Паро Никодимов: Футболът ни върви все по-надолу към дъното  

Тервел Илиев
 
Аспарух Никодимов е един от най-значимите фактори в историята на българския футбол. Многократен шампион на страната като играч и наставник. Национален състезател с участия на две световни първенства и сребърен медалист от олимпиада. Като футболист и треньор на ЦСКА отстранява 3 действащи европейски шампиона.

Паро коментира ексклузивно пред ПИК теми, свързани с настоящата ситуация в родния футбол, а и спорт въобще.
 
 
- Г-н Никодимов, България вече официално се класира за плейофите за квота за Евро 2020. При положение че Борислав Михайлов подаде оставка, не изглеждаше ли логично от БФС да свикат извънреден конгрес, който да се проведе преди визираните баражи и да влезем в тях с ново ръководство на централата и назначен от него селекционер?

- Не знам какви са правилниците точно. Личното ми мнение е, че е по-добре веднага да се свика конгрес и да се избере нов председател на централата. Обаче това е лошото, че според мен тук сега изчакват, за да може да се вербуват дадени клубове и сигурно ще се регистрират много нови такива, за да участват във въпросните избори. Иначе не виждам някаква причина да не се свика конгрес примерно до края на този месец или началото на декември.

- Вие сте определян като най-успешния български треньор на клубно ниво. През последните 14-ина години, в които Йордан Лечков е с една от водещите роли в БФС (след Михайлов), бяхте ли потърсен с конкретни предложения за съвместна работа от централата в помощ на родния футбол?

- Не, не. Никога не. Аз по принцип, когато се отказах, взех решение повече да не се занимавам с футбол. Обявих го официално, така че не съм имал контакти изобщо в тази посока.

- От 2004-а не сме се класирали за голям форум при мъжете, вече над 1 година сме и без победа (интервюто е направено преди двубоя България-Чехия – б.р.). За да излезем от неприятната серия, според вас нужни ли са някакви по-сериозни промени в БФС и в развитието на футбола ни като цяло?

- Всъщност нужни са. На всички нива са нужни промени. Не само във Футболния съюз. То е вярно, че от главата рибата се вмирисва, но така трябва да се направи, че да се ограничат малко и тези чужденци в клубовете в страната. Защото като гледаш водещите тимове да играят с по двама-трима българи - абсурд е да се направи национален отбор.

- Като продължение на изразената от вас теза, притеснително ли изглежда, че българският действащ шампион, с 8 родени в чужбина футболисти загуби с 0:6 от предпоследния във временното класиране на Ла Лига, а чешкият действащ първенец с 8 местни момчета титуляри прави 0:0 с настоящия водач в испанския шампионат? Всичкото това притеснително ли изглежда за българския футбол?

- Не че е притеснително, то е ужасяващо направо. Защото ние вървим все по-надолу и по-надолу и не знам докъде ще стигнем, ако има не едно дъно, а две дъна - със сигурност сме тръгнали към второто дъно. Не съм мислил точно какво трябва да се направи, но трябва да се обърне внимание. И държавата малко да се намеси. Защото не може държавата да помага примерно на художествената гимнастика, а да не помага по-ударно на футбола, който е най-популярният спорт, както и на волейбола примерно. Това са два от най-обичаните спортове въобще в световен мащаб. Няма как иначе да стане работата. Ето виждате сега какво става във волейбола... един президент, който управлява сума ти време и е загробил, както се казва, федерацията. И няма кой да го смени. Така беше и във футбола, по същия начин се вървеше все по-надолу и по-надолу.

- А това са може би двата най-популярни спорта в България...

- Именно. Сега гимнастиката - евала, имат успехи, имат всичко. Но не може на един спорт да си майка, на друг - мащеха. Трябва да излезем по някакъв начин от тези дупки. И да удари по едно рамо и държавата. На волейболния ЦСКА примерно им взеха залата. Няма къде да тренират. Сега всички треньори са на "Червено знаме" в една зала и те и нея искат да я вземат. Еми какво е това отношение към спорта изобщо?

- По темата за волейбола не изглежда ли много нелогично модерната зала "Арена Армеец" да не може да се напълни на клубно ниво на мачове на „Левски“, на ЦСКА, да стане спортен празник?

- Как да се напълни? Като, първо, те не могат да си позволят да играят, защото искат огромни наеми. Те са в трагично финансово състояние, не могат да си платят заплатите на състезателите, ще играят в зала "Арена Армеец". Това е абсурд някакъв.

- Но трябва да се помисли защо се стигна дотам - българският волейбол да няма по-силно клубно представителство, що се отнася до историческите грандове ЦСКА и „Левски“?

- Това трябва да се пита министърът на спорта и там тези, които се занимават със спорт изобщо. Спекулираме във футбола - този ми е приятел в УЕФА, онзи ми е приятел еди-къде си... Като ти е приятел, да даде 10-15-20 милиона, за тях нищо не са. Да си подобрят базите хората. За това става въпрос, а иначе на приказки го докарваме.
- Коментирахме тема, свързана с футболния шампион в момента на България -  „Лудогорец“. Сходно може да се каже и за ЦСКА и „Левски“ относно броя на чужденците. Играчи като Турицов, Антов, дори Лясков обаче получиха шанс за изява при "армейците" на млада възраст и сега са в основата на добри резултати на младежкия ни национален отбор...

- Разбира се. Начертан е пътят. То се знае.

- Станислав Иванов в „Левски“ е единственият млад юноша на клуба, който сега получава повече игрови минути и се представя на много високо ниво за младежкия ни национален тим...

- Да. Ето, това са някакви искрици. Тук-таме се появяват такива искрици.

- Кардинални промени?

- Трябват кардинални промени. Трябва да се започне от малка детска възраст. И в училищата - там трябва да се започне. Защото от там стават нещата. А ние какво правим? На компютрите, физическо не играят децата. Трагично е положението. Затова половината български народ е болен. Няма какво да се заблуждаваме. Преди в спорта имахме олимпийски, световни шампиони немалко. И в борбата, и във волейбола, и във футбола, и в прочее спортове бяхме по-сериозен фактор. Хайде, футболът може да не ни е най-успешният спорт тогава, но сме играли на световни първенства, на олимпиади. В КЕШ направихме много силни резултати. Въпросът е, че имаме голямо отстъпление от спорта изобщо (с малки изключения).