Любен Дилов е български журналист, общественик и политик. Един от създателите на култовото телевизионно предаване "Ку-ку". Създател и дългогодишен лидер на "Гергьовден", в момента част от коалицията "Народен съюз", бивш депутат.
Дилов разказа ексклузивно пред ПИК за натиска на монопола в разпространението на печатни издания, който го е принудил да продаде в. "Новинар", за изхода от затлачената ситуация с разпространението на печатните издания в България и за ролята на Европейския съд по правата на човека, която може да реши този проблем.
Припомняме, че в момента жертва на монопола на Делян Пеевски е един от най-големите български седмичници "Ретро", чието съществуване е под заплаха заради отказа на Пеевски да плаща на издателите продадените количества.
Ива Николова, Пик
- Г-н Дилов, разпространението на печатните издания у нас е поставено под такъв монопол, че едно издание може да бъде убито буквално за един месец. Как можем да се справим с тази ситуация?
- Много по-бързо. Първо искам много ясно да стане това, защото не от вчера вея байрак в тази посока. Аз и съдружниците ми във в. "Новинар" много дълго се съпротивлявахме на това, което се случваше. Вярно, не сме ходили при Бойко Борисов да му се оплакваме, но просто опитвахме в рамките на издателския съюз, но видяхме, че не става. И бяхме принудени да продадем.
Защото е нелепо да имаш пряк конкурент, който държи над 60% от разпространението, а сега държи почти 100%. В такъв случай един вестник може да бъде убит в рамките на седмица, особено, ако е ежедневник. Достатъчно е да не му преведеш парите, които е получил, или да не го возиш до съответните градове. Затова сме и на 113-о място по свобода на словото.
При нас случаят беше още по-тежък. Пеевски предлагаше да купи "Новинар" за толкова пари, колкото ни държеше от разпространението, иначе нямало да ни плати. При това имаше и още едно обстоятелство - ВАЦ-овете още не се бяха продали и ние трябваше да избираме в кой лагер да бъдем. Страхотен избор - между Делян Пеевски и Любов Павлов. Това е българският избор - когато трябва да избираш между две жени, избираш и двете.
- Как може да се излезе от тази ситуация, какви за механизмите за справяне с този монопол при положение, че нито антимонополното законодателство, нито Комисията за защита на конкуренцията работят?
- Може би не са изпробвани всички възможности да се подаде жалба в Европейския съд. В някаква степен правото на информация е изконно човешко право. И един умел адвокат би могъл да заведе дело за нарушаване на фундаменталното човешко право. Всъщност най-старото антимонополно законодателство в Европа е медийното законодателство. Първият антимонополен закон в Европа не е срещу някакъв производител, а срещу създателя на "Билд" в Германия, който в следвоенната държава е имал възможност да притежава всички медии. Затова мисля, че в Европа има по-голяма възможност, отколкото да се осланяме на нашата Комисия на конкуренцията, която доказано, без да използваме тежка дума, можем да обвиним в перманентен слугинаж.
- Защо тази комисия не работи, под чий натиск се намира?
- На кръгове, които очевидно не стават известни, но очевидно е така, след като имаше толкова сигнали и толкова категорични доказателства за монополното положение в отделни сектори. Такава е ситуацията и с моловете, и с електронните медии, но там ни спасява ситуацията, че през прехода страната бе така окалебена с жици, които висят отвсякъде като простор за пране, само че ги има, затова има и електронни медии. Иначе те щяха да бъдат ударени също толкова лошо.
Един велик герой на прехода, който е известен с това, че му е слаб ангелът, преди години ми казваше така: "Дилов, аз мислех, че най-хубавото нещо е сексът, но монополът е по-хубаво".
- Никакъв шанс ли не виждате медиите да се преборят с тази ситуация, или просто трябва да се отчаят и да се откажат?
- Не, не да се откажем. Ние живем само в интернет. Независимо от превратното отношение към ПИК например, ПИК го доказа - пълноценния живот в интернет, и това е една напълно реална възможностда се оцелява, да се въздейства, възможност да има свобода на словото. Но за печатните медии не мога да кажа нищо оптимистично при това положение на нещата. Аз имах много покани, но съм ги отказал, защото е нелепица да правиш каквото и да било на хартия при това положение.
Като съвет мога да кажа това, че според мен Хелзикския комитет не бива да се разкъсва от колебания при бой между вегани и хомосексуалисти кого да подкрепи, а да заведе едно дело в Страсбург за правата на човека за това, че тук, в България се нарушават човешки права.
