- Г-н Гърневски, феноменът 11:11 от преференциалния вот в листата на ГЕРБ в Пловдив ли ви вкара в 44-тото Народно събрание?
- В Пловдив живеят интелигентни хора и те са наясно с преференциалното гласуване. С политика се занимавам повече от 25 години и съм много добре познат в града. Бил съм три мандата лидер на СДС, три мандата - на ДСБ, кмет на Пловдив, три мандата - общински съветник, и всичко това се е случвало след демократични избори. Разбира се, че има доста хора, които не ме долюбват, но очевидно има и доста хора, които ме одобряват, след като съм избиран на толкова различни политически позиции. Политикът е политик, докато го избират избирателите. И пет пари не струва, ако не получи необходимите гласове. Вероятно феноменът 11:11 е изиграл също някаква роля в избирането ми за народен представител, но в голямата си част аз познавам лично хората, които са гласували за мен. По време на кампанията телефонът ми не спираше да звъни, като отвсякъде се сипеше подкрепа. 11:11 го приемам като едно намигване на съдбата, която явно бе обърнала лицето си към мен. Така от 11-а позиция се наредих на втора в листата - веднага след премиера Бойко Борисов. Ще припомня обаче, че на местните избори през 2015 г. в листата на ГЕРБ за общински съветници бях подреден чак на 24-то място (номерът на листата бе коренно различен), но отново след преференциален вот се наредих между първите трима след кмета Иван Тотев.
- Защо сте с ГЕРБ, когато цяла България ви познава като отявлен седесар и костовист?
- Аз и сега продължавам да бъда седесар. Нима могат да изчезнат от сърцето ти онези романтични битки по улици и площади за демокрация? Колко надежди, колко мечти бяха разлюлени над възторжените множества, за да бъдат погребани от бездарни, недалновидни и себични политици. Да не говоря за внедрените провокатори. А когато все пак спечелихме цялата власт и звъннаха сребърниците, колцина устояха на изкушенията? През 2003 г. в препълнената зала на Градския дом на културата в Пловдив заявих, че СДС се превръща в търговско дружество, което до 5-6 години ще изчезне. Синьото политбюро ме изключи от сините редици, но към днешна дата „Раковски” 134 се превърна в един опустошен храм, в който стотици хиляди някога изповядвахме душите си. Същото сполетя и ДСБ, след като двете ръце на синьото тяло - СДС и ДСБ, лекомислено съсякоха толкова трудно създадената по места, но с големи надежди Синя коалиция. Тогава напуснах и ДСБ, и Иван Костов. В Общинския съвет в Пловдив останах независим общински съветник. На 17 септември 2008 г. под тепетата бе извършен преврат, като през задния ход на власт в общината, без спечелени избори, дойдоха узурпаторите от БСП. Управляващата дотогава ПП ГЕРБ изпадна в опозиция. Доста от съветниците от малките партии веднага се настаниха на „червената трапеза“. Лично аз постъпих точно обратното, присъединих се към свалените от власт в лицето на ГЕРБ и така и до днес работим заедно, без да съм станал техен член. И няма как да бъде иначе - и на местно, и на национално ниво ГЕРБ е единственият гарант за развитието на България, както и за необратимостта на европейското й бъдеще. А това е достатъчно условие гражданското сдружение „Разум“, на което съм председател, да подкрепяме ГЕРБ.
- Кой сте вие всъщност, къде сте роден, какви са родителите ви, детството ви?
- Роден съм на 18 януари 1953 г. в Пловдив и с малки изключения вече 64 години живея в родния си град. Пазя страхотни детски спомени от любимото ми Марково, откъдето произхожда по-голямата част от рода ми. А корените му са видели бял свят преди повече от два века в родопското село Косово, на няколко километра от Нареченски бани. Родителите ми, като част от род, гледан с недоверие от народната власт, с доста лишения осигуряваха насъщния хляб. Живеехме в постоянна несигурност, както много други семейства от нашата черга - лев за лев и ден за ден.
- Имате ли младежките си лудории и санкции?
- Че кой младеж ги няма?
- Какво помните от бригадите, лагерите, казармата, студентските години?
- Младежки лудории, футбол до припадък, първата целувка, вълшебните трепети. Не закъсня китарата, младежката група „Стрелите на Амур“. Най-голямо разочарование изпитах с казармата. Приятели и съученици служеха в редовната армия като парашутисти, танкисти, граничари – все мечти от детството на всяко момче. А мен ме изпратиха да служа в Строителни войски – родът ми имал някакви неуредени сметки с „народната власт“, установена след 9 септември, та ги изплащахме и ние, внуците.
- Увлечения, любови, сватбата, съпругата Донка?
- Нямах много време за пилеене. Нещата в семейството ми изискваха отрано да се грижа за хляба си. Отгоре на това на една младежка забава, докато с бандата подлудявахме с танцуващите рок, забелязах Донка. Запознахме се и тя, докато не ме отведе в гражданското, не ме остави на мира. Набързо, за има-няма година, се родиха и двете ни деца. Чак тогава дойде ред на студентството, но не можех да му се наслаждавам като другите, които учеха редовно, защото по обясними причини го карах задочно във ВИИ „Карл Маркс“ София.
- Как всъщност влязохте в политиката?
- В началото бе любопитството, миришеше на промяна, която ненадейно, поне за нас непосветените, ни сполетя. Започнаха да се възстановяват старите партии и тъй като дядо ми Спас някога е бил симпатизант на Андрей Ляпчев от Демократическата партия, на 7 януари 1990 г., при възстановяването й в кино „Балкан“ в Пловдив, се записах в нея. Тогава работех като стоковед в държавната печатница и ме ангажираха да помагам за издаването на вестника на партията - „Демократическо знаме“. Постепенно политическата мелница ме завъртя и така - цели 27 години.
- Кой е истинският Спас Гърневски – пролетарският поет, печатарят, площадно-барикадният трибун или кметът на умиращия без хляб при Жан Виденов Пловдив?
- Доколкото го познавам, Спас е един много земен човек, здраво стъпил на земята. Последователен и неотклонен от посоката си. Трудно взимам отговорните си решения, но веднъж взема ли ги, връщане назад няма, каквото и да ми струва това. Отбягвам да летя в облаците, защото знам, че и да направя опит, Донка ще ме приземи веднага. За тези 27 години съм разбрал отлично, че политиката не е и не бива да бъде скок, а дълъг път, който трябва да извървиш, и то без да криволичиш. Онези, които опитваха със скок, падаха тежко и отдавна ги няма. Изчезнаха цели партии. Изчезна дори автентичната десница.
Пролетарския поет го измислиха моите червени „приятели“. Ако съм бил такъв, трябваше преди промените да имам поне 2-3 издадени книги? Нямам нито една. В официалния литературен печат са отпечатани не повече от 5-6, и то лирични стихотворения. Истината е друга. В тежките политически битки в Пловдив, в които участвах активно, противникът си служеше с всевъзможни прийоми за дискредитиране. След 10 ноември съм бил директор на издателство „ Христо Г. Данов“, „Полиграфия“ АД, кмет на Пловдив, директор на летище Пловдив. Никой не може да каже: Спас Гърневски присвои 5 лева, приватизира 5 квадрата или извърши еди-какви си злоупотреби. Най-накрая им подхвърлиха от някогашната печатарска многотиражка две мои стихотворения, прочетоха ги както дяволът чете евангелието и с Гьобелсова пропаганда ме изкараха пролетарски поет. Но сами си сложиха капана. Ако съм бил пролетарски поет, значи съм бил на страната на обикновените хора, на пролетариата и, естествено, срещу чорбаджиите изедници - по Жан Виденов. А кои бяха чорбаджиите изедници и преди 10 ноември, и след 10 ноември, та чак до днес – ами разбира се - комунистическата мафия. След като разграбиха държавата и я фалираха през 1989 г., в прехода се самоназначиха за капиталисти и днес са видни строители на капитализма именно със заграбените от народа крупни капитали.
- Имат ли основание тези, които с днешна дата ви обвиняват, че възраждате езика на омразата в парламента? Ако комунизмът е проблем, синият не е ли също толкова страшен, колкото и червеният?
- Зад фразата „езикът на омразата“ другарите се опитват да прикрият езика на истината. Когато говорим, че първото поколение управляващи комунисти след 9 септември 1944 г. са убийци, всъщност това го говорят фактите. Как бихте нарекли хора, построили 44 концентрационни лагера и избили без съд и присъди над 30 000 души в тях? Нима има друго определение освен убийци? Когато комунистическата върхушка взема решение да пришие България към съветската Империя на злото като 16-а република, няма как да наречеш тези хора с друго нарицателно освен с безродници. Когато коментираме пенсиите на хората - защо към края на комунистическото управление фонд „Пенсии“ беше на нула. Кой ограби осигуряването на българите? По времето на Виденов и Гечев фалираха две дузини банки - кой ограби спестяванията на хората? В списъка на кредитните милионери има ли и една персона да не е свързана с номенклатурата на БКП и Държавна сигурност? А нима чудовищната кражба чрез КТБ не е със същия генезис?
- Още ли искате да бутнете паметника „Альоша“? И ако това стане, нямате ли опасения, че ще се появи някой анархокомунист, който да метне коктейл „Молотов“ примерно по кръста на репресираните от режима преди 10 ноември 1989 г. или да взриви монумента на Стамболов?
- Държава, която търпи на най-видните си места паметниците на своите окупатори, а националната светиня Левски стои долу, в шубраците на хълма, няма как да закърми децата си с дух на национално достойнство и свободолюбие. Що се отнася до титана на българската политика и държавнически гений Стамболов, съм горд и щастлив, че през възторжения януари 1997 г. по мое предложение площадът пред община Пловдив бе прекръстен от „Гурко“ на „Стефан Стамболов“, а през август същата година бе изграден и неговият монумент.
- Какво свършихте като кмет и общински съветник за Пловдив, какви са заниманията ви извън политиката?
- Това могат да го кажат само пловдивчани.
- Разкажете за семейството си, съпругата, децата, внуци.
- Радвам се на единно и сплотено семейство. С жена ми, която ме търпи цели 45 години, сме щастливи с четирите си внучета – три момичета и едно момче. Най-голямата внучка, Радостина, ще бъде в четвърти курс студентка в Медицинския университет в Пловдив - специалност „Дентална медицина“, Спас Гърневски-младши е в 9. клас на Първа английска гимназия в София, сестричката му Елена е пълна отличничка и добра спортистка. Надяваме се да преодолеем здравословните проблеми на Доника, която иначе е много умно дете.
- Къде живеете, хобита, вили, домашни любимци, още ли сте с добрия стар „Форд“?
- С Донка живеем в семейния ни апартамент, построен през 1980 г. Имаме семейна къща в едно от най-уютните селца в пловдивския край. Стария 16-годишен „Фокус“ преди три години смених с 6-годишен „Лексус-Хибрид“, с който се чувствам отлично на пътя.
- Варите ли още прочутата си ракия от Марково?
- Естествено, че след политиката човек трябва да мисли и за по- приятни неща.
На манифестация на БКП, 1988 г.
Сватбата през 1972 г.
Спас и Донка, която винаги го приземява
Цялата фамилия на 60-годишнината на Гърневски
"Да преговаряш с Гергов - е все едно да преговаряш с дявола", твърди бившият кмет на Пловдив
Гетото под тепетата бе една от спирките при визитата на принц Чарлз в България
