Отец Боян Саръев: Българинът ходи при врачки и баячки, вместо да се моли в храма    

Боян Саръев е български православен духовник, основател през 1990 г. и понастоящем председател на Движението за християнство и прогрес „Св. Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи. Саръев е роден на 5 май 1956 г. в с. Жълти чал, Кърджалийско (днес заличено), в семейство на мюсюлмани, но приема християнството. Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 г. завършва и школата на МВР в София. По-късно започва работа в завод "Електрон". През 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата "Св. Успение Богородично" в Кърджали. Развива широка благотворителна, образователна и мисионерска дейност. Женен, има дъщеря и син. Саръев е включен от Американския биографичен институт в списъка с 500-те най влиятелни личности по света.
  
Интервю на Екатерина Петрова
 
- Отец Саръев, как си отива тази година в духовен план, по-смирен ли стана българинът, или по-гневен, повече ли търси упование във вярата, или се взира в материалното?

- Изтече и тази Господня година, която беше немного благоприятна в материален и духовен план, защото, за съжаление, почти нищо не се прави за материалното прогресиране на българския народ, а в духовен план пък народът съвсем съзнателно и като че ли тенденциозно се отдалечава все повече от църквата, от Бога, от духовното. Все повече ги интересува онова, което може да бъде пипнато с ръка, което може да бъде прекарано през гърлото, да бъде изядено и изпито. Като тенденция се забелязва отлив на християните от Църквата. Никой не иска усърдно да се труди на Божията нива. Всеки иска проблемът - бил той материален или духовен, да бъде разрешен със замах, веднага. Затова хората, вместо да ходят в храма да се молят и да проявяват усърдие, търпение, постоянство, предпочитат да отидат на екстрасенси, баячки, измамници, шарлатани, които веднага, със замах, им решават проблемите - като им обяснят, че имат "семейна карма", "родово проклятие" и всевъзможни абсурди и безумия. Докато Църквата, Бог и вярата изискват постоянство, усърдие, търпение. Обществото ни като цяло чака дори от Църквата магическо въздействие на решаването на проблемите. Просто за да се случват нещата без тяхно усилие, без тяхна борба.

Човекът се сеща за Бога само в най-трудните си моменти. И тогава вече въздъхва, отпуска ръце и казва: "Господи, ако те има, направи нещо". И то пак не с вяра, а със съмнение, с уговорки: "Ако те има". Как можеш да чакаш нещо от някого, ако не си сигурен дали съществува.

Като че ли годините на атеизма дадоха също отражение върху тази вяра. 45 години българският народ беше държан вън и встрани от Църквата. А душата на българина е заредена с много "бабешко" православие. "Една баба казала". Идва някой в църквата и ми казва: "Аз питах една баба и тя ми каза, че трябва да ида еди-къде си, от три кладенеца вода да събера, да си измия очите във водата от угарките на свещите...". Нещо ужасно е!

- Голяма част на неверието на българина може би се дължи на това, че той се отъждествява с лицата от малкия екран, от "телевизора". А там му показват хора, бързо забогатели, спечелили от лотарии, томболи. Може би това го кара да вярва, че и на него ще му се случи, без да положи усилие?

- Да, всеки българин мечтае за "улучване на тотото", за голяма награда, за милиони. Николай Хайтов беше казал навремето, че "телевизията е като гилотина за българския народ" - тя "реже главата" на българина, защото той наистина е вторачен в малкия екран. И която и програма да пуснете, все някой е спечелил - 50 хиляди, 5 милиона, автомобил и т.н. И всеки чака бързо и лесно забогатяване, без да направи никакво усилие. Това е грубото материално отношение към света. Затова и Антихристът, когото очакваме всички православни християни, ще управлява света въз основата на удовлетворяването на материалните потребности на обществото. Всички ще имат печалби от тотото, милиони в банковите си сметки. И фактически забравяме елементарните предупреждения на нашия Господ Иисус Христос, който ни казва: "Каква полза имате вие, ако придобиете цял свят, а повредите душата си?". И че по-важно е да съхраним душата си, отколкото да спечелим милиони. Господ казва: "Първо търсете царството Божие и Неговата правда", т.е. духовното начало трябва да бъде водещо. И след това всичко останало.

- А как ви се струва - промениха ли те през тази година поведението си в чисто духовен план, или продължиха да си "орат" на тяхната материална "нива"?

- Нищо не промениха в поведението си нашите политици и държавници. По-скоро тази година пролича тяхната безнравственост и безскрупулност. Имам предвид - с апартаментите, с къщите, с разни машинации. За съжаление, много лесно им се размина. Малко башибозушка политика и поведение - провини се някой и го махнат. Въпросът е да не се допуска, да няма такива неща. А пък ако някой е сгрешил, нека се отнасят индивидуално към случая, а не с обща мяра да се мери. В този смисъл тази година видяхме доста безскрупулност и алчност. Те по принцип и затова стават политици. В България политиката вече 30 години е средство за благополучие и за забогатяване. Никой предварително от тези държавници, политици и общественици не тръгва в политиката с цел да оправя обществените проблеми. Той отива да оправя себе си, семейството си, до девето коляно, за съжаление.

- Какво не ви дава да заспите, какво ви тревожи, какви духовни мисли ви спохождат? Защото вие сте отговорен за голямо паство и това е наистина сериозен ангажимент.

- Основният проблем, който ме занимава, не е свързан с националните проблеми. Аз не мога да решавам  проблемите на държавата. В мен се е вклинил, като клин се е забил проблемът за Родопите. Аз съм роден в Родопите, израснал съм там, познавам това население. Имам предвид по-точно помохамеданчените българи, с които 30 години се занимавам. Разбира се, немалко работа свърших, хиляди хора покръстих. Обърнах до голяма степен един процес към връщането на помохамеданчените българи към християнството. Съдействах на много църкви, с мое лично участие са построени, други възстановени, ремонтирани и пр. Но мен това ме занимава, това не ми дава покой. Защото Родопите са все още на кръстопът, по-точно населението, тези процеси, които протичат. В Родопите протичат не само процеси на християнизиране, но и процеси с обратен знак. Много народ се ислямизира – хора, които никога не са изповядвали исляма. Много млади хора, които никога не са носили примерно турско-арабски имена, сега са с такива имена. Хайтов (аз обичам да го цитирам, защото ние бяхме единомишленици, бяхме добри приятели и той много съвети ми е давал) казваше:  "От съдбата на Родопите зависи съдбата на България". Защото ние тук сме на границата между две култури, между две цивилизации, между исляма и християнството.
Тревожи ме и отливът от Църквата. Тревожи ме това, че имаме църковни служители, които не са на достатъчно ниво, които повече рушат авторитета на Църквата, отколкото да го издигат.

- И все пак - какво ви дава надежда да продължите напред?

- Мотивира ме вярата. Въпреки че нещата са сложни, въпреки че са трудни - и в регионален, и в национален план. Аз вярвам, че Бог има план, хубав, положителен план за българския народ и че в края на краищата това, което не е възможно за човеците, е възможно за Бога. И ако той наистина има своя положителен план за Родопите и за българския народ, то ние нямаме основание да се тревожим толкова силно и да изкарваме постоянно безсънни нощи и прединфарктни вечери. Може просто всеки да си върши работата и да съдействаме по Божия воля в едни или други процеси, които ще доведат до добър завършек в края на краищата.