Ангел Найденов: Само общ ляв кандидат може да стане президент

V Ангел Найденов е роден на 28 септември 1958 г. в Кърджали. Бивш областен управител на Хасково. Депутат от БСП е вече в седем парламента – от 37-ото НС. Дългогодишен член на Изпълнителното бюро на БСП и бивш говорител на Националния съвет на партията.
V Министър на отбраната е в кабинета „Орешарски” – от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.
V През ноември 2014 г. Найденов бе изваден от лидера Михаил Миков от ръководния орган на столетницата с мотива, че е заместник-председател на парламентарна група и трябва да се следва разделяне на партийните ангажименти от тези в парламента.
V При формирането на кабинета „Борисов 2” той и Георги Гергов бяха проводници на тезата, че БСП трябва да участва в управлението.
 


 
- Г-н Найденов, на БСП й предстои конгрес. Промени ли се с нещо партията в идейно-политически план след тежката загуба на местните избори, определяна от анализатори като мозъчна смърт?
 
- Е, не мога да употребя чак такава силна квалификация и не я споделям, но при всички случаи ние се намираме в долна мъртва точка. А дали нещо се е променило – със сигурност. И за съжаление, то е в посока към регрес.
 
- Съвсем нищо ново ли няма да чуят вашите избиратели и симпатизанти на висшия ви форум. Ще надскочите ли идеята на лидера Михаил Миков за „преживяване на зимата и дочакване на пролетта”. Няма ли в партията по-дългосрочен хоризонт и перспектива от битовото оцеляване?
 
- Това е част от проблема. Това, че никой от настоящото ръководство не очертава някаква перспектива. Сегашното ръководство, не визирам само и единствено Мишо Миков, се занимава предимно с миналото и, за съжаление, остава в миналото. То няма някаква ясна визия, стратегия, подход съм бъдещето. А за настоящето пък въобще и не става дума. А дали членовете и симпатизантите ни ще чуят нещо ново – надявам се това да стане на конгреса. Всъщност то е задължително да стане на конгреса и трябва да бъде част от лидерската битка. Т.е. всички онези, които са сериозни кандидати за поста председател на БСП, трябва да излязат с нещо ясно. Отдавна мина времето на обтекаемите фрази.
 
- Корнелия Нинова се заяви като много сериозен претендент за лидерския пост. Тя действително алтернатива ли е на сегашното ръководство и въобще правени ли са сондажи в тази насока с лидера на ПЕС Сергей Станишев?
 
- Признавам си, че нямам представа дали са правени подобни сондажи и дали кандидатите за лидери на партията водят някакви разговори със Сергей Станишев. Не ми е известно подобно нещо. Според мен трябва да има такива разговори. И то не да се стремят да получат само и единствено неговата подкрепа, а по-скоро да сондират мнение за техните позиции. Сергей, вън от всякакво съмнение, е силна фигура и не мисля, че лидерската битка ще мине безучастно поне от негова страна. Корнелия Нинова със сигурност е алтернатива. Тя не просто се заявява, тя е една от най-силните, да не кажа най-силната алтернатива на сегашното ръководство в лицето на Мишо Миков. Всъщност, когато говоря за ръководство, нека да кажа, че аз не визирам единствено и само Мишо Миков. За съжаление, той е под силното влияние на други фигури в ръководството на БСП.
 
- Искате ли да назовете имена?
 
- Не, те със сигурност се разпознават.
 
- От дистанцията на времето може ли да се каже, че вие и Георги Гергов бяхте прави, когато поискахте БСП да влезе в управленския формат на Борисов?
 
- Не виждам нищо, което да ме опровергава. Нещо повече – виждам как например Мишо Миков в търсенето на аргументи за своята позиция срещу дясното управление споменава какви са лошите последици от това дясно управление. И за здравеопазването, и за дълга, и за редица други неща. Аз обаче бих казал, че ако ние бяхме в това управление, нямаше да ги допуснем. Или защо примерно ги допуснахме, неприемайки подадената ръка за съвместно управление. Иска ми се обаче нещо да изясня. Когато говорим за съвместното управление, аз винаги съм го отнасял към онзи момент след парламентарните избори през 2014 г., когато на хоризонта се задаваше или формирането на правителство, или нови предсрочни избори, които щяха да бъдат може би наистина най-тежкото изпитание за БСП. И тук дори вече бих могъл да се съглася с определението за мозъчната смърт на партията. Всъщност именно с оглед на онази нестабилност, която се очертаваше, беше и моята позиция.
 
- Възможно ли е БСП да реализира политика на сближаване с ГЕРБ след конгреса?
 
- Сега вече, честно казано, трудно виждам осъществяването на подобно взаимодействие между БСП и ГЕРБ. След отказа си за съвместно участие в управлението ние на практика дадохме живот на дясното, ние го реанимирахме. Но нека и аз, като част от сегашното ръководство, да не се вторачвам в миналото. Гледам напред с повече оптимизъм.
 
- Казвате, че сте реанимирали дясното, но шизофренността на Радан Кънев и на Реформаторския блок ли докараха бунта на мравките в ГЕРБ и възможно ли е от това да произтекат предсрочни избори?
 
- Не, не. Аз съм сред хората, които не мислят, че ще се стигне до предсрочни парламентарни избори. Не мисля, че и толкова сериозни са нещата в Реформаторския блок, че да ги накарат да се откажат от управлението и това да бъде стъпката към предсрочните парламентарни избори. Всъщност наскоро чух едно определение от проф. Михаил Константинов, което може би е най-точното към този момент. Той спомена, че партньорството между Реформаторите и ГЕРБ е брак по сметка. Очевидно, че този брак ще продължава, докато има сметка. Сметката очевидно е във властта, така че не виждам скоро да се случат кой знае какви сътресения. Вярно е, че поведението на Радан Кънев е по-скоро от областта на психологията и на психиатрията, а не толкова като политическо състояние. Така е. Всъщност политическата шизофрения доведе и до тази остра декларация на парламентарната група на ГЕРБ. Очевидно, че раздразнението им беше предизвикано от факта, че една част от тези, които са в управлението, се възприемат като опозиция, което обаче не им пречи да черпят всичките облаги на властта. Включително, разбира се, и тяхното присъствие на различни позиции в администрацията.
 
- Споменахте, че е можело БСП да се реализира през властта. Това обаче не би ли ви поставило в позицията, в която се намира АБВ. Възможен ваш партньор ли е Първанов за президентските избори, възможна ли е единна лява кандидатура?
 
- Няма как да ни постави в позицията на АБВ, защото имаше и такива варианти – БСП с АБВ и ГЕРБ. Защо го изключваме? На практика ръководството го изключи, разбира се. Тогава, когато има едно силно ляво присъствие в управлението, мисля, че резултатите от това управление, съответно състоянието на държавата – щяха да бъдат различни. Но това е в миналото. Шансът ни на президентските избори действително е единната лява кандидатура. И тук не разглеждам само единна кандидатура между БСП и АБВ. На нас ни е необходима кандидатура на лявото, което е много повече от БСП плюс АБВ. Не е въпросът дали може, а трябва да се стигне, ако търсим успех.
 
- А какво е отношението ви към определяния като ГМО проект на Кадиев, възможно ли е сътрудничество с Татяна Дончева, която ще бори мутрите с ДСБ, сътрудничество и с Велизар Енчев?
 
- Отиването на Татяна на Националната конференция на ДСБ нека да приемем като част от политическите аберации. Аз не гледам много сериозно на това отиване. Да, когато говоря за единна лява кандидатура, имам предвид всички части на лявото. Ако някой не се разглежда като част от лявото, това вече не е нито мой, нито наш проблем.
 
- По време на предишния конгрес имаше грозни намеци за предлагани пари, каква е гаранцията, че такова нещо няма да се случи отново сега през май?
 
- Признавам си, че не знам дали могат да бъдат дадени такива гаранции и дали има и е възможен такъв подход. Трябва да превъзмогнем подобни изкушения, ако изобщо ги е имало. Те не бива да бъдат част от начина, по който се определя бъдещият лидер на БСП. Върху подобен лидер винаги ще тегне сянката на съмнението и той никога няма да бъде силен лидер.