Георги Иванов на 80: Ще имаме ли трети български космонавт и как президентът Радев пилотира държавата  

На 2 юли първият български космонавт Георги Иванов става на 80 години. Празника си той ще отбележи в тесен семеен кръг, както повеляват препоръките в обстановка на коронавирус.

Иванов записа името си в историята, след като на 10 април през 1979 г. в 20:34 часа московско време в Космоса е изстрелян космическият кораб „Съюз-33“. В него лети първият български космонавт.

Георги Иванов Иванов, генерал-лейтенант, е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Завършва Военното училище в Долна Митрополия (1964) със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в българската армия като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила.

На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос“. Обучава се в Центъра за подготовка на космонавти „Юрий Гагарин“. На 10 април 1979 г. е изстрелян в орбита около Земята космическият кораб „Союз-33“, с международен екипаж: командир на полета Николай Рукавишников и космонавт изследовател Георги Иванов.

Поради техническа неизправност корабът не успява да се скачи с орбиталната станция „Салют-6“: сближаването на кораба и орбиталната станция протича с по-висока от разчетената скорост, поради което системата за управление включва коригиране на скоростта. По време на корекцията прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. Скачването се оказва невъзможно. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя. Когато се приземяват, те се намират на 320 км югоизточно от Джезказган. Направили са 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса прекарват 1 ден, 23 часа и 1 минута. Анализирайки този сложен полет, държавната комисия на СССР обявява, че той е дал много важни данни за по-нататъшното развитие на космическите полети.

Георги Иванов е народен представител в VII Велико народно събрание (1990-1992). 

Автор е на книгите „Полети“ и „Време за полети“.
 
- Г-н Иванов, навършвате 80 години, как се чувствате и как ще отпразнувате юбилея?

- Чувствам се добре. Ще празнувам в условия на коронавирус. Ще отбележа юбилея в най-тесен семеен кръг.

- Първият български космонавт страхува ли се от коронавируса?

- Разбира се, че се страхувам. Изпълнявам, каквото ми препоръчва Националният оперативен щаб начело с ген. Мутафчийски – каквото каже, това правим. Стоим си вкъщи.

- Имате доверие на ген. Мутафчийски?

- Разбира се, на него винаги съм имал доверие. Познавам лично ген. Мутафчийски много отдавна и той е един от най-добрите специалисти в неговата си област. Затова му вярвам.

- Има и друг „лагер“ – този на доц. Мангъров, в който се проповядва различно мнение от това на щаба, какво мислите за него?

- Много хубаво. Винаги трябва да има две мнения по някои въпроси, за да се търси истината.

- Мислите ли, че трябваше да спрат сутрешните изявления на ген. Мутафчийски – напоследък много хора спряха да спазват всякакви мерки и коронавирусът се завърна мощно?

- Той не се е завърнал, просто си се развива. Трябва да се сравни с другите останали вируси и от това най-добре могат да се правят изводи. Но аз не съм специалист в тази област.

- Изминаха 41 години от вашия полет в Космоса, кой е най-яркият ви спомен?

- Спомням си абсолютно всичко. Подготовката за старта, самия старт, полета, проблемите, които имахме горе с Николай Рукавишников, и съответно приземяването. Помни се и финалът на всеки един полет, не само космически, но и самолетен.Спомени много за 41 години. Всеки един спомен си има своите забележителности.

- А какво е усещането да си в Космоса?

- Усещането е безтегловност, което е едно прекрасно чувство.

- Какво е бъдещето на космонавтиката в световен план?

- О, този въпрос трудно мога да го обхвана. Виждате само за тези последни години как се развива космонавтиката. След година се навършват 60 години от полета на Гагарин. Наблюдаваме колко промени и нововъведения има в нашия живот. Някой да е предвиждал навремето, че с вас ще можем да си говорим през Космоса сега. Дори преди 30 години това не беше възможно. А сега с всяка една точка на земното кълбо можем да се свържем само за секунди. Но пак минава през космическите спътници.

- Но в близко бъдеще какво според вас е възможно да се постигне в космическата наука?

- Първо, продължава да работи Международната космическа станция, която се обслужва и от Русия, и от Съединените щати, и от Европейската космическа агенция, летят постоянно там космонавти. Следващата стъпка е Луната, там трябва да се направят първите земни бази, да има постоянно присъствие на човек. Или най-вероятно като начало ще има автомати там. А след това перспективата е Марс.

- А кога ще може да се разхождаме из Космоса?

- И сега може да се разхождате. Стига да имате 30-40 милиона долара. Или голямо въображение. Виртуално можете всеки ден да се разхождате вече.

- Защо след Александър Александров нямаме друг български космонавт? И мислите ли, че ще имаме?

- Че ще има, ще има. Но този въпрос трябва да го отнесете към правителството и към хората, които могат да подготвят такъв полет, преди всичко трябва да има българска програма. И най-важното – в края на краищата парите определят полетите. Един полет струва десетки милиони.

- И смятате, че все някога ще има пак български космонавт?

- Не някога. Аз мисля, че в близките години трябва да има трети, а може и четвърти българин, който да полети.

- Как минава ежедневието ви напоследък, с какво си запълвате дните?

- Стоя си вкъщи, откакто започна пандемията. Имам си дворче, и пчели си гледам по малко. И чета. Препрочитам много стари книги. Хубаво е човек да си ги припомни.

- Къде се намира къщата ви?

- Живея в къщичка край София. Резиденцията ми е близо до Банкя.

- И вие си имате резиденция там?

- Да, разбира се.

- Виждате ли се често с внуците?

- Седмично поне веднъж ги виждам.

- На какво се опитвате да ги учите?

- О, това е много сложно. Родителите им ще ги научат на всичко, на което сме ги научили ние, техните родители – да бъдат преди всичко добри.

- В момента в държавата ври и кипи. Вас вълнува ли случващото се в политиката, какво ви тревожи най-много?

- Да, разбира се, че политиката ме вълнува. Това, което тревожи всички българи, е несигурността. Но човек винаги трябва да бъде оптимист. И да се надява. Аз съм умерен оптимист.

- В момента начело на държавата е един летец. Адмирирате ли това?

- Той не е един летец, а е най-добрият летец на България. Когато летеше, изпълняваше такива фигури, които може би друг българин не е изпълнявал. Румен Радев е завършил математическа гимназия с отличие, завършил е Военното училище като първенец, учил е, мисля, два пъти в Съединените щати, където в академията от всички чужденци той единствен е написан на таблото на първенците и стои и сега там неговото име... Какво повече искате. Направете паралел малко и...

- В каква посока той трябва да пилотира държавата?

- Той най-добре знае. По-добре от мен. Аз съм вече в доста напреднала възраст, както вие казвате – ставам на 80. Но съм сигурен и съм убеден, че той ще успее.