Проф. Александър Джеров: Радев разделя нацията заради войната с ГЕРБ

Гергана Ингилизова
 
 
Президентът Румен Радев бяга от задълженията си по Конституция и вече близо година не е свиквал Консултативен съвет по национална сигурност. Това показва и проверка на сайта на президентството, където ясно е написано, че последният такъв е бил на 18 април 2018 г. Според закона обаче президентът трябва да провежда редовни заседания най-малко веднъж на три месеца, което ясно показва, че Румен Радев е в нарушение. 
Още повече че в последните месеци имаше не един и два повода да свика КСНС по важни външнополитически теми като приемането на Македония в НАТО например. Президентът обаче не само бяга от дебати, но и не дава обяснение за погазването на закона.
Медията ни потърси за коментар един от най-добрите юристи в България проф. Александър Джеров, който разкри и подробности защо Радев не свиква КСНС.  
 
 
- Проф. Джеров, нарушава ли Румен Радев закона, като не свиква Консултативния съвет за национална сигурност при президента толкова време?

- Президентът се скара с водещата партия в България – ГЕРБ, нападна политическия елит и това създаде лоши отношения и с други партии. Това показва, че той трудно ще възстанови нормалния разговор с тях. Партията, която води България, е избрана от народа за това.

- Означава ли това, че не уважава волята на суверена и не я зачита?

- Президентът, който и да е той, трябва да се съобразява с вота на хората. След като тази партия е избрана, той е длъжен да има добър диалог с нея и да работи в унисон с решенията ѝ, защото на нея е гласувано доверие. Тази партия – ГЕРБ, води и вътрешната, и външната политика на страната.

Румен Радев направи всичко възможно, за да се конфронтира и да развали отношенията с ГЕРБ и премиера Борисов. Тази конфронтация се дължи изцяло на неговите усилия. 

- Тази битка ли е причината Радев да не спазва законите?

- Да, защото той не може да седне на една маса с тях и да се разберат. Оттам идва и неговото нежелание да се съберат с представителите на политическия елит и да се правят тези важни консултативни съвети. Досега толкова години, с толкова президенти, имаше нормален диалог.

Но при положение че Радев развали този диалог и наруши единството на България, това е вече невъзможно.

Партиите във властта – ГЕРБ и „Обединените патриоти“, са избрани от българския народ. Те не са дошли незнайно откъде. С неглижирането им и войната с тях той раздели хората. А всеки президент трябва, иска или не, да се съобразява с волята на народа, който е гласувал това доверие на партиите да водят политиката, с която са спечелили избирателите си.

Когато човек се сблъска и скара с някого, естествено, диалогът след това става невъзможен.

Грешката на Радев е, че не признава волята на народа. Неговият принцип е определено от закона да бъде обединението, а не да разделя. Затова е замислена така тази институция - да бъде надпартийна и да събира партиите, независимо какви различия имат те помежду си, което е нормално за политическия живот.

- Едно е обаче какво му е приятно на човек, но друго е да се спазва законът...

- Да, на него не му е приятно и след тази битка не може да седне с тях. Но това също е грешка. В политиката няма любов и омраза, особено когато си на такъв пост в държавата. Той трябва да се съобразява и с инакомислещите.

За съжаление, Радев се връща към мисленето на комунистите – че само те са нормално мислещи и други няма.   

- Как може да му се иска сметка за това, че не спазва задължението си да свиква тези съвети?

- Може да се стигне дотам. Но това означава да стигнем до думата „импийчмънт“. Но преди това трябва да се помисли за връщане на диалога. Любов и омраза в политиката няма. И той, и партиите са избрани от хората и не трябва да гледат настрани, а напред, за да изведат държавата от блатото, в което беше вкарана от комунистите.

- Влизайки в политически битки, въпреки че това е в разрез с поста му, смятате ли, че Румен Радев ползва президентството като трамплин за партийно инженерство под неговото лидерство?

- Когато си президент, трябва да мислиш за държавата и целия народ. Ако имаш други планове, които мислиш да осъществиш, след като излезеш от тази длъжност, ти не си отдаден. Вместо да работиш за благоденствието и напредъка на народа, работиш за собствения си интерес. Ако правиш партия, прави я след това, но не докато си президент на държавата. Това е неглижиране на народа, който те е избрал за държавен глава, а не за партиен лидер.
Хората са го избрали не за да създава партия, а за да създава един добър благоприятен климат и навън, и вътре в държавата.