогава идваха дечица от София. Виждат овчица и казват "бау-бау". Те са виждали само кучета на разходка. До смъртта на баща ми Илия в семейството сме имали крава. Това беше 1986 г. След това нямаше кой да коси ливадите. Продадохме кравата. Майка ми много плака. Останаха малко кокошки, сега и тях ги няма.

- Животновъдството ли е реалният поминък за този регион?

- Като кмет на Момчиловци съм усещала живота през овцевъдството и животновъдството. Сега овцевъдството се връща, но за съжаление, под друга форма. Излизат по-големите фермери, а от 626 крави сега няма и 27. Проблемът е и демографски - застаряващо население. Сега като че ли по-алчно се усвоява горският ресурс. Държавата е абдикирала от стопанството в този регион.

- Как влязохте всъщност в политиката, кой ви покани?

- Имала съм политически ангажименти в комсомола. Преди 1989 г. бях учител и тогава ме предложиха за кмет на Момчиловци. И някак си естествено, когато социалистите изгубиха изборите през 1997 г., Иван Костов идваше на власт, една група млади ни избутаха в парламента. Спомням си, от моята партийна организация беше издигнат Николай Хайтов. Аз му се обадих по телефона, бяхме близки приятели, и му казвам: "Знаеш ли, предложен си за член на парламента".(Той беше във Великото народно събрание.) А той ми отвръща: "Виж какво, Дора, поздрави другарите и им благодари, но трябва да отидат такива хора като теб". Смолянските приятели и другари ме предложиха. Тръгнах - тогава още плахо. И в мандата на опозиция, когато я водеше Георги Първанов, бях в 38-ото Народно събрание. След това коалиционната формула извади преди мен в Смолян Николай Камов, независимо че имаше други настроения. Аз останах в неправителствения сектор. Проведох разговор със Сергей Станишев - да се готвя за парламента или за кмет на Смолян. Той каза: "Ти прецени". Разговаряхме и с партийните другари и си раздадохме роли. Така се оказах кандидат за кмет. Спечелих, естествено, и с провала на предишния кмет. Така - два мандата. В парламента се върнах отново след 12 години.

- Докато кметувахте, за вас се говореше, че разпродавате горите, че правите какви ли не имотни далавери, особено на Пампорово. Това политическа атака ли беше?

- Това, което се правеше с нас, когато кметовете на ГЕРБ идваха на власт, сега му се случва на Борисов. Изфабрикуваха се новини в стремеж едни фигури да бъдат деморализирани. Постигаха го. Сега им тежи, когато недоверието се насочва към тях. Реално един квадратен метър не е продаден по мое време. В Пампорово няма и един квадратен метър общинска земя. Има устройствен план и собствениците на земи и гори са си построили това, което са успели. Има създадени около 3000 работни места. Пистите са държавни. Защо никой не казва за 30-те асфалтирани улици, за всички санирани училища, обзаведените и санирани социални домове, подредените читалища, 14-те пенсионерски клуба, най-модерното сметище, пречиствателния и воден цикъл на Смолян?
Изключително много се гордея и с двата си мандата.

- Защо не ви избраха отново за кмет при тези успехи?

- Не исках да се боря с машината "Цветанов". До последния час мислех да обжалвам изборите, защото смятах резултатите за несправедливи. Но в един момент си дадох сметка, че няма власт на всяка цена, когато срещу теб стоят правителство и хора, които са мотивирани да вземат града. А те се готвеха една година преди това сериозно. В интерес на истината, ги подцених. В момента знам как може да бъде преодолявана изборната машина, защото на тези кметски избори видях как в 2 часа протоколите, които бяха обработени, бяха 60 процента с невярно съдържание. Подцених какво представлява МВР, "Информационно обслужване". Видях кампания, в която в 17 часа бяха вадени хора от всеки блок с въпроса: "Ти гласувал ли си?".

- Отново предстоят местни избори, ще се кандидатирате ли?

- Това не може всеки сам да го каже. В тази подготовка се слуша общественото мнение, виждат се фигурите, конфигурациите, с кого си партнираш, с кого можеш да работиш, какво можеш да предложиш. Това е екипна игра. В момента наблюдавам внимателно какво се случва и ще се включа в определянето на кандидатурата за кмет. И в самата подготовка. Трябват кураж, както и силни фигури, за да преодолеят хората страховете си. Защото за 8 години управление на ГЕРБ, без едната на Орешарски, окопаването е много сериозно. И в един район, където населението е по-слабо финансово, то се стреми да си пази хляба. Но от друга страна, гневът се трупа. Важно е да усетиш какво бушува вътре в хората и каква цена на промяната искат. В Смолян има хора, които са готови да дадат лицата си, за да стане промяна в статуквото.

- Политиката на вашата, а и на повечето партии, се задава обаче от жълтите павета. Имате ли усещането, че Корнелия Нинова има достатъчно енергия и амбиция за конкретни резултати по места, при положение че "Позитано" 20 е раздирано от вътрешни противоречия и скандали - Жельо Бойчев, Спас Панчев?

- В опита си да противостои на ГЕРБ, Корнелия Нинова даде сили и енергия на структурите по места - да не се страхуват, да не се притесняват. Друг е въпросът доколко енергията се пренася надолу. Това, че ние притискаме ГЕРБ постоянно, също дава енергия на структурите по места. В момента в партията сме пред дискусия за визия за алтернативата в България. Трябва ни група, която да е силна и да си вярва, че може да прокара тази политика. Да зарази народа и той да каже: "Браво, това е нужно на Смолян, на Пловдив, на Търново! Те ще дойдат на власт, те ще променят България". Този разговор предстои. Корнелия трябва да вярва на повече хора и да сплотява повече хора. Трябват ѝ минимум 200 души в страната, на които да стъпи тази енергия.

- Знакови имена от партията вече говорят обаче за кадрова смяна на върха - Нинова, Добрев, дори Стефан Данаилов да си ходят. Къде е истината?

- В момента те са на изпитание. Не е достатъчно само да притискаш ГЕРБ. Трябва алтернатива.

- Оптимист ли сте?

- Умерен оптимист.

- Какво е семейството ви?

- Произхождам от нормално родопско семейство с много сговор, с много любов, с много уважение. Баща ми работеше в "Геоложки проучвания", изследвал е рудата на планината. След това отиде в строително-монтажния комбинат. Майка ми се е занимавала със занаятчийство - тъкачество и плетиво. Аз не съм семейна. Сестра ми Мария има деца, около които се радвам и на внуците ѝ. Даже преди по-малко от два месеца на племенницата ми - Дорчето, ѝ се роди син. Записаха го на мен. Каза: "Лельо, ако е момиче, ще е на майка ми Мария, ако е момче, ще е на теб - Тодор". И съм много щастлива, защото е голямо предизвикателство. Другият ми племенник има син - Гошко. С тях много се занимавам, защото смятам, че трябва да им помагам по-скоро разговаряйки с тях. Много е интересно - голямо семейство от приятели. Аз съм много щастлив човек, защото имам много приятели. Взаимно се допълваме, разговаряме. Имам приятели от всички политически семейства. Голямо предизвикателство е да се приемеш като човек такъв, какъвто си, и да не изхабиш приятелството през годините в името на дребни сметки и враждуване - да оцениш и да уважиш.

- Как си почивате?

- Почивам си, когато съм вкъщи в Момчиловци. Почивам си и между хората - като седна в кафене или в кръчмата. Питам ги за история, за идеи, съмнения.

- Какви книги четете, каква музика слушате?

- Чета книги за история, биографични книги. Сега чета една много по-сложна книга "Капиталът на 21-вия век" на Тома Пикети. Малко бавно ми върви. Обичам народна музика, особено родопска - Христина Лютова, Валя Балканска, Рада Кушлева. Дори в изпяването има много изказ, който ти подава енергия. Неслучайно това са космически песни.

- Владеете ли специфичния родопски говор?

- Мога да говоря на родопски диалект, но го ползвам само между нас, родопчани.

- Кулинар ли сте, готвите ли?

- Отскоро готвя много. Неволята ме накара. Като бях малка, правех само принцеси и баща ми, лека му пръст, казваше: "Жена, ако малкото трябва да те гледа, ще те гледа само с принцеси". Обаче сега майка ми има нужда от грижи и аз непременно готвя. Готвя много различни неща. Клинът ми е малко по-труден, но всичко останало от родопската кухня го готвя.

- Домашни любимци завъждате ли?

- Имах куче, но моето разбиране е, че на кучето мястото му не е в дома. Имах куче в двора - Линда. То обаче много остаря и го подарих на един хижар, за да не му гледам края. Майка ми имаше котка, която пак беше отвън. Лоши хора я бяха ударили. Когато изляза навън обаче, предпочитам да слушам песента на птичките.

- Карате ли още ски?

- Карам, но с годините страхът става по-голям. Не е въпросът доколко съм добър скиор, а че някой може да те връхлети и бутне.