Методи Андреев, депутат от ГЕРБ: Гоце и Румен Запалката не са загуба за демокрацията

 
* Бившият седесар влeзe в 43-ото Народно събрание от гражданската квота на ГЕРБ като водач на листата в Пловдив-област.
* Парламентарист е от СДС в 38-ото Народно събрание, когато ОДС управляваше държавата с абсолютно мнозинство.
* През 2001 г. парламентът го избра за председател на Комисията по досиетата, чиято дейност бе прекратена след година по времето на кабинета „Сакскобургготски”. Точно тогава трябваше да бъдат огласени досиетата на кредитните милионери.
 

 
- Г-н Андреев, има ли нова политическа ситуация в България, след като премиерът Борисов ясно разграничи опозиционността на БСП и ДПС от подкрепящите го Патриоти, изоставящото го АБВ и точещия нож в гърба му Радан Кънев?
 
- В това Народно събрание не може да се каже, че има такава категорична опозиционност. Много пъти ДПС са подкрепяли текстове на мнозинството, много пъти ГЕРБ са подкрепяли предложения на БСП. Социалистите също са подкрепяли идеи на мнозинството. Затова не виждам чак такава радикализация на ситуацията.
На мен обаче ми харесва оттеглянето на АБВ. Запалката – Румен Петков, и агентът на Държавна сигурност Гоце не са полезни за никой демократичен формат. Не е голяма загуба за българската демокрация. Много интересен момент е, че АБВ напуска коалицията. Когато Борисов отбеляза в Бургас епохалното за България събитие, че започва проучване за нефт и газ в блок „Хан Аспарух” в шелфа на Черно море, аз се чудех как ли ще реагира на тая работа Русия. Ето как реагира. АБВ напуска коалицията по външна заповед, защото така Русия създава нестабилност. Създават се условия да дойде ново правителство тип „Орешарски”. Няма никаква друга причина.
 
- Патриотите, Валери Симеонов и Красимир Каракачанов не са ли напът също да взривят властовата стабилност с Изборния кодекс и действително ли техният закон „опрасква” ДПС, ДОСТ и манипулирането на вота от Турция?
 
- До 2001 г. в чужбина се гласуваше само в дипломатическите ни представителства – консулства и посолства. След това се даде възможност да се разкриват повече секции. От тази либерализация не забелязваме в чужбина чак такава активност от страна на българските граждани. Фактите са безспорни – за 2014 г. за изборите за това НС зад граница са гласували около 125 000 души. Във всички държави по света. В САЩ например, където има силно изразена диаспора, са 8800. Същевременно е факт, че през тези 10-15 години в българското общество непрекъснато ставаха скандали заради целенасочения вот, който идваше за ДПС от Турция. Невъзможно е в една секция там да са гласували над 1800 души. Сега излиза, че едно право, което е гарантирано от Конституцията, когато не е осъзнато и когато не си отговорен за това, че държавата ти е дала това право, се стига до изопачаване. Стига се до картина, при която една етническа партия, изградила корупционен модел в България, която е база на българската мафия, получаваше необезпокоявано мощно рамо от наши сънародници, които бяха принуждавани и заплашвани. Затова винаги монолитно гласуваха за ДПС.
 
- Новият Изборен кодекс не ограничава ли конституционни права?
 
- Точно заради поведението на ДПС и вота от Турция смятам, че има основание да се търси такова ограничаване. Това, ако трябва да бъдем точни, действително е ограничаване. То не е такова демократично решение, каквото ни се иска. Но аз мога да кажа, че каквато ни е демокрацията, такива са ни и изборните правила. Да не би нашата демокрация да е като всички останали. Да, ние искаме повече демокрация, но го правим повече като демонстрация на желание. В действителност не сме демократи. Има и една хубава поговорка, която казва: „Криле, които не се използват за полет в небето, пречат за ходене по земята”. В този случай държавата даде криле на тези наши интелигентни, смели български граждани, тръгнали да търсят своята реализация зад граница, но тези криле те не ги ползват за полет. Сега излязоха на протест, а защо не отидоха пред урните след година и половина на мощни протести срещу правителството на Орешарски, против българската мафия, против корупцията и модела #Кой?
 
- Ако правилно ви разбирам, вие сте привърженик на задължителното гласуване?
 
- Привърженик съм на задължителното гласуване, даже със санкции, но плюс електронно гласуване. Тогава вече купеният вот ще се отразява минимално. Ще се намали влиянието на маргиналните етнически групи. И тогава активните хора биха могли да заявят позиция. Щом това право го пише в Конституцията, защо активните граждани толкова години не са се възползвали от него? Който иска да гласува в чужбина, ще намери начин. Не твърдя, че съм прав. Аз също се колебая.
 
- Възможни ли са предсрочни избори, ако Патриотите не се съгласят на компромис и след оттеглянето на Ивайло Калфин и АБВ?
 
- Възможни са, разбира се. Това би било причина. Оттеглянето на Калфин показва, че наближават предсрочни избори.
 
- Конституцията или законови нормативни актове определят изборния ред, какъв е смисълът от ветото на президента?
 
- Като държавен глава, президентът е длъжен да следи текстовете, които според него нарушават Конституцията. Щом смята, че Конституцията е нарушена, това е негово право. Най-вероятно твърдо е убеден, че е така. Друг е въпросът, че в Конституцията е казано, че редът за гласуване се определя със закон. Значи Конституцията е спазена. Според Плевнелиев обаче са нарушени правата на българските граждани. Тогава задавам следния въпрос: „Ами до 2001 г. всички избори в нарушение на Конституцията ли са произведени?”.
 
- Защо дебатът за Изборния кодекс не се насочи към ограничаването правата на българите в България?
 
- А, то, за съжаление, задължителното гласуване не стана задължително в този Кодекс. Ако нещо е задължително, за него трябва да има санкции. То санкции няма. Удачен пример е Австрия. Там имаш право да не гласуваш, но нямаш право да не отидеш до избирателната секция и да се регистрираш. Ако не се подпишеш, за да се види, че има такъв човек, подлежиш на глоба 1000 евро.
 
- Защо беше направен опит за отделяне на референдумите от изборите?
 
- Както е решено сега, е много добре – президентът да решава кога да е един референдум. Защото нито идеята на Реформаторите референдумите да са винаги по време на избори, нито другото – никога да не са с избори, издържат. Така е, защото може да се случи между два избора да има много дълъг период. Затова президентът да преценява от смисъла на референдума. Иначе много хора се притесняват, че референдумът на Слави Трифонов събирал 71 процента подкрепа. И аз попадам в тези 71 процента. И аз искам мажоритарен вот, ще гласувам за намаляване на субсидията, ще гласувам за 120 депутати, защото смятам, че твърде много са народните представители на малкото останали български граждани. Освен това качеството на народния представител трябва да се повиши. Това не означава, че ще гласувам за партията на Слави Трифонов, ако има такава. Категорично не съм фен на Слави Трифонов.
 
- Стимули или санкции ще гарантират реална активност на избирателя?
 
- Това за мен е ненормално. Ако избирането е задължително, то трябва да е свързано с рестрикция. Има различни форми, които те принуждават да гласуваш. Оттук нататък трябва да се търси форма на изборен кодекс, който да комасира публичното пространство, което сега е силно фрагментирано. Кодекс, който да стимулира събирането на близки по идеология политически сили. Защото геополитическите предизвикателства изискват не просто стабилност в управлението, а стабилност на политическата система.
 
- БСП има нов лидер. Ще се коалира ли Корнелия Нинова с Бойко Борисов, или ще се разберат отвън като мъже, както заявява тя?
 
- Мога само да кажа, че приватизаторите в БСП взеха властта. Т.е. червената олигархия в столетницата взе връх. Оттук нататък си правете сметка какво трябва да очакват левите избиратели. Това е краят на лявото. То остава в историята, защото беше приватизирано на конгреса на БСП от РМД. В работническо-мениджърските дружества, както знаете, формално всички имат акции, но всъщност акциите са на приносителя, на този, който покаже най-много.