Проф. Божидар Димитров: С Бойко Борисов си говорим само за история

V Почти две десетилетия проф. Божидар Димитров управлява Националния исторически музей. За първи път в шефския стол на НИМ сяда през 1994 г. Заради конфликт с управляващите от СДС през 1998 г. е уволнен. През 2001 г. е възстановен след конкурс.
 
V Три години е бил член на Националния съвет на БСП. От висшия партиен орган е освободен през 2005 г., защото подкрепи кандидатурата на Бойко Борисов за кмет, а не тази на червената тогава Татяна Дончева.
 
V Напуска БСП преди парламентарните избори през 2009 г. За кратко бе министър без портфейл в кабинета „Борисов 1”.
 
 
 
 
- Професор Димитров, имаме ли, българите, основание за оптимизъм около националния ни празник 3 март и защо близо 150 години след Освобождението отново са актуални въпросите за турското робство, иго или мирно съвместно съжителство?
 
- Разбира се, че имаме основание за оптимизъм. Независимо от всички трудности, вътрешни борби и противоречия, които са нормални във всяка демократична държава, ако гледаме макрорамките, брутният национален продукт се е повишил с три процента за миналата година, износът е нараснал с 42 на сто. Регистрираните инвестиции са се увеличили близо два пъти. И това го вижда всеки един, който дори само се движи по магистралите. И от двете страни никнат нови заводи. А въпросите за турско робство, иго или присъствие ще бъдат актуални винаги. И тук не става дума за оценка на историята. Оценките на историята се дават през всички времена и епохи. И от интелектуалната зрялост на един народ си личи кога ще се стигне до единно мнение и кога ще има подобни противоречия.
 
- Подложена ли е България в момента на външнополитически натиск по отношение на бежанската вълна, с която ни плаши Ердоган, и обект на агресия ли сме от хибридна война, подклаждана от Путин. Какви са основанията за формиране на временна парламентарна комисия за намесата на Русия и Турция във вътрешните ни работи?
 
- Тази комисия може само да влоши отношенията ни и с двете държави. Ние трябва да изхождаме от презумпцията, че във всички времена и епохи, това го казват дори начинаещи историци, по-малките държави са обект на натиск. Това понякога стига и до грубости – военна заплаха или купуване на цели партии или отделни политици, които да работят във вреда на националните интереси. Има достатъчно примери в историята за такава намеса. И тук ключово е желанието на българските политици, които много бързо искат да забогатеят и са съгласни да го направят срещу известно заплащане. Естествено, че Русия и Турция, но и САЩ, Германия, Франция и Великобритания се месят във вътрешните работи на България. Друг е въпросът доколко българската политическа класа, елитът, ще допусне тези техни действия да бъдат ефективни. Т.е. да позволят на български политици да работят срещу интересите на България в полза на чужда страна. Някои от тези опити успяват. Други, въпреки вложените милиони – не. Създаването на тази комисия може да накара френския посланик Ксавие дьо Кабан, който не слиза от телевизионните екрани, да въздъхне облекчено, защото той вероятно се е страхувал да не попадне и неговата държава в този списък. 
 
- Да се притесняваме ли от шпионския дипломатически скандал с изгонването на аташето Угур Емироглу и забраната за Доган и Делян Пеевски да посещават Република Турция?
 
- Едва ли само Емироглу се е месил във вътрешните ни работи. Просто по дипломатически път се посочва едно лице, което трябва да напусне. А съм сигурен, а за това има и достатъчно доказателства, включително изявления на отговорни дейци на ДПС, че са били подложени на натиск от консулите и други дипломатически работници, дори и от самия посланик. Така че изхвърча едно лице – по възможност най-незначителното, защото винаги има практика на ответни действия. И щеше да бъде жалко, ако такива ценни кадри като консула ни в Одрин Васил Вълчев, а защо не и г-жа Нейнски, която току-що си намери хубава работа, бяха изгонени. А що се отнася до забраната за Пеевски и Доган, ние още не знаем дали тя е действителна. Г-н Доган едва ли ще тръгне за Турция, но г-н Пеевски може да пробва да пие едно кафе в Одрин, който е само на 8 км от българската граница, за да види дали има забрана или не.
 
- Вие чудесно познавате премиера Бойко Борисов. Какви са според вас основанията му да разваля договори по обществени поръчки?
 
- С премиера действително сме приятели, но говоря само по исторически въпроси. Никакви въпроси, свързани с икономика, финанси, пари, не обсъждам с него, и то напълно съзнателно. Така че не мога да знам какви точно са основанията му да разваля договори.
 
- Какви са моралните основания на шоумен със спорна репутация като Слави Трифонов да иска промяна на политическата система чрез екзотичен референдум, това не е ли лаборатория тип „Николай Бареков”?
 
- По мнението на много коментатори е точно това. И аз, ако бях тръгнал да правя партия, щях да тръгна да си увеличавам рейтинга не с песни, а с политически въпроси. Но веднага си личи колко е лошо, че в България все още няма училище за политици, каквито има във всички нормални и цивилизовани държави. При нас всеки смята, че политик е много лесна професия и можеш да кажеш: от утре минавам от телевизията, както беше при Бареков, в политиката. На Запад не може току-така да се мине в политиката. Най-малкото трябва да имаш солидно политическо образование. Ще ви кажа по какво си личи, че Трифонов почти не разбира от политика. Той прави референдум с шест въпроса, които са с различна степен на обществено значение. Аз например бих гласувал за два от тях. За другите четири – не. И пред тази дилема ще бъдат изправени всички избиратели. Бих гласувал броят на депутатите да се намали. Аз самият съм предлагал да са не 120, а 100. Мажоритарен вот – разбира се, но бих искал да спомена, че мажоритарният вот беше отхвърлен от депутатите, а не от президента и избирателите. Останалите четири въпроса са някакви безсмислици. Не може да се гласува за районен инспектор. Това са пълни глупости. Ами аз мога да избера най-големия бандит в махалата. Той може да купи този, онзи и да бъде избран. Не стават така тия работи. Слави ще изяде парите на тези, които стоят зад него, и нищо няма да промени.
 
- Кои стоят зад него?
 
- Не знам. Но е повече от сигурно, защото винаги съм казвал, че да основеш нова партия в България, която да влезе в парламента, са необходими три неща – около 100 милиона лева за поддържането на структура и офиси; вестник и телевизия, и подкрепата на поне една велика сила. Г-н Бареков изглежда нямаше подкрепата на нито една велика сила, защото 100 милиона му осигури Цветан Василев, а имаше най-добрата като техника телевизия. Затова бързо угасна.
 
- Поредното роене в политиката с проекта на Радан Кънев, с ДОСТ на Лютви Местан, с „Нормална държава” на Кадиев, че и с Жорж Ганчев, форми на позициониране преди предстоящите президентски избори ли са?
 
- Точно това е, да. И всеки се надява, че изборите ще бъдат две в едно. Т.е. че на Бойко ще му писне с тоя Реформаторски блок, който не се знае има ли го, няма ли го и ако го има, какво представлява... И ще направи изборите две в едно.