Стефан Мавродиев: Киното ни издъхва, снимат се фейсбук сериали

Стефан Мавродиев ще посрещне своя 75-годишен юбилей на 29 декември. Любимецът от сцената и екрана казва за себе си, че е работещ пенсионер – той не спира да играе в Младежкия театър, където и поставя пиеси. Публиката може да гледа Мавро в спектаклите „Страхотни момчета”, „Летище”, „Вятърът в тополите”, „Кухнята”, „Иванов”, „Как Инджето не стана цар”.

- Г-н Мавродиев, скоро закръгляте 75 години, как ще празнувате юбилея?
- Мразя думата „юбилей“. В момента репетирам една пиеса във връзка с моя празник, но не мога да разкривам подробности.

- Някои колеги от вашето поколение се снимат в новите български сериали, ще видим ли и вас в някой тв филм?
- В момента не снимам. Те, сериалите, вече не се занимават много с нас. Участвах в „Скъпи наследници”, но моят герой си отиде от този свят.

- Навремето имаше сериали, които се превърнаха в истинска класика за публиката. Съвременните български тв филми качествени ли са според вас?
- Сериали се правят навсякъде по света, това е част от съвременния живот. Има и добри неща в нашите сериали. Отначало почват малко тромаво, малко скърцат нещата, но постепенно се получава. Това се прави с опит, с натрупвания, особено при сценаристите. В последно време сериалите станаха доста, което е хубаво. Навремето имахме много кино. Но това са други времена, други закони, други правила на играта. Сегашните сериали се занимават все повече с бита на хората, усеща се силно влиянието на „Фейсбук“. Интригите преобладават. Макар че в един сценарий основното нещо е интригата. Когато тя е с мярка и води до големи промени и обрати, значими в човешкия живот, тогава е много интересна. Но тъй като сериалите са много дълги произведения, в самата им природа има нещо много раздуто и оттам у зрителя може би идва това усещане за известна недостатъчност. Такива са нещата по света. Така че аз не мога да бъда съдник.

- А открояват ли се добри съвременни актьори?
- О, да, аз обичам съвременните актьори и в Младежкия театър имам много млади колеги. И играя с тях, и поставям с тях представления. Например в постановката ми „Иванов” от Чехов участват съвсем млади актьори, които за пръв път играят такива сериозни неща. Има и една силна група в спектакъла, тежката артилерия, но те са пример. А това обогатяване на  поколенията е прекрасно. Аз съм много доволен от моите млади актьори, те много бързо схващат какво се иска, кое е важното в нашата работа.

- А сега май няма нова тежка актьорска артилерия, защо?
- Това е Божа работа. Деликатно е. Но има, има. Понякога това, в което актьорите участват – говоря главно за телевизията, леко ги издребнява, принизява ги. Самите неща, с които се занимават понякога, нямат значимостта, която да издигне тях самите в очите на публиката като хора, които говорят значими неща. Там е проблемът, а не в актьорите. В театъра е различно, там се поставят сериозни пиеси.
- Вие в кондиция ли сте, ходите ли още на фитнес?
- Бях малко болен и си бях вкъщи. Но по принцип ходя на фитнес.

- Как се оправя един актьор пенсионер с бита и ежедневието?
- Аз съм пенсионер, но работещ. Взимам заплата от театъра.

- В театъра има заплати и по 600 лв. Това нормално ли е?
- Има много такива заплати, да. Това не е никак добре. Деликатно е положението, зависи от много неща. Системата е толкова объркана, че не мога да разсъждавам върху нея.

- Едно време актьорите бяха на пиедестал...
- И по наше време имаше проблеми, само че имахме например една премиална система навремето, която заработи 80-те години и беше много добра. Имаше и много работа. И слава Богу, в момента има работа за актьорите в телевизията благодарение на сериалите.А киното ни издъхва. Не му е намерена цаката как да се финансира. Все е едно объркано. Има хубави постижения, които, за жалост, минават метър, не се забелязват. Примерно „Докато Ая спеше”, много сериозен филм. Навремето имаше киносистема, всеки град имаше кино, после ги превърнаха в бинго зали. Защото са алчни глупаци, затова. Алчността и дребнавостта са убийството на тоя народ. Пази Боже, сляпо да прогледне. В момента, в който човек попадне в ситуация, удобна за негово лично облагодетелстване, той няма спирачки. Такъв е начинът на живот в нашата страна. Понятията „демокрация“, „свобода“ са разбрани по много идиотски начин. Да не говорим за тези неща, че се ядосвам. Мразя политиката и толкоз.

- Не е ли жестоко отношението към пенсионерите в държавата?
- Ами то всичко е навързано. Ти като се държиш спрямо другите по определен начин, ти не им помагаш, ти си против тях, ти им пречиш – защото ние сме страната на самопречещите си. Когато пречиш на другия, много по-страшно пречиш на себе си. Мислиш си обаче, че това е хубаво за теб. Не виждате ли как се самоунищожаваме. 500 години робство не са малко. Робска работа, гяурска. И сега, като казаха, че сме свободни, всичко изби.