Ген. Илия Илиев: Не съм герой! Страх ме беше да не стрелям срещу 34-мата в гората  

 
 

V Генерал Илия Илиев e бивш главен секретар на МВР. През уикенда той сам залови 34-ма афганистанци по време на лов за глигани край Средец.
V Роден е в Тръстеник, Плевенско, на 7 август 1961 година. Завършва висше образование във Великотърновския университет.
V Преминава през всички стъпала на професионалната йерархия. През 2001 г. полковник Илиев е назначен за директор на РДВР - Плевен. През 2003 г. с указ на президента Първанов е назначен за директор на Национална служба “Полиция” и му е присъдено звание генерал-майор.
V През 2005 г. е назначен на поста главен секретар на МВР, а през ноември 2007 г. подава рапорт за освобождаване от тази длъжност поради тежки противоречия с тогавашния министър Румен Петков.
V В момента е началник на направление „Административно” в „Булгартрансгаз”.
 
 
ИНТЕРВЮ НА СИМО РУСЕВ
 
 
 
- Генерал Илиев, как успяхте сам да задържите 34-ма имигранти афганистанци?
 
- Случи се при един нормален лов в района на Осман баир – това е между селата Голямо Буково и Тракийци. Беше по време на втората гонка, защото при първата имахме слука. След подреждането за втората гонка, очаквайки диви прасета, се оказа, че на 10 м зад мен излезе групата афганистанци. Извиках, а и след като ме видяха и с оръжие, и с униформа, бяха респектирани. Със знаци, с жестове и команди ги принудих да легнат на земята. След това прозвъних на колегите да прекратим гонката, защото има външни лица и да не стане злополука. Обадихме се на Гранична полиция. Те, за моя радост, дойдоха след 20 минути и си ги поеха. Бяха 34 човека. Жени и деца нямаше – само млади и здрави момчета, между 20 и 30 години. Бяха с ранички и подготвени за преход.
 
- Определят постъпката ви като героизъм. Така ли е?
 
- Нека не говорим за героизъм, защото 35 години съм работил в системата на МВР. Започнал съм от редови полицай. 1998-2001 г. съм бил началник на бургаския граничен сектор – така че ми е позната и граничната работа, и районът. Тук не става дума за героизъм, защото има задържани групи и от други ловни дружинки. Става дума за това, че всеки, който е попаднал в такава ситуация, би следвало да реагира по този начин.
 
- Това означава ли, че и сам човек би могъл да се справя с подобна ситуация. Това резултат на професионалния ви опит ли е, или е само мъжество и самообладание?
 
- Ситуацията е такава, че независимо какъв си бил, какво си работил, трябва да имаш и психиката, за да се изправиш срещу 34-ма атлетични мъже. Не всеки може да го направи. И тук не става дума дали съм бил полицай, главен секретар или нещо друго. Въпросът е човек да има психика, за да може да респектира подобно множество. Ситуациите са различни. Аз не мога да кажа дали в тази ситуация не ги респектираха униформата и карабината ми. Нямаше проблем, въпреки че бях сам в гората с 34-ма души, които не знаеш как ще реагират. Има случаи с други ловни дружинки, когато ловджиите виждат групите, но ги пропускат. Т.е. страхът е заложен у всеки човек. Аз самият също се страхувам. Да се говори за героизъм, е пресилено. Става дума за това, че човек трябва да е адекватен.
 
- Как си обяснявате присъствието на групи имигранти във вътрешността на страната - това слаб контрол ли е или съдействие отвътре, от самата гранична система?
 
- Ще го кажа като човек, който от 8 години е извън системата. Вече не чета анализите на службите за сигурност, не съм в позицията да имам актуална информация, но в едно съм убеден – без съдействието на Гранична полиция или на определени служители това не може да се случи. Сигурно има такива, които се възползват от създалата се ситуация. И би трябвало сигналите за корупция, които подава местното население, а идват и от оперативните служби, които работят на място, да бъдат проверявани, за да могат службите за вътрешна сигурност да си свършат работата. Не може работата по трафика да я вършат само каналджиите. Убеден съм, че има помощ и отвътре, от системата. Не съм обаче аз човекът, който трябва да работи и доказва това. Трябва много строго да се подходи към каналджиите. Те са тия, които превеждат групите, които им дават направленията за придвижване. Затова тяхната организация трябва да бъде пресечена по възможно най-бързия начин с оперативни прийоми, с агентурни способи и средства, с които разполагат специалните служби. В каналджийството са съсредоточени и парите.
 
- По аналогия с вашия случай, правилно ли е действал граничарят Вълкан Хамбарлиев?
 
- Нормално е според мен човек да употреби оръжие, когато има заплаха за живота му. Това е и смисълът на текстовете в Наказателния кодекс за неизбежна самоотбрана. Той, като служител на реда, има правомощия в тази насока. Не съм запознат в детайли с неговия случай, но в ситуацията, в която аз попаднах, при евентуално движение от страна на 34-мата, аз не знаех какво би последвало. Те всички бяха с раници и аз не знаех какво носят в тях. Доста ги наблюдавах, защото при евентуален жест или нещо от тяхна страна – все пак оръжието е у мен, по-добре е да си запазя живота, макар и да си нося последствията след това, че е сработил инстинктът ми за самосъхранение. Затова смятам, че ако Хамбарлиев е ползвал оръжие, е имал основание. Това е работа на разследващите органи. При всички случаи обаче е притеснително сам човек да спре такава внушителна група и да се справи с нея.
 
- Имаха ли основание протестите на полицаите, след като финансовият министър Владислав Горанов реши да отнеме техните компенсации – 20 заплати при пенсиониране, 30 дни годишен отпуск, порцион?
 
- Протестите на колегите бяха основателни. Реформата в системата на МВР е винаги болезнена. Тия хора обаче не са с най-високите заплати в страната. Повечето от тях понасят и какви ли не несгоди, разчитайки на тези 20 заплати, с които впоследствие да си поемат и решат битови въпроси и заеми. А пък и порционът им не е толкова висок, че да се посяга на него. Трябваше, първо, в самото министерство да се направи обсъждане на национално съвещание – да се обсъди и с професионалното ръководство, и по места с директорите на областни дирекции, за да има яснота за тази реформа. И когато предложенията излязат от самото министерство и от неговите структури, малко по-безболезнено биха прозвучали нещата. А се получи, че излиза министърът на финансите и казва за някаква реформа, която, разбира се, че дразни. А би трябвало да го каже самият министър на вътрешните работи. МВР е тежка структура и трябва да бъде реформирана.
 
- Беше ли адекватно поведението на министър Румяна Бъчварова?
 
- Смятам, че тя осъзна какво се случва чак след като колегите излязоха на протест. Трябваше проблемите да бъдат обсъдени още преди това, защото това са хората, които охраняват държавата, които охраняват и политиците и на които всеки един редови гражданин се надява да бъде пазен. Смятам обаче, че г-жа Бъчварова си взе поука от това, което стана. Протестите изиграха своята роля, въпреки че бяха на ръба на закона. Не може протестите за гражданите да са с разрешение от общината, а за служителите на реда - не. Полицаят не бива да показва, че нарушава реда. Не трябва той да е лошият пример. Но явно нещата в системата не стоят добре, за да се стигне до улицата без разрешение. В никакъв случай обаче не трябва да се търси реваншизъм с наказания и уволнения.
 
- След кървавата баня в Париж и с оглед на потоците мигранти, с които и вие лично се сблъскахте, трябва ли българите да се чувстваме заплашени от такъв тип тероризъм и какво би могло да се предприеме?
 
- Темата за тероризма е много тънка тема и обсъждането й в публичното пространство би трябвало да е силно ограничено. С даването гласност на мнения се дава информация и на хората, които се движат в тая посока. Няма държава, включително и България, която да не е застрашена. Службите за сигурност много внимателно трябва да направят анализите си кои от мигрантите са политически, кои – икономически. Трябва да се издигне нивото на агентурната работа. Каза го и премиерът Борисов, не знам дали му обърнаха внимание – всеки българин от пограничните райони трябва да е много бдителен. Трябва да има оперативни групи по места, които да имат изпреварваща информация. Трябва да има внедрени сред каналджиите агенти. Без обучени хора, пари и техника обаче няма как да стане.