Стефан Янев, лидер на партия „Български възход“: Чуваме се редовно с Румен Радев, имаме много общи визии за развитието на България

Стефан Янев е бивш секретар по сигурност и отбрана на президента Румен Радев, бивш служебен вицепремиер и служебен премиер на две негови правителства през 2021 г., бивш военен министър в кабинета на Кирил Петков и сегашен лидер на новата партия „Български възход“.

Какви са мотивите да се хвърли самостоятелно в политиката със своя партия, на какви избиратели и на какви партньорства разчита военният като политически лидер – Янев разкрива ексклузивно пред ПИК.
 
- Г-н Янев, зная, че след като се разделихте скандално с Кирил Петков, Румен Радев ви е предложил да се върнете в президентството, а вие сте отказали с репликата, че имате мисия. Вярно ли е това и каква е вашата мисия?

- Това е интерпретирано в медиите по този начин. Какво се е случило, не е толкова важно за хората, тъй като резултатите ги виждаме всички. Ако говорим за мисия, мисията, която аз съм поел със своите съмишленици, е именно сформирането на нова партия – „Български възход“, която вече е на път да се структурира, да се подготви, ако имаме кампания за извънредни избори в предстоящите месеци. Да направим всичко възможно да оправдаем доверието на българските граждани. Най-напред да се заявим с нашите цели, приоритети и идеи за едно по-добро бъдеще за България. И, разбира се, да търсим подкрепата на хората, така че те да ни припознаят и да ни гласуват доверие.

- Всичко това е много добре, но политическото пространство е пренаселено. Защо да изберат вас хората? Познават ви в качеството на управленец, в качеството на съветник, на секретар на президента и изведнъж да ви изберат вече като идеология, защо?

- Съгласен съм, че политическото пространство е пренаселено. Но в тази пренаселеност липсва един елемент, който ни мотивира да сформираме нова партия. Партиите в политическото пространство – не само в България, а и в Европа, САЩ, тоест част от този колективен Запад, към който ние се причисляваме, практикуват нещо, което не е типично и не е логично от гледна точка на партийния живот. Става дума за връзката между партиите и гражданското общество. Връзката между гражданите и тяхното политическо представителство. Тази връзка е много спорадична, много видима във време на предизборна кампания, да кажем. И след това като че ли тази връзка изчезва и гражданите губят усещането, че те наистина са представени във властта, че техният глас се чува, че техните реални проблеми се решават. Партиите създават едно впечатление, че се занимават с вътрешнопартийните си профили, с техните си червени линии и начин на взаимоотношение. И това е един дефицит според нас. Хората, които създаваме „Български възход“, имаме идея как да запълним този дефицит и това е наша много сериозна амбиция.

- Трябва обаче нещо да изясним. Когато се разделяхте с Кирил Петков, той ви обвини, че не говорите в един глас по повод войната в Украйна. Вие я нарекохте военна операция. Но само дни по-късно чух Кирил Петков да казва вашите аргументи, абсолютно същите. Можете ли да ни кажете истината, заради която се разделихте?

- Нека започнем от това, че в говоренето на Кирил Петков непризнаването на моите аргументи и по-късното им използване е един от феномените, които срещам много често. Той е демонстрирал неразбиране и с други министри, но някак си не е намерил сили или начин да се раздели с тях по една или друга причина. Но това са въпроси към него. Истинската причина е, че аз не съм бил привърженик на това, което се демонстрира, и го виждат всички български граждани в работата на това правителство, а именно – търсенето на някакъв вид популизъм, на някакви решения, които до голяма степен са неразбираеми, които се базират по-скоро на емоции, отколкото на трезв анализ на ситуацията в момента и на бъдещите последици за страната. Това е основното, което ни раздели и което ни разделя в момента. Защото, когато нямаме точен анализ на ситуацията или не са взети предвид всички възможни аналитични последици за бъдещето на страната, това означава, че всички български граждани стават потърпевши на една политика, която е до голяма степен волунтаристична, до голяма степен на базата на емоции, а не на трезв анализ. Затова, защото най-важно е решенията, които се вземат, да бъдат в интерес на хората. Да осигуряват устойчивото развитие на България, а не вкарването ѝ в спирала от кризи, каквото виждаме в момента, и докарването до ситуации, в които българските граждани, българският бизнес да нямат възможност да правят своите прогнози дори в средносрочен план. Не говоря дори за дългосрочен. Нашият хоризонт не се измерва вече с месеци и години, той реално се измерва със седмици.

- Даже с дни, бих казала. Давам си ясна сметка, че говоря с натовски генерал. Но искам нещо друго да попитам – от тази гледна точка изгонването на 70 служители на руското посолство в полза ли е за бъдещето на нашите отношения и на българските граждани?

- Нека първо да коментираме какво точно означава словосъчетанието „натовски генерал“. Нека ви кажа моята трактовка. България е в НАТО и всеки един български генерал може да бъде медийно оцветен, че е генерал на НАТО също. Но в крайна сметка моята служба в блългарската армия винаги е била със самочувствието и задължението да бъда генерал от българската армия, да защитавам българските национални интереси и начина, по който се изграждат българските въоръжени сили, те да изпълняват основната си задача по конституция и закони.По отношение на изгонването на руските дипломати въпросът е деликатен от гледна точка на това, че принципно държавата трябва да постъпва така с всеки един дипломат, който превишава своите пълномощия по Виенската конвенция с нетипични действия по отношение на сигурността на нашата държава. Това твърдо трябва да се прави от държавата, когато има такива дипломати, които се занимават с несвойствена дейност, независимо от коя държава са. По отношение на руските дипломати, понеже бройката е голяма, да не влизаме в коментари кой на каква длъжност е бил и колко данни и доказателства има за него, това не може да го коментираме, защото е класифицирана информация. То беше предмет на закрито заседание в Народното събрание, така че народните представители вероятно са по-добре запознати с тези детайли. Но смущение буди, първо, начинът, по който се прави това. И пак отиваме на същия разговор – дали е направен точният анализ какво означава това от гледна точка на двустранните отношения между нашите две държави. В дългосрочен план е важно тези отношения да ги има на междудържавно ниво и те да бъдат прагматични от гледна точка на българския интерес и от гледна точка, разбира се, и на другата страна, защото в противен случай не е прагматизъм. Когато такова действие е неизбежно, има начин за тиха дипломация и да се запази добрият тон и в бъдещи икономически отношения най-малкото. Защото за всички е известно, че това, което говорим – за диверсификация на енергийните ресурси, е по-скоро пожелание към този момент. Някаква фикция. Да, работи се в този процес, но тази дума я чуваме от години и резултатът е все още такъв, че преобладаващият процент енергийни ресурси, които ползваме, са с произход Русия. И от тази гледна точка, между другото, това е поведение на ЕС като цяло, и България в това число, ние, общоевропейците, направихме така, че използвайки санкциите срещу Русия, получихме ефекта на бумеранга. Който се отразява на нашите икономики. Съответно, когато нашите икономики не са в цветущо здраве и вървят към рецесия, това означава, че всички граждани на ЕС, в частност на България, страдат от тези действия. Въросът в чисто български план е – ще имаме ли газ за зимата, но ако имаме – на каква цена. И двата въпроса са изключително важни за българските граждани, за българския бизнес, защото всички ние плащаме тази цена.

- Малко за натиска да поговорим. Помня една ваша фраза, когато бяхте служебен премиер, че ще гласувате за Кирил Петков. Под натиск ли беше изречена тази фраза?

- Не, не беше изречена под натиск и не мисля че фразата е правилно цитирана. По-скоро казах – бих ги подкрепил. Това беше периодът, в който бяхме работили заедно в първото служебно правителство с всички плюсове и минуси на тази обща работа. При условие, че преди това не сме се познавали. Имал съм предвид факта, че все още имах надежда, че тези млади хора имат достатъчно капацитет да вървят напред и да се учат, да опитат да вникнат в същността на институционалното взаимодействие, функционирането на държавата. Което, за съжаление, след това не го видях.

- А кой ви ги „даде“ Кирил Петков и Асен Василев?

- Никой не ми ги е дал. Знаете как става сглобяването на едно служебно правителство. Президентът назначава служебното правителство. Той ни назначава всички.

- Но вие сте начело. Значи можете да работите с тези хора.

- Така е. На този етап преценихме, че може да работим заедно, така че общо дело е.

- В момента обаче Асен Василев намеква, че американското посолство отново оказва натиск едва ли не да продължи това управление още. В този парламент. Вие имате ли такава информация?

 - Не, аз нямам такава информация, но по отношение на изявленията на Асен Василев може би трябва да му се зададе въпросът: ако той казва, че има натиск от американското правителство, а в друго интервю казва, че не приема натиск от никое посолство и никое правителство, кога е искрен. Защото искреността в политиката е много важна. Нещо не я забелязвам и това е една от другите задачи, които имаме – да дадем тон, че с хората, с гражданите трябва да се говори искрено.

- Тогава кажете искрено – какво се случи между вас и президента?

- Нищо не се е случило.

- В добри отношения ли сте?

- Разбира се.

- Чувате се, разговаряте?

- Да.

- Стои ли зад вас политически?

- Това е един въпрос, който не искам да коментирам. Защото знаете правомощията на президента. Би трябвало да е равно отдалечен от политическите партии и е длъжен и трябва да работи с всички.

- Това е така, но като съмишленици, да речем, като визия за по-нататъшното развитие на държавата?

- Имаме голямо количество теми, за които споделяме общи визии, но аз не мога да говоря от името на президента.

- „Български възход“ трябва да намери поддръжници. Къде ще търсите устойчивите избиратели, онези, които твърдо ще стоят зад вас?

- Това е добър въпрос и той донякъде е свързан и с въпроса за идеологията. Това, което нас ни обединява като партия, е този профил, който се нарича национален консерватизъм. Искам да отворя една скоба и да обясня, че това не е типичният традиционен консерватизъм, който представлява, да кажем, едрия капитал, едрия бизнес. Това е формулировка, която поставя в центъра националната държава. Нейното развитие във възходящ ред на базата на реализацията на националните интереси. Това е в основата на нашия политически прект. Консервативната част се отнася до чисто българския патриотизъм, българските традиции, българското отношение към дом, семейство, училище. И разбира се – това, което е пряко свързано с консерватизма, което се формулира като управление на закона. Тоест законност, ред във всяко едно действие във функционирането на държавата. С тази забележка и с тази скоба, която затварям, искам да кажа, че нашата цел не е да разединяваме, да търсим дадена прослойка или дадена група от хора, които твърдо вярват в тези ценности, които току-що споменах. Партията ни си поставя за цел да бъде отворена към всички български граждани с техния талант, с техните амбиции, с тяхното желание за развитието на страната. Без значение до момента къде са имали претенции или афинитет да бъдат позиционирани, а по-скоро обединяване на всички таланти, които милеят за бъдещето на страната, които искат тя да се развива, в тази страна да възпитаваме нашите деца и нашите внуци.

- Спомням си фразата на един много обичан български политик – д-р Петър Дертлиев: „С ума и таланта на целия народ“.

- Дай Боже, хубава фраза е.

- Това намирисва на социалдемокрация, не знам дали така ще го класифицират политолозите.

- Работа на политолозите е как ще го класифицират. И нека да намирисва на всичко. Защото мъдрост, талант, достойни българи има във всички сфери на обществения живот. Ние разчитаме на тях и на желанието им да развиват страната си и заедно, колективно да вървим напред.

- На вас ви предвещават влизане в парламента, ако изборите са съвсем наскоро. Там пак ще трябват коалиции. Чертаят се едни червени линии от партиите... Кажете вие – с кого „да“, с кого „не“?

- Преди да говорим в конкретика с кого „да“ и с кого „не“, първо искам принципно да кажа, че чертаенето на червени линии от партиите предвартилено, преди да са седнали на масата на преговорите, не е добър подход според мен. Защото принципно идеята е, че партиите търсят подкрепа от гражданите, за да влязат в управлението, в изпълнителната и законодателната власт, за да взаимодействат. Така че предварителното чертане на червени линии не е полезно. Аз заявявам многократно вече, че ние нямаме предварително червени линии, нито искаме да копаем червени ровове. Ще взаимодействаме с всички на принципна основа. Принципната основа означава, че има базисни ценности, базисни цели, които си поставяме като партия, от които няма да направим отстъпление. Една от тези ценности е защитата на националния интерес. Оттам нататък, когато знаем, че тръгваме с такава рамка и намерим съответните не толкова сподвижници, а начин на споделяне на идеите от други партии, ще търсим практически решения за потенциални коалиции или каквото е необходимо.

- Това означава предварително да напишете програма.

- Програма имаме. В момента доста широка група експерти работят по програма, която обхваща всички сфери от обществения живот, с идеи за съответни промени и подобрения. Ако трябва да бъдем честни и искрени пред хората, трябва да им покажем начина, по който смятаме да решаваме дадени проблеми. Предварително искам да кажа – ние не сме партия от хора, които смятат, че сме месианци или някакви наивници, които мислят, че може да решим всичко за 24 часа или за два месеца, да спасим България, да я направим просперираща... и да не се връщаме на стари лозунги, които са използвани през годините. Напротив. Бих искал да кажа, че предстои много работа, много труд във всеки един сектор, с много детайли, с малки стъпки. Но въпросът е във всички тези стъпки да стои общественият интерес.

- Вие малко като Чърчил...

- Не, напротив. Даже вече имах възможност да кажа, че като Чърчил няма да обещавам „кръв, пот и сълзи“, но в същото време обещавам на всички български граждани, че не мога да ходя по вода.