Аристократката на българската музика Богдана Карадочева винаги се е вълнувала от горещите политически теми в държавата. И днес тя следи събитията зорко, но по-скоро като наблюдател.
Навремето Карадочева беше една от емблемите на „синята идея“, а песента ѝ „Дано“ се превърна в символ на надеждата и събираше хиляди на митингите на СДС през 90-те.
Пред „Ретро“ голямата певица сподели какво е отношението ѝ към протестите сега, подкрепя ли властта и защо не се чува гласът на интелигенцията.
- Г-жо Карадочева, как ще коментирате хода на правителството за свикване на Велико народно събрание и нова Конституция?
- Да ви призная, не мога да коментирам този въпрос. Мога да говоря за неща, от които разбирам. От това не разбирам. Говорете с някой юрист, не с мен. Има конституционалисти, доктори по международно право...
- А симпатизирате ли на протестите?
- Едно време, когато ние излизахме по площадите, имахме кауза. Сега няма кауза и послания. Това мога да ви кажа.
- Редиците на протестиращите започват да оредяват, как ще се развият събитията според вас?
- Не мога да правя такива прогнози. Аз съм артист човек, не е редно.
- Но вие сте свързана с политиката.
- Аз съм свързана с демокрацията. Ние навремето искахме да няма комунизъм и да живеем в демокрация. И пеехме песни и беше прекрасно, имаше еуфория, електричество и много песни.
- Във фейсбук има упреци към вас, че сте изменили на синята идея и сега подкрепяте властта и Йорданка Фандъкова?
- Първо, нямам фейсбук. Второ – не съм изменила на синята идея. Синята идея я няма, за съжаление. Така че не съм изменила. Никога не изменям и никога не предавам някого. Но просто не виждам къде е моята синя идея. С еуфорията, с песните, с енергията, с любовта, която се излъчваше тогава. Не я виждам.
А подкрепих Йорданка Фандъкова, защото много я харесвам. А я харесвам ще ви кажа защо: защото е добре възпитана, защото не е агресивна, защото прави много неща и продължава да се държи като жена. За мен това е много важно.
- Идеята в тези коментари е, че подкрепяте властта в момента?
- Не подкрепям властта. От първия ден, от първия митинг през март 1990 г., аз бях на площада. Имам своя позиция и не подкрепям никакви власти. Искам всичко да става по-кротко. Мисля, че младите имат право да протестират, но трябва да имат лидер и трябва да имат ясни послания и позиции.
- Отровното трио може ли да лидерства протеста?
- Щом ги слушат, значи може.
- А какво стана с вашата синя идея, къде се загуби тя?
- Във всички посткомунистически страни тези партии почти не съществуват. Това беше една еуфория, една лудост направо. Беше фантастично.
- Как свързвате синята идея с настоящия лидер на СДС Румен Христов и евродепутата Александър Йорданов?
- Дано да успеят да възкресят синята идея.
Сега няма такива личности като Петър Стоянов, с ерудиция, интелигентност, възпитание... Знаете ли колко хора не желаят да се занимават с политика. Не ги интересува.
- Явно и вие също не искате.
- Категорично. На мен от 1990 г. са ми предлагали да вляза в парламента. Изобщо не ме интересува. А и аз какво разбирам от политика.
- А други депутати – хора на изкуството – актьори, художници, писатели, какво разбираха от политика?
- Това си е тяхна работа и техен избор. Всеки има право да решава живота си. Аз не разбирам от политика. Аз знам да викам: Да живее това, Да живее онова и да ръкопляскам (смее се). Не разбирам от икономика, не съм юрист, а в парламента трябват такива хора. Ето сега искат промяна в Конституцията – за това трябват подготвени хора. Аз с какво бих могла да помогна? С усмивка?
- А какво е отношението ви към президента Румен Радев и неговите изяви?
- Нямам мнение. Ще кажа само, че ми липсва президент като Петър Стоянов. С такова присъствие, интелект.
- Мислите ли, че са необходими предсрочни избори?
- Не мога да коментирам такива теми. Да правим каквото трябва, да става каквото ще. Аз съм била от първия ден по протести, сега има млади хора, които да се борят. Години наред ходих по площадите, пях, виках, повече не искам.
- Тоест сте обезверена.
- Не съм казала такова нещо. Просто гледам отстрани малко като зрител този спектакъл. Има много интелигентни хора, които трябва да помогнат на държавата по някакъв начин.
- Но интелигенцията се е отдръпнала и се е капсулирала.
- Не искат. Защото и те гледат като мен спектакъла. Защото това в момента е един спектакъл.
- Но нали призванието на интелигенцията е да напътства хората, да е духовен водач?
- Били сме. Знаете ли колко много хора бяхме едно време. Помните какви оратори имаше, как говореха, как убеждаваха. Това липсва в момента.
А ние сме уморени и някак си обезсърчени.
