Калоян Паргов, лидер на БСП-София: ГЕРБ настъпиха мотиката с Елена Йончева  

Лидерът на столичните социалисти Калоян Паргов разкри в интервю каква тактика и стратегия ще предприеме БСП на евроизборите през май. Паргов коментира кризата във Венецуела и позицията на БСП по темата. Шефът на БСП-София прогнозира и как ще се отрази на партията скандалът, инспириран от Елена Йончева „Ало, Банов съм”.
 
 
 - Г-н Паргов, разделението по кризата във Венецуела е тема, която взриви общественото внимание. Получи се сериозен разнобой между президента и правителството. Вие сте с дипломатическо образование, какъв е вашият коментар?

- Разнобой по темата има в целия свят и в Европа. Ето една Италия например отказва да подкрепи такъв подход като в Европа. Сравнения могат да се правят много. Но ако започнем от голямата геополитика - това, което е Украйна за Русия, е Венецуела за САЩ. Реципрочните действия ги виждаме и от страна на Русия. Това е нормално в битката между големите. Не говорим за Студена война, макар че последните години се заговори, че се връщаме към този период, но това е малко пресилено. По-скоро наблюдаваме битка между тези два колоса – между САЩ и Русия. И въпросът е Европа къде стои в цялата геополитическа карта.

- Ако Венецуела за САЩ е това, което е Украйна за Русия, ЕС санкции на САЩ ли трябва да наложи?

- Преди близо два века в САЩ се ражда доктрината „Мънро”, която е свързана с това, че Латинска Америка е прилежаща територия към Северна Америка. И от тогава до сега това усещане за външната политика на САЩ или тази насока не се е променяла. Трябва да изтъкнем и още един факт – че Венецуела е страната с най-големи запаси от петрол. Ако се върнем назад десетина години, ще видим че Сирийският  конфликт тръгна точно от този проблем. Тъй като в Сирия бяха открити залежи на газ и на нефт, започна борба кой да ги усвоява, кой да помага на сирийците да ги усвояват. Вследствие на това икономическо противопоставяне се стигна до военния сблъсък. Тоест който каквото да говори, става дума за пари, за интереси и за ресурси. От времето на Троянската война светът не се е променил – жената тогава е била само повод, а битката е била за ресурси.

- Българското правителство изрази позиция и тя беше премерена, ясна, но категорична и не отстъпваше на позицията на ЕС – подкрепяме държавите, които подкрепят действията срещу Мадуро.

- Тоест подкрепяме държавите, които считат, че Хуан Гуайдо се е самопровъзгласил правилно за президент. Как ви звучи това?!

- Повече се настоява за провеждането на избори. Президентът пък зае съвсем друга позиция...

- Българската външна политика винаги е страдала от един синдром, който и днес го има. Имаше го и по време на 45 години държавен социализъм, има го и сега, имало го е и преди 1945 г. – това е т.нар. сателитен синдром. Винаги да се прилепим към този, когото усещаме, че е силен, за да сме със силния. Въпросът е какво получаваме от това. Сателитен синдром е състояние на поведение във външната политика. Когато заемаш една позиция в рамките на международните отношения, би трябвало да преследваш национални интереси. Политиката не е прост занаят.

- Да, въпреки че като гледам кой се занимава с нея...

- Винаги в едно или друго поведение могат да се преследват две-три стъпки напред, нещо, което да имаш като полза. А не просто сляпо да следваш една или друга позиция. Говоря принципно. Случаят с Венецуела е частен случай. БСП също изрази своята позиция.

- Да, и тя беше в контра с тази на правителството.

- Позицията на БСП е свързана с чисто международно-правните норми. В държава, в която преди една година са произведени президентски избори, имаше призив наблюдатели да следят тези избори. Година по-късно страната изпада в криза, в която прозират доста големи икономически глобални интереси. Въпросът е какво можем да направим в такава ситуация, освен да призовем за умиротворяване на положението и търсене на изход, защото Венецуела може да е на ръба на гражданска война. Мисля, че в днешния свят не ни трябва още една гореща точка. Каквато беше Сирия.

- Да се върнем на нашата си територия. „Демокрацията е в опасност”, „изборите са в опасност” – това идва само от лявата страна като послание.

- „Русия ще реши изборите в България” – контрира пък Цветан Цветанов.

- Медиите са в опасност... Това нещо го говори президентът и в същото време казва, че е за нов политически проект. БСП как гледа на това?

- Тази тема последните две години не е слизала от пиедестала на внимание от гледна точка на слуховете, които се въртят. Самият президент никога не е изразявал, че има желание да конструира нов политически субект. Той каза, че би подкрепил нещо ново, което е по-различно. Включително и с хора от БСП като опозиция, ако го разбирате така.

- Не го е казал така.

- Може да се тълкува по този начин от гледна точка на това, че тези неща породиха доста дискусии в БСП: президента ние го подкрепихме, пък той сега ни казва, че не сме достатъчно опозиция. Но аз имах възможност да кажа наскоро, че такива критики не бива да ни обезкуражават или обиждат, а трябва да ни стимулират. Да постигнем едно по-конструктивно ниво на опозиционност, която да бъде ефективна. Защото нашата роля на опозиция е да накараме управляващите да си изпълнят ангажиментите и обещанията, да обърнат внимание на сектори, които те неглижират. И да завоюваме доверие, което в предстоящите избори да възпроизведем в по-голяма подкрепа.

- Защо му е толкова тясно на президента в президентската институция, при положение че не е политик и още не се е научил да бъде. И второ – минаха само две години от мандата му и се заговори за импийъчмънт.

- Очевидно ГЕРБ очакваха този президент да бъде по-сговорчив. Научи ги на лошо Росен Плевнелиев. Но президентската институция няма как да бъде послушна и вързана като добро куче, която да слуша изпълнителната власт. Президентът беше избран заради заявката, че ще даде визия за България. Това беше едно от обещанията, които той даде. Имаме нужда от единение, трябва да търсим общи пътища за решаване на наболелите проблеми.

- Но боите ли се, че този човек с една такава структура може да засмуче част от по-меката периферия на БСП?

- Госпожо Николова, как се прави успешна партия? Структури, организационна, финансова част... Не е толкова лесно. В България има колко – над 300 партии по регистрация. Всеки втори прави партия. Но като изключим БСП, аз не виждам друга партия, която да има идейна политическа основа.

- То май и вие в БСП станахте лидерска партия. Или опитите много енергично продължават?

- Какво значи лидерска партия?

- Ами „Каквото кажа, това ще става”.

- В БСП това не се случва и възникват много остри дискусии и противопоставяния. Ако партията е лидерска, не трябва да има такава дискусия. Обикновено в ГЕРБ не виждам такава дискусия.

- Сега да поговорим за евролистата на БСП. При вас има една треска около Сергей Станишев, президент на ПЕС. Защо изобщо при вас стои въпросът дали той да влезе, или да не влезе в листата?

- А друг наш депутат и един наш член – Елена Йончева и проф. Гайдарски, казаха, че Станишев трябва да води листата.

- Но защо този въпрос стои?

- Приемете го като предизборен трик. Все пак партия на 128 години в торбата си има доста номера. Самият Борисов го е признал. Този въпрос изигра положителна роля - събуди партията.

- Споменахте Елена Йончева – този  вид скандали, тази олелия около Боил Банов, съшита с бели конци – мислите ли, че това работи за вас?

- Считам, че тук ГЕРБ настъпиха мотиката в ситуацията с Елена Йончева. Вие сте журналист. Смятате ли, че Елена е най-черната?

- Не, но считам, че тя дължи много отговори на обществото.

- Задайте ѝ ги, тя не бяга от въпроси.

- Тя не отговаря на тези въпроси дори публично.

- Аз не съм адвокат на Елена Йончева. Но считам, че тази ситуация по-скоро на ГЕРБ ще им изиграе лоша шега, ако продължават да играят в тоя стил.

- Говорила съм с много социолози и те казват: хората не обичат скандали.

- Така е, но на обществото му се дължат отговори – защо след такива грандиозни успехи, които прокламира правителството, имаме такива проблеми. Защо не усещаме това „благосъстояние”? Защо това, което се изтъква, някак си не отговаря на статистиката – и за растеж, и за ниска безработица, и за икономика, вдигаме доходите, догодина пак ще ги вдигнем... почнаха с кошницата. ГЕРБ, между другото, използват същия арсенал в битката си – раздаване на надежди, които после дали ще се осъществят, е вече друга тема. Което е част от политическата игра.

- Добре, вие какво ще обещавате за евровота?

- 2019-а е особена година – година на ново начало, на нови процеси. В глобален, регионален, европейски, национален план. Казвам го и на колегите от ГЕРБ. Да сложим едно ново начало – в начина на правене на политика, в начина на мислене. Очевидно моделът на конфронтация не носи доверие. Вижте рейтинга на институциите, те са делегитимирани. Тоест хората нямат доверие в тях. Администрацията е делегитимирана. Знаете ли защо? Говори се за административно-корпоративен вот. И го виждаме – с 10 процента вдигаме заплатите на администрацията. Ами актуализацията на пенсиите на пенсионерите, които са два милиона? Затова европейските избори имат този залог за промяна.За мен има един критерий, по който трябва да се оценяват всички евродепутати – приносът им за България. И ще цитирам един бивш ръководител на градската организация, министър на културата, заместник-председател на Министерския съвет – Георги Йорданов, който казва: „Много е важно с какво ще си дойдеш в страната”. А дядо ми казваше: пирон да видиш на улицата, занеси го в къщи. Тоест да внасяме, а не да изнасяме. Така разбираме ние „Градим България” - неслучайно споменавам това мото на ГЕРБ от предишна кампания. Използвам го като перифраза на това, което искам да кажа.

- А има ли шанс вие да влезете в евролистата?

- Този въпрос не стои пред мен лично. Аз съм го решил. Вече два пъти се отказвах от депутатство, имах възможност и водач на листа да бъда. Аз оставам верен на София, моето място и ангажименти са към софийската организация, амбициите са ми тук. От 2016 г. насам има една промяна в софийската градска организация - средната възраст на членовете ни от 66 години падна на 41. Това е едно ново поколение, към което аз имам отговорност и ангажимент.