Борислав Великов, бивш председател на 39-ото Народно събрание: Проф. Огнян Герджиков ме препоръча на царя  

V Доц. д-р Борислав Великов е председател на 39-ото Народно събрание (2005 г.). Председател е на ПП "Българска нова демокрация", част от КП "Реформаторски блок".
V Доцент е по хидрохимия в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски”, член на Съвета на настоятелите на БАН, член на НС на АИКБ и на CEEP Water TF.
V Женен е. Има три дъщери и четири внучета.
 

- Г-н Великов, вие сте председател на Народното събрание от февруари до юни 2005 г. Каква е оценката ви за нивото на парламента и приеманите от него закони с днешна дата?

- Днес, от дистанцията на времето, бих искал да се надявам, че хората са видели и си дават сметка, че 39-ото Народно събрание свърши достойно добра работа, а аз като негов председател към края на мандата му искрено правех всичко по силите си да довърша започнатото под председателството на проф. Огнян Герджиков. Променихме в срок нашето законодателство съобразно с европейските изисквания, т.е. законите, които са свързани с окончателната ни подготовка за влизането в ЕС. Приехме закони, които са свързани с усъвършенстване на българското законодателство, включително и с реформата в съдебната система. Резултата го знаете, той е история - ратификацията на договора на 11 май 2005 г., който бе подписан малко по-рано - на 25 април 2005-а, от министър-председателя Симеон Сакскобургготски за присъединяването на България към ЕС.
Важен приоритет в работата на Народното събрание според мен също е воденето на един действен парламентарен контрол. Но все пак най-важното е председателят на Народното събрание да бъде човекът, който максимално добре организира работата както в пленарна зала, така и в комисиите, представя достойно българската парламентарна дипломация, тъй като има много така важни международни срещи, в които председателят на НС също би могъл да помогне образът на България да бъде още по-добър, още по-изчистен.
Днес усещането е, че от парламента се излъчват повече скандали и лични нападки, а по-малко се говори за самите закони и за това как те ще се отразят на живота на хората. Имам усещането и че все по-малко се търси широко съгласие, не се търси мнение в някои случаи от социални и други партньори, не се прави предварителна оценка на въздействието, преди да се приеме някаква законодателна промяна. Не прави добро впечатление, когато чрез преходните и заключителните разпоредби в даден закон се правят промени в пет други закона, често без никаква връзка с приетото на първо четене!
А и по принцип, докато парламентът не приеме програма с решителни действия за съживяване на Северозапада, аз все ще съм недоволен от работата му. Това е моята кауза като народен представител три мандата от Монтана, за която и сега, под друга форма и според възможностите си, продължавам да работя.

- Вие сте софиянец, защо Монтана? Откъде тази ангажираност към Северозападния край? В началото не ви ли гледаха с подозрение за поредния „парашутист“ в  политиката?

- Роден съм в София в семейство на преселници от Оряхово. Гордея се, че съм правнук на Петко Милев-Страшника, близък съратник на Левски, секретар-касиер на Тетевенския революционен комитет. Когато царят ме покани през 2001 г. да вляза в политиката и да се кандидатирам за народен представител, не е попаднал съвсем случайно пръстът ми върху Монтана на картата на България. Сега, след почти 20 години активна работа в Северозападния край, смятам, че добрите чувства са взаимни. Познавам всяко кътче и почти поименно повечето хора в тези 131 селища на област Монтана. Моите сътрудници пресмятаха до един момент, после се отказаха, колко километра съм навъртял единствено с личен автомобил, без да ползвам разходи от парламента, за да съм до хората в региона, последно бяха над 500 000 км. Наистина хората ми дават много със своя запазен дух и ценности. Тук има и природни дадености, ресурси и потенциал. И ме боли, че сегашното коалиционно правителство замете съживяването на Северозапада под килима. Абсолютно неоснователно изчезна готовата за приемане от Министерския съвет Целенасочена инвестиционна програма за развитие на Северозапада и други слаборазвити райони в страната!
Винаги на първо място съм си поставял високо летвата как мога да бъда полезен на хората – като държавник и политик, като ковач на закони, но и с личен пример и средства. Хората го заслужават – в този най-беден край на ЕС, който някои наричат Северозападнала България. На мен повече ми допада това, което чух първо от най-успешния кмет пет мандата на Монтана Златко Живков, който я нарича Северозапазена България.

 - А дали хората го оценяват – вие карахте багер, за да прокопаете път в ромски махали, запълвахте демонстративно дупки на входа на Лом, който сега вече се ремонтира, яздехте кон на Тодоровден, дарявате заплата, лични средства на студенти и бедни, на културата, църквите, читалищата, спорта? Усещате ли признание и доверие? Защо според вас българинът недолюбва политиците и управниците си?

- Нямам какво да крия от хората, нито от какво да се срамувам. Продължавам да работя за нещата, които са моя недовършена кауза – инвестиционна програма за съживяване на Северозапада, така че, както не спирам да повтарям където трябва, ЕС да се разшири и към Северозападна България, освен към Западните Балкани. Както и за разкриването на държавен професионален колеж и Регионален център на БАН в Монтана, което е също принос в тая посока за съживяване на региона.
А що се отнася до обратната връзка и признанието за делата ми… Не мога да кажа, че не се вълнувам от това, напротив, смятам, че политиците винаги трябва да следят този коректив, а също и да влизат в политиката чак когато вече са направили много за себе си и кариерата си, за да правят повече за хората, докато са на власт. Благодаря и се радвам на оценката на хората в моя край – не е удобно сам да се изтъквам, но ето че съм почетен гражданин на Лом, удостояван съм с награди и определения като достоен българин на годината, следовник на народните будители, носител на бялата птица за дарителство и принос и т.н.

- Вие идвате в политиката не от нищото, както сме го виждали в други случаи, а правейки успешен бизнес. Къде ви завариха промените от 1989 г.? Как влязохте в политиката, кой ви покани, защо царят и НДСВ?

- Аз съм магистър по неорганична и аналитична химия на Софийския университет, доктор по химия на Природо-научния факултет на Карловия университет – Прага, и промените ме завариха като преподавател и доцент по хидрохимия в Минно-геоложкия университет в София. Като автор на две научни книги, три учебника за студенти и над 60 научни публикации в български и чуждестранни издания и участник в десетки национални и международни проекти, свързани с опазването на околната среда и водите. Скоро след промените, през далечната 1992 г., поставих началото на собствена фирма, която се занимава с това, от което разбирам. Днес, 26 години оттогава, "АКВАХИМ"  АД е работодател на 60 високообразовани българи – химици, биолози, медици, фармацевти, икономисти, което винаги е било „на светло“ и е плащало коректно данъци и осигуровки на брутния размер, за разлика от държавата, която невинаги е коректна към бизнеса, когато трябва да изпълнява ангажиментите си и да се разплаща за поръчки, които бизнесът е изпълнил в срок и качествено към нея.
Влязох в политиката през 2001 г. като народен представител на област Монтана, след като вече бях постигнал почти всичко в кариерата и бизнеса си. Поканата дойде от Симеон Втори, но не е тайна, че съм бил препоръчан от моя съученик и приятел от детството до днес проф. Огнян Герджиков, с когото животът ни събра и като двамата председатели на 39-ото Народно събрание.

- На какво всъщност се държи дългогодишното ви близко приятелство с много популярния български юрист, председател на Народното събрание и премиер – проф. Огнян Герджиков? Училището, детството, спортът, музиката, суингът, веселите приключения на младостта или политиката и обществената дейност – кое е това, което така силно ви свърза с него повече от шест десетилетия?

- Проф. Герджиков издаде автобиографична книга, в която присъствам в доста от неговите спомени и можете и оттам да си съставите мнение и да си отговорите на тоя въпрос.

- Събирате ли се още професорското каре за тенис - вие, Герджиков, Пламен Панайотов и Даниел Вълчев?

- Да, гледам така да направя програмата си, че неделя следобяд да не пропускам тениса. Така си почивам. И днес работя много активно във фирмата ми, като председател на партия "Българска нова демокрация" (БНД), част от коалиция "Реформаторски блок", член на Съвета на настоятелите на Българската академия на науките, член на Националния съвет на Асоциацията на индустриалния капитал в България, председател на сдружение „Приятелите на Радичков“… Програмата ми е разграфена нагъсто и напрегната, пътувам много у нас и в чужбина по работа, затова си давам тоя половин ден почивка в неделя следобед винаги, когато мога, и по начина, по който най-добре се чувствам – на тенис корта с Оги Герджиков и партньори, които често се сменят. Във времето най-често сме играли с Пламен Панайотов и Даниел Вълчев, известни професори юристи – и не само.

- Какво е вашето семейство – съпруга, деца, внуци?

- Със съпругата ми Яна се радваме на три дъщери и четири внучета, така че дългът ми към обществото и по тази линия ми се струва за изпълнен!