Как се създава подобна смъртоносна игра на предизвикателства и възможно ли е наистина да влезеш в ума на сериен убиец, споделя в специално интервю за ПИК и „Ретро“ авторът Майк Оумър.
- Господин Оумър, какво ви вдъхнови да се запалите по криминалната психология и профилирането на серийни убийци и как решихте да създадете поредицата, посветена на Зоуи Бентли, която се занимава именно с това?
- В един от първите ми криминални романи, чието заглавие е Spider’s Web („Мрежата на паяка“), писах как полицаи трябва да разкрият жесток сериен убиец. Но след като проведох няколко консултации с бивш началник на участък, той ми разказа, че щом става дума за подобни престъпници, полицаите винаги използват помощта на ФБР. Било то и само за експертно мнение. Отначало се притесних, защото това съвсем объркваше плановете ми, но се видях принуден да вкарам нов персонаж в сюжета дори за две-три сцени, за да придам автентичност на романа. Но веднъж щом започнах да описвам новата героиня персонаж, тя започна да ми харесва, дадох ѝ по-голяма роля в действието, а читателите се влюбиха в нея.
Малко по-късно, когато трябваше да започна да пиша нова поредица трилъри, се запознах по-подробно с ролята на криминалния психолог в преследването на престъпници и честно казано, бях възхитен. Затова реших новите книги да са концентрирани именно около човек на тази длъжност. А вече имах и подходящ персонаж. Та може да се каже, че така се роди Зоуи Бентли.
- Главната героиня Зоуи Бентли е преживяла тежка психологическа травма в детството си, която е направила характера ѝ по-твърд, а личността – по-устойчива. Мислите ли, че само подобен тип специални хора могат да се занимават с криминална психология и трябва ли някой да е надживял силна травма, за да не се страхува от чудовища по-късно в живота си?
- Категоричен съм, че само определен вид хора могат да се занимават с криминална психология. Такъв род дейност изисква нерви от стомана, а профилирането на серийни убийци – и аналитично мислене, както и много силна интуиция. Не мисля обаче, че човек задължително трябва да премине през някакво стресиращо събитие, за да го работи. Преди да започна писането на романите, изучавах двама от основоположниците в областта – Джон Дъглас и Робърт К. Реслър, и нито един от тях не е преживявал психологическа травма като тази на героинята ми.
- Едни от най-впечатляващите части в книгата „Убийствен ум“ са главите, написани от гледната точка на серийния убиец. Разкажете ни малко повече за подготовката и процеса по изучаване на характера на подобен род престъпник. Как успяхте да влезете в кожата на убиеца?
- Прочетох доста биографии на серийни убийци. Изобщо не беше лесно. Първите няколко ме натовариха изключително много и се наложи да си взема малко почивка от цялата тази дейност, защото в един момент всяко човеколюбие в теб се изчерпва и спираш да вярваш в доброто у хората.
След като презаредих обаче, реших да се концентрирам около някои от най-интересните убийци, като например Джефри Дамър, Тед Бънди, Ричард Чейз, и изчетох не само биографиите, но и психологическите експертизи на специалистите, работили с тях.
Мисля, че до някаква степен си навредих с цялото това проучване. Понякога все още се изпускам да разкажа някой глупав виц с черен хумор за серийни убийци на парти, привличайки много странни и обезпокоени погледи към себе си.
- Някой от героите в „Убийствен ум“ базиран ли е на реална личност?
- Не. По принцип не харесвам да пиша за истински хора и събития. Много по-забавно е да си измислям всичко и да работя с въображението си. Но заимствам някои черти от познати хора, които прехвърлям върху героите.
- Защо според вас изобщо съществуват серийни убийци? Нима хората се раждат зли, или по-скоро околната среда е толкова враждебна, че успява да изкара най-лошото от някои?
- Природата или възпитанието – мисля, че отговорът се крие по малко и в двете. Има серийни убийци, израснали в сравнително спокойна среда. Но има и такива като Чарлз Менсън, чието детство е било ужасяващо. Аз вярвам, че липсата на емпатия, или по-точно психопатията, са черти на характера, с които отчасти се раждаме. Но с правилната грижа от страна на родителите и добрата семейна среда хората, родени със способността да изпитват поне малко съчувствие, могат да се интегрират напълно нормално в обществото, дори да се научат как да изпитват състрадание. Възможно е обаче и съвсем обратното – човек без емоционални недостатъци, преминавайки през травма в ранните си години, лесно може да се превърне в престъпник.
- Когато пишете романите си, следвате ли предварително зададен план за действието, или измисляте сюжета и края на произведението в движение?
- Обикновено си създавам някакъв план, но може да се каже, че той по-скоро играе ролята на рамка. Докато творя, често решавам да променя някои неща, затова просто преправям предстоящите събития в сюжета и продължавам да пиша. Обикновено правя тази своеобразна ревизия на всеки седем написани глави.
- Ако можехте, какъв съвет бихте дали на по-младото си писателско „аз“?
- Абсолютно никакъв. Щастлив съм с това как се развиха нещата в живота ми и смятам, че няма нужда да променям миналото. Пък и идеята за пътуване във времето ме плаши, така че съветите за по-младото ми „аз“ отпадат още на този етап.
- Кой ви вдъхнови да станете писател? Има ли някой автор, на когото искате да подражавате?
- Опасявам се, че ако започна да изброявам, няма да спра скоро. Като дете се възхищавах на автори като Дъглас Адамс, Тери Пратчет и Нийл Геймън, ето затова първо започнах да пиша във фентъзи жанра. Щом обаче преминах към писането на криминални трилъри, най-голямо вдъхновение за мен беше Ед МакБейн, а по-късно Майкъл Конъли и Дон Уинслоу.
Но може би най-много ми влияе авторката Тана Френч. След всеки неин прочетен роман усещам, че има още много неща, върху които да работя и развия. Това чувство ми харесва.
Книгите на издателство „Милениум“ може да поръчате на тел.: 02/879 40 06 (в делничните дни, от 9 до 16 ч.), на e-mail: [email protected] или на сайта www.milleniumbg.eu. При заявка през сайта ползвате 10% отстъпка от цената. Може да откриете заглавията в книжарската мрежа, както и на столичните адреси – бул. „Княгиня Мария Луиза“ №92 и във фирмената книжарница „Милениум“ на адрес ул. „Цар Шишман“ №18.
