Ангел Найденов, депутат от „БСП-лява България”: Мъртви души крепят Миков на поста  

Ангел Найденов е роден на 28 септември 1958 г. в Кърджали. Бивш областен управител на Хасково. Депутат от БСП е вече в седем парламента – от 37-ото НС. Дългогодишен член на Изпълнителното бюро на БСП и говорител на Националния съвет на партията. През ноември 2014 г. Найденов бе изваден от лидера Михаил Микол от ръководния орган на столетницата с мотива, че е заместник-председател на парламентарна група и трябва да се следва разделяне на партийните ангажименти от тези в парламента.
Министър на отбраната е в кабинета „Орешарски” – от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г.
 
 
Интервю на Румяна Стефанова

- Пленумът на БСП в събота премина някак тихомълком, на фона на атентатите в Париж. Какво се случи на „Позитано”, г-н Найденов?

- Нямаше и как да се превърне пленумът на БСП в някаква централна или водеща новина. Още повече че отдавна БСП не влиза във водещите новини. За съжаление в събота всички бяхме разтърсени от новините, идващи от Франция. Светът стана свидетел на кошмарна терористична операция, реализирана в сърцето на Европа, в която загинаха и бяха ранени много хора. И трябва за пореден път да си дадем сметка, че това е война, която цели да внесе страх у голяма част от жителите на Стария континент, за да се постигнат някакви налудничави цели, плод на религиозни внушения...

- Искам да ви върна към БСП...

- Щях да се върна на тази тема, но просто нямаше как да започна своя коментар с БСП, защото на фона на това, което се случи във Франция, случилото се на „Позитано” е несъществена част. Но вече ви споменах, че отдавна БСП не е във водещите новини, защото ние губим своя потенциал на първостепенен политически фактор. Ние не сме втора сила, ние сме второстепенна сила. За съжаление това изчерпва случилото се на пленума на социалистическата партия.

- Бе обявено гръмко, че Изпълнителното бюро на партията подава оставка заради провала на местния вот. Защо другарите ви се отметнаха?

- Всъщност това, което се коментираше, че уж е подадена оставка от цялото Изпълнително бюро, на пленума стана ясно, че такава няма. Това е било прах в очите както на членовете и симпатизантите на БСП, така и на цялото общество. Беше обявено, че в разговор с председателя на партията Михаил Миков е изразена готовност от членовете на Бюрото да си подадат оставка. На пленума обаче самият Миков не внесе никаква оставка. Чест прави на Драго Стойнев, Илияна Йотова и Калоян Паргов, които заявиха, че не споделят тази неспособност да се носи политическа отговорност, и обявиха своите оставки от Бюрото. Всъщност това принуди Националния съвет да поиска да се гласува освобождаването на цялото Изпълнително бюро и резултатът беше 42 на 44 гласа да не подават оставки. Но този резултат в никакъв случай не дава онази увереност, която е необходима на политическо ръководство на партия от ранга на БСП. От тези 44 гласа 20 са на самите членове на Изпълнителното бюро. Сами разбирате, че от 150 членове на Националния съвет да крепиш своето политическо съществуване като ръководство, на базата на 20 гласа, е и срамно, и обидно, и смешно. Но очевидно това не ги впечатлява другарите от Бюрото.

- На пленума заявихте, че БСП прилича на руско село от времето на Потьомкин. Какво се крие зад красивите декори на партията?

- За момента има само декори. Оказа се, че на практика в БСП има много символично съществуващи организации, много мъртви души. Мъртви души, които са постоянен източник на делегати, на представителство, на претенции, ако щете. Това вероятно е и причината да се поддържат мъртвите души. Рано или късно обаче, всичко лъсва. И то лъсна с най-голяма сила тъкмо на тези местни избори. Имаме организации, които отдавна са загубили своята политическа дееспособност. Те са се превърнали с своеобразни културни клубове, клубове за споделяне или нещо от този род, но в никакъв случай не са политически организации. Имаме партийни председатели на основни или на общински организации, зад които не стои почти никой, освен един много тесен приятелски или семеен кръг. И тези хора са загубили способността да влияят в съответното населено място или община. Е, какви резултати да очакваме на избори, ако не катастрофа? Както и се случва. Това не иска да види ръководството. Затова сравних БСП с руско село от времето на Потьомкин, който, за да впечатли Екатерина Велика, по време на обиколката й в бедните южни райони на Русия нарежда по пътя на императрицата да се изградят декори на красиви селски къщи.

- Според вашите привърженици ръководството на партията се е вторачило повече във врага с партиен билет, отколкото към това да се държи като опозиция. Ще ги оборите ли?

 - С какви доводи да ги оборя? Мястото от ъгълчето на политическата сцена се оказа удобно място за политическата нищета на ръководството на БСП. Тогава, когато от сутрин до вечер повтаряте, че сте опозиция, което на практика не се реализира от някакъв набор от политически или парламентарни действия, какъв фактор можете да бъдете. Кого ще убедите, кого ще поведете? Кой ще ви потърси, за да решите един или друг проблем? На какви прослойки разчитаме? За това става дума. Това според мен е политическото безсилие. Дотам се доведохме, че на практика сме сведени до политически фактор, с който никой не се съобразява. Няма го ръководството в политическите битки. То в момента е във вътрешнопартийна кампания за оцеляване. Това очевидно отнема цялата му енергия и всичките му сили.

- Защо се стигна до това безсилие на партията, г-н Найденов?

- Няколко са причините, които ни доведоха до това състояние, в което се намира БСП в момента. Първата група според мен е организационната криза, за която говоря. Организационното ни безсилие даже в някаква степен. Втората група от причини са свързани с идейната безпътица, в която се намира БСП. Ние всъщност се върнахме в изходната точка от 1990 г., във времето на референдума за името на социалистическата партия. И тук ще използвам понятието „регрес”. Под етикета на олевяването и през лявото крило в БСП в някаква степен се извършва и процес на рекомунизация. За съжаление аз виждам тези признаци.

- Преброени ли са дните на Михаил Миков като лидер на БСП?
- Много повече се вълнувам от това дали са преброени дните на БСП.

- Френският президент Франсоа Оланд нарече атентатите в Париж „война”. Изправен ли е светът пред трета световна война?

- Дано да не стигаме дотам. Надявам се, че ще се прояви достатъчно разум от световните лидери, за да се стигне до решения, които ще ни отдалечат, а не да ни приближат към апокалипсиса на трета световна война. Но това, което се случи на 13 ноември в Париж, на 11 септември в Ню Йорк, на 7 юли в Лондон, е война, макар и не в класическата й форма. Да, трябва да си даваме сметка, че сме във война.

- Бяхте министър на отбраната в кабинета „Орешарски”. Подготвена ли е България за тази война?

- Подготвена е, защото България е сред потенциалните цели на джихадистите. Ние сме на практика сред заплашените страни. Така че, без да истеризираме нещата, трябва да се предприемат всички действия за защита на населението и държавата.