Посетил е сам или като участник в експедиции безброй страни в Европа, Азия, Африка, двете Америки, Папуа-Нова Гвинея и други страни. От 1976 до 1979 г. е работил като управител на резервати в Нигерия. 31 години е председател на Българската федерация по спелеология, беше народен представител, председател на Националния координационен съвет и на парламентарния съюз на СДС, както и заместник-председател на 40-ото Народно събрание. Написал е над 25 книги. Най-новата му книга е “Загадки на зоогеографията”. Досега любовта му и неговият интерес към зоологията, биоспелеологията, зоогеографията и фауната на високите планини са доминиращи пред всичко друго. На 29 г. той участва в спускането в една от най-дълбоките пропасти в света - Берже във Франция. Берон е изследвал над 800 пещери в много страни. Изкачвал се е на множество високи върхове в Андите, Хималаите, Алпите, в Африка, в Турция и Иран. Бил е управител на резервати в щата Плато (Нигерия), пътувал е в Камерун, Бенин, Того, Екваториална Гвинея, Заир, 1700 км по река Конго и др. И неслучайно поредната нова книга на доктор Петър Берон е третият том на “Живот ли бе да го опишеш?”. - Г-н Берон, във вашия род има много интересни личности. Но създателят на Рибния буквар, възрожденецът Петър Берон (1800-1871 г.) е май най-най. Вие като учен и пътешественик какво правите днес, знам, че винаги сте бил много отговорен към всичко, с което се заемете?
- Пиша, пиша. Започнал съм много неща, цяла камара, и гледам да ги завърша. Сега излиза книгата ми “Пещерна фауна на Гърция”. Преди няколко месеца пък бял свят видя друго мое произведение - “Пещерна фауна на България”, което е много по-обширно. А миналата година ми издадоха четири книги. Общо съм написал 25 книги. Ще издам още. До месец-два се надявам да излезе и третият том от автобиографичната ми книга “Живот ли бе, да го опишеш”. Вътре има описани 60-70 държави. По цял ден си пиша. От време на време излизам извън София и отивам в Кокаляне, където си имам градинка и садя туй-онуй.
- Върнахте се преди седмици от последното си пътешествие в Лаос. Как беше там?
- Не бях ходил в Лаос и прекарах точно 3 седмици там. Бях по планините, пещерите, донесох и буболечки, виж в бурканите. Изобщо с това се занимавам.
- Нямате умора... Продължавате с изследователската си работа, докога?
- Да, интересно ми е. Каква умора, бе? Надявам се да съм жив, за да си довърша всичко започнато. Предстои с моята съпруга да преиздаваме и книгите ми за Африка и Нова Гвинея, тъй като те отдавна са изчерпани.
- На стената в кабинета ви виси в рамка “Луд умора нема”, май не е случайно?
- О, не, разбира се. Закачи го преди време моята бивша секретарка. За жалост, сега нямам секретарка, нали съм пенсионер, а си е хубаво да си имаш помощник, ама вече не.
- Откъде получавате финансиране за пътуванията си?
- Част от федерацията по спелеология, друга част аз сам си плащам. Вече 31 години съм председател на тази федерация. Предстои обаче изборно събрание и може да ме сменят.
- Следите ли политическите събития у нас, или сте се отказали от тези емоции и битки?
- О, следя, следя. Продължавам да съм покрай другото и зам.-председател на една малка партия - Съюз на патриотичните сили “Защита”... Но вече много-много не се тикам, първо, нямам време, а и тия сегашните политици за там, където са се запътили, аз оттам се връщам. Не може да делиш хората на наши и на ваши, за твойте само хубаво, за другите само лошо. Трябва да кажеш браво и на някой от чуждата партия, когато заслужава, ама не!
Навремето всички седесари се допитваха до него.
- Наближават президентските избори, ще се кандидатирате ли ли отново?
- Не, много съм стар вече, макар че примерно Жорж Ганчев, който пак щял да бъде кандидат-президент, е половин година по-голям от мене. По-важната причина за мене е, че няма кой да ме подкрепи. По тази причина не ме избраха и при предишните ми опити да стана президент. Иначе имам сили, как да нямам! Но ще бъде избран този, който ГЕРБ посочи.
- А какво мислите за настоящия ни президент Росен Плевнелиев?
- Човекът е кротичък, понякога в чужбина се изхвърля с изказвания, зъби се на Русия, на тоя, на оня, което няма смисъл. Иначе лично не се познавам с него и нямам какво толкова да кажа.
- Какво трябва да се промени у нас?
- Да се гледа преди всичко националният интерес и да се правят истински реформи. Иначе човек като се издигне, печели много пари, смята и смята, че това е безкрайно. Самозабравят се политиците, а трябва да помнят, че са смъртни, тъй като в края на краищата, както е всеизвестно, ковчегът няма джобове! По-добре човек да направи каквото може - честно и почтено.
- Къде ви е било най-интересно и в кой период от живота ви? И има ли нещо, което ви е убягнало и отчитате днес?
- Продължава да ми е интересно, тъй като през есента ще пътувам за Етиопия. Но най-интересното ми, най-вълнуващото ми пътуване беше през 1975 г. в Нова Гвинея. В Индонезия, в Хималаите също... Аз съм видял най- интересните неща в целия свят. И все пак ще кажа, че у дома добре си живеем сега, семейството ми е спокойно, ведро.
- По темата за бежанската вълна какво мислите като човек, който познава страните, от които идва?
- Не бива да се учудваме на нищо. Както казва и проф. Божидар Димитров, преселението на народите е непрекъснат процес. Самите гърци са дошли на Балканите от север, след тях са дошли славяните, след тях пристигат прабългарите... Нахълтват на полуострова, както и ние сме го сторили. Според мен за настоящото положение обаче с бежанците и мигрантите е много виновна кака Меркел. А мерките, които сега се взимат, са добри, но дали ще издържат, не знам. Нашият късмет е, че бежанците не ни харесват. Регистрираш ли ги, трябва да останат у нас, а те не искат.
- За реформата в просветата, най-общо казано, тъй като сте били и 20 години университетски преподавател, трябва да имате мнение, нали?
- Аз не знам такава реформа да има. Експериментите в училище обаче не са от вчера. Мога да дам доста примери. Ще заключа, че не можахме да случим на просветни министри.
- Последно. Как ще празнувате рождения си ден?
- Ще почерпя колегите си в музея, ще заведа семейството си на ресторант - толкова. Всеизвестно е, че аз не пия и не пуша, но пък съм сладкодумец...
Все още няма коментари