Актьорът Павел Поппандов посрещна Коледа в добро здраве, но и неговото семейство бе засегнато от Ковид-19. Дъщеря му и зет му прекараха вируса, а през това време Поппандов разказва, че се е превърнал в ятак – носел им храна, бил неразпознаваем, с огромна шапка, с маска, с два дезинфектанта в двата джоба. Носел храната до вратата и си тръгвал. И до днес любимецът на публиката се удивлява, че има хора, които подценяват Ковид-19.
Какво мисли за пандемията, ваксините, лекарската професия и на кого е гневен след благотворителния спектакъл „Българската Коледа“, Поппандов сподели пред „Ретро“.
- Г-н Поппандов, как прекарахте коледните празници в една необичайна Ковид ситуация?
- В много тесен семеен кръг, само с дъщеря ми, зет ми и двете ми внучки. Независимо че дъщеря ми и зет ми преминаха през това тежко изпитание Ковид-19, се оказа, че този вирус има и опашки в различни посоки на човешкия организъм. При всеки е индивидуално. И за да се открие къде точно е ударил вирусът, трябва да се правят маса изследвания. Което е изключително трудно по две причини. Едната е, че повечето от болниците имат Ковид отделение и другите клиники не работят или достъпът до тях е много труден. Другата причина е тази нечовешка свръхумора на медицинския персонал. През тези дни като в един лош сън много съм си мислил за лекарската професия. Имам две сестри, които са лекарки, едната вече я няма, през целия си живот са лекували само деца. И за голямо съжаление открих, че някои от лекарите, вероятно от преумора или от това, че не са призвани за тази професия, по всякакъв начин абдикират. Слава Богу, че моето джипи д-р Ставрева и д-р Войнова, която работи в инфекциозното отделение на Военна болница, по всяко време на денонощието, когато съм им звънял, са откликвали и много, много са ми помогнали в тази тежка ситуация по отношение на дъщеря ми и зет ми. Лекарската професия е на върха на професиите. И си мисля, че ако не ти идва от сърцето, а си я избрал просто ей така, защото, както се казваше едно време – майка ми и баща ми много настояваха и аз нямаше как, от теб не може да стане лекар. За да бъдеш добър лекар, трябва преди всичко трябва да бъдеш добър човек.
- Казахте, че сте много натъжен, след като сте гледали благотворителния спектакъл „Българската Коледа“ преди дни. Докога ще се събират пари за лечение на деца с есемеси?
- Преди дни гледах тази коледна, направо я наричам просия „Българската Коледа“, с която се събират пари за беззащитни болни дечица. Гледах лекари, които с такова облекчение говореха, че чрез тази благородна инициатива са успели да закупят съвременни жизненоважни апаратури, с които да лекуват дечицата. И докато гледах и изпращах есемеси на 1117, ме обзе един страхотен гняв. И гневът за голямо съжаление е насочен към тези наши български политици. В този парламент, в който има шест парламентарни групи, когато ставаше дума за партийната им субсидия, помните, искаха да я намалят на 1 лев, всички вкупом се обединиха и си защитиха субсидийките. „Българската Коледа“ съществува от 18 години. За това време по статистика са събрани към 34-35 милиона лева, тоест по два милиона горе-долу на година. И се питам: Как на един депутат не му хрумна да каже: Абе, дайте да дадем от тази наша субсидия, да не е половината, дайте една трета, една четвърт, за да се съберат два милиона и да се закупят останалите апарати и каквото е необходимо за лечението на децата. Наистина много съм вбесен. Това е срамота. Нито един от нито една парламентарна група не повдигна този въпрос. Между депутатите също имаше болни от коронавирус. И тогава говореха колко е коварна тази болест, как е необходимо да се намеси държавата със солидна финансова подкрепа, да се закупят лекарства и какво ли още не. Е, добре, а тези деца?!
- Какво говори всичко това?
- Говори, че тези вторични суровини, които са попаднали в българския парламент, не ги интересува нищо друго. Те добре са осъзнали, че излязат ли извън този парламент, не стават за нищо. Просто за нищо. Това е най-добре платената ясла и ако там слушаш, ще можеш да си живуркаш ей така, между капките. Без да си дал нищо за този народ, без да си направил нищо за тази нация.
Трябва да се каже също и че от Нова година заплатите на държавните чиновници се вдигат с 10 на сто. Далеч съм от мисълта да обвинявам всички, че са хора с ръкавели и допълват този типичен от карикатурите чиновнически образ, сигурно има хора, които заслужават това. Но все пак в една такава ситуация, когато се гледа всеки лев къде отива, струва ми се, че има един момент, в който чисто човешки трябва да се каже: Чакай, бе, точно сега ли трябва да стане това?! Не може ли да го отложим малко. Още повече че тези хора не са с минимални заплати!
Това, което най-много ме нервира в случая, е, че става дума за деца. Не за старчески домове, не за хора от други социални групи и т. н. Това са деца. Това е началото на всяка една нация.
Виждам, че става много тягостно това, което говорим.
- Такъв е животът в момента, тягостен и под знака на короната.
- Ние сме в чрезвичайна ситуация, такова нещо като коронавируса аз не помня, все пак съм на 75 години. Преживях гладните купонни години след войната и т. н. Ако се върнем назад в историята, и по време на тези холерни, чумни епидемии, винаги са се обединявали хората и по някакъв начин са оцелявали по-голямата част от тях. В коя държава го има това да те разкарват с линейка по болниците и да питат къде могат да приемат болния?!
- Кой докара дотук здравната система?
- Ще ви кажа. Докараха я такива като този Лъчо Мозъка. Най-важното, най-същественото в една държава е здравеопазването. И образованието. Не ме интересуват на Каракачанов двата модерни бетеера, които щели да се произведат тук или не знам какви два кораба. Тези пари трябва да отидат конкретно, определено в тази посока – здравеопазване и образование.
- По предложение на патриотите бе дадена възможността и за доброволна казарма.
- За този велик пълководец не знам какво да кажа. И за този абсурд ще се намерят желаещи, които ще отидат, защото ще бъдат платени. Ще се намерят такива тарикати, които ще се правят на военни. Ще му дадат униформа, ще го хранят и с така добре обучената войска ние ще противостоим на невидимия враг. Който с две ракети само ще разцепи България на парчета.
- Думата на 2021 година очевидно ще е ваксинация. Вие ще се ваксинирате ли?
- Разбира се. Ето един изненадващо добър пример. Ваксинира се министърът на здравеопазването, ваксинираха се ген. Мутафчийски, проф. Кацаров, проф. Владов. Всички те са светила във Военна академия. И ако и в други сфери на нашия живот – политически и икономически, имахме такива примери, по съвсем друг начин би изглеждала България.
- Какво е отношението ви към антиваксърите?
- Според мен това са ограничени хора. Все пак аз покрай сестрите ми имам известна медицинска култура и мога да преценявам кой какво казва. Още повече че след като в целия свят, в най-съвременните, най-развитите, на най-високо медицинско ниво държави положиха огромни усилия да стигнат до някакво решение. И виждаме ярки примери – ето, американският президент се ваксинира, английският премиер се ваксинира, Меркел се ваксинира. Мисля си, че тези антиваксъри ли са, какви са, не искам да ги обиждам, но това са необразовани хора.
- Ваксините ще помогнат ли да се върнем към предишната нормалност според вас?
- За да се върнем към нея, трябва да направим тази крачка.
- За 80 процента от българите изминалата година е лоша. Вие можете ли да дадете някаква надежда на вашите почитатели, че следващата ще е по-добра?
- Ако ние продължим да живеем като в лош кошмарен филм, ще се сринем психически. Усетих го по себе си. И ще завършим с това. Има една мисъл: Не мисли за това, което може да се случи, а мисли за това, което искаш да се случи.
