V Александър Руменов Ненков е син на конституционния съдия Румен Ненков. Икономист и политик е от ГЕРБ, народен представител в 41-вото, 42-рото, 43-тото и 44-тото Народно събрание.
V Роден е на 7 ноември 1983 г. в София. През 2002-ра завършва 35-о СЕУ „Добри Войников“. През 2007-а вече има специалност "Международни отношения" със специализация „Европейски страни“ в УНСС. През същата година записва Европейски отношения в СУ "Св. Климент Охридски".
V В периода от март 2005 до февруари 2007 г. работи като консултант и управител в частния бизнес сектор.
V В парламента е последователно секретар на парламентарна група, в Комисия по регионална политика и местно самоуправление, в Постоянна делегация на Народното събрание в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, оглавява групите за приятелство с Индия, Китай, Мексико, Куба, Палестина, Тайланд, Уругвай, Чили и Швейцария.
V Женен е. Има две деца.
- Г-н Ненков, какво е детството на едно момче, което не помни годините на тоталитаризма, нито 7 ноември, освен като рождена дата, но пък е расло изцяло на жълтите павета?
- Мога съвсем точно да го определя като щастливо детство. Имам брат Христо и по-голяма сестра Боряна. Аз съм средният. Винаги съм имал много приятели. Израснал съм близо до Народното събрание, в комплекса до парка "Заимов". Това си беше моят роден парк. Винаги, когато минавам оттам, с умиление си спомням детските мигове.Основно играехме футбол. Сега светът много се е променил. Когато аз бях малко дете, ме оставяха в парка и там изкарвах почти от сутринта до вечерта. Може би родителите ми не са имали такива притеснения, каквито имат сегашните родители. Аз вече съм баща на две деца и просто не си представям как ще оставя детето си цял ден без какъвто и да било надзор. Случващото се по света предопределя моделите на поведение, уплахата и страховете.
- Вашите родители са известни. Баща ви Румен Ненков е конституционен съдия, майка ви Юлия е в Комисията за защита на конкуренцията. Тази семейна среда - с безкрайно ангажирани хора, отрази ли се и как на възпитанието ви?
- Безспорно. Майка ми и баща ми, хората може би не знаят, бяха разделени. Аз обаче се гордея с тях, защото те са постигнали всичко в живата не толкова с ръцете си, а основно с акъла си. Тръгнали са от най-ниското йерархично стъпало до най-високото в сферите, където са ангажирани. Издигали са се сами повече от 30 години. Баща ми сега е буквално пред пенсия. На майка ми, да е жива и здрава, ѝ предстоят още няколко трудови години. И това са хора, които винаги са ми давали пример как човек трябва да бъде всеотдаен, да има амбиция, да не се оставя на произвола и инерцията, да търси начини да се развива и да постига своите цели. Това винаги ми е било пътеводна светлина в живота. Разбира се, да си син на известни в някаква степен родители, има и своите недостатъци.
- Правеше ли това впечатление на съучениците ви?
- Когато съм бил в училище, майка ми и баща ми още не са били толкова известни фигури. Това се засили повече в последните години. Откакто и аз съм в политиката, негативите са повече, защото виждате, буквално преди няколко месеца, моето семейство беше подложено на натиск. Постоянно се тиражира, че едва ли не някой е обвързан с някого.
- Защо ви атакуват?
- Много е лесно, защото като се каже, че майка ми е в еди-каква си комисия, тя беше и заместник-кмет на Столичната община дълги години, или че баща ми е конституционен съдия и преди това е бил в съдебната система, тези известни в техните среди публични хора стават много лесно смилаеми за обществото. Много хора си казват: вижте майка му, баща му, него, съпругата му... А ако човек се вгледа в историята, ще види, че всеки един от нас има собствения си път. Знаете ли, баща ми беше много против, когато му казах, че ще се занимавам с политика и ще влизам в партия. Било е още когато съм бил студент - 2007 г., преди да се учреди ГЕРБ.
- Какви бяха аргументите му?
- 10 години след онова време осъзнавам какви са били аргументите му. Когато си млад и имаш големи амбиции, имаш чистия и романтичен порив, имаш идеи, не си даваш сметка, че ще се сблъскаш с недотам розова действителност. Нещата не са толкова черни и бели, а са силно комплицирани. Често и най-доброто желание да имаш, системата е така устроена, че не ти позволява да реализираш целите си. Аз обаче съм с чиста съвест. Нямам какво да крия.
- Как стигнахте до идеята да влезете в политиката, някой покани ли ви?
- Още докато бях в университета, когато завършвах международни отношения, осъзнах, че това е специалността ми. Историята на политическите събития винаги ме е изкушавала не само като образование. Участвал съм активно в студентските съвети. И някак си още като се зароди идеята за сдружение ГЕРБ, нито съм познавал Бойко Борисов, нито Цветан Цветанов, идеята за гражданското общество и добавената му стойност, а и предвид ситуацията в страната, този мъчещ ни все още преход, ме доведе до младежкото желание да вляза в политиката. Първият ми допир с нея беше, когато помолих майка ми да ме запознае с колегата си Цветан Цветанов, тогава той беше заместник-кмет. Говорихме, казах му, че искам да се включа. Тогава нямаше нито организация, нито структури.
- Какво ви каза той?
- Той ми каза: "Знаеш ли, имаме младежка организация, виж се с момчето там. Каквото решите, както искате, го направете. Набирайте млади, активни и интелигентни хора, които да влязат и да се изгради една младежка структура”. Така започна създаването на младежкия ГЕРБ. 2009 г. бях номиниран да отговарям за една част от структурите в София и като народен представител. И оттогава съм в Народното събрание.
- Това е 41-вият парламент.
- Звучи малко страшно - четири мандата, а съм на 34 години. Но пък знаете, че мандатите идват малко по-бързо и по-бързо си отиват в последните години.
- Екзотика ли е, че оглавявате групите за приятелство със страни като Индия, Китай, Мексико, Куба, Палестина, Тайланд, Уругвай, Чили?
- Няма нищо екзотично. Това са стандартни срещи. Никога нито съм канен, нито съм ходил до някоя от тези държави. Посрещаме гости оттам и ги запознаваме с българските държавни приоритети.
- Разказвате за Цветан Цветанов, а какви са отношенията ви с Бойко Борисов, чувате ли се, разговаряте ли, обменяте ли мнения?
- Разбира се, много по-рядко, отколкото с Цветан Цветанов, който е председател на парламентарната ни група. Чуваме се и с премиера.
- Как се запознахте с Борисов?
- Честно да ви кажа, не помня как се запознах с Борисов. Може би в хода на създаването на младежките структури. Млада партия сме и е естествено той да насърчава младите. Борисов делегира възможности за реализация. Ако не оправдаеш доверието му обаче, е безкомпромисен. Но пък ако го оправдаеш, ти дава път да се развиваш и да покажеш максимума от своите възможности. Това е силата на един лидер. Не става насилствено при него. Стимулира те да действаш и работиш. Тогава ще имаш своята реализация. Аз самият съм за симбиозата между младите и активни хора и мъдростта на опита. Макар и трудно, трябва да се търси златната среда.
- Къде виждате собствената си реализация?
- В парламента е изхабяващо. Стресът и негативните емоции са много силни. Политиката ми харесва, не го крия, смятам, че има смисъл. Смятам, че тук ми е мястото. Планове обаче не правя. Времето ще покаже.
- Как се запознахте със съпругата си Пламена?
- Ние сме колеги от университета. Познаваме се от много години. Сближихме се интимно след това. Мога да кажа, че имам прекрасно семейство, което обичам безкрайно. Имам две прекрасни деца - Мартин и Никол. Никол се роди преди три месеца. Щастливи сме.
- Как се справяте при тази си ангажираност, помагат ли бабите и дядовците?
- Ние сме много организирани. И двамата сме доста амбициозни въпреки ангажиментите. В общи линии успяваме сами да се справяме. Разбира се, бабите и дядовците имат своята роля, но тя не е толкова водеща. С второто дете организационно е по-сложно.
- Намесиха името на жена ви Пламена в скандал с "Булгартрансгаз", покрай "Кумгейт" и Делян Добрев се твърди, че се опитвате семейно да овладеете енергетиката. Колко сериозно е това?
- Изключително несериозно е. Жена ми е в този сектор много преди шефът на „Булгартрансгаз” Георги Гегов - бог да го прости, почина скоро, да ни е кум. Тя е работила по линия на международните контакти, има специализация в Англия, в САЩ. Всеки, който не е злонамерен, може да провери и да направи съпоставка. Тя има качества, не е някоя калинка. Избрахме Гегов да ни е кум, защото той ни подтикна да се оженим, по-бързо да имаме деца. Съпругата ми е първият случай в историята, при който заради обществения натиск подаде заявление за напускане, когато беше бременна в деветия месец. Тя е човек с голямо достойнство. Напусна, за да не се спекулира с името ѝ, както и с това на Гегов.
- Как си почивате?
- И аз, и съпругата ми сме запалени скиори. Тази година с бебето е по-сложно, но имаме желание да отидем до някой от нашите курорти. Обикновено караме на Боровец. Може да отидем и до Банско. Най-голямата ми амбиция в личен план е да накарам Мартин, който е на 4 годинки, да започне да кара. Вече се спуска. Така зимата се зареждаме повече, отколкото лятото на море.
- Имате ли домашни любимци?
- Въпросът е сериозен. Той подлежи да бъде решен. Аз, разбира се, съм пò против. Желание има. Съпругата ми е по-благосклонна, но съм казал на сина ми, че когато бебето стане достатъчно голямо, че да може сами да се грижат за него, ще може да има куче или котка. Аз самият съм имал няколко кучета. Предпочитам ги. Тогава ще съм готов да им купя. Засега не сме говорили за порода.
- Имате ли време да четете?
- Рядко ми остава време. Чета за живота и речите на Чърчил след Втората световна война. Парадоксално е, че такъв велик политик, спасил Англия от ботуша на немската армия, никога не е печелил избори.
- Каква е музиката ви?
- Слушам всякаква музика. Нямам някакви особени предпочитания. Чалга не слушам, но ако съм някъде, където звучи подобна музика, не ми пречи. Установих случайно, че радиото и касетофонът в колата не ми работят.
- Какъв автомобил управлявате?
- Фолксваген пасат. Скоро даже го взех от сервиза, сменяха масла и филтри.
- Кой готви вкъщи, съпругата ви?
- О, да. Тя е страхотен кулинар. Знаете, щастието минава през стомаха на мъжа, затова бързам да се прибера вечер. Аз обаче съм много подреден, даже повече от нея.
