Къци Вапцаров: Калин Врачански трябва да спечели „Капките”

Комик, кукловод, тв водещ, имитатор, продуцент и писател – всичко това е Къци Вапцаров.
Мистър „Риск печели, риск губи”, който забавляваше цяла България в началото на 90-те с колелото на късмета в „Супершоу Невада”, сега изцяло е посветил времето си на децата и неговата детска градина, защото, както казва - това си заслужава. 
За телевизията, риалити предаванията, вечните звезди и онова, което се случва зад кадър, в един откровен разговор за читателите на "Ретро".


- Г-н Вапцаров, напоследък българският зрител забелязва, че едни и същи лица обикалят всички риалити предавания и шоупрограми. Смятате ли, че това е така и какъв е вашият коментар като човек, който толкова дълги години се занимава с телевизия?

- Този феномен може да се разгледа от две страни. От една страна, България е малка, с неголям потенциал и не са Бог знае колко много хората, които биха могли да ти свършат работа в тези шоупрограми. От друга - повтарянето на едни и същи лица е по вина на режисьори и продуценти. Те обичат да взимат хора наготово. Не си правят труда да откриват нови личности и да ги представят пред публиката, защото го смятат за рисковано. Предпочитат да вземат някого, около когото вече има създаден ореол и да използват този потенциал. Пресен пример е това момче… не се сещам сега името му… Джорджано. Той, милият, едва срича ноти и изведнъж попадна във „ВИП Брадър”, за да играе като звезда. 

Същият проблем има и българското кино. Не бих искал да обидя никого, но във всички филми се въртят петима, десетима човека, и то по един и същи начин. Просто режисьорът ги иска така, както ги е гледал в предишните превъплъщения. Наготово. Без да си дават зор да седнат и да измислят един друг образ на актьора, такъв какъвто зрителят не е виждал до този момент. Подобно нещо никога не би си позволил да направи един Лорънс Оливие, който във всеки филм е различен. 

- Какво подтиква звездите да вземат участие в телевизионните предавания? Дали са водени от жажда за слава, или става дума само за пари?

- Мотивите са различни. Едни влизат с промоционална цел. Искат да се разшуми около тях, за да ги канят на повече участия. Такива в повечето случаи са певците. 
Друг пък влиза, за да рекламира нещо. Става лице на някаква кауза и взема участие в шоуто, за да говори за това, от което очаква да спечели някакви пари, разбира се. 
Сигурен съм, че голяма част от звездите влизат в тези риалити програми единствено за пари. Не липсват и такива, които просто искат да се изявят по телевизията. Аз имам теория, че всеки човек е артист и търси поле за изява. Най-доброто доказателство за това е, че когато седнем на маса, всеки става невероятно артистичен и забавен. 

- В момента вървят две големи тв шоута "Звездни стажанти" и "Като две капки вода". Говори се, че много от нещата в тях са нагласени. Вие сте били участник в "Като две капки вода" и тогава споделяхте, че сте влагали много труд в научаването на песните. Възможно ли е да има нагласени неща в тези предавания?

- Както казва Бойко, всичко е геополитика. Така и в телевизията всичко е политика. Според мен голяма част от резултатите се манипулират с някаква цел. Каква? Не питайте мен, а продуцентите на големите риалити формати, защото те най-добре знаят това. Принципно зрителят у нас много лесно може да се манипулира, за да се промени неговото отношение към даден участник. Голяма част от хората приемат за чиста монета това, което чете дикторският глас, написан от сценаристите на предаването. И тези думи се лепят като етикети на челата на участниците. Често тази „истина“ няма нищо общо с реалността. 

- Фънки е жури в едно от предаванията. На екрана изглежда, че е много груб и брутален човек. Смятате ли, че е маска, или по принцип казва директно в очите на хората каквото мисли? Какви са отношенията ви с него?

- Фънки си е извоювал правото да бъде шутът, който може да си позволи да каже всяка една истина, без да му отсекат главата. Завиждам му за това. В никакъв случай не смятам, че е брутален. Фънки е готин, стига да те харесва. Ако не те хареса, ще изсипе огън и жупел по твой адрес с присъщата си откровеност, остроумие и черен хумор. Същото може да се случи и ако го предизвикаш. Иначе е мил и грижовен. Също и услужлив. Но и човек на крайностите. Силно люби и мрази. Приятел е. 

- Имате ли фаворит в "Като две капки вода"?

- В този сезон има силни присъствия. Геро е супер пич, аз много го харесвам и обичам. Работили сме 5 години в „Горчиво”. Жалко, че пеенето невинаги е с него. Иначе е много артистичен и забавен. Поли и Орлин са супер сладури. Не познавах Калин Врачански и съм впечатлен от това, че пее много чисто и имитира добре. Нещо гримьорите не успяват да го докарат, но това не е негов проблем. Голям талант е. Може би той трябва да спечели, ако „журето“ не е измислило друго, за съжаление.

- Пред какво предизвикателство са изправени творците в това шоу?

- Преди всичко пред пеенето. Както и пред това да влезеш в кожата на друга личност. Да успееш да уловиш гласа, маниера, характера на известен певец... За това се иска талант. Да си в образа на звездата, същевременно и да пееш на живо. Къртовски труд е. Да запомниш текста, което ти отнема голяма част от вниманието по време на самото изпълнение. И най-трудното и майсторското е да изпълниш това с едно намигане към образа. С чувство за хумор, със закачка. Да уловиш и изиграеш всички характерни жестове и движения, които звездата прави.

- Смятате ли, че телевизията пристрастява. Вие сте едно от знаковите лица на малкия екран, когото всички познават.

- Да, смятам че пристрастява. Вид наркомания е. Шарени, весели картинки, светлини и готини лица. Като шоколада или алкохола. Опияняващо е. Но това е за телевизията по принцип. Нашата не е чак толкова пристрастяваща, щото е малко едно и също и лесно можеш да не я гледаш. Аз имам един лаф: „Тези предавания не ги гледам, щото съм ги гледал“.

- Има спор дали се принизява тотално културата с шоупрограми като тези, които вървят в момента...

- Всичко зависи от тези, които ги правят. Сами по себе си програмите са сила, която може да даде много енергия на хората. Да възпитава в една или друга посока. Да налага едни или други ценности. Да налага мутренско поведение, обиди, просташки хумор или хуморът да бъде фин и елегантен, да възпитава културно отношение или човешки ценности. Всичко зависи от това кого каниш и в каква светлина го представяш. Ако в предаванията си каниш простаци, евтино провокативни хора, некултурни и необразовани, става едно. Ако пък поканиш хора с богата обща култура, елегантно чувство за хумор и естествена и запленяваща артистичност, чар и усмивка, резултатът е съвсем друг. 

- Някои зрители се възмущават, че телевизията е пълна с клюки, че българите вече дори се лекуват от малкия екран... Какво е вашето мнение?

- Не смятам, че телевизията лекува. По-скоро тя разболява. До голяма степен насажда простащина и дава лош пример. Не съм чувал някой да се е излекувал, гледайки българска телевизия. Но хора с изкривена представа за живота, със създаден интерес предимно към жълтории, клюки, евтинки сензации и нагледни уроци каква простотия можем да измислим, за да ни дават по телевизията, колкото искате. Убеден съм, че ще се намерят хора, които ще кажат: ти пък какви глупости говориш, като и ти самият беше във „Биг Брадър”? Но на тях ще отговоря, че не предаването прави хората, а хората изграждат предаването. Там аз не съм говорил простотии, не съм давал лош пример и не съм обидил никого, както и не съм се държал просташки и невъзпитано.

- Как ще коментирате факта, че родоначалникът на чалгата в телевизията - Слави Трифинов, иска да е новият политически месия?

- Казвал съм и друг път, че Слави е момче за политически поръчки, така че изпълнява това, което неговите господари му наредят. Но, така или иначе, за бъдещия президент - нищо лошо.

- В момента се занимавате с деца. Защо се посветихте на тях?

- Защото си заслужава. Това е най-будистката работа, защото когато пораснат децата, няма да ни помнят, но ние ще сме вложили страшно много качества в душите им. Това бе и мотото, за да направим детска градина „По-по-най“. Вече 7 години съществува и правим чудеса, за да вкараме колкото се може повече знания и енергия в душите на нашите малчугани. Опитваме се да бъдем като университет за малки деца. Да придобият колкото се може повече представа за света около тях. Радостта от постигнатото е голяма. А и ще съм щастлив един ден, когато ме няма вече на този свят, след мен да остане една детска градина за артистични деца. Днес, когато минавах край Софийския университет, най-престижното учебно заведение у нас, отново си помислих, че то не е инвестиция на държавата, а на двама търговци. Те са си отишли, но след тях е останал университет.