Не мога без театъра, страхувам се заради пандемията, но въпреки възрастта ми излизам от време на време на сцената, казва любимецът на публиката Славчо Пеев, който и на 81 години продължава да играе в Сатиричния театър. Той споделя, че е притеснен за бъдещето на професията и се надява коварният вирус, сковал и театралните сцени, да отмине по-скоро. Пеев се вълнува от горещите събития на политическата сцена у нас, но казва, че не иска да заема крайна позиция в тази ситуация. „Трябва да си останем артисти. Това е“, добавя той.
- Г-н Пеев, в държавата ври и кипи. Какво е вашето отношение към протестите и как ще коментирате факта, че имаше и овесени бесилки на площада?
- Не знам какво да ви кажа. Нещата излязоха извън контрол, не е нормално това. Аз съм протестирал 1994 г. И ние бяхме само на площад „Александър Невски“. Там беше палатковият лагер. Колкото до бесилките, това много ме притеснява. Какво значи?! Това вече е в повече.
- Какво мислите за евентуални предсрочни избори?
- Защо предсрочни? Те редовните избори си идват. Не виждам смисъл от друго.
- Надигна се вълна от недоволство заради блокирането от протестиращи на възлови кръстовища в столицата, което пречи на нормалното придвижване на софиянци...
- Много е тежко. Но това е работа на протестиращите и работа на полицията. Както решават те. Аз не мога да имам мнение. Сега бях в театъра и тъй като не съм с кола, обикалях доста с два-три превоза, за да стигна до Сатирата.
Но аз не искам да коментирам политиката. Знам обаче, че нашата професия, нашата работа е в пълен цайтнот, просто нямаме изход. И не знам дали ще имаме скоро. Хората са притеснени заради пандемията, не знам кога ще се завърнат в театъра. Сега имаме 2-3 представления, които се въртят, но заради предпазните мерки – да се сяда през един стол в салона и т. н., просто е много трудно за театъра. Аз играя в спектакъла „Да, господин премиер“, но сега зрителите сядат през стол и много се притесняват. Салонът ни е за около 500 човека, а сега има двеста и няколко души. Публиката трябва да са с маски, ние, актьорите сме без маски, но спазваме някаква дистанция и това е.
- Вие сте на 81 години – възраст, в която трябва много да се пазите, не се ли страхувате да излизате на сцената?
- Страхувам се, но как да се пазим на сцената?
- Мислили ли сте да откажете да играете в тази ситуация?
- Никога. Вижте какво – аз съм играл с 40 градуса температура, играл съм в такова състояние, при което лежа три дена и трябва да продължавам да лежа, ставам и отивам в театъра. Затова просто не знам как да реагирам на всичко, което става. Страх ме е за нашата професия. Аз съм на години, може да не става дума за мен, но за колегите и въобще за театъра... Хората са навън и не влизат в театъра. Трудна работа. А ние ще се правим, че работим... Нашата професия иска спокойствие, иска зрителят да дойде настроен да гледа театър, да не го притеснява нищо. Не знам, не знам.
- Тоест, готов сте да рискувате, но само и само да сте на сцената?
- Да. Нали го правим за хората. Ако има публика – как няма да играеш. Ние, актьорите, когато сме зле физически, щом се качим на сцената, и ни няма нищо. И на мен се е случвало, и на колеги. Свършва представлението и пак си болен.
- Каква е атмосферата в Сатиричния театър сега?
- Много добра. Само че проблемът с пандемията ни пречи, нещата не са пълноценни. В момента в трупата сме в прекрасни отношения, държим един на друг, държим се и това е. Радвам се, че играя от време на време в Сатиричния театър, че имам за директор Калин Сърменов, добре, че той дойде в този театър, че да стане театър. Да е жив и здрав! Защото Сатирата беше тръгнала по един път срещу зрителите. Калин е много наясно със зрителския интерес, с това, което трябва да се прави днес. Това е един човек от Днес. И това е много важно за един Сатиричен театър. На хората им се работи, искаме да мине тази пандемия и това е.
- Актьорите са сред най-засегнатите финансово от пандемията, вие сте пенсионер, как се оправяте с бита?
- Моята пенсия е 350 лв. Аз съм благодарен на ръководството на театъра в Дупница, тъй като съм там на щат като главен художествен ръководител. Така че засега някак си се оправям. Това е истината. Ако се закриват театри обаче, не знам. Имам дъщеря, син, внуци. Те се грижат много за мен, за което съм страшно благодарен. В най-тежкото време, когато си бяхме по къщите, ми помагаха и колеги. Мариан Бачев например, който ми взе акъла – той ми носеше храна. Е, синът ми също, разбира се. Не ме оставиха. Казах си тогава, че имам близки хора.
- Как се пазите от коронавируса, при положение че понякога играете на сцената?
- Гледам да не контактувам много с външни хора, слагам маска в трамвая, в обществените заведения. И се моля да не се случи нещо. Да, излизам на сцената, но мисля, че всички там сме здрави. Да са живи и здрави колегите, мисля, че се пазят страхотно и държат много на театъра, затова се и пазят.
- Сега отпускат на пенсионерите добавка по 50 лв. за три месеца – как ви се струва това?
- Вижте сега, има хора и хора. Вие знаете ли колко добре ще бъде това за хора, които бедстват? Които са с малки пенсии, които са без роднини и няма кой да се грижи за тях. Знаете ли какво ще е това за такъв човек?! Той максимум на ден харчи примерно по 5 лв. Това значи, че някой ден още ще има какво да яде. Дайте да си помислим и за тези хора, а не за други, които получават хиляда лева. Ние злорадстваме и викаме: 50 лв. – какви пари са това?! Я попитайте някой, който няма какво да яде. Това е истината.
- Някои ваши колеги получават пенсия за заслуги. Антон Радичев например е кандидатствал за персонална пенсия от 700 лв. Вие мислили ли сте да го направите?
- На мен ми е съвестно в момента, защото вземам заплата и пенсия. Затова. Антон Радичев е човек пенсионер. И трябва да яде Антон, един страхотен актьор. Дано да му дадат, за да може да живее. Ние го поканихме за една роля на мястото на Кольо Анастасов, лека му пръст, в спектакъл, който правим по Стратиев – „Лека форма на тежка депресия“. Антон сам изяви желание и каза: „Не ме интересуват пари. Аз искам да играя с вас и искам да играя по драматургия на този човек, когото всички в България – актьори, режисьори, го имат за свой пример – Станислав Стратиев. Един страхотен драматург за България, невероятен човек“.
- Играли ли сте скоро в български сериал?
- Играх два пъти в „Откраднат живот“. Приятели са там, извикаха ме. Втория път имах много хубава роля. Но мисля, че заради предпазните мерки не може да се работи както трябва и там. Сложно е. Ами това са сериали, има човешки отношения вътре, а не можеш да се доближиш до някого, да го прегърнеш.
